№ 2
гр. Русе, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Й.
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно
дело № 20224520201320 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗП С. Ш. М. депозирана против наказателно
постановление № 18-002005/20.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 414,
ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като постановено при нарушение на процесуалните
правила и при неточно приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с тези твърдения се
релевират доводи, че наказващия орган не е взел предвид направените
възражения и липсват мотиви в тази насока, което представлява съществено
процесуално нарушение на процедурните правила и води до
незаконосъобразност на НП. Инвокират се доводи, че наказателното
постановление е издадено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Във връзка с твърдяните нарушения на материалния закон
се развиват съображения, че същият е приложен неправилно и необосновано е
прието, че е налице деяние, което може да се определи като административно
нарушение, а описаната фактическа обстановка не отговоря на обективната
1
действителност. Твърди се, че наказаното лице е поискало от проверяващите
да представи трудовите договори, но му е било казано, че няма нужда.
Излагат се доводи, че жалбоподателят, в качеството си на земеделски
производител се е възползвал от правата, които дава чл. 114а КТ, и е закупил
от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе 80 броя еднодневни трудови
договори, за което е внесъл авансово дължимите осигурителни вноски и при
извършване на проверката е сключил 12 еднодневни договора, включително и
за лицето В. Х. С., поради и което не е допуснато нарушение на чл. 62 и чл. 61
КТ. В условията на алтернативност се твърди, че наложеното
административно наказание не отговаря на тежестта на извършеното
нарушение и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като се касае за маловажен случай и за малозначителност на извършеното
деяние. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В допълнение се развиват съображения, че
декларираните обстоятелства, в попълнената от работника декларация не
отговорят на обективната действителност и ръкописния текст не е изпълнен
от подписалия декларациите работник. По отношение на декларацията
попълнена от работодателя, се оспорва нейното съдържание. Развива се
тезата, че с оглед наличието на специалната разпоредба на чл. 114а КТ и
доказателствата по делото, се установява, че е изпълнена целта на закона и
няма нанесени вреди, нито на държавата, нито на работника, а напротив, дори
има неизползвани договори и внесени осигуровки. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на тази своя теза инвокира доводи, за доказаност на състава на
нарушението. Застъпва се тезата, че еднодневните трудови договори, не са
изключение от общата разпоредба на чл. 61 и чл. 62 КТ и същите трябва да
бъдат подписани преди да се започне предоставянето на работната сила, а в
случая в хода на проверката, всеки един работник е декларирал, че такъв
договор не е подписвал, което се установява и от декларацията попълнена от
самия работодател. Излагат се доводи, че ако тези еднодневни договори не
2
бъдат използвани, в края на годината същите могат да бъдат върнати и
респективно да се върнат и внесените суми по тях. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставянето на АУАН № 18-002005/24.06.2022г., за това че на
07.06.2022г., около 10,20 часа, при извършена проверка за спазване на
трудовото законодателство по работни места на ЗП С. Ш. М. в обект на
контрол – градина Череши, в село Ряхово е било установено, че работничката
В. Х. С., полага труд в обекта на контрол като „берач на череши“, без да има
сключен писмен трудов договор с работодателя. Прието е, че нарушението е
от 07.06.2022г. като по време на проверката работничката е беряла череши.
Така установените факти, били субсумирани от актосъставителя като
нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
АУАН е бил предявен на пълномощник и същият е бил подписан без
възражения.
На основание чл. 405а, ал. 1 КТ е било издадено постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.06.2022г. между
земеделския производител и работника и е било дадено предписание на
работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор в срок
до 10.06.2022г. Постановлението за обявяване съществуването на трудово
3
правоотношение не е било обжалвано и същото е влязло в сила.
На 30.06.2022г., в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било
депозирано възражение от страна на земеделския производител срещу
съставения АУАН, в което са релевирани доводи, че земеделския
производител е поискал от проверяващите да му бъде предоставена
възможност да представи документите, които се намирали в склада, но му
било обяснено, че няма нужда, а следвало да представи същите, когато бъде
призован да се яви, което и земеделския производител е направил. Развити са
съображения, че констатациите за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 61
КТ са неоснователни, тъй като с работниците са били сключени еднодневни
договори, на основание чл. 114а КТ. В допълнение са изложени съображения,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушението на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 61, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели И. Й. Д. – актосъставител и В. Х. С. - работник и
писмени доказателства и писмените доказателствени средства – АУАН № 18-
002005/24.06.2022г., Декларация във връзка с проверка на ДИТ – Русе, на
основание чл. 399 КТ, вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1
АПК и чл. 40, ал. 1 АПК, Декларация от В. Х. С., Декларация от С. Ш. М.
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение,
Трудов договор № 18-1538053/07.06.2022г., Протокол за извършена проверка
№ ПР2218594/24.06.2022г., възражение срещу АУАН, отговор от В. Х. С., във
връзка с покана за сключване на трудов договор, 4 бр. вноски бележки за
внасяне на авансови вноски за 40 броя договора, счетоводна справка за
закупени, изразходвани и неизползвани еднодневни трудови договори, трудов
договор от 03.06.2022г., сключен с В. Х. С., на основание чл. 114а, ал. 1 КТ,
трудов договор от 06.06.2022г.
С оглед съдържащите се противоречия в доказателствената съвкупност
4
по делото и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена
оценка на същите, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че на посочената в АУАН и НП дата и час,
лицето В. Х. С. е полагала труд като берач на череши в обекта на контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не
опровергават приетите за установени в АУАН фактически констатации, а
напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Съдът не кредитира депозираните в съдебно заседание показания на
свидетелката В. Х. С., тъй като същите напълно се сугестират от подписаната
от свидетелката декларация, във връзка с извършената проверка (лист 12),
както и от декларацията, попълнена и подписана от земеделския
производител (лист 14). Показанията на тази свидетелка напълно се
опровергават и от показанията на актосъставителя И. Й. Д.. Показанията на
актосъставителя напълно кореспондират и се подкрепят от събраните в хода
на производството, завършило с издаване на наказателното постановление
писмени доказателства – декларации, предоставени на контролните органи от
работодателя и работника, на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, на които
законодателят изрично е придал доказателствена сила, съгласно цитираните
разпоредби.
Видно от предоставените в хода на проверката, на основание чл. 402, ал.
1, т. 2 КТ, обяснения от страна на жалбоподателя, под формата на декларация
във връзка с извършената проверка, същият изрично е посочил, че договорите
с работниците, един от които е и В. Х. С., се попълват в края на работния ден.
Декларативното последващо оспорване на съдържанието на попълнената от
страна на работодателя декларация, изискана на основание чл. 402, ал. 1, т. 2
КТ от контролния орган, не е в състояния да изключи същата от
доказателствената съвкупност по делото, а следва да бъде ценена, заедно с
всички останали доказателства, събрани в хода на производството по делото.
Обстоятелството, че текста на декларацията, подписана от В. Х. С., не е
попълнен от същата, а само е подписана от нея, не е в състояние да обоснове
извод, че съдържащото се в нея изявление не отговаря на обективната истина,
тъй като именно с положеният от нея подпис на декларацията същата е
удостоверила материализираното в същата изявление. Самата свидетелка е
5
грамотна и доколкото тази декларация се изисква по закон, същата носи
наказателна отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 313 НК, за
деклариране на неверни обстоятелства.
В показанията на свидетелката В. Х. С., депозирани пред настоящия
съдебен състав са налице съществени вътрешни противоречия, които също не
дават основание на съдът да кредитира нейните показания, депозирани в
производството по обжалване на наказателното постановление. От една
страна свидетелката заявява, че всяка сутрин са отивали в базата и са
подписвали договорите, а в последствие в своите показания, във връзка с
предявените декларации, изрично посочва „Всичко е вярно. Това което ми
диктуваха да напиша, всичко е вярно“ и „Вярно е това, което е написано там“.
Както обстоятелствата, изложени в декларацията попълнена от
жалбоподателя, така и в декларацията подписана от работника, напълно се
потвърждават от показанията на свидетеля И. Й. Д.. Съдът кредитира
показанията на този свидетел, тъй като не са налице каквито и да било данни,
за наличието на възможна заинтересованост в показанията на същия и
едновременно с това, показанията на този свидетел, напълно кореспондират с
писмените доказателства, събрани в хода на протеклото
административнонаказателно производство, завършило с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на земеделския производител, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
6
административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията на жалбоподателя
за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН от страна на наказващия орган.
Депозираното от страна на същия възражение срещу съставения АУАН е
било обсъдено от наказващия орган и същият в самото наказателно
постановление е изложил мотиви, защо намира същото за неоснователно.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
От показанията на свидетеля И. Й. Д. - актосъставител, чиито показания
съдът кредитира като депозирани от лице, което пряко и непосредствено е
възприело фактите, за които свидетелства и показанията на който свидетел по
своята доказателствена същност представляват преки доказателства, които
едновременно с това напълно се подкрепят от събраните в хода на
производството писмени доказателства - декларации, предоставени на
контролните органи от работодателя и работника, на основание чл. 402, ал. 1,
т. 2 и т. 3 КТ, на които законодателят изрично е придал доказателствена сила,
категорично се опровергават твърденията на жалбоподателя, че С. е полагала
труд, след сключен писмен трудов договор със земеделския производител.
От оценката на всички събрани в хода на производството гласни и
писмени доказателства еднозначно се установява и доказва, че земеделския
производител, в качеството му на работодател е допуснал работника В. Х. С.
да полага труд като „берач на череши“, в градина череши – село Ряхово,
стопанисван от земеделския производител, където именно е била установен
при извършената проверка по работни места на 07.06.2022г. да извършва тази
трудова дейност, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя,
преди започване на работата, както именно изискват посочените за нарушени
разпоредби.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ изисква сключване на
трудов договор, в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа, а
7
в случай от всички доказателства по делото безспорно се установява, че
лицето е полагало труд, без сключването на такъв преди престиране на
работната си сила.
Същото изискване важи и за трудовите договори по чл. 114а КТ, което
следва от чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и
реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда, приета на
основание чл. 114а, ал. 7 КТ.
Обстоятелството, че работодателят е закупил такива договори не го
освобождава от задължението за подписване на същите с работника, преди
постъпването му на работа и именно това в случая не е сторил
жалбоподателят.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията на
жалбоподателя, че му е било отказано да представи договорите в хода на
извършената проверка, тъй като същият изрично е заявил, че договорите не са
подписани, и не е било необходимо да бъдат представяни регистрираните
образци на договори по чл. 114а, ал. 1 КТ, щом същите не са били подписани
от работника.
Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай,
при който да се приложи привилегирования състав на чл. 415в КТ, с оглед
задължителното за съдилищата разрешение съдържащо се в Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, на явно
маловажен случай или на малозначителност на деянието, свързано с
освобождаване от наказателна отговорност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК,
приложима на основание чл. 11 ЗАНН.
Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма са
регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на
възнаграждение, социални и здравни осигуровки, респективно нарушаването
на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ пряко засяга тези права и категорично
изключва извода, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или
притежаващо явно незначителна такава. Отделно от това, с несключването на
еднодневни договори по чл. 114а КТ може да бъде заобиколено изискването
на чл. 114а, ал. 2 КТ, която разпоредба също е в полза на работника и
защитава неговите права. На последно място, но не и по значение в случая,
видно от представената от земеделския производител декларация се касае за
8
11 лица, които са полагали труд без сключен трудов договор, което също
изключва да се касае за малозначителност на извършеното деяния или за
ниска степен на обществена опасност на същото.
В същия смисъл са Решение № 294 от 12.08.2022 г. на АдмС - Русе по к.
а. н. д. № 307/2022 г. и Решение от 13.07.2018 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д.
№ 151/2018 г.
Тезата на жалбоподателя, че липсва обществена опасност, тъй като са
били внесени предварително осигуровки не намира опора в закона, тъй като
неизползваните договори могат да бъдат върнати в края на годината, както
предписва разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай
за нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ, санкционната разпоредба
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда санкция в размер от 1500 до 15000 лева, като
на жалбоподателя е наложена именно минималната предвидена в
санкционната разпоредба санкция, а ал. 5 на чл. 27 ЗАНН не допуска
определяне на наказание под най-ниския размер посочен в санкционната
разпоредба.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-
002005/20.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, с което на ЗП С. Ш. М., ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление град Сливо поле, Община Сливо поле, област Русе, ул. „Цар
9
Сиемон“ № 6, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ЗП С. Ш. М., ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Сливо поле, Община Сливо поле, област Русе, ул. „Цар
Сиемон“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – град СОФИЯ , сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10