О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ IV - 215 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен
състав
На двадесети януари, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно
гражданско дело номер 2059 по описа за 2019 година
Производството
е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от К.Я.К., К.Я.Т., М.Я.В. - ищци по предявения иск, чрез процесуален
представител адв.Темелкова,
против Определение от 06.12.19г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№83/2016г.
по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото по първият
и третият от четирите обективно и субективно съединени искове, поради тяхната
недопустимост.
Частните
жалбоподатели молят въззивния съд да отмени определението и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
искова молба, входирана в Бургаски районен съд на 05.12.19г., ищците К.Я.К., К.Я.Т.,
М.Я.В. са предявили искове по отношение на ответниците А.Д.Т. и Т.А.Т.. Изложена е
следната фактическа обстановка: страните по делото са наследници по заместване
на П.К. Т., поч. на ***г. Наследодателят имал двама братя – Я.Т. и Д. Т. и една сестра –
К.И.. Ищците са деца
на брат му Я., поч. на ***г., първият от
ответниците – А.Т. е син на брат му Д., поч. на ***г., а ответникът Т.Т.
– син на ответника А.Т.. Освен А., Д. имал и дъщеря – А.Т. – неучастваща
като страна по делото. Сестрата на наследодателя – К.,
поч. на ***г., и оставила като наследници Е.Г.К. и Т.Г. С. – неучастващи
като страни по делото.
В
полза на наследниците на П.Т., било
възстановено право на собственост върху земеделски имот –нива, на площ от 7
дка, в землището на гр.Созопол, м.“Соленки“. Всеки от тях наследил 1/3 ид.ч. На
11.04.2002г. между наследниците била извършена доброволна делба, като имотът
бил разделен на два дяла от по 3.500 дка. Единият дял получили съвместно А. – дъщеря на Д.
и Е. и Т. – дъщери на К.. Другият дял получили съвместно Я. и А., като всеки от тях бил със съзнанието че
дяловете в имота не са равни – Я. притежава 2/3
ид.ч. от него, а А. – 1/3 ид.ч.
Въпреки
това, в договора за доброволна делба не била посочена разликата в дяловете на
съделителите, а имотът бил описан като съсобствен. В годините, в т.ч. през
2016г., страните водили разговори и ставало ясно, че нямат спорове относно размера
на дяловете им в съсобствеността. Имали уговорка ответникът да се посъветва с
юристи, за да намерят начин да бъде коригирана грешката в договора за
доброволна делба.
Независимо
от това, с договор за дарение, извършен с нотариален акт на 21.09.2016г., А.Т.
дарил на сина си Т.Т. 18/3499 кв.м.
ид.ч. от имота, а с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт от
28.09.2016г., му продал1739.50/3499 кв.м. ид.ч. /преди отчуждаване на 77 кв.м.
от имота мо силата на заповед на смета на Община Созопол/. Така с тези две
сделки ответникът А.Т. се разпоредил с по-голяма от притежаваната от него част
от имота – с ½ от него, вместо с 1/3 ид.ч.
Претендира
се да се приеме за установено, че поради липса на парично уравняване на
дяловете при извършване на договора за доброволна делба, ищците са собственици
на 2/3 ид.ч. от имота, а първият ответник – на 1/3 ид.ч.
Кумулативно,
и т.к. въз основа на така изложените фактически твърдения, ищците твърдят, че
двете сделки са недействителни, на осн. чл.76 ЗН, претендират обявяване на
недействителността на двете сделки.
Като
евентуални на втория иск са заявени претенции: да се обяви за относително
недействителна сделката за покупко – продажба, в частта, с която са продадени
1739.50/3499 кв.м. ид.ч., вместо притежаваните 1156.33 кв.м. ид.ч. или 593.17/3499 кв.м. ид.ч. И да се приеме за
установено, че ищците и първия/или втория ответник – в зависимост от резултата
от предходните искове, са собственици на имота, при дялове 2/3 за ищците и 1/3
– за ответника.
С
Разпореждане от 06.12.19г., съдията – докладчик е оставил исковата молба без
движение, като е дал указания за внасяне на държавна такса и вписване на
исковата молба.
С
Разпореждането е прекратено производството по първия от искането, който е за
факт с правно значение, без да е предвидим в закона възможност за негжовото
установяване по исков ред, както и по третия иск, за който липсва правен
интерес, т.к. продажбата на чужда вещ нито е недействителна, нито относително
недействителна, а правата на страните по делото в съсобствеността ще се изяснят
с произнасянето на съда по другите два иска – по чл.76 ЗН и по чл.124 ГПК.
Във
въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението за
прекратяване, като се претендира неговата отмяна. Според въззивниците е налице
правен интерес от установяване обема на правата на страните по договора за
доброволна делба, доколкото те не са посочени в него. По отношение на
предявения като евентуален иск, съдът е взел становище преждевременно, преди да
се разгледат главните искове.
Бургаският
окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е като
краен резултат правилно и законосъобразно по отношение на прекратителната част
спрямо първия иск и неправилно и незаконосъобразно – по отношение на
прекратителната част спрямо третия иск.
Правното
основание на иска се определя от фактическите твърденията, изложени от ищеца в
исковата молба. Въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния
съд, че е предявен иск за установяване на факт с правно значение. От
изложението на фактите, относно извършена доброволна делба, в която в дял на
наследодателя на ищците е поставен имот, несъотвестващ на наследствената му
квота, в резултат на което са били накърнени правата му, следва да се направи
извод, че е предявен конститутивен иск иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗН.
Съгласно тази разпоредба, делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка. Това
означава, че поначало съделителят няма право на иск за оспорване на това
основание. Допустимост на оспорването се допуска само в хипотеза, в която някой
от сънаследниците е увреден с повече от ¼ от стойността на дела му. В
настоящия случай твърденията за собственост в процесния имот в размер на 2/3 ид.ч.,
а не на ½ ид.ч. на наследодателят на ищците водят до извод, че се
претендира увреда, в размер на 1/6 ид.ч., което е по-малко от ¼ от
размера на дела на този сънаследник. На трето място, съгл. нормата на чл.74,
ал.2 ЗН, искът не може да бъде предявен след изтичане на една година от
извършването на делбата. В настоящия случай, независимо от изложението за
фактите и причините за бездействието на ищците, настоящият иск е предявен
седемнадесет години след извършване на делбата. Поради това същият, като
предявен много след изтичане на преклузивния законов срок, е недопустим.
Като
краен резултат първоинстанционното определение, с което е прекратен е правилно
и законосъобразно и следва да бъде прекратено.
По
отношение на иска за прогласяване на относителна недействителност на договор за
покупко продажба следва да се каже: поначало липсата на правен интерес от
предявяване на иска води като последица до прекратяване на производството по
този иск. Но в настоящия случай се касае за фактически твърдения, че определени
факти и обстоятелства водят до порок на сделката, съставляващ относителна
недействителност. А тези твърдения следва да бъдат разгледани по същество и ако
съдът не приеме аргументите на страната - да отхвърли иска, а не да прекратява
производството по него.
Ето защо предявеният иск е допустим. Определението, с
което производството по делото е прекратено, е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се добави, че при констатирани
неясноти и/или несъответствия във фактическите твърдения и в обективното
съединяване на искове, досежно определяне на главния и евентуалните искове,
съдът следва да остави исковата молба без движение за уточняване на тези
неясноти и/или нисъответствия.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 06.12.2019г., постановено по
гр.д.№10228/19г. по описа на Районен съд Бургас в частта, с което е прекратено
производството „по първия от искането“ – по иска, предявен от К.Я.К., К.Я.Т., М.Я.В.,
за прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко –
продажба на от 28.09.16г. на 593/3499 кв.м. ид.ч. от процесния имот с
идентификатор 67800.1.111.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 06.12.19г. в останалата
обжалвана част.
Настоящото
определение, в частта, с която се потвърждава прекратителното определение на
БРС подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на ищците.
В
останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.