Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 18.09. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на
секретаря А.Груева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17081
по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И
З.“ АД против Л.Е.И. иск с правно основание чл. 274,
ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
Ищецът твърди, че на 28.04.2016 г. ответникът виновно и
противоправно предизвикал настъпването на ПТП при управление на л.а „Мерцедес Ц
220“с рег. № ******ХК, което било застраховано по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Вследствие на катастрофата Л.Е.И. причинил телесни
повреди на С.Р.. Противоправното и виновно поведение на ответника и причинените
телесни повреди на С.Р. били установени със споразумение по НОХД № 21485/2016г.
на СРС. Впоследствие с решение № 6265/08.10.2018г. по гр.д. № 13870/2016г. СГС
осъдил застрахователя/ищеца/ да заплати на пострадалия С.Р. общо 90 957.097
лв., от които: 64 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди от причининените
травми/, 16352.64лв./законна лихва върху главницата от 64 000 лв. за периода 28.04.2016
г. – 01.11.2018 г./; 3390.74 лв./обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, медикаменти и консумативи/; 855.99
лв./законна лихва върху главницата от 3390.74 лв. за периода 09.05.2016 г. - 01.11.2018
г./; 300 лв. – направени разноски от С.Р.; 2 395,63 лв. – държавна такса в
полза на СГС; 600 лв. – разноски в производството пред СГС; 3062.07 лв. –
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. – пълномощник на С.Р. по делото.
Ищецът изплатил горепосочените суми с платежни нареждания, както следва: на
01.11.2018 г. заплатил на С.Р. – 83542.07 лв./сума, получена като сбор от
дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и законните
лихви и съдебните разноски, от които приспаднал 1357.30 лв. – разноски, присъдени
в полза на застрахователя/; на 31.10.2018 г. заплатил в полза на СГС сумата от
2995.63 лв. и на 31.10.2018 г. заплатил в полза на адв.Н.Д. сумата от 3062.07
лв. При реализирането на ПТП застрахованият водач Л.Е.И. управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта от 0.6 %о, което се установявало от
извършено на 28.04.2916 г. химическо изследване на кръвта на водача в
лаборатория към УМБАЛ“ Св.Анна“ София. Ищецът твърди, че, съгласно чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ, имал право да получи от застрахования платеното застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва и разноските, тъй като застрахованият
при настъпването на пътно-транспортното произшестви управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол в кръвта с концентрация над допустимата по закон норма. Поради
изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 90
957.07 лв., представляваща част от 170 000лв., ведно със законната лихва, считано
от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП. Оспорва твърденията, че поведението му е било противоправно и виновно. Оспорва
размера на обезщетението за неимуществени вреди, определено от съда по гр.д. №
13870/2016 г. на СГС. Твърди, че това обезщетение не е съобразено с принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Няколко месеца след ПТП възстановителният период
на пострадалия бил приключил и настъпило пълно и окончателно възстановяване от
получените травми. Оспорва в деня на катастрофата да е употребил алкохол.
Установената концентрация от 0.6 %о представлявала остатъчен алкохол, а не
приет в деня на катастрофата алкохол, като количеството било малко и не било
повлияло на управлението на автомобила. Поддържа, че количеството алкохол в
кръвта му се дължало на други обстоятелства, които след ПТП не си спомнял или
на наличието на много адреналин и други преживени от него за кратък период емоции.
Не оспорва извършените от ищеца плащания. В допълнителния отговор оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и телесните повреди
на пострадалия С.Р.. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ (отм.):
Съгласно чл. 274,
ал.1, т.1 от КЗ/отм/: „застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие: е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъде доказан
следният фактически състав: 1/да са причинени вреди от ответника, чрез негово
виновно и противоправно поведение; 2/да е възникнало правоотношение между
деликвента и ищеца по договор за застраховка “Гражданска отговорност“; 3/да е
заплатено от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на увреденото лице застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие; 4/деликвентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото е доказан фактическият състав на чл.274, ал.1,
т.1 от КЗ/отм/.
Видно от споразумение по НОХД № 21485/2016г. на СРС
ответникът е признат за виновен в това, че на 28.04.2016 г., около 00.30 часа,
в гр.София, при управление на л.а “Мерцедес Ц-220“ с рег. № ******по платното
на ул. “Стара планина“ в посока на движение от с.Войнеговци към с.Световрачане,
на кръстовището с ул.“Околовръстен път“, е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.6, ал.1 от ЗДвП, вр чл.31, ал.7 от ППЗДвП, като е навлязъл в
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, без да пропусне
навлезлия в кръстовището на зелен сигнал товарен автомобил “Даф ФТХФ 105“ с
рег. № ******, движещ се по ул.“Околовръстен път“, с посока на движение от
бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Ломско шосе“, при което е реализирал ПТП с
него и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК на повече от едно лице - пътници в управлявания от него
автомобил, сред които е и С.Р.Р., изразяваща се в следните травматични
увреждания: счупване на дясната бедрена кост, което предвид
локализацията/диафизарно/, морфологията /разместено/ и начина на лечение /оперативно-метална
остеосинтеза/ му е причинило трайно, за период от повече от 30 дни, затруднение
на движението на десния долен крайник; счупване на дясната мишнична кост, което
предвид локализацията/диафизарно/, морфологията/разместено/ и начина на
лечение/оперативно – метална остеосинтеза/ му е причинило трайно, за период повече
от 30 дни, затрудняване на движението на десния горен крайник - престъпление по
чл.343, ал.3, пр.1, ал.1 и пр.3, ал.1, б.“а“, пр.2, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
На основание чл.383, ал. 1 НПК, вр. чл.300 ГПК, одобреното
от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила наказателна
присъда и е задължително за гражданския съд, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно съставомерните последици – причинените средни телесни
повреди на С.Р.Р..
С решение № 6265/08.10.2018 г. по гр.д. № 13870/2016 г.
СГС е осъдил ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД да
заплати на С.Р.Р. сумата от 64 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - мозъчно
сътресение, диафизно счупване на дясната раменна кост, диафазно счупване на
дясната бедрена кост, счупване на предните зъби (тотална фрактура на зъб 22 и
частична на 31 и 41), множествени разкъсно-контузни рани на лицето, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 28.04.2016г. от Л.Е.И., водач на лек автомобил „Мерцедес
Ц 220“ с рег. № ******ХК, застрахован със застрахователна полица № ВG/30/115002624968 от 22.10.2015 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие - 28.04.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3390,74 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, ведно със законната лихва от датата на извършване на съответните
плащанията - 09.05.2016 г. до окончателното им плащане.
Със същото решение съдът е осъдил ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД да заплати на С.Р.Р., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 300 лева, представляващи
направени по делото разноски за държавна такса, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 2395,63 лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 600 лева, платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
С решението съдът е осъдил ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“
ЕАД да заплати на адв. Н.Н. Д., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 3062,07 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
По делото не се спори, че застрахователят е заплатил на С.Р.Р.
на 01.11.2018г. – 83 542.07 лв., включваща главница, лихви и разноски по гр.д.
№ 13870/2016г. на СГС, което се потвърждава и от предоставеното по делото
платежно нареждане от същата дата.
От платежни нареждания от 31.10.2018 г. се установява, че
ищецът е заплатил на СГС сумата от 2995.63 лв. за разноски по гр.д. № 13870/2016 г. и на адв.Д.
сумата от 3062.07 лв. - адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита на пострадалия С.Р.Р.
по гр.д. № 13870/2016г. на СГС
Ответникът оспорва в настоящото производство като
прекомерен размера на заплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с решение
по гр.д. № 13870/2016 г. на СГС. Ответникът не е участвал в производството по
гр.д. № 13870/2016 г. на СГС, по което застрахователят е бил осъден да заплати
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от противоправното
поведение на деликвента при катастрофата на 28.04.2016 г., поради което възражението му по чл.51, ал.2 от ЗЗД относно
размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъда
обсъдено.
За установяване на претърпените от С.Р.Р. неимуществени
вреди по настоящото дело е допусната медицинска експертиза, чието заключение
съдът приема като компетентно и обективно дадено. Видно
от същото и от споразумението пред наказателния
съд при катастрофата пострадалият е получил мозъчно сътресение; диафизарно счупване на дясната
раменна кост; диафизарно счупване на дясната бедрена кост; счупване на предните
зъби (тотална фрактура на зъб 22/в заключението този зъб е посочен и като 23/ и
частична на 31 и 41); множество разкъсно- контузни рани на лицето с различни
размери. Полученото мозъчно сътресение е било
от лека степен, без последвали негативни неврологични последствия. То е довело до
разстройство на здравето, неопасно за
живота. Диафизарното счупване на дясната раменна кост е причинило трайно ограничение на движенията на десния
горен крайник на пострадалия за срок по-дълъг от 30 дни(в случая 6
месеца). Претърпяното диафизарно счупване на дясната бедрена кост е причинило
на пострадалия трайно ограничение на
движенията на десния крайник за срок по-дълъг от 30 дни(в случая до 10
месеца). Зъбните увреждания - счупване на предните зъби - са причинили на ищеца
затруднения при хранене и говор. Получените
множествени мекотъканни увреждания в областта на лицето са причинили разстройство на здравето, неопасно за
живота. Ответникът първоначално е бил лекуван в УМБАЛСМ„ Н.И.Пирогов“.
Постъпил е в шоково състояние. Извършени са били хематологични, рентгенови,
ехографски и КТ-ски изследвания и консултации с ортопед, хирург, неврохирург,
интернист и анестезиолог. След стабилзиране на общото му състояние е било взето
решение пострадалият да бъде опериран. Под обща анестезия е била извършена операция
на счупената бедрена кост – закрито наместване на
счупената дясна бедрена кост и стабилзиране на костните фрагменти с интрамедуларен
пирон и застопоряващи винтове“. Включена е била
реанимационна терапия. Счупената раменна кост временно е била обездвижена с
гипсова имобилизация. На 05.05.2016 г. е извършена операция на фрактурата на дясната раменна кост.
Извършено е било открито наместване на
счупената дясна раменна ксост и
стабилзиране чрез метална плака и винтове. Включена е била инфузионна, антибиотична,
антикоагулентна, седативна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл
следоперативен период пострадалият е бил изписан от болницата и лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и
лекарства. В периода
от 21.06.2016 г. до 27.06.2016 г. С.Р.Р. е претърпял трета ортопедична операция по
повод:„последици
от счупена дясна бедрена кост“. Извършени
са били нови клинични изследвания и консултации, вкл. и с лицево-челюстен
хирург, по повод на получената челюстна травма: „тотална фрактура
на зъб 23 и частична на зъби-31 и 41.“ На
23.06.2016г. пострадалият е бил опериран.
Извършено е било оперативно отстраняване на проксималния застопоряващ винт с цел
динамизация на интрамедуларния пирон и костна пластика в зоната на фрактурата. Включена е била инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. Пострадалият е бил изписан
от болницата със спокойна оперативна рана и в стабилизирано общо състояние и
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и лекарства. По време на
амбулаторното лечение Р. е провеждал периодични контролни прегледи в УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“ и са му били правени
периодично рентгенови снимки на фрактурите. В продължение на 6 месеца на пострадалия
не е било позволено да става, тъй като не е било възможно вертикализиране при
едностранните фрактури на дясната ръка и десния крак. Тъй като през през първите
месеци пострадалият е провеждал лечението си на постелен режим, той е получил
усложнения - „декубитални
рани“ в кръстната област и седалищната
част на таза. По този повод е бил освидетелстван от Медицинска комисия при Институт
“Пирогов“ и с Медицински протокол № Е-66 от 03.05.2016г. на МЦ на Институт
„Пирогов“ на пострадалия са били осигурени от Дирекция „Социално осигуряване“: комбиниран стол, рингова инвалидна
количка,антидекубитален дюшек и антидекубитална възглавница. По време на
амбулаторното лечение на фрактурите на опорно-двигателния апарат, когато вече е
можел да се придвижва с патерици, пострадалият е започнал провеждане на стоматологично
лечение на счупените зъби - извършени са манипулации и операции по
протезирането на счупените зъби - „тотална фрактура на зъб 23 и частична на
зъби -31 и 41“. Лечебният и възстановителен период при ищеца е бил продължителен.
Разкъсно-контузните рани на лицето са зараснали окончателно за срок до 2
седмици. Счупените зъби са били възстановени стоматологично за период от 1
месец. Счупената дясна раменна кост е зараснала окончателно за срок до 4
месеца, тъй като фрактурата е била в долната част на костта, където тя трудно
се кръвоснабдява. От началото на 5-ия месец ищецът е започнал провеждане на
рехабилитация на дясната раменна и дясната лакътна стави. Фрактурата на дясната
бедрена кост е зараствала продължително време, което е наложило провеждане на
две допълнителни операции: динамизиране на интрамедуларния пирон и извършване
на костна пластика в зоната на счупването. Пострадалият продължава да се
предвижва с помощта на патерици и с дозирано натоварване на десния крак. Едновременно
с това Р. провежда рехабилитация на дясната колянна и дясната тазобедрена
става. Лечебният период при пострадалия е приключил за около 1 година, а възстановителният
период е продължил още около 6 месеца, поради това че част от металните
остеоснитези са останали имплантирани в зарасналите кости. Тези метални синтези
могат да бъдат остранени чрез нови костни операции, които ще причинят на пострадалия
допълнителни болки и нужда от провеждане на кратка рехабилитация. През периода
на лечение Р. е търпял болки и
страдания, като най-интензивни те са били през първите 3 месеца
непосредствено след злополуката, когато са били извършени и повечето костни
операции. Интензивни са били болките и в началото на провежданата рехабилитация
на десните крайници, тъй като поради дългия период на лечение ставите са били в
състояние на контрактури, а мускулатурата - в хипотрофия. Извън тези периоди
пострадалият е търпял само периодично явяващи се болки -най вече при обща преумора и при рязка промяна на времето,
което е налагало да използва седативни и обезболяващи средства. От претърпяната
злополука е изминал продължителен период, но Р. продължава да търпи спорадични
(единични) болки при промяна на времето и при продължително движение и
обременяване на увредените крайници. Наред с претърпените болки, в продължение
на първите 5 месеца пострадалият е трябвало да провежда лечението си при
постелен режим, което е налагало да ползва антидекубитални пособия в леглото и
да ползва чужда помощ при обслужването си в ежедневието. След този 5-месечен период
е започнал постепенно натоварване на дясната ръка и частично обременяване на десния
крак - с помощта на инвалидна количка. В материалите по делото няма приложени
медицински документи от които да е видно, че пострадалият е предприел изваждане
на всичките метални остеосинтези. Те могат да бъдат отстранени по решение на
лекаря – оператор със съгласието на пострадалия.
При така приетото от съда
заключение, с оглед на вида и тежестта на установените телесни повреди, вида на
проведеното лечение - пострадалият многократно е лежал в болнични заведения, извършени
са три ортопедични операции/на счупената бедрена кост, на фрактурата на дясната
раменна кост и още една ортопедична операция по повод последици на счупената
бедрена кост/, извършени са и операции по протезиране на счупените зъби;
получени са и декубитални рани от принудителния постелен режим, продължил шест месеца; пострадалият е ползвал патерици,
инвалиден стол, антидекубитални пособия в леглото и е бил зависим от чужда
помощ в хигиенно-битовото си обслужване през периода на лечение и възстановяване. Лечебният и възстановителен
период е продължил около 1 година и 6 месеца. Пострадалият е търпял интензивни
болки истрадания през първите три месеца
непосредствено след злополуката, както и в началто на провежданата
рехабилитация на десните крайници, които поради дългия период на лечение са
били изпаднали в състояние на контрактури, а мускулатурата – в хипотрофия. Извън
тези периоди, според медицинската експертиза, пострадалият е търпял периодично
яваващи се болки при преумора и промяна на времето. Понастоящем продължава да
търпи болки при промяна на времето и продължително движение на увредените
крайници. Той продължава да се придвижва с патерици и с дозирано натоварване на
десния крак. При така установените от медицинската експертиза болки и
страдания, преживени от пострадалия, както и при съобразяване на социално-икономическите
условия към датата на настъпване на катастрофата, настоящият състав прие, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено на 80
000 лв., колкото е определил и съдът при разглеждане гр.д. № 13870/2016 г.
на СГС.
Това обезщетение е било намалено по
гр.д. № 13870/2016 г. на СГС с 20 %, поради прието съпричиняване, при което е
присъдено обезщетение от 64 000 лв. за неимуществени вреди. В настоящото
производство не е направено възражение от ответника за съпричиняване на вредите
от пострадалия, поради което съдът не изследва този въпрос.
По делото не се спори, че с платежното нареждане от 01.11.2018
г. ответникът е заплатил на пострадалия С.Р. сумата от 83 542.07 лв., която
включва присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, лихви и
разноски по гр.д. № 13870/2016 г. на СГС, след като са приспаднати от общата
сума разноските, които Р. е дължал на застрахователя по делото в размер на 1357.30
лв.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът е управлявал
МПС с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Видно от протокол за медицинско освидетелстване за
алкохол от 28.04.2016г. /л.25-26/ на Л.Е.И. е взета кръвна проба непосредствено
след катастрофата. От заключението на назначената по делото токсикологическа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че в
изследваната кръв на Л. Йорданов е
открит етилов алкохол в размер на 0.6 промила. Така събраните
доказателства установяват, че Л. Йорданов по време на катастрофата е управлявал
МПС с алкохол в кръвта от 0.6 %о. Според експерта, тази алкохолна концентрация
отговаря на лека степен на алкохолно опиване. Характеризира се със следните
функционални разстройства: емоционална неустойчивост/по-често весело
настроение, повишено самочувствие, бъбривост, намалена самокритичност/, лесна
уморяемост, отслабване на концентрацията, вниманието и съобразителността,
забавени реакции, умерено изразени координационни и вегетативни смущения.
Вещото лице разяснява, че този метод на изследване за алкохол/газхроматографския
метод/ е максимално точен и специфичен и не може да се повлияе от външни
фактори, като напр. от силен адреналин.
Заключението на токсикологическата екпертиза по несъмнен
начин установява, че по време на катастрофата в кръвта на ответника е имало
алкохол – 0.6 % о.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП/ДВ, бр.54/16.07.2010 г./
в редакцията, която е в сила към датата
на катастрофата – 28.04.2016 г., на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействието на алкохол, наркотици и други упойващи вещества. Забраната е абсолютна и не предвижда случаи,
при които да е допустимо да се шофира с алкохол в кръвта в някакви граници.
Допуснато е нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП от Л.Е.И.
към 28.04.2016 г., поради което за застрахователя се е породило регресното право
по чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, което е станало изискуемо след изплащане на
застрахователното обезщетение на пострадалия.
Относно размера на иска:
Съгласно чл. 274,
ал.1, т.1 от КЗ/отм/, застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Застрахователното обезщетение включва не само
обезщетението за претърпените неимуществени и имуществени вреди, вкл. за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от непозволено увреждане, но и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице./чл.223, ал.2 от КЗ/отм/.
Следователно, в конкретния случай дължимото от
застрахователя на пострадалия С.Р.Р.
застрахователно обезщетение е сбор от определените суми за обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди по гр.д. №
13870/2016 г. на СГС, както и лихви за забава върху тях, но не и съдебните разноски по предявения
иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Към датата на платежното нареждане от
01.11.2018 г. общият размер на застрахователното
обезщетение възлиза на 84 599.37 лв.(64 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/ + 16 352.64 лв./законна
лихва за периода 28.04.2016 г. до 01.11.2018г. върху главницата от 64 000 лв/ + 3390.74лв. /обезщетение за имуществени
вреди/ + 855.99 лв./законна лихва за периода от 09.05.2016 г. до 01.11.2018г.
върху главница от 3390.74лв.). От тази сума застрахователят е заплатил част в размер на 83 542.07 лв. с
платежно нареждане от 01.11.2018 г., до който размер искът по чл.274, ал.1, т.1
от КЗ/отм/ е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 90
957.07 лв., представляващи част от 170 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за държавна такса,
вещи лица и съдебно удостоверение в
размер на 4035.33 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Е.И., ЕГН **********,*** да заплати на
"Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ (отм.), сумата от
83 542.07 лв. - представляваща изплатено застрахователно обезщетение с платежно
нареждане от 01.11.2018 г. по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени на С.Р.Р. вреди от настъпило на 28.04.2016 г. в гр.София
пътно-транспортно произшествие по вина на водача Л.Е.И. при управление на л.а
„Мерцедес Ц 220“с рег. № ******ХК, който при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.6 %о, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.12.2018г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от
90 957.07 лв., представляващи част от 170 000 лв., отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Е.И. да заплати на "Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 4035.33 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: