ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 262
гр. Бургас, 23.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Търговско дело №
20222100900080 по описа за 2022 година
Производството е образувано искова молба, подадена от „Виго груп“ ООД (н.),
ЕИК ********* чрез временния синдик Ивайло Ризов, със седалище и адрес на управление:
гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, представлявано от Димитър Илиев Димитров, като
кредитор в несъстоятелността на „Грато инвестмънт“ ЕООД (н.), против „Грато
Инвестмънт“ ЕООД (н.), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър,
ул. Иван Вазов № 9, представлявано от Димитър Христов Вълев, и „Интро Естейт“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски № 42,
представлявано от Калин Хайгазов Давидов, за обявяване относителната недействителност
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на продажбите, извършени чрез
публичен търг в рамките на принудителното изпълнение по изп. д. № 278/2011 г. на ЧСИ Г.
С., като постановленията за възлагане са вписани на 20.12.2013 г., с които ответникът
„Интро естейт“ ЕООД е обявено за купувач на 63 броя недвижими имота, находящи се в гр.
Банско, с идентификатори: 02676.153.10.1.1, 02676.153.10.1.4, 02676.153.10.1.5,
02676.153.10.1.6, 02676.153.10.1.12, 02676.153.10.1.102, 02676.153.10.1.103,
02676.153.10.1.14, 02676.153.10.1.17, 02676.153.10.1.18, 02676.153.10.1.19, 02676.153.10.1.22,
02676.153.10.1.23, 02676.153.10.1.27, 02676.153.10.1.31, 02676.153.10.1.32, 02676.153.10.1.34,
02676.153.10.1.35, 02676.153.10.1.36, 02676.153.10.1.40, 02676.153.10.1.43, 02676.153.10.1.44,
02676.153.10.1.46, 02676.153.10.1.47, 02676.153.10.1.51, 02676.153.10.1.54, 02676.153.10.1.55,
02676.153.10.1.56, 02676.153.10.1.57, 02676.153.10.1.58, 02676.153.10.1.59, 02676.153.10.1.69,
02676.153.10.1.70, 02676.153.10.1.71, 02676.153.10.1.73, 02676.153.10.1.75, 02676.153.10.1.76,
02676.153.10.1.77, 02676.153.10.1.78, 02676.153.10.1.85, 02676.153.10.1.88, 02676.153.10.1.89,
02676.153.10.1.90, 02676.153.10.1.93, 02676.153.10.1.94, 02676.153.10.1.96, 02676.153.10.1.97,
02676.153.10.1.100, 02676.153.10.1.15, 02676.153.10.1.30, 02676.153.10.1.16,
02676.153.10.1.10, 02676.153.10.1.13, 02676.153.10.1.24, 02676.153.10.1.28, 02676.153.10.1.79,
02676.153.10.1.80, 02676.153.10.1.81, 02676.153.10.1.84, 02676.153.10.1.87, 02676.153.10.1.92,
02676.153.10.1.95, 02676.153.10.1.99.
1
Като съищци в производството са конституирани синдикът на „Грато
инвестмънт“ ЕООД (н.) и друг кредитор в несъстоятелността на „Грато инвестмънт“ ЕООД
(н.) - „Хирон 2004“ ООД.
Процесуалният представител на „Виго груп“ ООД (н.) е посочил, че дружеството
е евентуален кредитор на ответника „Грато инвестмънт“ ЕООД (н.), като за вземанията на
ищеца като кредитор в несъстоятелността последният е предявил искове за сумите 8937500
евро, дължима по спогодба от 02.02.2015 г., обезпечена със запис на заповед, издаден на
02.02.2015 г., с падеж на 10.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до
окончателно изплащане, неустойка в размер на 2000000 евро, дължима по спогодба от
02.02.2015 г., обезпечена със запис на заповед от 02.02.2015г. с падеж 10.01.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до окончателно изплащане, на основание чл.
694, ал. 2 ТЗ, за което е образувано и висящо т. д. № 357 от 2021 г. по описа на БОС.
Ищецът твърди, че на 27.08.2013 г. по изп. д. № 278/2011 г. на ЧСИ Г. С. е
извършена публична продан на процесните 63 имота, вписана в Имотния регистър към
Агенция по вписванията на 20.12.2013 г., а отчуждаването на имотите уврежда интересите
на кредиторите на длъжника в несъстоятелност – поради намаляване на секвестируемия
актив на имуществото му. Според ищеца публичната продан е извършена при
несъобразяване с наложената възбрана от 24.02.2012 г. по изп. д. № 1714/2012 г. на ЧСИ
Неделчо Митев и с допуснатото обезпечение от 20.02.2012 г. по ч. гр. д. № 38/2012 г. на ОС
– Благоевград, двете в полза на „Виго груп“ ООД.
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Съищецът в производството „Хирон 2004“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: к. к. Слънчев бряг, бизнес център Корал Сити, ет. 4, офис С5,
представлявано от Христо Ристов Машов, чрез процесуален представител е посочило, че
исковете са основателни и се моли съда да ги уважи.
Синдикът на „Грато инвестмънт“ ЕООД (н.) в качеството му на съищец не е взел
становище по съществото на спора.
Ответникът „Грато инвестмънт“ ЕООД (н.) чрез процесуален представител е
изложил твърдения за недопустимост и неоснователност на иска. Посочено е, че ищецът не
е кредитор на „Грато инвестмънт“ ЕООД с прието вземане в производството по
несъстоятелност, поради което няма активноправната легитимация да води настоящия
процес. Счита, че иск по чл. 649 ТЗ може да предяви само кредитор с прието по смисъла на
чл. 693 ТЗ вземане. На следващо място е посочено, че предмет на иск по чл. 135 ЗЗД може
да бъде само сделка между страните, но не и постановление за възлагане. В условията на
евентуалност е посочено, че искът е неоснователен, тъй като към датата на извършена
публична продан – 27.08.2013 г. ищецът не е бил кредитор. Освен това постановлението за
възлагане като акт на съдебен изпълнител подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435,
ал. 3 ГПК или по исков ред по чл. 496, ал. 3 ГПК, но не може да се атакува по чрез
2
процесния иск.
Ответникът „Интро Естейт“ ЕООД не е взел становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и като извърши служебна
справка за допустимостта на производството, намери следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135
ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника, че искът е недопустим, тъй като ищецът не е
кредитор на „Грато инвестмънт“ ЕООД в производството по несъстоятелност, поради което
няма активна легитимация да води настоящия процес, защото иск по чл. 649 ТЗ може да
предяви само кредитор с прието по смисъла на чл. 693 ТЗ вземане.
По направеното възражение съдът извърши служебна справка по делото по
несъстоятелност на „Грато Инвестмънт“ ЕООД - т. д. 509/2019 г. на БОС, както и в
публично обявените актове в Търговския регистър. От същите се установи, че с Решение №
51/23.02.2021 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника „Грато Инвестмънт“ ЕООД,
като е определена за нейна начална дата 01.01.2012 г. Производството по несъстоятелност е
открито по молбите на кредиторите „Обединена Българска Банка“ АД и „Кристи 2002“
ЕООД. Отхвърлена е молбата на „Виго Груп“ ООД за откриване производство по
несъстоятелност на „Грато Инвестмънт“ ЕООД поради липса на активна легитимация –
прието е, че молителят „Виго Груп“ ООД не се легитимира като неудовлетворен кредитор
на дружеството по търговска сделка.
Вземанията на „Виго Груп“ ООД са включени в списък с неприети вземания от
синдика. По постъпило от „Виго Груп“ ООД възражение е постановено определение №
261378/07.07.2021 г., с което е оставено без уважение възражението на „Виго Груп“ ООД
срещу включването в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ, вземанията на последното дружество, произтичащи от спогодба от 02.02.2015 г. и
издадените в тази връзка два записа на заповед с размер на вземанията, 8937500 евро,
дължима сума за неизпълнение на задължения по спогодбата с падеж 10.10.2019 г. и за
сумата от 2000000 евро – неустойка по спогодбата с падеж 10.01.2020 г. Предявен е иск по
чл. 694 ТЗ, по който е образувано т. д. № 357/2021 г. на БОС, което към настоящия момент
не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Следователно и към настоящия момент „Виго
Груп“ ООД (н.) действително не е кредитор с прието вземане – включено в обявен, одобрен
от съда списък на приети вземания в производството по несъстоятелност на „Грато
Инвестмънт“ ЕООД (н.), като при условията на чл. 694, ал. 2 ТЗ е предявил иск за
установяване на вземането си, производството по който е висящо.
Съдът намира обаче, че „Виго Груп“ ООД е активно процесуално легитимиран да
предяви иск по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД. В разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ не е
посочено, че кредиторът, който е легитимиран да предяви посочените искове, следва да е с
прието по смисъла на чл. 693 ТЗ вземане. Целта на тези искове е да се попълни масата на
3
несъстоятелността с имуществото на длъжника, като предвид ограничения преклузивен срок
– 2 години от откриване на производството, и времето за стабилизиране на вземания в
същото при оспорване на прието вземане или установяване на неприето вземане разкриват
волята на законодателя при бездействие на синдика да се даде възможност на всеки един
кредитор – нов или стар, предявил вземанията си в предвидените в закона срокове (ако е
стар кредитор), да предприеме действия в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ по предявяване на
исковете, посочени във визираната разпоредба, и то независимо че вземанията са все още
спорни. В този смисъл е и по-новата практика на ВКС (например Определение № 102 от
13.02.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 146/2023 г., II т. о.). Настоящият съдебен състав намира, че
в тази насока следва да се тълкува разпоредбата, като се даде възможност на кредитори и с
неприети вземания с висящо по чл. 694, ал. 2 ТЗпроизводство за установяване на вземането
или пък с приети вземания, които обаче са оспорени, да предприемат действия по попълване
на масата на несъстоятелността, доколкото същите ще ползват всички кредитори и са
насочени към преследваната в тази фаза на производството по несъстоятелност цел.
Възприемането на противното би довело до правно нетърпимия резултат чрез неоснователни
оспорвания по чл. 690 ТЗ на всяко едно от предявените вземания, респ. чрез предявяване на
искове по чл. 694 ТЗ по отношение на тези вземания или чрез неоснователното им
включване в списъка на неприетите вземания принципно да се изключи възможността да се
преодолее бездействието на синдика по попълване на масата на несъстоятелността чрез
предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ (в този смисъл е цитираното по-горе
определение на ВКС).
По отношение на активната процесуална легитимация на „Хирон 2004“ ООД
съдът намира следното: легитимацията си на кредитор „Хирон 2004“ ООД обосновава с
договор за цесия от 20.03.2023 г., с който „Ел Би Джей“ АД е прехвърлило на „Хирон 2004“
ООД част от вземането си към „Грато Инвестмънт“ ЕООД в размер на 15118,73 лева. Това
вземане „Ел Би Джей“ АД е купило от „Финанс груп 1“ ООД и „Автохит трейд“ ООД с
договор за цесия от 09.02.2023 г., а те са купили вземането от „Обединена българска банка“
АД с договор за цесия от 24.11.2011 г. Вземанията на банката праводател в общ размер на
38032852,38 лева са включени в списъка на одобрените такива. Те са оспорени по реда на
чл. 694, ал. 3 ТЗ и по повод на предявения от „Виго груп“ ООД отрицателен установителен
иск е образувано т. д. № 356 по описа на БОС за 2021 г., което е висящо. Правната теория и
съдебната практика приемат непротиворечиво, че договорът за цесия е по естеството си
разпоредителна сделка, доколкото цедираното вземане напуска патримониума на цедената,
последният загубва правото си върху вземането, като същото преминава в патриумонума на
цесионера, ведно с всички негови принадлежности, привилегии и обезпечения. При
преценка на активната легитимация следва да бъдат зачетени и настъпилите
законосъобразни промени по отношение на качеството кредитор, като при извършена цесия
на приети вземания легитимиран да извършва действия в производството по
несъстоятелност е цесионерът, тъй като правата на кредитор с приети вземания в
производството по несъстоятелност като акцесорни към приетото вземане преминават към
него. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че „придобиването на
4
вземането“ от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия. В този
смисъл са и Решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г., I т. о., ВКС; Решение №
40 по т. д. № 566/2009 г., I т. о., ВКС; Решение № 1279 по гр. д. № 29/1996 г., V г. о., ВКС.
Следващото наведено от процесуалния представител на „Грато инвестмънт“
ЕООД възражение за недопустимост на иска поради обстоятелството, че предмет на иск по
чл. 135 ЗЗД може да бъде само сделка между страните, но не и постановление за възлагане,
не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав, доколкото по този въпрос е
постановено Определение № 100/19.05.2022 г. по в. ч. т. д. № 74/2022 г. на БАС по жалба
срещу Определение от 25.03.2022 г., с което производството по настоящото дело е
прекратено на същото основание, с което съдът е длъжен да се съобрази.
Съдът обаче намира, че така предявената претенция е недопустима, тъй като
искът е предявен извън преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ (в редакцията на
разпоредбата към подаване на исковата молба на 15.03.2022 г., която предвижда, че иск по
чл. 645, 646 и 647 и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с
производството по несъстоятелност, следва да бъде предявен в едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, съответно от решението по чл. 632, ал. 2
ТЗ). На основание чл. 634а ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от
датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Производството по несъстоятелност на „Грато
Инвестмънт“ ЕООД е открито с решение от 23.02.2021 г., като едногодишният срок за
предявяване на отменителния иск тече именно от тази дата, т.е. искът трябва да бъде
предявен до 23.02.2022 г. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете
по чл. 645 – 647 ТЗ и свързания с несъстоятелността иск по чл. 135 ЗЗД е спазване на
предвидения в чл. 649, ал. 1 ТЗ преклузивен срок за тяхното предявяване. Изтичането на
срока води до погасяване на правото на иск. Въпреки че в хода на производството
разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ е изменена, като е въведен по-дълъг – двугодишен срок за
предявяване на исковете, в случая приложима е предходната редакция на нормата и
установеният в нея едногодишен срок. Този извод е мотивиран със същностната
характеристика на всички процесуални срокове, включително тези за предявяване на иск –
че те текат занапред от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от
смисъла им на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено
процесуално действие. Ето защо следва да се приеме, че при открито преди влизане в сила
на ЗИДТЗ (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) производство по несъстоятелност, приложим е
едногодишният преклузивен срок за предявяване на посочените искове, който започва да
тече от постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ за откриване на производството –
23.02.2021 г. Съобразно трайната и безпротиворечива съдебна практика едногодишният
срок за предявяване на отменителните искове тече от датата на постановяване на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, а не от датата на обявяване на решението
в електронния търговски регистър.
Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е подадена на
14.03.2022 г. чрез куриер, т. е. след едногодишния срок, изтекъл на 23.02.2022 г.
5
Ето защо и производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като
молбата, по която е образувано, е подадена извън преклузивния срок за това.
Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ в производствата по предявени искове по ал. 1
държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен,
следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
Съгласно цитираната норма и предвид прекратяването на производството по
делото несъстоятелният длъжник следва да бъде осъден да заплати съответната държавна
такса. Предварително внесената държавна такса не подлежи на връщане и при
прекратяването на производството, независимо от основанието за това. Прекратяване на
производството поради недопустимост на иска, какъвто е настоящият случай, е приравнено
по правни последици относно дължимостта на държавната такса при отхвърлянето на иска
(в този смисъл са напр. Определение № 394 от 09.07.2018 г. по т. д. № 1426/2018 г. на ВКС,
ІІ т. о.; Определение № 339 от 07.07.2017 г. по ч. т. д. № 1189/2017 г. на ВКС, І т. о.,
Определение № 581 от 7.11.2022 г. по ч. т. д. № 2255/2022 г. на ВКС, II т. о., Определение №
243 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1580/2016 г. на ВКС, II т. о. и др.).
Поради изложените съображения и поради прекратяването на производството по
делото на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Грато Инвестмънт“ ЕООД (н.) следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд
държавна такса от 17244,96 лева.
Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от „Виго груп“ ООД (н.), ЕИК ********* чрез
временния синдик Ивайло Ризов, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул.
Драган Цанков № 1, представлявано от Димитър Илиев Димитров, като кредитор в
несъстоятелността на „Грато инвестмънт“ ЕООД (н.), против „Грато Инвестмънт“ ЕООД
(н.), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. Иван Вазов № 9,
представлявано от Димитър Христов Вълев, и „Интро Естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски № 42, представлявано от К.
Хайгазов Давидов, за обявяване относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на продажбите, извършени чрез публичен търг в рамките
на принудителното изпълнение по изп. д. № 278/2011 г. на ЧСИ Г. С., като постановленията
за възлагане са вписани на 20.12.2013 г., с които ответникът „Интро естейт“ ЕООД е
обявено за купувач на 63 броя недвижими имота, находящи се в гр. Банско, с
идентификатори: 02676.153.10.1.1, 02676.153.10.1.4, 02676.153.10.1.5, 02676.153.10.1.6,
02676.153.10.1.12, 02676.153.10.1.102, 02676.153.10.1.103, 02676.153.10.1.14,
02676.153.10.1.17, 02676.153.10.1.18, 02676.153.10.1.19, 02676.153.10.1.22, 02676.153.10.1.23,
6
02676.153.10.1.27, 02676.153.10.1.31, 02676.153.10.1.32, 02676.153.10.1.34, 02676.153.10.1.35,
02676.153.10.1.36, 02676.153.10.1.40, 02676.153.10.1.43, 02676.153.10.1.44, 02676.153.10.1.46,
02676.153.10.1.47, 02676.153.10.1.51, 02676.153.10.1.54, 02676.153.10.1.55, 02676.153.10.1.56,
02676.153.10.1.57, 02676.153.10.1.58, 02676.153.10.1.59, 02676.153.10.1.69, 02676.153.10.1.70,
02676.153.10.1.71, 02676.153.10.1.73, 02676.153.10.1.75, 02676.153.10.1.76, 02676.153.10.1.77,
02676.153.10.1.78, 02676.153.10.1.85, 02676.153.10.1.88, 02676.153.10.1.89, 02676.153.10.1.90,
02676.153.10.1.93, 02676.153.10.1.94, 02676.153.10.1.96, 02676.153.10.1.97,
02676.153.10.1.100, 02676.153.10.1.15, 02676.153.10.1.30, 02676.153.10.1.16,
02676.153.10.1.10, 02676.153.10.1.13, 02676.153.10.1.24, 02676.153.10.1.28, 02676.153.10.1.79,
02676.153.10.1.80, 02676.153.10.1.81, 02676.153.10.1.84, 02676.153.10.1.87, 02676.153.10.1.92,
02676.153.10.1.95, 02676.153.10.1.99, и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №
80 по описа на Бургаския окръжен съд за 2022 година.
ОСЪЖДА „Грато Инвестмънт“ ЕООД (н.), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, ул. Иван Вазов № 9, представлявано от Димитър Христов
Вълев, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в
размер на 17244,96 лева (седемнадесет хиляди двеста четиридесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки).
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред БАС.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7