№ 98
гр. Провадия, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100759 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между
страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. *********, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3
съществува вземане срещу ответника С. Г. В., ЕГН ********** с настоящ адрес гр.
********, ул. „*********“ № 79 в размер на сумите, както следва: 253,51лева,
представляваща 1/3 част от задължение за главница цялото в размер на 760,55лева за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с кл. № ********* с обект на потребление на
адрес гр. *********, ул. „********“ № 22, ет.1, ап. десен по фактури за периода от
27.01.2020г. до 26.09.2022г. с отчетен период 17.12.2019г. до 15.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
29.11.2022г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 36,65лева,
представляваща 1/3 част от задължение за лихва за забава от цялото в размер на 109,97лева
начислена върху главницата за периода от 26.02.2020г. до 13.03.2020г. и от 13.05.2020г. до
23.11.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 3675/30.11.2022г. по ч.гр.д. № 7768/2022г. по описа на БРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответницата е собственик на
1/3ид.част от апартамент, находящ се на адрес гр. *********, ул. „********“ № 22, ет.1.
Като такава имала качество на клиент на ищцовото дружество по валидно възникнало
облигационно правоотношение и съответно потребител на доставяни ВиК услуги в
посочения обект на потребление, заведен с аб. № *********.
Твърди, че отношенията между страните се уреждат от публично известни ОУ за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от КЕВР и публикувани на
1
интернет страницата на дружеството. Посочва, че в периода 17.12.2019г. до 15.09.2022г. е
предоставило в обекта на потребление ВиК услуги, цената на които не е била заплатена. В
периода отчитането на водомера в обекта се е извършвало по електронен път чрез
използване на мобилно устройство, поради което и абонатът не е полагал подпис върху
карнет. Достъпът до водомера е осигуряван от абоната, който имал задължение за това. При
този вид отчитане инкасаторът сканирал баркод разположен в близост до водомера, чрез
който се осигурявала директна връзка с базата данни на дружеството. Когато не се
осигурявал достъп до водомера, инкасаторът отразявал режим служебно отчитане, а когато
клиентът сам предоставял данните от водомера се отразявал режим самоотчет. След всяко
отчитане се твърди, че са издавани фактури съдържащи информация относно отчетените
количества, отчетния период, единични цени на услугите. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ,
заплащането им е следвало да стане в срок до 30 дни от датата на издаване на фактурата. С
изтичане на падежната дата, абонатът изпадал в забава и на основание чл. 44 ОУ дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била
заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител. Искът се оспорва като неоснователен.
Потвърждава, че е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния обект на адрес гр. *********,
ул. „********“ № 22, ет.1, ап. десен, за който е начислено настоящото задължение. Не
оспорва валидното възникване на соченото правоотношение по партида с аб. № *********,
заведена на името на В.З..
Твърди обаче, че е неясно кой е живял в обекта за процесния период и кой реално е
потребявал услугите, част от чиято цена се търси сега от нея. В тази връзка посочва, че
постоянният и настоящ адрес на ответницата е различен от този на обекта на потребление.
Препис от заповедта за изпълнение не е получен от нея, нито на този адрес на потребление,
нито на нейните постоянен и настоящ адрес. Ето защо, оспорва възникването за нея на
задължението, доколкото тя не е потребявала за периода ВиК услуги в този обект на
потребление.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, с писмено
становище поддържа исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Изразява становище по отговора на ответника.
В съдебно заседание ответницата се представлява от особен представител адв.
Пенева, която поддържа депозирания писмен отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
2
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва
за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 7768/2022г.
по описа на БРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
3675/30.11.2022г. връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Вземането
заявено с настоящия иск е съответно на това по заповедта по чл. 410 ГПК.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да
установи пълно и главно, че ответникът е собственик на 1/3ид.ч. от имот на адрес гр.
*********, ул. „********“ № 22, ет.1, ап. десен и като такъв потребител на доставяни в него
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период; че количеството вода, за
което се търси заплащане на цена за периода е доставено и потребено в обекта, респ.
начислено при наличието на предпоставки даващи му основание за служебно начисляване
на количеството вода при правилно определяне размера на задължението; размер на
дължимата цена; изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху
главниците.
Поради липсата на спор, между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
- че ответницата е собственик на 1/3ид.ч. от имот на адрес гр. *********, ул.
„********“ № 22, ет.1, ап. десен, заведен при ищцовото дружество с аб. № *********. Този
факт бива установен и от представения по делото НА № 13/08.05.2006г. обективиращ
договор за покупко- продажба на процесния водоснабден имот и въз основа, на който
ответницата е придобила 1/3ид.ч. от него.
- че в периода 17.12.2019г. до 15.09.2022г. ищцовото дружество е доставило сочените
ВиК услуги в обекта на потребление с аб. № *********, чиято цена е в размер на общо
760,55лева.
От приложената на л. 12 от делото на БРС справка е видно, че партидата на
водоснабден имот на адрес гр. *********, ул. „********“ № 22, ет.1, ап. десен се води на
името на В.З. /дъщеря на ответницата/, като отчитането на водомера за периода 17.12.2019г.
до 15.09.2022г. е извършвано на база реален отчет и служебно начисление. Последният
отчет от 17.08.2022г. е бил на база свалени от инкасатора показания на водомера.
Налично е по делото и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
Защитата на ответницата е била по оспорване да дължи понеже не е потребявала
услугите, чиято цена се търси сега от нея. Анализът на ангажираните писмени доказателства
обосновават извод за неоснователност на това възражение. За тази си преценка, съдът
съобрази, че ответницата е собственик на 1/3ид.ч. от имота от 2006г. Т.е, за целия процесен
период тя има качество на собственик. Съгласно легалното определение на понятието
„потребител" дадено в пар. 1, ал. 1, т. 2 б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните
3
и канализационни услуги за този обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ на дружеството е:
юридически или физически лица- собственици, ползватели, притежатели на право на строеж
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост. Следователно, в случая качеството на потребител на
ответницата следва от това й на собственик на водоснабдения имот, а не от това дали реално
е потребила тези услуги. Въпросът за реалното им потребяване и задължените за плащането
им лица, касае вътрешни отношения между съсобствениците, респ. между собственик и
ползвател на имота, който не притежава вещни права. Затова, тези възражения не може да се
противопоставят на доставчика на комуналната услуга.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕАД регламентиращи договорните отношения
между страните, задължение на потребителя е да заплаща ползваните услуги, отчетени по
предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7
ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването
им. Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители,
включително и за ответницата. С влизане в сила на ОУ и с оглед липсата на твърдения и
доказателства, че тя се е възползвала от правата по чл. 71, ал.2 ОУ, същите са станали част
от договорните им отношения.
В чл.17, ал.3 от ОУ е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за
сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави
индивидуален водомер. Безспорно е, че индивидуален водомер в обекта на потребление на
ответницата има. Съгласно Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел /чл. 23, ал. 4/. Съгласно чл. 32, ал.1 от Наредбата, услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като за сгради -
етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. От
представените от ищеца справки и протоколи за извършени отчети, включващи процесния
период се установи, че отчетите са извършвани всеки месец. С изключение на отчетите от
17.02.2020г., 19.11.2020г., 17.05.2021г., 14.12.2021г., 16.05.2022г. и 15.07.2022г., където е
отразено служебно начисление, всички останали са на база видяни от инкасатора показания
на средството за търговски измерване. За всички извършени служебни начисления са
представени от дружеството надлежно изготвени протоколи удостоверяващи причините за
служебното начисление, а именно липса на осигурен достъп до водомера от потребителя.
Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
4
задължение, предвидено в чл.5, т. 1, б. а, чл. 23, ал.4 от Общите условия, като идеята е да се
отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. В чл. 23,
ал. 3 ОУ е изрично предвидено и че в междинни периоди между два отчета, месечното
потребление се изчислява на база среден месечен разход от предните два отчета, а след
отчитане на водомера, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. В случая е процедирано именно така от ищцовото дружество, като за реалното
потребление на процесното количество услуги в имота, който факт принципно не е бил и
оспорван, извод се извежда и от това, че последният отчет за процесния период е на база
видяни показания от инкасатора.
В заключение исковата претенция се явява доказана по основание и размер.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху
горните задължения съдът съобрази следното: На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация ” ЕАД, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му
ВиК услуги по издадените фактури за процесния период, считано от деня, следващ
изтичането на 30- дневния срок от издаване на съответната фактура.
Предвид липсата на твърдения за погасяване задължението от ответника, то същият
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. То се начислява върху всяка една
от главниците за периода от датата следваща падежа на задължението, посочен във всяка
фактура до 23.11.2022г. Размерът на претенцията не е оспорен, което обосновава извод за
основателност и на този иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са: 200лева юк. възнаграждение, 91,67лева допълнителна ДТ, 400лева за
особен представител. На основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр.
чл. 78, ал.8 ГПК, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца от 100лева,
преценявайки липсата на фактическа и правна сложност на спора. В полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на общо 591,67лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Сторените там, при
съобразяване че длъжниците по него са били трима, при равни квоти са в общ размер на
25лева.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. *********, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 съществува вземане
срещу ответника С. Г. В., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ********, ул. „*********“ №
79 в размер на сумите, както следва: 253,51лева, представляваща 1/3 част от задължение за
главница цялото в размер на 760,55лева за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
кл. № ********* с обект на потребление на адрес гр. *********, ул. „********“ № 22, ет.1,
ап. десен по фактури за периода от 27.01.2020г. до 26.09.2022г. с отчетен период
17.12.2019г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 29.11.2022г. до окончателното погасяване на
задължението; 36,65лева, представляваща 1/3 част от задължение за лихва за забава от
цялото в размер на 109,97лева начислена върху главницата за периода от 26.02.2020г. до
13.03.2020г. и от 13.05.2020г. до 23.11.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3675/30.11.2022г. по ч.гр.д. №
7768/2022г. по описа на БРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ********, ул. „*********“
№ 79 да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. *********, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 сумата от
25лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 7768/2022г. по описа на
БРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ********, ул. „*********“
№ 79 да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. *********, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 сумата от
591,67лева, представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него, ведно с материалите по
ч.гр.д. № 7768/2022г. по описа на РС- *********, да се върнат на РС- *********.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6