РЕШЕНИЕ
№ …………………/30.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 10607 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Т.Ж.А. срещу „В.К.” ЕООД искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр чл. 265, ал.1, пр. 2 от ЗЗД и евентуален с правно основание чл. 265, ал. 2 от ЗЗД вр.
чл.88, ал. 1 от ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1750
лв., представляваща стойността на разходи, извършени от заявителя за поправка
на некачествени работи по ремонт, извършен от длъжника съгласно ангажимент по
Споразумение между страните от 31.08.2018 г. за ремонтни дейности, с изпълнител
„В.К."
ЕООД, ЕИК *, в имот в с.Константиново, ул. „Христо Ботев" №2Б, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 18.04.2019
г. до изплащане на вземането, както и
сумата 100 лв. нотариална такса за връчване на нотариалната покана, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 3196/19.04.2019 г. по ч.гр.д. №*/2019 г. по описа на ВРС, 43 състав, евентуално за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1750 лева, дължима поради разваляне на договора
между страните договор от 31.08.2018 г. , за връщане на сумите дадени по
договора за ремонтни дейности.
В исковата молба се излага,
че на 31.08.2018 г. страните са сключили
устен договор за извършване на ремонтни дейности в част на помещенията на къща,
находяща се в с*.
Съобразно постигнатите между страните договорки следвало да се извърши ремонт
на едно санитарно помещение и преправяне
на друго помещение в санитарно чрез извършване на съответните мероприятия.
Твърди се, че ремонтът е извършен некачествено, поради което ответникът следва
и да заплати разходите, необходими за поправката. Сочи, че се касае за явни
недостатъци, които били установени от майката на ищеца при преглед на работата.
Подробно обосновава в какво се изразяват констатираните недостатъци и
последиците от некачественото изпълнение. Навежда, че е поканил ответника да
изпълни качествено възложената работа, но последният е отказал. Сочи, че част
от разходите вече са сторени, а именно заплатени 320 лв. за поправка на
основани елементи, а останалите до претендираната
сума са необходими за поправката на извършената работа. По отделни пера посочва
размера на тези разходи. Заявява, че с исковата молба разваля договора, поради
което и претендира заплащане на сумата по договора като платена без основание,
предвид некачествено извършените дейности, като подробно обосновава претендирания размер. Настоява се за уважаване на така
предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ищецът не се явява и не изпрща редставител.
Депозирана е писмена молба, с която се моли за уважаване на предявените искове.
Представена е писмена защита, с която се излагат подробни съображения по същество
на спора. Подчертава, че в обекта са работили четирима души, като работата е
продължила около 3-4 месеца, поради което настоява да не се кредитират
показанията на свидетеля *, който
излага, че дейностите са приключили в рамките на 4-5 дни.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „В.К.“ ЕООД, в който се
оспорва предявеният иск като недопустим, евентуално като неоснователен. Сочи,
че е недопустимо да се предявява друг иск в производството по чл. 422 от ГПК.
Отделно, оспорва претенцията по основание и размер. Настоява се, че съобразно
постигнатите между страните договорки дружеството е изпълнило договорените
частични текущи ремонтни работи, които са одобрени и приети от Аврамова.Твърди
се, че впоследствие е поискано извършване на други СМР, но тъй като не бил
представен проект на сградата и проект за преустройство са прекратени
договорните отношения между страните. Подчертава, че ответникът не е канен да
изпълни и представената по делото нотариална покана не е получавана от него.
Настоява, че от представените доказателства не се установява какви конкретно
дейности са възложени на ищеца и кои от тях не са изпълнени, съответно кои са
извършени от трето лице. Посочва, че страните са водили преговори и са
постигнали съгласие единствено за поставяне на гипсокартон
в помещение – килер, находящо се на втория етаж на сградата, както и
поставяне на фаянсови плочки в банята на първия етаж, което ответникът е
изпълнил изцяло и в срок. Моли се за отхвърляне на исковете.
В проведеното открито съдебно заседание по
делото ответникът чрез процесуален представител поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена. Настоява, че исковете са неоснователни и моли
за отхвърлянето им. Депозирана е писмена защита, в която се излагат подробни
съображения по същество на спора. Настоява се, че претенциите са недоказани,
доколкото в процесният имот са извършвани
строително-монтажни дейности и от трети лица, поради което ищецът не е доказал
от кого какви дейности са извършени и от чии действия са произтекли твърдяните некачествени работи.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
приобщеното по делото ч.гр.д. №*/2019 г. по описа на ВРС, 43 състав, в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № */19.04.2019 г. , с която е разпоредено „В.К.” ЕООД да
заплати на Т.А. сумата от 1750 лв., представляваща стойността на разходи, извършени от
заявителя за поправка на некачествени работи по ремонт, извършен от длъжника
съгласно ангажимент по Споразумение между страните от 31.08.2018 г. за ремонтни
дейности, с изпълнител „В.К."
ЕООД, ЕИК *, в имот в с** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на з аявлението в съда – 18.04.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 100 лв. нотариална такса за връчване на
нотариалната покана.
Срещу издадената заповед за изпълнение, връчена на
длъжника на 30.04.2019 г. е постъпило
възражение на 10.05.2019 г., поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск. Съобщението ведно с указанията е връчено на 04.06.2019 г.,
а искът е предявен на 04.07.2019 г., видно от пощенското клеймо, приложено към
исковата молба.
Представена е по делото саморъчно написана недатирана
и неподписана оферта с отбелязани вид и
стойност строително-монтажни работи.
Видно от издадената на 31.08.2018 г. разписка от „В.к.“
ЕООД, Пепа Аврамова е заплатила на дружеството сумата от 320лв., като в
основанието на РКО е отбелязано строителен ремонт.
От представения по делото граждански договор №*/31.08.2018 г. се установява, че
между В.К. ЕООД и * е договорено извършване на строителен ремонт на обект с. Константиново с
уговорка при необходимост * да наема и трети лица за изпъленение
на възложената работа.
Съгласно нотариална покана, съставена от нотариус *, рег. № 114 на НК с район на
действие РС- *, ответнотото дружество е поканено да възстанови сумата от
1250лв., представляваща разходи за извършване на ремонтни дейности, поради
некачествено извършени такива от „В.К.“ ЕООД. От представена по ч.гр.д.
№6045/2019 г . фактура от 20.12.2018 г. на нотариус Стоева се установява
заплащане на разходи за изготвяне на нотариалната покана в размер на 100лв.
Видно от протокол за връчване на нотариална покана от
07.02.2019 г. на същия нотариус, поканата е връчена при усковията
на чл. 47 от ГПК, с обозначение, че на
адреса на ответното дружество не е открит управителя на дружеството или
служител на фирмата, поради което е залепено уведомлние
на входната врата на жилищната сграда и е пуснато уведомление в пощенската
кутия.
От представената фактура от 31.08.2018 г., издадена от
„В.к.“ ЕООД се установява, че стойността на 24 кв.м. монтаж гипсокартон
и 5,12 кв.м. монтаж фаянсови плочки възлиза на сумата от 320лв.
От допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че при извършен оглед на 05.02.2020 г. на двете санитарни
помещения в жилище, находящо се в с. Константиново,
разположени на 1 и 2 етаж на сградата, е констатирано наличие на растояние между плоскостта на облицовката и водопроводните
излази на батериите повече от 10 мм., както и между настилката и подовите
сифони повече от 8 мм.; засъхнало монтажно лепило зад вратата; неравности по
плоскостта на стените повече от 5 ммм. С разминавания
между плоскостите на отделнте плочки най – вече на
лявата стена спрямо вратата; нарушена вертикалност на
вътрешните ръбове на помещението около 14мм. в ляво и на фугите, като в
резултат на това в дясно от вратата са поставени допълнително клиновидни
парчета теракот. Установено е неправилно монтиран
завършек между вратите и прозорците, подовата настилка на помещението на втория
етаж е с обратни наклони. Установява се, че стойността на разходите, необходими
за отсраняване на участъците, неотговярящи
на изискванията възлиза на 4427лв. с ДДС за двете помещения общо, от които за
баня първи етаж общо 1133 лв., а за баня втори етаж 1189 лв. без търговска
печалба и ДДС. Вещото лице заключава, че
извършените в помещенията СМР не отговарят на изискванията на ПИПСМР, тъй като
подовите сифони се монтират на най-ниските места, а решетките им да бъдат
наравно с пода, а допусимото отклонение на вертикалата
на ъгли и ръбове трябва да бъде от 2 мм/м, но не повече от 5 мм за височина на
етажа. Уточнява, че наличието на поставен противовлажен
гипсо-картон в помещение на втори етаж, може да се конститира след демонтажни
строителни работи. Установено е също, че на първи етаж в банята са поставени
фаянсови плочки. За извършените дейности не са представени стоителни
книжа. В съдебно заседание вещото лице посочва, че извършените дейности не са
ремонтни такива, а ново поставяне на облицовъчен материал, като извършените
дейности отговарят на твърдения период на изработката им. Сочи, че поставените
плочки не отговрят на изискванията за извършване и
приемане на СМР. Вещото лице не е констаирало
поставяне на плочки върху плочки, което може да се установи при демонтаж.
Подчертава, че за да се извършат качествено СМР трябва да се демонтира всичко,
за да не се пренесат неравностите върху новите облицовки и настилки, както и да
се установи състоянието на гипсокартона, да се кориграт нивата на канализационните сифони. Уточнява, че
стойността на материалите и труда възлиза на сумата от 4427лв. , като 1700 лева
биха били достатъчни само за положен труд. Вещото лице сочи, че не може да
установи дали течовете се дължат на дефекти на самите строителни материали или
на некачествено извършени работи, респективно от колко лица са извършвани
работите.
Съгласно допусната по делото допълнителна
съдебно-техническа експертиза при извършен оглед на помещенията на 24.08.2020
г. течовете на банята от втория етаж към тавана на санитарното помещение на
помещение на първия етаж са отстранени към момента на огледа. Установено е
петно от влага на тавана на санитарното помещение на първи жилищен етаж в
близост до вертикалния канализационен клон , както и в приземния етаж на
стената. Установено префугиране с еластична шпакловна смес по вътрешните ръбове на облицовката и
настилката. Вещото лице заключава, че направените констатации се дължат на
некачествено извършени СМР. Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че
течовете не може да се дължат на некачествено поставен гипсокартон,
тъй като това не е облицовъчен материал, като след него се поставя специална хидроизолационна мазилка и мрежа, върху които се поставят
облицовъчните материали.
По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля * – водена от ищеца и
негова майка, и свидетеля *, воден от ответника.
От
показанията на свидетеля * се установява, че синът е свързал с
представител на ответното дружество, при което постигнали съгласие за
извършване на ремонти дейности в двете санитарни помещения в жилищната сграда в
с. *. Свидетелката сочи, че ремонтите дейности продължили около два-три
месеца. Излага, че служители на „В.К.“ ЕООД лепили плочки и поставяли
оборудване в баните на двата етажа. Сочи, че при завършване на работата
установила, че плочките на пода и ъглите не били естетически завършени, както и
тези около прозорците и вратите на помещенията. Установила била и дупки на
изходите на студена и топла вода. Разказва, че при приемане на работата
възникнал спор между нея и управителя на ответното дружество относно поставяне
на лайсни за изглаждане на неравностите в банята. Сочи, че след приключване на
ремонта, от банята на втория етаж започнали течове на първия етаж, поради което
не можело същата да се ползва. Това се дължало на обратно поставена тръба за
отводняване. Впоследствие установила наводняване в мазето, поради неправилно
сложена тоалетна чиния в банята на втория етаж. Установява се, че по молба на
свидетелката Аврамова плочките на първия етаж са поставени върху старите
плочки, а на втория етаж преди ремонта не са поставяни плочки. Сочи, че за
извършване на работата е осъществено авансово плащане от 320 лв., а уговорката
била за плащане на края на ремонта и предоставяне на строителна гаранция, като
последните не се осъществили. При предявяване на документа на л. 8 от делото в
съдебно заседание свидетелката заявява,
че е извършено първо плащане от 730 лв. на управителя на фирмата Владин.
От
допълнителния разпит на свидетелката Аврамова се установява, че на обекта са
работили три лица на двата етажа. Установява се, че Аврамова е заплатила сума
от 1430 лв. за извършената работа в двете помещения с две плащания през две
седмици, първо 730 лв., след което платила още 700лв. преди да прикючи ремонта. На втория етаж работили лица, наречени от
свидетелката Росен и Илия, които лепили плочки там, които положили и гипсокартона в помещението на втория етаж. Свидетелката
сочи, че предишните плочки били добре положени, но след залепване на новите
плочки върху тях се усещали неравности. Сочи, че плащанията по офертата били
извършвани от нея и тя съхранявала документа. Свидетелства, че работата по изпъленението се контролирала от Владин,
а тя отишла да приеме работата, но не била доволна от изпълнението и споделила
с управителя. Догорките между страните обаче се
извършвали от сина ѝ.
От
показанията на свидетеля Ангелов се установява, че последният бил нает от „В.К.“
ЕООД да извърши строително-монтажни работи в жилищна сграда в с. Константиново,
като било уговорено да се положат плочки на първия етаж в санитарното
помещение, а на втория етаж – да се постави гипсокартон
в помещението на стените. Разказва, че плочките на първия етаж били криво залепени
и имало кухи, като било уговорено да се залепят новите плочки върху старите
плътно, за да не се наруши квадратурата на помещението, по настояване на
възложителите. На втория етаж имало положен гипсокартон,
където положили втори пласт, като го прихванали за първия. Не били поставяли
плочки на втория етаж, полагал единствено плочки на първия етаж без други
дейности. Приключили работата за четири-пет дни, като същата била приета от
собственичката на къщата и си тръгнали.
Въз основа на
тази фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 265, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, съдът
намира следното:
Предявеният
иск намира правно си основание в разпоредбата на 422 от ГПК вр чл. 265, ал.1, пр. 2 от ЗЗД. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №6045/2019 г. по описа на ВРС, 43 състав.
За
основателността на предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото, в
това число и постигната между страните уговорка за осъществяване на строително-монатажни дейности в твърдения вид и обем;
изправността му по договора, наличието на недостатъци на възложената работа от
твърдения характер, както и претендираното вземане по
размер.
Договорът
за изработка е двустранен, консенсуален и неформален
договор, като за действителността на същия не се изисква писмена форма.
От
съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че страните са валидно обвързани от договор за изработка.
Наличието на сключен устен договор за изработка от 31.08.2018 г. за извършване
на строително-монтажни дейности в обект, находящ се в
с. Константиново, на който ищецът основава правата си, се установява, както от
представения по делото РКО от 31.08.2018г. за извършено плащане, който е индиция за наличието му, така и от представения по делото
граждански договор от същата дата за извършване на строителен ремонт от
свидетеля Георги Ангелов. Облигационната връзка възникнала и съществувала
валидно се потвърждава и от ангажираните по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира като последователни и непротиворечиви в тази част и от които се
установи, че по възлагане на ищеца са започнати строително-монтажни дейности в
имот в с. Константиново.
Първият
спорен по делото въпрос е относно обема и съдържанието на постигнатите между
страните договорености по договора за изработка.
В
тази насока са ангажирани противоречиви гласни доказателства, като съдът
кредитира показанията на свидетеля *, като последователни,
незаинтересовани, вътрешнологични и кореспондиращи на
събраните по делото доказателства. От показанията на свидетеля * се
установява, че последният е бил нает от ответното дружество да извърши СМР,
изразяващи се в полагане на плочки на първия етаж в санитарно помещение в с. * и
полагане на гипсокартон в помещение на втория етаж в
същата жилищна сграда. Тези дейности кореспондират и на издадената от ответника
на 31.08.2018 г. фактура, съдържаща описание на дейностите (монтаж гипсокартон и монтаж фаянсови плочки) и издадения РКО на
същата стойност от 320лв. за строителни дейности от същата дата. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката * в частта, в която същата сочи, че
договорките между страните били за извършване на цялостен ремонт в помещенията
на първия и втория етаж и поставяне на оборудване в баните, в това число
полагане на фаянсови плочки и на втория етаж. Същите останаха изолирани и
некореспондиращи на събраните доказателства, а освен това преценени при
условията на чл. 172 от ГПК, доколкото в допълнителния разпит свидетелката
заяви, че тя се ползва от ремонтните дейности и е извършвала плащанията, и за
недостоверни. Следва да се отбележи, че за съдържанието на договора не може да
се съди по представената на л. 8 оферта за строителни услуги, доколкото същата
съставлява частен документ, който не носи подпис на никоя от страните, както и
дата на съставянето си, поради което е лишен от доказателствена стойност в
настоящото производство. Още повече свидетелят Ангелов изразява непосредствени
впечатления по извършените от него дейности, заявявайки че лично той е полагал
плочките в помещението и гипсокартон в помещението на
втория етаж, заедно с друго лице *, при което са приключили ремонта в
рамките на няколко дни. Не съответстват на събраните доказателства показанията
на свидетелката Аврамова, че ремонтът е продължил няколко месеца, което е и
житейски неоправдано при ремонт на две санитарни помещения от най-малко трима
души да е продължил четири – пет месеца. Уточнението на вещото лице в съдебно
заседание, че се касае за ново полагане на плочки, а не ремонтни дейности по
поправка на стари не следва да се кредитира, доколкото не кореспондира на останалите
доказателства. Двамата свидетели убедително и еднопосочно сочат, че в
помещението на първия етаж в санитарното помещение е имало поставени плочки и
указанията на възложителя са били да се поставят новите върху вече
съществуващите.
По
тези съображения съдът намира, че обемът от строителни дейности, които е
следвало да извърши ответното дружество е поставяне на фаянсови плочки в банята
на първия етаж и гипсокартон в помещението на втория
етаж в жилищна сграда, находяща се в с.
Константиново. Предвид на това отговорността на изпълнителя на работата се
ограничава до разглеждане на въпроса за некачествено изпълнение на тези
дейности, но не и за останалите твърдени в исковата молба по поставяне на ВиК инсталации и други монтажни работи. Дори да са извършвани
ремонти дейности от трети лица през същия период, ответникът не може да
отговаря за извършената от тях работа, доколкото не са ангажирани доказателства
за постигната подобна уговорка между страните.
Вторият по делото спорен въпрос е относно
качественото изпълнение на възложената работа.
В
случая от допусната по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява наличие на
отклонение в извършените строително-монтажни работи в банята на първия етаж в
жилището, изразяващи се в неспазени изисквания за разстояния между облицовката
и водопроводните излази, плоскостта на настилката и подовите сифони, неравности
по плоскостта на стените и ръбовете в помещението. От друга страна, от показанията на
свидетелите * се установи, че по желание на възложителя на работата
плочките в помещението на първия етаж са поставени върху старите, съществуващи,
плочки. От показанията на свидетеля Ангелов се установи, че по настояване
именно на А., не са отстранени старите плочки от помещението, не се е извършило
изглаждане и заравняване на стените, които били криви, а поставените плочки
кухи на места.
С
оглед на изложеното съдът намира, че некачественото изпълнение се дължи на
указанията на самия възложител, поради
което изпълнителя не следва да отговаря. Полагането на новите фаянсови плочки в
помещението, където вече са съществували такива, без да се извършат
необходимите мероприятия за правилното им поставяне, е довело до възникване на неравности
по стените, което се установява и от показанията на *.
Неправилните указания на възложителя са довели до отклонението при извършване
на работата, което не може да се вмени във вина на изпълнителя, действащ
съобразно неговите изисквания. Още повече, самият изпълнител е ограничен до
уговорения в договора обем на строително-монтажни работи като допълнителни
дейности в тази насока биха оскъпили договорената цена и би останала за сметка
на изпълнителя.
На
следващо място, твърденията на ищеца, че извършената от ответника работа е в
причинна връзка с констатираните в имота течове не се установи по категоричен
начин. Съгласно постигнатите между страните уговорки, чието съдържание се
установи от показанията на свидетеля Ангелов, се ответното дружество е поело
ангажимент единствено да положи гипсокартон на втория
етаж. С оглед на това констатираните от вещото лице недостатъци – неравности по
стените и пода, както и обратен наклон на подовата настилка в банята на втория
етаж, респективно проявилите се течове в резултат на неправилно поставяне на
санитарното оборудване, не са в резултат на изпълнението на възложената работа
от ищеца на ответника работа.
В
допълнение разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия
да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща
фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от
поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че
изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата
съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е
длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички
възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа,
работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква
задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3
и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако
тя не отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от
поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или
изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или
обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на
възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за
претърпените от него вреди.
Несъответствието
може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената
работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да
прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения
/такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи
възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в
уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити
недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен
преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да
направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между
страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или
отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД ( в този смисъл решение №
231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о.; решение № 13 от
10.09.2010г. по т. д. № 242/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други.).
В
случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява,
че твърдените недостатъци – неравности на стените и недостатъчно разстояние
между отделните елементи на санитарното помещение – баня на първи етаж, и
поставен гипсокартон на втория, са могли да бъдат установени при приемане на
работата. От показанията на свидетеля * се установи, че работата е била
приета от свидетелката *, а от показанията на последната се
установи, че същата е премълчала недоволството си, и е заплатила
възнаграждението по договора за изработка. С оглед на това, доколкото се дължи
на субективна преценка на приемащия, съдът намира, че работата е приета и
възраженията по отношение на явните недостатъци на изработеното са преклудирани.
Следва
да се отбележи, че вещото лице по допуснатите по делото СТЕ и допълнителна
такава, основава заключението си на констатации две години след приемане на
работата, поради което част от изводите на експерта се основават на
предложения. Още повече, както ищецът твърди, така и от показанията на
свидетеля Аврамова се установява, че в процесния обект са извършвани
допълнителни строително-монтажни дейности от трети лица. Предвид на това,
доколкото страната не е обезпечила своевременно твърденията непосредствено след
извършване на работата и констатиране на скритите недостатъци, съдът намира, че
към настоящия етап от производството не може да се установи по безспорен начин,
че недостатъците в изработеното се дължат на работата, извършена от ответника. Пълното
доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не
на даден релевантен за спора факт или обстоятелство, каквото в случая липсва /в
този смисъл решение №226/12.07.2011г. по гр. дело № 921/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/.
По
изложените съображения, съдът намира искът за неоснователен, поради което
следва да се отхвърли.
Неоснователно
е искането за присъждане на сумата от 100лв., представляваща нотариална такса
за връчване на нотариалната покана, доколкото същата е свързана с неизпълнение
на договорните задължения от страна на ответника, което не се установи в
настоящия случай. Следователно претенцията в тази част също подлежи на
отхвърляне.
С
оглед сбъдване на вътрешно-процесуалното условие следва да бъде разгледан евентуалния иск с правно основание чл. 265, ал. 2 от ЗЗД вр. чл.88, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да върне сумите дадени по договора за ремонтни дейности в
размер на 1750 лева, дължима поради разваляне на договора между страните
договор от 31.08.2018 г.
По допустимостта на така
предявения иск съдът намира следното:
Съобразно
разрешението дадено с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявяване в
условие на евентуалност осъдителен
иск, но само на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, както и за разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането.
В случая с уточнителната
молба от 26.09.2019 г. ищецът е посочил друго основание, което претендира
заплащане на сумата, а именно извършено разваляне с исковата молба на договора,
сключен между страните и връщане на платената сума по договора за съответните
монтажни работи.
За основателността на предявения иск в тежест на
ищеца, съобразно разпределението на доказателствената
тежест по правилата на чл. 154 от ГПК, е да
установи съществуване на валидно облигационно отношение между страните по
делото, в това число и постигната между страните уговорка за осъществяване на строително-монатажни дейности в твърдения вид и обем;
изправността му по договора, наличието на съществени недостатъци на възложената
работа от твърдения характер, както и претендираното
вземане по размер.
В
случая, както се коментира по-горе в мотивите на решението, страните са били
обвързани от валиден договор за изработка от 31.08.2018 г. със съдържание,
установено от анализа на събраните по делото доказателства – за извършване на
ремонтни дейности – поставяне на фаянсови плочки в баня на първия жилищен етаж
и гипсокартон в санитарното помещение на втория
етаж. Наличието обаче на съществени
недостатъци, които правят работата, извършена от ответника негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение не се установи при условията на пълно и
главно доказване. Както се изложи по-горе, не се установи по категоричен начин
течовете в банята на втория етаж да се дължат на некачествено изработено от
ответника. От друга страна, действително вещото лице констатира неравности в
помещенията, но същите се дължат на погрешните указания на възложителя. По
аргумент от чл. 267, ал. 2 от ЗЗД изпълнителят има право на възнаграждение,
когато неизпълнението на поръчката стане невъзможно изцяло или отчасти по вина
на възложителя. При разширително тълкуване на
посочената норма съдът намира, че договорът не може да бъде развален по вина на
ответника, респективно да се претендира връщане на даденото по договора, когато
причина за некачественото изпълнение е у самия възложител. Следователно съдът
намира, че не са налице основания за връщане на даденото по договора, поради
развалянето му от ищеца.
По
изложените съображения евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 265,
ал.2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
С оглед изход на спора между страните и направени
своевременно искания по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да плати на ответника разноски в исковото производство съгласно
представения списък по чл.80 ГПК в общ размер на 760 лева, от които 100лв. за депозит за СТЕ и 660 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Т.Ж.А., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „В.К.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя *, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр чл. 265,
ал.1, пр. 2 от ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1750 лв. (хиляда седемстотин и петдесет лева),
представляваща стойността на разходи, извършени от заявителя за поправка на
некачествени работи по ремонт, извършен от длъжника съгласно ангажимент по
Споразумение между страните от 31.08.2018 г. за ремонтни дейности, с изпълнител
„В.К."
ЕООД, ЕИК *, в имот в с.*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 18.04.2019
г. до изплащане на вземането, както и
сумата 100 лв.(сто лева) нотариална такса за връчване на нотариалната
покана, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № */19.04.2019 г. по ч.гр.д. №6045/2019 г. по описа на ВРС, 43 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Ж.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу „В.К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя *, евентуален
иск с правно основание чл. 265, ал. 2 от ЗЗД вр. чл.88, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1750 лева, дължима,
поради разваляне на договора между страните договор от 31.08.2018 г., за
връщане на сумите дадени по договора за ремонтни дейности.
ОСЪЖДА Т.Ж.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „В.К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя *, сумата от 760 лева (седемстотин и шестдесет лева), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: