Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик, 20.03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд гражданска
колегия в публичното заседание на двадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
В присъствието на секретаря Иванка Панчева като разгледа гр.дело №4345 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по предявена от „ИВ МАР“ ООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Гурко„ № 2,
представлявано от М.И., действаща в качеството си на Управител срещу: И.С.Л., с
ЕГН **********,*** и В.Д.Л., с ЕГН **********,***, иск, с правно основание чл. 55 от ЗЗД и Цена на
иска: 17 929.67 /седемнадесет хиляди деветстотин двадесет и девет лв. / лв.
В исковата молба
се твърди, че на 29.03.2016 г. ищцовото дружество с ответниците И.С.Л.
и В.Д.Л. сключили договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 020044 /нула, двадесет
хиляди четиридесет и четири/, находящ се в землището
на с. И., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, местност „****“,
с площ 3. 533 /три декара петстотин тридесет и три кв. м./, с начин на трайно
ползване - оризище, категория на земята при неполиви
условия: четвърта;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 017029 / нула,
седемнадесет хиляди двадесет и девет /, находящ се в
землището на с. И., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик,
местност„ ****“, с площ 15. 029 /петнадесет декара двадесет и девет кв. м. /, с
начин на трайно ползване - оризище, категория на земята при неполнвни
условия: четвърта и
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 012020 / нула,
дванадесет хиляди и двадесет , находящ се в землището
на с. И., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, местност „ ****“,
с площ 2. 250 / два декара двеста и петдесет кв. м., с начин на трайно ползване
- овощна градина, категория на земята при неполивни условия: четвърта, видно от
НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ № 132, том III, 3957, нот.д. № 412/2016 г. на Нотариус с peг.
№ 423 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията при
Агенция по вписванията Пазарджик вх. peг. № 2544/
29.03.2016 г., дв.вх.peг. №
2544/2016 г., акт № 64, т.8. н.д. № 1225/2016 г., който прилагат към настоящата
искова молба.
Ищецът твърди, че по силата на този договор ответниците прехвърлиха правото на собственост върху
описаните но-горе недвижими имоти, за които не му било известно, че са
обременени с права на трети лица.
Платената от „ИВ
MAP„ ООД цена по договора за покупко-продажба, възлиза на сумата от 3
500.00/три хиляди и петстотин / лв.
Така описаният
договор за покупко-продажба бил развален, поради осъществената по съдебен ред евикция спрямо „ИВ MAP„ ООД от страна на третото лице А.С.Г.,
с влязло в сила съдебно решение от 04.08.2017 г. по гр. д. № 2805/2016 г. на
Пазарджишки районен съд, което прилагам.
Освен това, с
оглед сключването на договора за продажба, представляваното от М.И., действаща
в качеството си на Управител дружество „ ИВ MAP„ ООД заплатило нотариални такси
в размер на 274. 60 / двеста седемдесет и четири лв. и шестдесет ст. / лева,
които ответниците И.С.Л. и В.Д.Л. дължали.
Оформен е петутим с
искане, съдът да постанови решение, с
което да
осъди ответниците И.С.Л. и В.Д.Л. да заплатят на ищцовото
дружество сумата от 17 929.67 лв., съставляваща платената от продажна цена в
размер на 3 500. 00 лв., която се явявала платена с оглед отпаднало основание,
неустойка в размер на трикратния размер на продажната цена - 10 500. 00 лв.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на изповядване на
сделката до предявяване на исковата молба, в размер на 3 655. 07 лв., както и
законната лихва върху стойността на подлежащата на връщане продажна цена и
неустойка от деня на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата,
както и сумата от 274. 60 лв., съставляваща направени разноски по продажбата,
както и да осъдите ответниците да заплатят разноските по делото.
Видно от
нотариалния акт покупната цена е изплатена изцяло. Претендират се сторени
разноски по делото.
Представени са
писмени доказателства, по опис, а именно:
1. Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том III, peг.
№ 3957, HOT .д. № 412/2016 г. на Нотариус с peг. №
423 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията при
Агенция по вписванията Пазарджик вх. peг. № 2544 /
29.03.2016 г., дв.вх. peг.
№ 2544/2016 г., акт № 64, т,8, н.д. № 1225/2016 г..
2. Съдебно
решение от 04.08.2017 г. по гр. д. № 2805/2016 г. на Пазарджишки районен съд;
3. Квитанция за
платена държавна такса.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор на ИМ от Ч.С.Ч.,
ЕГН **********, адвокат от Пазарджишката адвокатска колегия, с адрес:
гр.Пазарджик, ул.И. Вазов“ № 18, ет. 2, пълномощник на И.С.Л., ЕГН ********** и
В.Д.Л., ЕГН ********** ответници по гр.д. №
4345/2018г., по описа на Районен съд-Пазарджик
от името на доверителите си
заявява, че оспорва така предявените искове, както по основание, така и
по размер. Счита същите за неоснователни, по следните съображения:
Твърди, че действително
на 29.03.2016г., между доверителите му и ИЩЕЦА -„ИВ МАР“ООД, ЕИК ********* бил
сключен договор за покупко-продажба, на процесиите ПОЗМЕЛЕНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТИ, обективирани в НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба №123, том
III, нот.дело №412/2016г. с АКТ на вписване №64, т.8,
н.д.№1225/2016.„ вх.рег.№2544/2016г., на СВ-Пазарджик.
С отговора се оспорва обстоятелството, че е
отпаднало правното основание за плащане на продажната цена и на разноските по
нотариалната сделка. Оспорва се и добросъвестността на ищеца към момента на
сключване на НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба №123, том III, нот.дело №412/2016г., с АКТ на вписване № 64, т.8, н.д. №1225/2016г., вх.рег.№2544/2016г., на
СВ-Пазарджик.
От друга страна
намира съдържащата се в пункт III от процесния -
НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба №123. том III, нот.дело
№412/2016г„ с АКТ на вписване №64, т.8, н.д.№1225/2016г.,и вх.рег.№2544/2016г.,
на СВ-Пазарджик, клауза за неустойка равняваща се на трикратния размер на
продажната цена, за нищожна, тъй като нарушава добрите нрави. В случая целта,
за която била уговорена, излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и водела до
неоснователно обогатяване на купувача, което била в разрез със справедливостта
и добросъвестността в гражданските отношения. Липсвало съотношение между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
В тази връзка от
името на доверители си, прави възражение на основание чл.26 ал.1, предл. 3-то от ЗЗД за прогласяване нищожността, поради
накърняване на добрите нрави, на съдържащата се в ПУНКТ III от процесния - НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба №123, том
III, пот.дело №412/2016г. с АКТ на вписване №64, т.8, н.д.№ 1225/2016г.,вх.рег.№
2544/2016г., на CB-Пазарджик, клауза за неустойка равняваща се на трикратния
размер на продажната цена.
При условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на тази неустойка.
Оспорва се и основателността на предявения иск за
заплащане на законна лихва в размер на 3655.07 лв. и законна лихва върху
продажната цена и неустойката.
Направени са доказателствени искания в съдебно заседание в зависимост от
становището на ищеца по направените от ответниците възражения чрез пълномощника им, на основание
чл.143 ал.2 от ГПК се моли да бъде
дадена възможност да ангажират и други доказателства.
Като се запозна
със събраните по делото доказателства и анализира същите поотделно и в
съвкупност,за да се произнесе ,съдът прие от фактическа страна следното:
Не се спори,а се
установява и от представения като доказателство по делото договор от 29.03.2016г.,че
на тази дата страните по делото са сключили договор за аренда на земеделска земя ,по силата на който ищеца
отдал на ответника за временно и възмездно ползване
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 020044 /нула, двадесет хиляди четиридесет и четири/, находящ
се в землището на с. И., общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, местност „****“, с площ 3. 533 /три декара петстотин тридесет и три
кв. м./, с начин на трайно ползване - оризище, категория на земята при неполиви условия: четвърта;
2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 017029 / нула, седемнадесет хиляди двадесет и девет /, находящ
се в землището на с. И., общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, местност„ ****“, с площ 15. 029 /петнадесет декара двадесет и девет
кв. м. /, с начин на трайно ползване - оризище, категория на земята при неполнвни условия: четвърта и
3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 012020 / нула, дванадесет хиляди и двадесет , находящ
се в землището на с. И., общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, местност „ ****“, с площ 2. 250 / два декара двеста и петдесет кв.
м., с начин на трайно ползване - овощна градина, категория на земята при
неполивни условия: четвърта, видно от НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА
НЕДВИЖИМ ИМОТ № 132, том III, 3957, нот.д. № 412/2016
г. на Нотариус с peг. № 423 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията при Агенция по вписванията
Пазарджик вх. peг. № 2544/ 29.03.2016 г., дв.вх.peг. № 2544/2016 г., акт №
64, т.8. н.д. № 1225/2016 г., който прилагат към настоящата искова молба.
Материята на
осъществената евикция, се урежда с разпоредбата на
чл. 191. ал. 1 ЗЗД. която не съдържа и от нея не може да се изведе, правилото,
че с факта на съдебното отстраняване /влизане в сила на съдебното решение за
уважаване на иска, с който третото лице е предявило правата си срещу купувача/
настъпва разваляне на договора за продажба. В посочената норма е предвидено
единствено, че при вече осъществена пълна евикция на
добросъвестния купувач се признават освен правата по чл.189, ал. 1 ЗЗД и
допълнителни права, произтичащи от водения процес по съдебно отстраняване, а
именно: да иска от продавача заплащане на разноските по делото и стойността на
плодовете, които е осъден да върне на третото лице. Правото да се развали
договора по
реда на чл.87 ЗЗД е част от очертаните в чл.189. ал.1 ЗЗД права на купувача. поради което при
липса на изрична разпоредба за разваляне на договора по право при съдебно
отстраняване на купувача, за да настъпи ефектът на развалянето, добросъвестният
купувач трябва да упражни потестативното си право на
разваляне на договора за продажба, независимо какъв е видът на евикиията - евентуална или реализирана. Право на евинцирания купувач е да прецени с оглед неизпълнението на
договора от продавача, дали да упражни правото си на разваляне на договора или
да уреди отношенията си с продавача по друг начин във връзка със съдебното
отстраняване, запазвайки облигационната връзка. Допълнителен аргумент, че
развалянето на договора не настъпва с факта на съдебното отстраняване на
купувача, може да се изведе от хипотезата, при която продавачът не отговаря за
осъществената евикция, тъй като не е бил привлечен
като трето лице помагач по предявения от третото лице срещу купувача петиторен иск, за който е имало достатъчно основание за
отхвърлянето му, но искът е уважен срещу купувача с влязло в сила решение /чл.
191, ал,2 ЗЗД/, В този случай, ако се приеме, че със самото съдебно
отстраняване на купувача договорът за продажба се разваля по право, това би
означавало да се допусне разваляне на договора при липса на основание за това -
липса на неизпълнение на договора от страна на продавача, тъй като в тази
хипотеза продавачът е изпълнил надлежно задължението си за прехвърляне на
собствеността на вещта по договора за продажба, но купувачът е евинциран от третото лице, поради лошо воден от купувача
процес.
Претърпяната от
купувача-ищец съдебна евикция не квалифицира процесния им окончателен договор с ответника като нищожен,
той не е развален и по право, а само установява неизпълненото от продавачите-ответници задължение за прехвърляне правото на
собственост върху недвижимия имот. До разваляне на този договор по съдебен ред
- чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 3, ЗЗД,
облигационната връзка между страните съществува, не е отпаднало правното
основание за плащане на продажната цена и на разноските по нотариалната сделка.
От данните по настоящия казус не може да се установи, че ищците, в качеството
си на изправна страна-купувач, е упражнили правото си по чл. 189. ал. 1, изр.
първо, ЗЗД и е развалил договора с продавачите- ответници,
поради което не е налице основание да им бъде върната платената продажна цена и
обусловените от договора разноски В тази връзка предявения иск се явява
неоснователен по същество и като такъв следва да бъде отхвърлен само на това
основание.
От друга страна
съобразно разпоредбата на чл. 188 ЗЗД, продавачът отговаря, ако трети лица имат
право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да се
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това. Рамките на
отговорността на продавача са очертани в разпоредбите на чл.189,чл.190,чл.191 и
члА92 ЗЗД.
Първата
разпоредба се отнася за хипотезата, когато продадената вещ изцяло принадлежи на
третото лице, втората разпоредба - когато част от вещта принадлежи на третото
лице. Третата разпоредба урежда допълнителни права на купувача при осъществена евикция, а четвъртата разпоредба се отнася за отговорността
за евикция при недобросъвестност на купувача.
В тази връзка с
оглед изложените обстоятелства отговорността на продавача следва да се търси в
рамките на предявен иск с правно осн. чл. 191, ал.1 вр. чл. 189, ал.1 ЗЗД, а не на предявение
по чл.55 от ЗЗД, тази разпоредба е приложима при констатирана нищожност но процесния договор. Договорът с несобственик обвързва
страните и в случай на неизпълнение на основното задължение на продавача - да
прехвърли правото на собственост - се ангажира договорната иг
отговорност за евикция, независимо дали тя е
осъществена, или предстояща /чл. 189 - чл. 192 ЗЗД/.
Купувачът не
придобива правото на собственост върху вещта, поради което сделката е непротиво постави ма на действителния собственик, който
винаги може да установи и защити правото си собственост. Продавачът отговаря
винаги, когато трето лице има права върху продадената вещ, които може да
противопостави на купувача, независимо дали се касае за предстояща или
реализирана евикция.
В зависимост от
това и от конкретните обстоятелства по делото, по съединения иск за заплащане
па обезщетение за забава, трябва да се определи н момента, от който длъжникът -
продавач е изпаднал в забава по отношение на задължението си за връщане на не/дължимо
полученото плащане на цената на вещта. За да с налице забава в изпълнението на
реституционно парично задължение по чл.55 ал.1 предл.З-то
ЗЗД. договорната връзка трябва да е прекратена и кредиторът да е отправил
покана за изпълнение към длъжника. Изискуемостта на вземането възниква от
отпадане на основанието, но длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по
чл.86 ал. 1 ЗЗД от деня на поканата за изпълнение. Преди този момент няма
основание да се счита, че длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл.84 ал.2 ЗЗД разпорежда, че когато няма определен ден за изпълнение, поканата на
кредитора поставя длъжника в забава и от този момент той дължи обезщетение за вредите
от забавеното изпълнение.
В случая ответниците не са били страни по сделката, чиято нищожност
е прогласена с влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№2805/2016г. Вярно
е, че правните му последици са рефлектирали във веригата от разпоредителни
сделки /отречени са правата последващите продавачи,
респ. и на приобретателите на имота/, но това ire значи, че от този момент и по силата на това решение, ответниците са в забава за връщането на цената по нейния
договор с ищеца. Изискуемостта на това задължение настъпва с прекратяването на
конкретното договорно правоотношение, но за да е налице забава в изпълнението
му, е нужно още и да е отправена покана от кредитора. По делото не са
представени доказателства, преди датата на подаване на исковата молба, ищецът
да е отправил такава покана към ответниците, поради
което те не е в забава за връщането на процесната
сумата до завеждането на настоящото дело. Същевременно, забавата е могла да
настъпи най-рано към датата на разваляне на договора, какъвто случай не е
налице и то ако към този момент или в последващ,
преди завеждане на настоящата искова молба, е отправено искане за връщане на
платената без основание цена. Тъй като доказателства, за отправена е по-ранен
момент покана за изпълнение, не са ангажирани от ищеца, то предявеният иск за
присъждане на обезщетение за забава за изследвания минал период от време е
изцяло неоснователен.
С оглед изхода
на делото „ИВ МАР“ ООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Гурко„ № 2, представлявано от М.И.,
действаща в качеството си на Управител следва да заплати на И.С.Л., с ЕГН **********,*** и В.Д.Л., с ЕГН **********,***
сторените по делото разноски в размер на 400.00лв за адвокатско възнаграждение
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска предявен от „ИВ МАР“ ООД ,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Гурко„ № 2, представлявано от М.И., действаща в качеството
си на Управител срещу: И.С.Л., с ЕГН **********,*** и В.Д.Л., с ЕГН **********,***,
иск, с правно основание чл. 55 от ЗЗД и
Цена на иска: 17 929.67 /седемнадесет хиляди деветстотин двадесет и девет лв. /
лв.
ОСЪЖДА „ИВ МАР“ ООД ,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Гурко„ № 2,
представлявано от М.И., действаща в качеството си на Управител да заплати на И.С.Л., с ЕГН **********,*** и В.Д.Л., с ЕГН **********,***
сторените по делото разноски в размер на 400.00лв за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните с въззивна жалба
пред Пазарджишкия окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: