Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4321
13.12.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14848 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът И.С.Н. с ЕГН **********,
представляван от адв. Н.Р., е предявил срещу „ДЕЙ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с ЕИК *********
обективно съединени искове за признаване за незаконно на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № ***/20.04.2018г. на ***на дружеството, връчена му на
25.04.2018г., с който трудовото му правоотношение е прекратено, считано от
21.04.2018г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - “***”, както и да бъде
осъден ответника-работодател да му заплати обезщетение на осн. чл. 225 от КТ за
времето, за което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за
6 месеца, за периода 25.04.2018г. – 01.10.2018г., в размер на общо 15 600 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба в
съда – 11.06.2018г. до окончателното й плащане, както и да му се присъдят
деловодните разноски.
Ищецът твърди, че е работил на
основание сключен срочен трудов договор с ответника на длъжността „***”, като
със заповед № ***/20.04.2018г., връчена на ищеца на 25.04.2018г., ТПО между
страните било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, поради приключване на геодезически дейности
на обект „***“. Твърди се уволнението да е незаконно, поради следните
съображения:
В заповедта не било посочено
коректно правното основание, както и не били
посочени конкретните обстоятелства, на които се основава прекратяването
на трудовоправната връзка между страните. Твърди се, че посоченото от работодателя
прекратително основание не отговаря на реалността и действителната истина, тъй
като проектът „***“ все още не бил
приключил.
Ето защо се настоява уволнението
да е незаконосъобразно извършено, без да е налице основанието за прекратяване
на ТПО. Твърди се вследствие на незаконното уволнение ищецът да е останал без
работа за период от 6 месеца, от 25.04.2018г. до 01.10.2018г., като последното
му БТВ за месеца преди уволнението възлиза на 2 600 лева.
Ето защо се моли предявените искове да се уважат, претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на
исковете.
Твърди се, че ТПО между страните е
било законосъобразно прекратено, понеже възложената на ищеца работа като ***
била приключена, а оттук било налице и основание за прекратяване на ТПО поради
завършване на определената с трудовия договор работа.
Ето защо се моли исковете да се
отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде
отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, че същото е прекратено с оспорената заповед, като
оттам насетне в тежест на този ответник е да установи, че уволнението е
законосъобразно извършено, че заповедта е издадена от лице, носител на
работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че
е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – завършване на определената работа.
В случая, между страните не се спори,
и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от
06.10.2017г. се установява, че ищецът е започнал работа в „Дей Енерджи“ ЕООД с
уговорен срок на договора - до приключване работи по проект „***“. Не се спори,
че ТПО между страните е прекратено с оспорената заповед, но се спори относно
обстоятелството дали посоченото в заповедта за прекратяване основание е
настъпило и от коя дата следва да се счита прекратено ТПО между страните.
Точният момент на прекратяване на ТПО е връчването на заповедта за прекратяване
на ТПО, за което данни се черпят от известието за доставянето й чрез куриер, и
от чието съдържание е видно, че е връчена на ищеца на 25.09.2018г.
Видно от представената заповед за
прекратяване на ТПО се установява, че то е било прекратено на основание член
325, ал. 1, т. 4 от ГПК, считано от 21.04.2018г., поради приключване на
геодезически дейности на обект ***.
Съгласно сключения между страните
трудов договор от 06.10.2017г., срокът е уговорен до приключване работи по
проект „***“. Така обозначен в договора като модалитет, срокът на договора, е
бил определен точно и еднозначно - до приключване работи по проект „***“, а в
заповедта за прекратяване, като основание за прекратяване е записано – поради
приключване на геодезическите работи по проект „***“.
Не може да се поставя знак за равенство
между посоченото като срок на договора в трудовия договор и основанието срок,
посочено в заповедта за прекратяване. Релевантно в случая е уговореното в
трудовия договор на ищеца, което според съда е извършено точно и конкретно,
като се отнася до завършване на работите по проект „***“, но не и до завършване
на геодезическите работи по проект „***“. Работата ще се счита за завършена,
когато са завършени всички трудови операции, които се отнасят до обема на
уговорената работа – до завършване на работите по проект „***“. А това очевидно
не е така, след като от извършения разпит на свидетеля на ответника Й.Н.,
заемащ длъжността „***“ в Дей Енерджи ЕООД, се установява, че след прекратяване
на ТПО с ищеца, работата по проект „***“ е продъл***, като е приключил един от
етапите – този за ***.
За пълнота ще се отбележи,
че съдът не е съгласен с наведения от ищеца правен довод, че трудовият му
договор се е трансформирал в безсрочен. Това е правно възможно само в
хипотезата, когато в трудовия договор е записан текста, че срокът е уговорен
«до завършване на определената работа».
Въз основа на изложеното
по–горе съдът приема, че заповедта за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна,
като извършеното уволнение следва да се отмени.
С оглед изхода на спора по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ то основателен се явява и искът по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност при ответника, тъй като уволнението се отменя като
незаконно и ищецът е заемал длъжността по срочен трудов договор, който срок до
момента не е изтекъл.
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ, съдът намери следното:
За уважаването на иска е необходимо,
искът за признаване на уволнението за незаконно да е бил уважен, като в тежест
на ищеца е да докаже, че е останал без работа за посочения в исковата молба
период, но не повече от 6 месеца след датата на уволнението.
Съдът намира, че от представената
справка от НАП за сключените трудови договори с ищеца се установява, че след
уволнението му, е започнал работа при друг работодател на 19.09.2018 г., като
крайният срок на периода на оставане без работа е 8.09.2018г. вкл., а не както
се твърди в уточнението към ИМ – 01.10.2018г. Обстоятелството, че регистрацията
на ищеца като безработен в Бюрото по труда към АЗ е до 01.10.2018г., не
разколебава извода на съда относно крайния срок на периода на оставането му без
работа.
За установяване размера на
обезщетението, за оставане без работа, е допусната и изслушана ССЕ, с вещото
лице З.М., според което заключение размерът на обезщетението по член 225, ал. 1
от КТ за периода 25.04.2018г. до 19.09.2018г. е 12 845,45 лева, на база 2
724,80 лева, представляващо начисленото и заплатеното БТВ на ищеца за м. март
2018г., като на ищеца ще се присъди обезщетение за оставане без работа за
периода 25.04.2018г. до 18.08.2018г. вкл. в размер на общо 12 715,70 лева,
като ще се присъди и законната лихва върху това обезщетение, считаното от
завеждане на ИМ, доколкото вземането е лихвоносно и такава е била претендирана.
В останалата част иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен от
15 600 лева ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на спора ищецът има право на
присъждане на разноски, чийто размер съгласно представения списък на разноски е
3 193,48 лева с включени пътни разноски, за които са представени съответните
писмени доказателства – фискални бонове за закупени билети за автобус и
осъществени таксиметрови превози и билет за пътуване в градския транспорт. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които
съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за
производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат – чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноските за
път също са разноски по водене на делото, т.к. се касае за извършен разход от
страната. След като такива разходи се признават на вещите лица и свидетелите, житейски неоправдано е такива да не бъдат
признавани и на страните по делата.
В
член 144, буква „б от Процедурния правилник“ на Съда, озаглавен „Подлежащи на възстановяване съдебни
разноски“ буквално е
употребено понятието „необходими разходи“, като се имат предвид „разходите за път и престой и
възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат“, ето защо следва да бъде
подкрепено становището, че в понятието разноски следва да се включат и другите
разходи по водене на делото, каквито са пътните разноски.
Възражението
за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение е неоснователно,
понеже определеният му размер е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, наетият от ищеца адвокат е проявил процесуална активност, изразяваща се
в написване на исковата молба, ангажиране на доказателства, изготвяне на писмена
защита, плюс явяването му в три съдебни заседания.
С оглед уважената част от исковете ще се
присъдят разноски по съразмерност от 2 636,76 лева за адв. възнаграждение и
пътни разноски от 140,95 лева или общо 2 777,71 лева. Същите следва да се възложат
в тежест на ответника.
С оглед отхвърлената част от исковете на
ответника ще се присъди адв. възнаграждение от 300,20 лева. Същите следва да се
възложат в тежест на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 668,63
лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 80 лева
за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК,
и 508,63 лева за иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, както и разноски за ССЕ в размер
на 80 лева.
Така мотивиран, съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на И.С.Н. с ЕГН
**********, представлява от адв. Н.Р., извършено със Заповед № ***/20.04.2018г.
на ***на дружеството, връчена му на 25.04.2018г., с който трудовото му
правоотношение е прекратено, считано от 21.04.2018г., на осн. чл. 325, ал. 1,
т. 4 от Кодекса на труда, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.С.Н. с ЕГН **********
на заеманата преди уволнението работа длъжност „***“ в „Дей Енерджи“ ЕООД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на И.С.Н. с ЕГН ********** сумата от 12 715,70 лева, представляваща дължимо обезщетение
на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода 25.04.2018г. – 18.09.2018г. вкл., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
11.06.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 12715,70 лева до пълния предявен размер на иска от 15 600
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на И.С.Н. с ЕГН ********** сумата от 2 777,71 лева, представляващи разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА И.С.Н. с ЕГН ********** да
заплати на Дей Енерджи“ ЕООД, с ЕИК ********* разноски по съразмерност от
300,20 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Дей Енерджи“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 668,63 лева – държавна такса върху уважените
искове и разноски за ССЕ в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването
му – 19.12.2018г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.