В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК. Ищецът чрез пълномощника си твърди в молбата, че по силата на договори за правна помощ (Договори за поръчка), както следва: Договор за текущо право на обслужване № * от 01.02.2007 г. – 800.00 лв.; Договор за текущо право на обслужване № * от 03.01.2007 г. – 800.00 лв.; Договор за текущо право на обслужване № * от 01.08.2007 г. – 800.00 лв.; Договор за текущо право на обслужване № * от 03.05.2007 г. – 800.00 лв.; Договор за текущо право на обслужване № * от 01.03.2007 г. – 800.00 лв. с О.С. Г.Н., е извършил текущо правно обслужване на О.С. Г.Н., включително и консултации на комисиите в О. съгласно ЗМСМА за месеците описани в самите договори. В същите е определено ежемесечно възнаграждение в размер на 800.00 лв., като за петмесечната му работа се следва общо възнаграждение в размер на 4 000.00 лв. За периода от 04.11.2008 г. до 04.10.2011 г. се дължи и мораторна лихва в размер на 1 330.51 лв. Тази лихва му се дължи, тъй като О.Н. в качеството й на разпоредител с бюджетни средства е изпаднала в забава. Ответникът отказва да ги заплати в резултат на което било образувано и ч.гр.дело № */2011 г. на ЗРС. В законноустановения срок е постъпило Възражение по реда на чл. 414, ал.2 от ГПК, при което възниква за него праÔен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли, да се постанови съдебен акт, с който да се приеме за установено по отношение на О.Н., че му дължи сумата от 4 000.00 лв.(четири хиляди лева), ведно с мораторната лихва за периода от 04.11.2008 г. до 04.10.2011 г. в размер на 1 330.51 лв. до подаване на Заявление по реда на чл.410 от ГПК, както и законната лихва, считано от 05.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото, в това число и платена държавна такса. Ответникът с писмения отговор навежда доводи за недължимост на претенцията. Счита се, че ищецът е неизправна страна по договорите за правна помощ, тъй като не е полагал труд по тях. На следващо място твърди, че те са нищожни,тъй като не са сключени от кмета на О.Н. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното: Видно от ч.гр.д. № */2011 г., срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 4000.00 лв., представляваща общата сума по процесните договори за правна помощ; 1330.51 лв. изтекли лихви, ведно със законната лихва върху главницата от 05.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото. В законно установения срок, длъжникът по това дело (ответникът) е депозирал Възражение вх. № */02.11.2011 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, поради което е заведено настоящото дело. Представените като доказателство договори за текущо правно обслужване с №№ */03.01.2007 г., */01.02.2007 г., */01.03.2007 г., */03.05.2007 г. и */01.08.2007 г. са сключени между ищеца в качеството му на адвокат и председателя на ОбС Г. Н. – св.К. Предмет на договорите е „правна помощ и текущо обслужване на .................., без явяване по дела”. Договореното възнаграждение по всеки от договорите е 800.00 лева, платими в едномесечен срок от подписване на договора. Св. К. поясни пред съда, че е ползвал правните услуги на ищеца, но не му е предаван писмен отчет за свършената работа. Св. Б. – технически сътрудник на .................., заяви, че е виждала *. Д. да посещава председателя на .................., но кога и за какво не може да каже. В писмен вид ищецът не е давал становища и не е участвал в заседанията на постоянните комисии, за което се съставя протокол, в който се отразяват присъстващите. Това се установи и от Удостоверение изх. № */09.01.2012 г. на ....................... Процесните договори са предявени от ищеца в О. Н. със Заявление вх. № */12.07.2011 г. Няма спор, че плащане па тези договори не е извършено. ПРАВНИ ИЗВОДИ: По същността си, договорът за правна защита и съдействие е гражданско правен, двустранен, възмезден, консенсуален договор за поръчка, по смисъла на чл. 286 ЗЗД. Вземанията за адвокатско възнаграждение не са вземания за труд, поради което за тях е приложима общата петгодишна, а не кратката тригодишна погасителна давност. Общата давност, с която се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, е петгодишна – чл. 110 ЗЗД. В чл. 111 ЗЗД са установени три случая на по-кратка, тригодишна давност - за вземанията за възнаграждения за труд, за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Вземанията за адвокатско възнаграждение съгласно изложената по-горе характеристика, не са вземания за труд, поради което за тях е приложима общата петгодишна, а не кратката тригодишна погасителна давност, поради което искът не е погасен по давност. Преценяйки събраните по делото доказателства, съдът приема, че предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан. Ответникът не е страна по процесните договори, поради което не може да се приеме че между страните са съществували взаимоотношения, по силата на които ответникът е Ôъзложил на ищеца да извършва за негова сметка правна дейност, в качеството му на адвокат срещу определеното възнаграждение. Страни по процесните договори са ищецът и председателя на ......................, като последният не е оправомощен от закона да сключва договори с гражданско правен или друг характер. Правомощията на О. са тези, посочени в чл. 21 от ЗМСМА, а правомощията на Председателя на О. са регламентирани в чл. 25 ЗМСМА. Правомощието по чл. 25, т.6 ЗМСМА на председателя на ............... - да представлява съвета пред външни лица и организации, не включва право за сключване на договори с гражданско-правен характер с трети лица. Съгласно чл. 29а от ЗМСМА, ................ няма самостоятелен щат, а дейността му се подпомага и осигурява от ................... О. няма самостоятелна гражданска правосубектност, различна от тази на общината. О. не е юридическо лице и не може чрез своя председател да встъпва в граждански правоотношения. К. е орган на изпълнителната власт в общината и представлява общината като юридическо лице при сключването на граждански договори и пред съда - чл. 44, ал.1, т.1 и 15 ЗМСМА. Доколкото О. е административен орган и съответно като такъв - страна по административни дела, той има правото да вземе решение за организиране на защитата си по тях, включително чрез ангажиране на адвокат, като само пълномощното се подписва от председателя като представляващ този орган и въз основа на решението на ................ Договорът за правна защита и съдействие се сключва от ................ на общината, като разпоредител с бюджетните средства на общината. По закон ............ отговаря за разходването на средствата на общината. От тази гледна точка общинският съвет не разполага със средства, чието разходване да определя сам, поради което не би могъл да сключва договори от гражданско правен или друг характер, какъвто имат процесните договори. Същите са сключени от председателя на ................ в противоречие със закона и не могат да породят правни последици. Изложените по-горе съображения, както и безспорния факт, че ответникът не е страна по договорите, елиминира отговорността му за неизпълнение, което обуславя отхвърляне на исковата претенция. На осн. чл. 78, ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 359.80лв., определен съобр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на *. З.С.Д., ЕГН *, от Г. Н., О. С. срещу О.Н., О. С., БУЛСТАТ *, представлявана от С.С.Б. – ............... на общината, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № */11.10.2011 г., по ч.Г.д. № */2011 г., на ЗРС, в размер на 4000.00 лева, главница, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2011 г. и 1330.51 лева, лихви от 04.11.2008 г. до 04.10.2011 г., не съществува, поради което отхвърля исковата претенция, като неоснователна и недоказана. ОСЪЖДА *. З.С.Д., ЕГН *, от Г. Н., О. С. да заплати на О.Н., О. С., БУЛСТАТ *, представлявана от С.С.Б. – * на общината, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 359.80 лева. СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на съдебното решение, да се обезсили издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № */2011 г. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: И.К. |