№ 344
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Т. Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Е.
като разгледа докладваното от Т. Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20222100500775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 41/21.02.2022г., постановено от Районен
съд –Несебър по гр. д. № 839/2021г. С това решение, съдът приема за установено, че
„Атракт груп“ ООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление в с. Р**** дължи на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. С***** сумата от
1 885,78 лева, представляваща месечни такси и потребление за използвани услуги по
договор **** за периода от 28.10.2018г. до 27.05.2019г. и сумата от 2 916,96 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор ****, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 02.04.2021г. до окончателното изплащане на главниците. С
това решение, съдът осъжда „Атракт груп“ ООД да заплати на „А1 България“ ЕАД съдебни
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 516/2021г. по описа на НРС в размер на
494,05 лева и съдебни разноски за исковото производство в размер на 696,05 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Атракт груп“ ООД против решение № 41/21.02.2022г.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Съдът не се е произнесъл по възражението на дружеството, че не е приело и
получило общите условия на „А1 България“ ЕАД. Съдът не е изяснил датата на
прекратяване на договора, датата, на която е преустановена доставката на услуга и датата,
на която дружеството е изпаднало в забава. Съдът необосновано е приел, че услугите са
предоставени, само защото дружеството-доставчик е издало фактури. Дружеството –
въззивник оспорва изводите на съда за дължимост на неустойка и подчертава, че е
направило възражение за нищожност на неустоечната клауза. В подкрепа на това
възражение, жалбоподателят цитира съдебна практика.
„Атракт груп“ ООД иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния
съд и да постанови друго, с което да отхвърли исковете на „А1 България“ ЕАД с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.
1
Ответната страна – „А1 България“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Ответникът не се представлява в съдебно
заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
На 02.04.2021г. „А1 България“ ЕАД подава заявление до Районен съд – Несебър за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: 1 885,78 лева,
представляващи месечни такси и потребление за използвани услуги по договор **** за
периода от 28.10.2018г. до 27.05.2019г. и 2 916,96 лева, представляващи неустойка за
неизпълнение на договор ****, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
02.04.2021г. до окончателното изплащане на главниците. В заявлението е посочено, че
вземанията произтичат от договор за използване на мобилни услуги и издадени въз основа
на него 7 броя фактури в периода от 28.10.2018г. до 27.05.2019г. за първата сума и 9 броя
фактури от 17.05.2019г. за втората сума.
На същата дата, Районен съд – Несебър издава заповед № 122/02.04.2021г. за
поисканите суми.
На 08.06.2021г. „Атракт груп“ ООД подава възражение против заповедта.
На 28.06.2021г. „А1 България“ ЕАД предявява установителен иск против „Атракт
груп“ ООД за сумите, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
Ответната страна представя писмен отговор, в който оспорва дължимостта на сумите.
„Атракт груп“ ООД твърди, че не е получило издадените от ищеца фактури и не знае за
прекратяването на договора. Ответникът иска от съда да отхвърли установителния иск.
В хода на първоинстанционното производство е представен договор № *********/
04.05.2016г., сключен между „А1 България“ ЕАД и „Атракт груп“ ООД, от който се
установява, че мобилният оператор се е задължил да предостави на дружеството електронни
съобщителни услуги за срок от две години. Представен са анекси към договора, с които
срокът на договора е продължен и в които са посочени номерата на 11 броя мобилни
телефони, за които е предоставена услугата. По делото са представени фактури, издадени от
мобилния оператор и общите условия на дружеството.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че
договорът между страните е отразен в системата на оператора и за клиента „Атракт груп“
ООД е открита индивидуална партида. Според експертизата, в периода от 28.10.2018г. до
17.05.2019г. услугата е била активна, макар и временно да е ограничавана. Договорът е
прекратен на 17.05.2019г., а неустойката е начислена автоматично съобразно предварително
зададените параметри.
По делото е извършена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която констатира,
че фактурите, въз основа на които мобилният оператор претендира плащане, са отразени
само в неговото счетоводство. Според заключението на ССЕ, в периода от 06.2018г. до
11.2018г. са извършвани плащания по фактури, които издадени за този период. На
05.06.2019г. е издадено кредитно известие от мобилния оператор за предплатени месечни
такси. Според експертизата, задължението на „Атракт груп“ ООД е в размер на 1 885, 78
лева, а неустойката в размер на 2 916,96 лева.
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
основателност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че отношенията между
страните са уредени въз основа на договор и ответникът няма качеството на потребител по
смисъла на ЗЗП, което изключва задължението му да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи. Съдът анализира заключението на съдебно-техническата и съдебно-
счетоводната експертиза и въз основа на тях обосновава извод за дължимост на сумата,
представляваща стойността на използвани и неплатени мобилни услуги. По отношение на
неустойката, съдът приема, че същата е начислена автоматично в съответствие с критериите,
2
посочени в договора – като сбор от цените на стандартните месечни абонаментни такси за
мобилните планове без отстъпка, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане
на посочения в договора срок за всеки мобилен номер, т.е. от 17.05.2019г. до 05.06.2020г.
Съдът разглежда и възражението на ответника за противоречие на уговорената неустойка с
добрите нрави и заключава, че същото е неоснователно.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата на „Атракт груп“ ООД е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 41/21.02.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Възражението на жалбоподателя, че не е получил и не е подписал екземпляр от
Общите условия на „А1 България“ ЕАД, е неоснователно.
В чл.5.2 от заключителните разпоредби на договор № 50481953404.05.2016г. „Атракт
груп“ ООД изрично се е съгласил, че за неуредените в договора и приложенията към него
условия, ще се прилагат Общите условия на дружеството, които представляват неразделна
част от самия договор, а в чл.5.5 е декларирал, че е запознат и съгласен с Общите условия.
Изискването на чл.147а, ал.2 и ал.3 от ЗЗП съгласието на потребителя с общите условия да
се удостовери с подпис и последният да получи екземпляр от тях, е изискване в защита на
потребител, каквото качество дружеството – жалбоподател не притежава. Поради това,
оплакването му трябва да се остави без уважение.
Неоснователно е и възражението за необоснованост на съдебното решение в частта,
досежно датата на прекратяване на договора. В конкретния случай, съдът изрично е
посочил, че началният момент, от който започва да се начислява неустойка е 17.05.2019г., а
не 10.01.2019г. Последната дата е посочена в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като дата, на която мобилният оператор е ограничил достъпа на абоната до
услуги и е възприета от съда като такава. Мотивите на първоинстанционното решение в тази
част са ясни и последователни и не оставят съмнение относно датата, на която е прекратен
договора между страните.
Възражението на жалбоподателя, че съдът е основал изводите си само на
приложените по делото фактури, също е неоснователно. Освен издадените фактури, по
делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което констатира, че
услугите за процесния период са предоставени реално, но не са платени. Съдът е
аргументирал извода си за основателност на иска именно със заключението на експертизата,
а не само със съществуването на фактурите.
Неоснователно е и възражението за нищожност на неустоечната клауза в договора
поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
1/2009г. неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право,
3
регламентиран в чл.9 от ЗЗД. С неустойката страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което неизправната страна ще заплати при неизпълнение на договора без да
е необходимо да доказват размера на вредите. Неустойката е винаги форма на договорна
отговорност. Преценката за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с
добрите нрави, се прави към момента на сключване на договора. При тази преценка съдът
изхожда от естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка,
другите обезпечения, дадени от страната, вида на неустойката (компенсаторна или
мораторна), неизпълнената част от задълженията и съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди. В конкретния случай, районният съд е съобразил
решението си с тези критерии и правилно е приел, че уговорената между страните неустойка
не накърнява добрите нрави. Мотивите на решението в тази част са правилни и добре
обосновани, поради което настоящият съдебен състав ги възприема изцяло и препраща към
тях на основание чл.272 от ГПК без да ги пресъздава и доразвива.
По изложените съображения, жалбата на „Атракт груп“ ООД се явява неоснователна
и трябва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че „А1 България“ ЕАД има право на
извършените от него разноски. Доказателства за извършени разноски пред въззивната
инстанция, обаче не са представени по делото. Поради това искането на въззиваемата страна
трябва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/21.02.2022г., постановено от Районен съд –Несебър
по гр. д. № 839/2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: **** за
присъждане на съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4