О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.07.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 843 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 278 вр.
чл. 130 от ГПК по частна жалба, подадена
от А.Й.Б., чрез адв. Н. ( ВАК) срещу определение №5876/05.05.2020г, с което е прекратено недопустимо производство
по гр.д.16107/19г по описа на ВРС,
14 с-в.
Жалбоподателят,
чрез пълномощника си твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът
необосновано е отрекъл интересът му за иска установяване на погасяване на
вземане по давност след изтичането на 5 години от установяване на изпълняемия
дълг в изпълнителен лист по заповед за изпълнение. Счита, че съдът неправилно е
преценил последиците от прекратяване на изпълнителния процес, започнал по
искане на взискателя, като не е съобразил предмета на делото, очертан от спора
относно погасяването на изпълняемото право и не е определил правилно
квалификацията му. Отделно излага редица съображения относно изложените в
мотивите на обжалвания акт факти и изведените от тях правни изводи, както и
оплаквания относно определянето на разноски по прекратеното дело.
Жалбоподателят моли прекратяването да бъде отменено, като въззвиният съд
разреши поставените в жалбата въпроси по същество. Претендира за присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Насрещна страна
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД оспорва жалбата с доводи за правилно
приложен процесуален закон. Сочи, че правният интерес на ищеца по чл. 439 ГПК е
обусловен като абсолютна процесуална предпоставка от наличие на висящ
изпълнителен процес и не може да се основе на бъдещо засягане на субективни
права.
Частната жалба вх.30230/22.05.20г., е подадена в
изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото
определение. Подадена е от лице, чиято
представителна власт е удостоверена за всички инстанции( л.22 от делото на
ВРС). Обжалва се определение, за което е предвиден изрично едностранен въззивен
контрол(чл. 130 ГПК), но доколкото е постановено след размяна на книжа правото
на защита и на насрещната страна може да бъде упражнено. Авансово дължимата
държавна такса в размер на 15 лв е надлежно внесена. Съдът приема
производството по частната жалба за допустимо, но с оглед предмета на акта,
предвиден в чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК, компетентността на съда се изчерпва само с
въпросите относно наличието на процесуални пречки или липса на процесуални
предпоставки за разглеждане на предявения иск. Установяването на фактите по
твърденията на страните и доводите за правните им последици са въпроси по
същество, които остават извън контрол за допустимост на сезирането на първата
инстанция и макар да са били разглеждани в мотивите на обжалвания акт не могат
да бъдат предмет на настоящото производство. Затова и въззивният съд следва да
разгледа само оплакванията относно правния интерес от упражняване на защита по
исков ред с установителен иск.
Жалбоподателят е депозирал, чрез пълномощника
си, първоначално искова молба, в която е изложил твърдения за водено срещу него
изпълнително производство по дело 20147160401514 от частен правоприемник на
взискател, снабдил се с изпълнителен лист, издаден на 08.08.2014г по заповед за
изпълнение на паричен дълг. Като е обосновал възражение за изтекла обща давност
след стабилизиране на неоспорено
изпълнително основание, ищецът е поискал да бъде установено, че не дължи сумите
по изпълнителния лист поради погасяване на задължението. Така очертаната като
факти и искане защита изцяло покрива надлежно упражнена искова защита на
длъжник срущу насочено спрямо него принудително изпълнение, изрично допусната в
чл. 439 ГПК.
В хода на разглеждане
на приета за допустима претенция са събрани данни за прекратяване на
конкретното изпълнително дело, но същевременно в отговора си по иска заместилия
взискател цесионер е оспорил претенцията с реплики за прекъсване на давността.
Вярно е, че за
разлика от възраженията на длъжника за погасяване на паричния дълг чрез плащане, опрощаване, новация, сливане и
т.н., които се отнасят до отричане на самото вземане, давността не засяга това
право, а само възможността на кредитора да упражни принуда( чл. 118 ЗЗД). Съответно
на твърденията, изложени в исковата молба, ищецът търси отричане не на
материалното, а именно на правото на принудително изпълнение, което има
процесуална природа и се удостоверява в изпълнителен лист. В общите правила за
искова защита, уредени в чл. 124 ГПК, законът предвижда само искове с
предмет материалното право, породено от
правоотношение между спорещите страни, без да е визирано процесуално
правоотношение. Ето защо, за да бъде легитимиран да отрича процесуално право на
принудително изпълнение, ищецът не само следва да е страна в такова процесуално
отношение, но и законът да предвижда съответния иск. Такъв изрично е предвиден
в чл. 439 ГПК поради обусловеността на правото на принуда от съществуването на
удостоверено в изпълнително основание материално право на взискателя. С него е
длъжникът може да търси отричане на легитимацията на взискателя като се позове на отпадането поради
новонастъпили факти както на материалното право, така и на упражненото процесуално
право въз основа на изпълнителния лист.
Въззивният съд
преценява, че упражнените от взискател(респективно негов правоприемник) права по изпълнителен лист, като „процесуална
цена книга“, удостоверяващ право на принудително изпълнение разширяват
необходимостта от специално предвидена допълнителна искова защита, основана на
засягането на правната сфера на длъжника. Това е така, защото и след
прекратяване (без удостоверено приключване поради плащане) на конкретен процес
по принудително изпълнение, легитимационната сила на листа се съхранява изцяло.
Затова, когато делото е прекратено от съдебния изпълнител в хипотеза на
перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, какъвто е настоящия случай, взискателят може да упражни свободно правото
на принуда, така, както е удостоверено във върнатия му изпълнителен лист въз
основа на изпълнителното основание за съществуване на дълга. Затова и в тези
случаи правното положение на длъжника не се променя при отпадане на конкретното
сезиране на този орган на принудителното изпълнение. Още с издаване на
изпълнителния лист, длъжникът вече е обвързан от процесуалната принуда и има
интерес да се освободи от нея занапред. Затова и не може да се отрече и правото
му да води исков процес за отричане на съществуването на удостовереното в
заповедта материално право поради новонастъпил факт с правопогасяващо действие,
какъвто е изтичането на давността за принудително събиране на паричния
дълг. В този смисъл е и по-новата
практика, наложила се след промяната на процесуалния закон, ограничил
компетентността на съдебния изпълнител да преценява такива възражения, като
основание за изключване на сезирането му с изпълнителния лист.
Отделно от
това, поради несъмнено очерталия се спор между страните за изтичане на
давността по дълг, който само е заявен извънсъдебно за събиране, но и за него е
налице обвързваща страните легитимация. При действието на новия ГПК ответникът
по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото за
отричане на погасено по давност вземане поради отсъствието на правен интерес у
ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска
(Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.,
ГК). На още по- голямо основание този интерес съществува и в случая,
когато легитимиралият се вече като
взискател кредитор категорично отрича погасяването на по давност и насрещно
обосновава собствената си легитимация с издаден на праводателя му изпълнителен
лист за принудително събираем дълг.
В заключение
въззивният съд преценява, че независимо дали ще бъде посочен специалния текст
на чл. 439 ГПК или общия по чл. 124 ГПК,
отрицателният установителен иск, квалифициран като претенция за отричане
на установено в изпълнителен лист вземане, поради погасяването му по давност е
предявен при наличие на защитим от закона интерес и абсолютната процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск е налице, докато самият
изпълнителен лист съществува, независимо дали в конкретния момент по него тече
принудително изпълнение или не.
Жалбата на ищеца е
основателна и прекратителното определение следва се отмени, а производството по
делото да продължи до произнасяне на акт по същество на спора.
Поради отмяната на
акта, приключващ делото не може да се разпределя и отговорност за разноските,
тъй като възлагането им е обусловено от решаването на делото. Затова и
разходите понесени за настоящото обжалване следва да се отчетат като направени
по повод на предявения иск и да се определят при разглеждане на иска по
същество.
По тези съображения
и на осн.чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на
Варненския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение
№5876/05.05.2020г, с което е прекратено
недопустимо производство по гр.д.16107/19г
по описа на ВРС, 14 с-в, като
ВРЪЩА делото на
първата инстанция за продължаване на съдопроизводствени действия по претенция
на длъжник за отричане на установено в изпълнителен лист вземане, поради
погасяването по давност на дълга, изтекла след стабилизиране на неоспорена
заповед за изпълнение.
Разноски по
обжалване не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.