РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№330/28.2.2022г.
гр.
Пловдив, 28
февруари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2985 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Оспорва се Решение №
РР-4378/04.10.2021г. на директора на Басейнова дирекция „ИБР“,гр.Пловдив, с
което е изменено Разрешително № 33140239/24.04.2018г. за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, издадено в
полза на „ЕЛТРЕЙД“ ООД.
Жалбоподателят Община Септември твърди, че решението е незаконосъобразно
и моли да се отмени. Твърди, че съществуващата локална пречиствателна станция
за отпадъчни води е незаконно изградена и е незаконен строеж. Част от
изградената канализационна мрежа минавала през чужди имоти, включително и
такива,собственост на общината,а не е давано съгласие, нито е разрешавано по
съответния законов ред изграждането на такава мрежа.
С
определение на ВАС, постановено по адм.д.№310/22г. са дадени задължителни
указания на съда да укаже на жалбоподателя да представи доказателства за
това,че оспорвания акт пряко засяга негови гарантирани от закона права и
интереси.
В изпълнение на това, с разпореждане №
704/31.01.2022г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да обоснове правния си
интерес.
С
молба вх.№ 3508/21.02.2022г. жалбоподателят посочва, че описаните в оспорвания
акт локална пречиствателна станция и канализационна мрежа са незаконно
изградени и представляват незаконен строеж. Сочи също,че част от
канализационната мрежа-трасето минава през собствен на общината имот без да е
давано съгласие и при липса на разрешение за строеж. Иска се допускането на
СТЕ, посредством която да се установи действителното трасе на канализационната
мрежа и кои поземлени имоти са засегнати.
Съдът, като разгледа преписката и изложеното от жалбоподателя намира,че
жалбата е недопустима и след направените уточнения и посочени доказателствени
средства.
Оспореното решение е такова по чл. 72 от ЗВ и съгласно
чл.77,ал.3 от ЗВ от ЗВ може да се обжалва по реда на АПК. Тоест, режимът на оспорването му се подчинява на
общите правила. По аргумент на чл. 147, ал. 1 АПК, очертаващ кръга на субектите
с право на оспорване на административните актове пред съда, за обосноваване на
активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия
(гражданин или организация) било чрез нарушаване или застрашаване на негово
субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за
него. Тоест, субекти на оспорването са тези лица, които имат нормативно
признато право да подават жалби или протести срещу административни актове по
тяхната законосъобразност и целесъобразност. Правото за подаване на жалба е
предоставено не на всички лица, а само на онези лица, които са носители на
правните последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера се
отразява неблагоприятно порочният административен акт. В този смисъл
неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на
нови или разширяване на съществуващи права и задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административен акт.
Наличието на правен интерес по
смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка, от
категорията на абсолютните, за разглеждане на жалбата, която следва да бъде
доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи
от оспорващия. По смисъла на чл. 15 вр. чл. 147 от АПК, правният интерес следва
да бъде личен и пряк, т.е. жалбоподателят следва да търси защита на свои права
и законни интереси, спрямо които се извършва или е възможно да се извърши
непосредствено неблагоприятно засягане от административния акт.
В случая, оспорвания акт е изменение
на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водин обекти. По смисъла на НАРЕДБА № 2 от
8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, това е разрешително по чл.16,ал.1,т.3,а именно за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи
обекти извън посочените в т. 2, като тези по т.2 са съществуващи канализационни
системи на населени места, селищни и курортни образувания. Параметри на
разрешеното заустване съгласно ал.2 от същата разпоредба са количество на
заустваните отпадъчни води по потоци - максимално часово, средноденонощно и
годишно, индивидуални емисионни ограничения на характерни
замърсители/показатели на отпадъчните води по потоци, място/места на заустване
с географски координати по система WGS 84, срок за достигане на индивидуалните
емисионни ограничения.
Решението, с което се изменя
вече издаденото разрешително също има за предмет същите параметри.
Видно е, че актът няма за
предмет самите пречиствателна станция и канализационна мрежа като съоръжения,
респ. като строеж. Предмет на разрешителното е самото заустване, като според НАРЕДБА
№ 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти "заустване
на отпадъчни води" означава въвеждане във водните обекти с отпадъчни води
на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба.
Касае се за разрешително по
смисъла на чл.46,ал.1,т.3,б.“б“ от Закона за водите, което има за предмет експлоатация на съществуващи обекти. Въпросът
с изграждането на тези съществуващи обекти и законността им като строеж стои
извън правоотношенията,които се уреждат с въпросното разрешително за ползване
на воден обект. Последните са предмет на уреждане в производствата по ЗУТ,
където изрично са разписани правилата за право на водопрекарване, сервитутни
ивици за изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване.
Самото използване на
канализационни мрежи се урежда от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по съвсем друг ред и не е предмет на спорното
административно производство.
Аргумент за това,че статутът на
канализационната мрежа и пречиствателната станция, които са описани в
оспорвания акт и засегнатите правоотношения във връзка с този статут/вкл.
тяхната законност като строеж и местоположение/ по никакъв начин не може да
бъде засегнат при упражняването на контрола за законосъобразност на решението
по чл.72 от ЗВ е и обстоятелството,че съгласно чл. 46а от ЗВ представянето на
разрешително по чл. 44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за
издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията,
а разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по
Закона за устройство на територията се издава за обекти, включително
канализационни системи, чрез които се заустват отпадъчни води във водни обекти,
само при наличието на издадени по реда на този закон разрешително за
водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения или разрешително за
водовземане от повърхностни води за обекти в експлоатация и разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за обект в експлоатация.
Тоест, разрешителните по ЗВ са елемент от фактичекия състав при одобряването и
разрешаването на строителство на такива съоръжения, което означава,че
производството по издаване на тези разрешителни има съвсем отделен предмет,нямащ
нищо общо със законността на канализационните мрежи и пречиствателна станция, а
евентуалното установяване на твърдяната незаконност по никакъв начин не
обосновава твърдението,че оспорвания акт именно засяга правата на
жалбоподателя. Обстоятелството, че оспорващият е собственик на имот, през който
минава канализационна мрежа е неотносимо към обхвата на понятието "правен
интерес" в контекста на оспорваното решение. Касае се за административен
акт, издаден по заявление на друго лице, с който се засяга пряко единствено и
само правната сфера именно на заявителя.
Обект на разрешителното, което се
изменя, е водно тяло, което съгласно чл. 14, т. 1 от ЗВ е изключителна държавна
собственост. Жалбоподателят не е собственик на р.Чепинска или на р.Марица, нито
на съоръженията, които ще се използват или са засегнати по обжалваното
разрешение.
Дейностите, които ще се извършват
въз основа на оспореното решение не се свързват с препятстване или ограничение
за общината като правен субект. Нито има твърдения водовземането да се извършва
в общински имот или съоръженията да са общински. В случай,че последните са
незаконен строеж в чужд имот и този имот е общински,то именно в правомощията на
кмета на общината е предприемането на съответни действия по тяхното
премахване,респ. узаконяване,като последното не попада в обхвата на
производството по издаване на оспорвания акт,нито отмяната на последния,като
незаконосъобразен, би внесла промяна в правната сфера на жалбоподателя, защото
въпросните канализационна мрежа и пречиствателна станция нито ще бъдат
премахнати с тази отмяна, нито ще се промени тяхното местоположение така, щото
да не се засяга имот на жалбоподателя, а експлоатацията им очевидно засяга
ползването на воден обект, който пък не е общинска собственост.
Ето защо оспорването е
процесуално недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството да се прекрати.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№
20729/18.11.2021г. на Община Септември против Решение
№ РР-4378/04.10.2021г. на директора на Басейнова дирекция „ИБР“,гр.Пловдив, с
което е изменено Разрешително № 33140239/24.04.2018г. за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, издадено в
полза на „ЕЛТРЕЙД“ ООД.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№ 2985/2021г. по
описа на Административен съд- гр.Пловдив.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: