Р Е Ш
Е Н И Е
№ 166
09.05.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на десети април ..…….……...…………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Ж.Г…………. ………. .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 189 ......... по описа за 2019 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 11 от 07.01.2019 г., постановено
по гр.д. № 1208/2018 г., РС Хасково е осъдил Н.П.Б. *** и „ ММ Защита“ ООД гр.*** да
заплатят солидарно на Д.А.Т. от гр. *** сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на непозволено
увреждане, настъпило на 05.11.2017 г., а именно нанесена средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на лакътната става, ведно със счупване на лъчевата кост на
лявата ръка, довело до трайно затруднение в движението на лявата ръка –
престъпление по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 05.11.2017 г.
до окончателното й изплащане и отхвърлил иска в останалата част до пълния
предявен размер от 11000 лв. като неоснователен.
Съдът е осъдил
Н.П.Б. *** и „ ММ Защита“ ООД гр.*** да заплатят солидарно на Д.А.Т. от
гр.*** сумата от 245,45 лв. направени по делото разноски,съобразно уважената
част на иска, а по сметка на РС Хасково сумата от 120 лв. ДТ.
Съдът е осъдил Д.А.Т. да заплати на Н.П.Б. ***
сумата от 363,64 лв., съобразно отхвърлената част на иска.
Съдът е осъдил Д.А.Т. да заплати на „ ММ Защита“
ООД гр.*** сумата от 645,55 лв.
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Недоволен
от постановеното решение в частта,в която съдът е осъдил „ ММ Защита“ ООД гр.***
да заплати солидарно с Н.П.Б. на Д.А.Т.
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 05.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
05.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е осъден
да заплати направените в производството разноски е останал въззивникът „ ММ
Защита“ ООД гр.***, който обжалва в срок. Твърди,че в обжалваната част
решението е недопустимо, т.като било недопустимо да бъдат осъдени по реда на
ГПК за извършено престъпление от общ характер, а по същество - неправилно
поради неправилното приложение на материалния закон и неговата необоснованост. Счита,
че предявеният иск по чл.49 от ЗЗД е останал изцяло недоказан. По делото били
ангажирани доказателства, установяващи, че към момента на инцидента Н.Б. не е
бил на работа в клуб ***, както и недоказани останали претендираните
неимуществени вреди. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част
и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли иска, предявен
против дружеството. Моли да бъдат присъдени и направените по делото, пред двете
инстанции, разноски в пълен размер.
В срок не е постъпил писмен отговор.
Недоволен от постановеното решение, в частта, в
която съдът е отхвърлил предявения иск до пълния предявен размер от 11 000
лв., както и в частта, в която е осъден да заплати направените в производството
разноски, съобразно отхвърлената част на иска, е останал въззивникът Д.А.Т.,
който обжалва в срок. Твърди,че неправилно и в нарушение на нормата на чл.300
от ГПК съдът е обсъждал въпроса за вината и е приел, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния резултат, поради което отхвърлил иска в
пълния предявен размер.Съдът необосновано приел,че дължимото обезщетение за
претърпените вреди следва да бъде определено в размер на 3000 лв., без да
отчете в пълен обем ангажираните по делото доказателства, установяващи
причинените му увреждания, срока на лечение и възстановителния период.
Противоречиви били и изводите на съда относно наличието на съпричиняване на резултата
от страна на пострадалия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Хасково в обжалваната част
и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи иска в
пълния предявен размер. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
двете инстанции разноски в пълен размер.
В срок не е постъпил писмен отговор.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценена
по същество те са неоснователни. Постановеното от РС Хасково решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на страните не се дължат
разноски за настоящата инстанция.
РС Хасково е сезиран с искове
с правно основание чл. 45 и чл.49 от ЗЗД, предявени от Д.А.Т. от гр.*** против Н.П.Б. *** и „ ММ
Защита“ ООД гр.***.
При разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените
искове са основателни и доказани до
размер на 3 000 лв., в който размер е уважил и отхвърлил в останалата част
до пълния предявен размер от 11 000 лв. Правилно съдът е присъдил дължимите в
производството пред РС Хасково разноски, съобразно уважената, респ.
отхвърлената част на иска. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направения от решаващия съд.
Неоснователни са доводите,
изложени във въззивната жалба, подадена от „ММ Защита“ ООД за допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и за
необоснованост на съдебния акт, изразяващ се в липса на основание за ангажиране
отговорността на работодателя и недоказаност на претърпените от пострадалия
неимуществени вреди.
Неоснователни са и доводите
изложени във въззивната жалба, подадена от Д.Т. за необоснованост на
постановения съдебен акт в обжалваната част, както и за допуснати нарушения на
материалния закон при постановяването му.
Безспорно установено в
производството е, че на 05.11.2017 г. в гр. Хасково ответникът Н.П.Б. е
причинил средна телесна повреда на Д.А.Т., изразяваща се в изкълчване на
лакътната става, ведно със счупване на
лъчевата кост на лявата ръка, довело до трайно затруднение в движението на
лявата ръка. Извършеното съставлява престъпление по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. С одобрено от РС Хасково споразумение по НОХД № 389/2018 г. Н.Б. е признат
за виновен в това,че на 05.11.2017 г. в гр.***, в качеството си на длъжностно
лице – охранител на „ ММ Защита“ ООД гр.***, с месторабота фолк клуб *** при
изпълнение на службата си причинил средна телесна повреда на Д.А.Т. от гр.*** ,
изразяваща се в изкълчване на лакътната
става, ведно със счупване на лъчевата кост на лявата ръка, довело до
трайно затруднение в движението на лявата ръка – престъпление по чл.131 ал.1
т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. За така извършеното престъпление на Б. е
наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването
на което, на основание чл.66 ал.1 от НК,е отложено за срок от три години.
Споразумението, имащо характер на влязла в сила присъда,ангажира отговорността
на прекия причинител на вредата за обезщетение на причинените на пострадалото
лице вреди. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали
факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на
доказване от страната, която ги твърди. В този смисъл неоснователни са твърденията, в
подадената от Т. въззивна жалба за нарушение на разпоредбата на чл.300 от ГПК,
изразяващи се в обсъждането на въпроса
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от решаващия съд. Неоснователно
е, предвид изложеното и твърдението на въззивника „ММ Защита“ ООД за липса на
основания за ангажиране на отговорността му, доколкото с цитираното по-горе
споразумение ответникът Б. е признат за виновен ,че на посочената дата, в
качеството си на длъжностно лице – охранител на „ ММ Защита“ ООД гр.****, с
месторабота фолк клуб *** при изпълнение на службата си причинил средна телесна
повреда на Д.Т..
С иска по чл.49 от ЗЗД се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е възложил на
друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда включва виновно
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението
й. Тази отговорност възниква само когато изпълнителят на възложената работа
причини вреда, като резултат на виновното му и противоправно поведение. Когато
искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти,
както е в случая- срещу прекия причинител на вредата на основание чл.45 от ЗЗД
и срещу възложителя на работата му на основание чл.49 от ЗЗД, отговорността на
тези субекти е солидарна. Освен,че с
ободреното споразумение в наказателното производство отговорността на ответника
Н.Б. за извършеното престъпление е ангажирана в качеството му на длъжностно
лице - охранител на „ ММ Защита“ ООД гр.***, с месторабота фолк клуб ***, и
събраните по делото доказателства сочат категорично, че на посочената дата
ответника Б. е бил на работа във фолк клуб *** и е извършил противоправното
деяние именно в качеството си на длъжностно лице в ответното дружество.
Представената по делото Заповед №
11/02.11.2017 г. на управителя на „ ММ Защита“ ООД гр.*** не опровергава извода
на съда, че ответникът Б. към посочената дата е бил служител, охранител на
дружеството, т.като видно от тази заповед е че трудовото му правоотношение е
прекратено, считано от 06.11.2017 г. Тази дата е посочена като дата на
прекратяване на трудовото правоотношение и в изпратеното уведомление до НОИ на
основание чл.62 ал.5 от КТ. От приложеният по делото график за смените на обект
клуб *** за м. ноември 2017 г./л.32/ е видно, че Б. е бил на работа по график на
04.11.2017 г., като нощната смяна започва от 00.00 часа и завършва в 04.00 часа
и доколкото няма спор,че въпросната вечер Б. е бил в заведението, то следва
извода, до който е достигнал и решаващият съд,че той е бил там на работа,
изпълняващ длъжността *** и че именно в
качеството си на длъжностно лице е причинил увреждането на ищеца Т.. Показанията на св. Б. и св. Н., както и
районният съд е приел, не водят до
извод, различен от направения. Представеният и приет като доказателство
по делото график за работа на ответника Б. за м. ноември 2017 г. не е оспорен
от ответника, на първо място и на следващо – не са представени доказателства,
че този график е бил променен, защо, и че именно св. Б. е бил на работа
въпросната вечер в заведението. Правилно съдът е отчел ангажираните от
ответника „ ММ Защита“ ООД гр.*** гласни доказателства като противоречиви и не
подкрепени от други, събрани в производството доказателства и не ги е
кредитирал в подкрепа на твърденията на ответника „ ММ Защита“ ООД,че отв.Б. не
е бил на работа като охранител въпросната вечер. Св. Б. твърди,че работи на
патрул по СОТ и единствено и само тази вечер е бил на работа в бара, а св. Н. твърди,че И. / св. Б./ и Т. са
охранявали заведението през м. ноември. В същото време св.Н. заявява,че
охранител в заведението в началото на месеца е бил и Н./ отв. Н.Б./, който
идвал до преди няколко дни преди инцидента, но не посочва точни дати. Ето защо
при констатираните противоречия в показанията на свидетелите Б. и Н. и при
наличните писмени доказателства, представен график за дежурство за м. ноември
2017 г. и одобреното от съда споразумение, имащо характер на влязла в сила
присъда, следва извода, до който е достигнал и решаващия съд и посочен и
по-горе, а именно,че на 05.11.2017 г. Б. е бил в бар *** на работа, изпълняващ
длъжността *** и че именно в качеството си на длъжностно лице е причинил
увреждането на ищеца Т.. Това от своя страна ангажира на основание чл.49 от ЗЗД
отговорността на работодателя – ответното дружество.
Правилно решаващият съд е приел,
че на ищеца Д.Т. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване
на лакътната става, ведно със счупване
на лъчевата кост на лявата ръка, довело до трайно затруднение в движението на
лявата ръка, в резултат на което пострадалия е претърпял неимуществени вреди,
обезщетението за което е определено в размер на 3000 лв., като такова,
съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, и достатъчно да компенсира тези вреди. При
определянето на този размер съдът е отчел и съпричиняването на резултата от
страна на пострадалия.
На първо място следва да се
отбележи, че в исковата молба ищецът твърди,че в резултат на инцидента от 05.11.2017 г. му била причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лакътната става, ведно със счупване на лъчевата кост на
лявата ръка, довело до трайно затруднение в движението на лявата ръка за около
четири месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Именно от така
причинената му увреда, твърди,че е претърпял, посочените в исковата молба болки
и страдания. Твърдения за причинени други увреждания, и по-конкретно на леки
телесни повреди, в исковата молба няма наведени и съответно не е претендирано
обезщетение за такива вреди, поради което и правилно не са били предмет на
обсъждане от първоинстанционния съд. На следващо място уврежданията,
причинените болки и страдания, техният интензитет и продължителност следа да
бъдат доказани в производството пред гражданския съд, в който смисъл е и
изготвения доклад и разпределена доказателствената тежест от първоинстанционния
съд. Представените на досъдебното производство експертизи и показанията на
свидетелите не могат да бъдат ползвани в производството по предявените искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, доколкото не са събрани по
предвидения в ГПК ред. Искания в тази насока не са направени от ищеца в производството, което бе и
основание въззивният съд да остави без уважение направеното искане в съдебно
заседание за събиране на допълнителни доказателства и назначаване на СМЕ, която
да установи вида на уврежданията, периодът на възстановяване и др. Правилно
съдът е приел, въз основа на представените амбулаторни листове, че в резултат
на увреждането ръката на ищеца Т. е била гипсирана и че през периода на
гипсовата имобилизация, а така също и след това, е търпял болки и дискомфорт.
Няма ангажирани от ищеца доказателства за периода на възстановяване, както и за
усложнения и др.,поради което следва да се приеме, че оздравителния процес е протекъл в рамките на около 1 до 2 месеца,без да са налице
усложнения в този период, а и след това.
Правилно въз основа на събраните
по делото доказателства съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Влязлата
в сила присъда на наказателния съд, както вече се посочи, е задължителна затова
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 от 07.01.2019 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 1208 по описа на съда за 2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/