Р Е Ш Е Н И Е
№
............/….…09.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, двадесет и първи състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря Анна Димитрова и с
участието на прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1474/2020 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от С.Г.С., ЕГН: **********, с адрес:
***, подадена чрез пълномощник – адв. Й.А., против Областна дирекция на МВР
(ОДМВР) – Варна, с цена на иска 360 лева за претърпени имуществени вреди, и
правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В молбата се посочва, че с Решение № 272/14.02.2020 г.,
постановено по АНД № 5132/2019 г. по описа на Варненски районен съд (ВРС) е отменен
Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0004922, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв., на
основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането КЗ). Твърди се, че от
отменения, като незаконосъобразен електронен фиш били претърпени имуществени
вреди в размер на 360 лева, които представлявали адвокатско възнаграждение за
водене на съдебно производство. Последните, според ищеца, представлявали пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразния електронен фиш. Излагат се
подробни доводи за основателност на претенцията, като се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ОДМВР – Варна да заплати на ищеца сумата от
360 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно издадения електронен фиш, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане на решението в законна сила до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по настоящото дело
разноски, съобразно представен списък.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР – Варна,
редовно призован, се представлява от гл.юриск. Г. Г., който изразява становище
за неоснователност и недоказаност на иска, като пледира за неговото отхвърляне.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна заема
становище за основателност на исковата претенция.
След като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число и административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:
С Електронен фиш Серия Г № 0004922, издаден от ОДМВР – Варна,
на С.Г.С., за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, на основание чл. 638, ал. 4 КЗ,
била наложена „глоба“ в размер на 250 лева.
С.С. подал жалба против посочения ЕФ, по която било
образувано АНД № 5132/2019 г. по описа на Варненски районен съд.
За защита в производството срещу ЕФ С.С. сключил с адвокат Й.А.
Договор за правна защита и съдействие от 06.12.2019 г. с възнаграждение на
стойност 360 лева (л. 12 от АНД № 5132/2019 г.) за обжалване на Електронния
фиш. Видно от съдържанието на договора, сумата е била платена в брой на датата
на сключването му.
С Решение № 272/14.02.2020 г., постановено по АНД № 5132/2019
г. по описа на ВРС, Електронен фиш Серия Г № 0004922, издаден от ОДМВР – Варна,
е бил отменен. Постановеното решение не е било атакувано пред Административен съд
– Варна и е в законна сила от 05.03.2020 г.
В изисканото и приложено по настоящото дело АНД № 5132/2019
г. по описа на ВРС се съдържат: жалба с вх. № 819000-52917/28.10.2019 г. по
описа на ОДМВР – Варна; Решение № 272/14.02.2020 г., постановено по АНД № 5132/2019
г. по описа на ВРС; Договор за правна защита и съдействие от 06.12.2019 г.; и протокол
от проведено открито съдебно заседание на 12.12.2019 г. по АНД № 5132/2019 г.
по описа на ВРС.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените писмени доказателства, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е
и основателен.
Според разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ, като
исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и
изричният текст на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ, Държавата, в лицето
на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: 1.) незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2.) вреда от
такъв административен акт; 3.) причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
или общината по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието
на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – ОД
МВР-Варна. Налице е незаконосъобразен акт – Електронен фиш Серия Г № 0004922, издаден
от ОДМВР – Варна, който е отменен с Решение № 272 от 14.02.2020 г., постановено
по АНД № 5132/2019 г. по описа на ВРС. Незаконосъобразният акт е издаден от
орган в структурата на ответната страна Областна дирекция на МВР – Варна, която
е юридическо лице, видно от чл. 37, ал. 2 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), следователно е пасивно легитимирана да отговаря по
така предявения иск, съгласно чл. 205 АПК.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление (следователно
и приравнения от закона по правни последици електронен фиш, какъвто е настоящия
случай) не е административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления (респ. електронни фишове), като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и
представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че
поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на електронни фишове, както и извършените в нейните рамки
действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на електронни фишове, както и на действията или бездействията по
налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или
бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е указано, че
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразен
Електронен фиш Серия Г № 0004922, издаден от ОДМВР – Варна, е процесуално
допустима, а с оглед събраните в производството доказателства е и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в
хода на производството доказателства следва да се приеме безспорно, че в случая
е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от
ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в законна сила Решение № 272/14.02.2020 г.,
постановено по АНД № 5132/2019 г. на Варненски районен съд, с което е отменен Електронен
фиш Серия Г № 0004922, издаден от ОДМВР – Варна, следва да се приеме като
безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 360
лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство по АНД № 5132/2019 г. по описа на ВРС, съдът
намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително се
установява заплащането на тази сума от страна на ищеца С.С. на адвокат Й.А..
Обстоятелството по заплащането не е било оспорено от страна на ответника, който
не е оспорил и приетия като писмено доказателство по делото Договор за правна
защита и съдействие, сключен между С.Г.С. и адвокат Й.А. на 06.12.2019 г., в
който е отразено заплащането на сумата от 360 лева в брой на датата на
сключване на договора. В договора изрично е посочено, че се отнася за
процесуално представителство по АНД № 5132/2019 г. по описа на ВРС, представен
е в оригинал именно по АНД № 5132/2019 г. по описа на ВРС, поради което следва
да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае именно това дело.
По отношение на така заплатената сума следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, респ. електронни фишове,
подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Предвид отменения по съдебен път електронен фиш,
претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издадения електронен фиш. Предвид приравняването на електронните фишове на
наказателни постановления, в този смисъл следва да се приема и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва
върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на решението на
районния съд, до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 86 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84 ал. 3 ЗЗД при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението
по чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от
05.03.2020 г. – датата на влизане в сила на Решение № 272/14.02.2020 г.,
постановено по АНД № 5132/2019 г., с което е отменен ЕФ Серия Г № 0004922, издаден
от ОДМВР - Варна. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва
да бъде присъдена от посочената дата.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и
доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва
да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение Електронен фиш, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.03.2020 г.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в общ размер на 370
лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 360 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат, съобразно представен по делото договор за
правна защита и съдействие от 10.09.2020 г.
С оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, ХХІ-ви състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР–Варна да заплати в полза на С.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 360.00 (триста и шестдесет)
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0004922, издаден от ОДМВР - Варна,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2020 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР–Варна да заплати на С.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 370.00 (триста и седемдесет)
лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: