Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, ………..2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря
Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 11750 по описа за 2020 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 74724 от 22.04.2020 г. по гр. дело № 57213/2018
година по описа на СРС – I ГО, 25 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени
от М.Д.М., с ЕГН ********** и адрес: *** за
осъждане на Н.Й.С., с ЕГН ********** и адрес: ***
заплати на ищеца: сумата 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от
претърпени болки и страдания вследствие на побой, нанесен на 10.08.2017 г. от Н.Й.С.
чрез удари с юмруци по лицето и нанасяне на ритници; сумата от 4 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени увреди на психиката, поради трайни притеснения,
неудобства, емоционален дискомфорт, поради поведението на Н.Й.С. по оставяне на
ищеца без вода за периода м.12.2016 г.-м.01.2017 г., нанасяне на обиди на
10.08.2017 г., изключване на ток на 27.11.2018 г., на вода, отрязване на кабела
на външен звънец; сумата от 1 000 лв.
за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху
психиката на ищеца поради действия на Н.Й. по отскубване на телефонна кутия от
стената на стълбището, обслужващо втория етаж на къщата, отскубване на жиците и
оставяне на ищеца без телефон, действия, извършени на 15.12.2018 г., като неоснователни
и недоказани. Със същото решение М.Д.М. е осъден да заплати на основание чл.78,
ал.3 ГПК в полза на Н.Й.С. сумата от 950 лв., представляващи разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД, е останал ищцът М.Д.М., който в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК го обжалва с твърдения, че решението е неправилно, постановено в
противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че искът
е доказан, но неправилно съдът е кредитирал показанията на св. П., които били
противоречиви и недостоверни, за сметка на показанията на св. К.Б., които
установявали нападението върху ищеца от ответника. Неправилно съдът не е взел
предвид обясненията на страните по прокурорската преписка. Искането към
въззивната инстанция е съдът да отмени решението и уважи изцяло исковете.
Претендира сторените по делото съдебни разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника Н.Й.С. отговор на така депозираната въззивна жалба, с която същата се
оспорва по изложени подробно в него съображения. Иска се съдът да остави без
уважение въззивната жалба на ищеца и да
потвърди решението, с което предявените искове са отхвърлени, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в
жалбата оплаквания са нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост.
При съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното:
Ищецът М.Д.М. е предявил искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждането на Н.Й. да му
заплати: обезщетение в размер на 4000 лв. за причинени неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания вследствие на побой, нанесен му на 10.08.2017 г. от
Н.Й.С. чрез удари с юмруци по лицето и нанасяне на ритници, при който на М.Д.М.
са причинени контузия на гърба отдясно и охлузвания на горните и долните
крайници, по задната повърхност на десния лакът, на дясната подбедрица и по
външната повърхност на левия глезен, като му е счупена и протеза на ищеца;
обезщетение в размер на сумата от 4000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени увреди на психиката, поради трайни притеснения, неудобства,
емоционален дискомфорт, поради поведението на Н.Й.С. по оставяне на ищеца без
вода за периода м. 12.2016 г. - м.01.2017 г., нанасяне на обиди на 10.08.2017 г.,
изключване на ток на 27.11.2018 г., на вода, отрязване на кабела на външен
звънец; обезщетение в размер на 1000 лв. за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в негативно въздействие върху психиката на ищеца поради действия
на Н.Й. по отскубване на телефонна
кутия от стената на стълбището, обслужващо втория етаж на къщата, отскубване на
жиците и оставяне на ищеца без телефон, действия, извършени на 15.12.2018 г. Претендира
се законната лихва върху сумите от 10.08.2017 г. до окончателното плащане.
Ответникът Н.Й.С.
е депозирал писмен отговор, с който се оспорват предявените искове, по
основание и размер, в подробно изложени в същия съображения.
По делото са
ангажирани следните доказателства:
Представено е Съдебно-медицинско удостоверение № С-314/2017 г. от 16.08.2017 г.,
издадено от специалист по съдебна медицина, в което е записано, че М.Д.М. е съобщил, че на 10.08.2017 г. около 19,15 ч.
е бил нападнат и бит от познат мъж - негов роднина; удрян е с юмруци по главата
и тялото; съборен върху вътрешното стълбище на къщата и ритан с ритници;
стискан за шията с ръце. Представен е резултат от рентгенография на гръден кош
и бял дроб, направено на 11.08.2017 г., от което медикът е установил
травматични изменения на костите на гръдния кош. При прегледа, изготвилият
удостоверението е установил контузия на гърба, отдясно; охлузвания по долните и
горните крайници и по-конкретно три охлузвания по задната повърхност на десния
лакът, по задната повърхност на дясната подбедрица и по външната повърхност на
левия глезен.
Представено е и
Съдебно-медицинско удостоверение
№516/2017 г., издадено от съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на 11.08.2017 г., в което в
предварителните сведения, дадени от Н.Й.С., е
отразено, че на 10.08.2017 г. около 19,20 ч. му бил нанесен побой от познат
мъж, който го ударил два пъти с юмрук в областта на главата и го повалил на
земята, където продължили да се „боричкат“. При прегледа се установили разкъсно
контузна рана на горната устна; охлузване по лигавичната повърхност на горната
устна; кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на лявата предмишница.
От 2 РУ-СДВР са
изискани копия от всички предупредителни протоколи, съставяни за ищеца и
ответника, като са изпратени и приложени по делото 2 разпореждания по чл.64 от ЗМВР, изготвени на 11.11.2018 г., с които Н.Й.С. и М.Д.М., поотделно, са
предупредени да не нарушават обществения ред и да спазват законовите
разпоредби, като разрешават всички спорни въпроси по установения от закона ред.
От изисканите материали
по пр.пр.№ 1028/2018 г. по описа на СРП се установява, че същата е образувана
по жалба на М.Д.М. до Специализирана прокуратура, която е със съдържание,
идентично на това на исковата молба. С Постановление от 15.05.2018г. по
посочената преписка, Прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно
производство и е прекратил преписката, като постановлението е потвърдено от СГП
и Апелативна Прокуратура - София. В постановлението е прието, че не се събират
достатъчно данни за престъпление от общ характер, касае се за влошени личностни
отношения по повод имуществен спор, като ако е налице нанасяне на някакви телесни
повреди, то е приложим институтът на реторсията. Към преписката са приобщени
материали от пр. пр. № 36422/17 г. по описа на СРП, образувана по жалба на Н.Й.С.
за нанесени му телесни повреди от М.Д.М. на 10.08.2017 г. Сред материалите са и
обяснения, дадени от свидетелите по настоящето дело. С Постановление от
31.08.2017 г. на СРП е прието, че ако има нанесени увреждания, то те покриват
характеристиката на леки телесни повреди и нанасянето им не представлява
престъпление от общ характер.
По делото са
разпитани двама свидетели - Т.Г.П. и К.З.Б., от показанията на които се установява следната фактическа
обстановка:
Свидетелят Т.Г.П.
е заявил, че е приятел на ответника и знае,
че къщата в гр. София, ул. „*****е съсобствена между страните, като първият
етаж е на Н.С., а вторият на М.М.. Посочил е, че между двамата често има
скандали и проблеми, като Н. не живеел постоянно в жилището си, именно поради
скандалите с М.. Свидетелят е заявил, че на 10.08.2017 г. се е разбрал с Н. да
си остави колата в двора на къщата и когато пристигнал портата била отворена, съответно
вкарал колата и видял, че М. е върху Н., нанася му удари и държи нож, но не е
видял М. да замахва с ножа. Провикнал се „Ей, какво правиш?“ и М. се прибрал.
Посочва, че имотът е преграден по средата с ограда и боят станал на самата
ограда.
Сидетелката К.З.Б.
е заявила в показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, че е съседка на
М.М., както и че на 10.08.2017 г. М.М. й се е обадил, като я е помолил да отиде
при него, защото Н. искал да го бие. Свидетелката е заявила, че знае, че се
карат за имоти. Отишла в дома на М. след около половин час, защото било късно и
не била облечена, но когато пристигнала нямало никой в двора. Влязла в задния
двор преди антрето и Н. влязъл след нея. Търсел си ключ за мотора, започнали да
се карат и Н. започнал да блъска М., обиждал го, като М. не му отвръщал, а само
се държал за гърдите, нямал риза, започнал да я търси, като Н. пак го обиждал.
Свидетелката сочи единствено за видяна от нея рана на крака на М., но не може
да опише същата, нито посочва върху кой крак или в коя част на крака е била.
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Основателността
на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
елементите: поведение /действие или бездействие/, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, се
презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от
ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Основният обективен елемент от фактическият състав
на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т. е. такова
действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от
закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от
категорията на естествените права. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка
неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения.
На
първо място, с исковата молба се претендира причиняване на неимуществени
вреди на ищеца от претърпени болки и страдания вследствие на побой, нанесен на
10.08.2017 г. от Н.Й.С. чрез удари с юмруци по лицето и нанасяне на
ритници, при който на М.Д.М. са причинени контузия на гърба отдясно и
охлузвания на горните и долните крайници, по задната повърхност на десния
лакът, на дясната подбедрица и по външната повърхност на левия глезен, като се
твърди да е счупена и протеза на ищеца. За установяване на механизма на
причиняване на описаните вреди ищецът е ангажирал събирането на гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Б.. Показанията на тази свидетелка
обаче, не установяват описания в исковата молба механизъм на причиняване на
телесните увреждания на ищеца, за които се представя и съдебно-медицинско
удостоверение. Св. Б. не установява ответникът да е причинил на ищеца, чрез
удари и ритници, описаните от последния увреждания. Свидетелката посочва, че ответникът
е дошъл след нея в имота и че същият е обиждал и бутал М.М., но не дава
информация за нанесени и удари и ритници и то в описаните от ищеца области. Както
и първоинстанционият съд е констатирал свидетелката Б. не е била свидетел на
това имало ли е изобщо спречкване между тях преди идването й, нито дали ответникът
е нанесъл удари и ритници на М.М. и в коя част на тялото, за да може да се
прецени, че описаните в СМУ охлузвания на крайниците, са причинени именно от
конкретните удари и ритници, нанесени му от ответника. Въпреки заявеното от
свидетелката, че М.М. се е държал за гърдите, в представеното от ищеца СМУ не
са констатирани увреди в тази област. Що се касае до твърдяната от свидетелката
рана на крака, показанията й са неконкретизирани и от тях не може да се направи
извод как се е получила и дори къде се е намирала. Действително, от показанията
на двамата свидетели - св. Б. и св. П., става ясно, че между страните по делото
са налице силно влошени междуроднински отношения, както и че на 10.08.2017 г. е
възникнал конфликт между тях, което се потвърждава и от изисканите
разпореждания по чл.64 от ЗМВР, но нито от показанията на св. Б., нито от тези
на св. П. може да се приеме, че увредите са причинени със сигурност от
конкретни действия на ответника, а не са причинени по друг начин, вклчително от
самия ищец - при спречкването, за което говори св. П., при което ищецът е
осъществявал нападение върху ответника.
Представените
по делото протоколи за проведени разпити на свидетели на инцидента не следва да
се обсъждат, тъй като тези доказателства са събрани в друго производство и
не могат да се ценят в настоящото, с оглед установения в нормата на чл. 11 ГПК
принцип за устност и непосредственост в гражданския процес.
В
случая основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД - извършване на противоправно деяние от страна на ответника спрямо ищеца,
остава недоказан. Констатираните в СМУ, представено от ищеца, вреди не се
доказва да са причинени по начина, описан в исковата молба - чрез конкретни
действия на Н.С.. При това положение, безпредметно е обсъждането как увредите
са се отразили на ежедневието и бита на ищеца, какъв е бил оздравителния
период, има ли остатъчен дефицит, степента и интензитетът на търпени болки и
страдания, въпреки че принципно правилно първоинстанционният съд е отбелязал в
мотивите си, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Що
се отнася до претендираните обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
увреди на психиката, поради трайни притеснения, неудобства, емоционален
дискомфорт, поради поведението на Н.Й.С. по оставяне на ищецът без вода за
периода м.12.2016 г. - м.01.2017 г., нанасяне на обиди на 10.08.2017 г.,
изключване на ток на 27.11.2018г., на вода, отрязване на кабела на външен
звънец и др. и за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в негативно
въздействие върху психиката на ищеца поради действия на Н.Й. по отскубване на
телефонна кутия от стената на стълбището, обслужващо втория етаж на къщата,
отскубване на жиците и оставяне на ищеца без телефон, действия, извършени на
15.12.2018 г., то по делото не са ангажирани никакви доказателства за
установяване настъпването на тези увреди, нито за това ответникът да ги е
причинил. За пълнота следва да се отбележи, че св. Б. сочи единствено, че
на 10.08.2017 г. когато ответникът е влязъл след нея в къщата е започнал да
обижда ищеца, но същата не е уточнила в какво са се изразявали обидите, за да
може да се прецени дали разменените реплики в действителност могат да се
квалифицират като обидни. За другите обстоятелства не са ангажирани никакви
доказателства, които да могат да бъдат предмет на оценка от съда, съответно
твърденията на ищеца за гореописаните неимуществени вреди остават напълно
недоказани.
Ето защо по
делото не са доказани обективните елементи от състава на деликта по чл.45 от ЗЗД, които следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК,
поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, поради което в упражнение на правомощията
си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
първоинстанционното решение в цялост.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна Н.Й.С.,
който съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК претендира
заплащането на сумата от 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за направата на
този разход - не е представен нито договор за правна защита и съдействие, нито
разписка или друг документ, удостоверяващ плащане на сумата, претендирана като
адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното на въззиваемия не следва да му
бъдат присъдени претендираните разноски.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 74724 от 22.04.2020 г. по гр. дело № 57213/2018 година по описа на СРС – I
ГО, 25 състав, вкл. в частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.