Решение по дело №12/2023 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 39
Дата: 18 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20235420100012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Златоград, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20235420100012 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена В. Х. Д. срещу
Община Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Община Н., че
ищецът В. Х. Д. е собственик на имот с идентификатор 12896.5.71 по КККР на
с. В. д., одобрени със Заповед № РД- 18-796/13.11.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. В. д. общ. Н., местността в
„Г.“, вид територия Земеделска, категория 10, НТП - Нива, с площ от 3672
кв.м., стар номер 000047, при граници и съседи имоти с идентификатори:
12896.5.44; 12896.5.136; 12896.5.27; 12896.5.713; 12896.5.72, придобит на
основание давностно владение.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на имот с идентификатор 12896.5.71 по КККР на
с. В. д. одобрени със Заповед № РД- 18-796/13.11.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. Върли дол общ. Неделино,
местността в „Гърбавилово“, вид територия Земеделска, категория 10, НТП -
Нива, с площ от 3672 кв.м., стар номер 000047, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 12896.5.44; 12896.5.136; 12896.5.27; 12896.5.713; 12896.5.72.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху описания
имот, който е придобил по давност, след като имотът е владян от неговия
баща, а считано от 2004 г. до настоящия момент, той лично упражнява
владение върху същия, явно и необезпокоявано от никого. Излагат се
съображения, че ежегодно от 2004 г., ищецът, а преди това и неговият баща,
1
обработвал процесния имот като свой, като засаждал различни
селскостопански култури заедно със семейството си. Сочи, че към настоящия
момент имотът в едната си част е обработваема нива в другата част е
превърнат в ливада – пасище, която ежегодно се почиства пролетно време,
окосява се, а след това служи за паша за отглежданите от ищеца животни. В
процесния имот, ищецът сочи, че е изградил стопански постройки, както и
водоем за поливни нужди.
При направена справка ищецът установил, че процесният имот бил
записан като стопанисван от Община Н. и попада в категорията на земи по
чл.19 ЗСПЗЗ, като сочи, че същият, никога не е бил с неустановен собственик
или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога да го е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Сочи още, че
процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнет или одържавен в
хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Излагат се съображения, че в периода
от 2004 г. до настоящия момент вкл. ищецът не е прекъсвал и не е губил
владението върху процесния имот, който постоянно, явно и необезпокояван
от никого е владял като собствен, а преди това в продължение на 83 години е
владян от неговия баща. По тези причини, ищецът счита, че Община
Неделино не е могла да стане собственик на имота предмет на спора, тъй като
не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на
собствеността, доколкото същият никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не е
бил отчуждаван и одържавяван и не са съществували пречки за
придобиването му по давност. При тези твърдения ищецът моли, съдът да се
произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Община Н., че е собственик на имот с идентификатор 12896.5.71 по
КККР на с. В. д. одобрени със Заповед № РД- 18-796/13.11.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. В.д.,общ. Н.,
местността в „Г.“, вид територия Земеделска, категория 10, НТП - Нива, с
площ от 3672 кв.м., стар номер 000047, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 12896.5.44; 12896.5.136; 12896.5.27; 12896.5.713; 12896.5.72,
на основание давностно владение. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не е изпратил представител и не е изразил желание делото да се
разгледа в негово отсъствие. Ищецът чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа исковата молба, като моли съдът да се произнесе с
неприсъствено решение. Претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Община Н., че ищецът В. Х. Д. е
собственик на имот с идентификатор 12896.5.71 по КККР на с. В. д., одобрени
2
със Заповед № РД- 18-796/13.11.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в землището на с. В. д., общ. Н., местността в „Г.“, вид територия
Земеделска, категория 10, НТП - Нива, с площ от 3672 кв.м., стар номер
000047, при граници и съседи имоти с идентификатори: 12896.5.44;
12896.5.136; 12896.5.27; 12896.5.713; 12896.5.72, придобит на основание
давностно владение.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1
ГПК. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът Община Н.,
редовно уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не
е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично
са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая
е налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т.
2 ГПК – вероятна основателност на иска, предвид посочените в исковата
молба обстоятелства и събраните доказателства – писмени и гласни
(свидетелските показания на св. И.И. Д. и св. Д.М.К., разпитани в
проведеното открито съдебно заседание).
С оглед горното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 520 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса,
10 лв. – такса за вписване на ИМ, 10 лв. – д.т. за 2 бр. СУ и 450 лв. – адв.
възнаграждение – заплатено изцяло в брой, съобразно ДПЗС на л. 34 от
делото. Посочените разноски са действително направени от ищеца, поради
което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на Община Н.,
ЕИК ******, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ № *, че В. Х. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. М., общ. М., обл. С., ул. „Я.“ № *, ет. *, ап. * е
собственик на поземлен имот с идентификатор 12896.5.71 по КККР на с. В.
д., одобрени със Заповед № РД- 18-796/13.11.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. В. д., общ. Н., местността в
„Г.“, вид територия Земеделска, категория 10, НТП - Нива, с площ от 3672
кв.м., стар номер 000047, при граници и съседи имоти с идентификатори:
12896.5.44; 12896.5.136; 12896.5.27; 12896.5.713; 12896.5.72, придобит на
основание давностно владение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община Н., ЕИК ****, адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „А. С.“ № *, да заплати на В. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
М., общ. М., обл. С., ул. „Я.“ № *, ет. *, ап. *5, сумата в общ размер на 520
лева (петстотин и двадесет лева) разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – З.: ________В.Д._______________
4