Решение по дело №1095/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260084
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20205640101095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      260084                                    25.09.2020 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Г.

 

Секретар: Геновева Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.

Гр. дело № 1095 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на Глава ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

          Образувано е по искова молба от С.С.С., ЕГН: **********,***, действащ чрез пълномощника си Маргарита Богданова, адвокат от АК - Хасково, съдебен адрес:*** против Г.Д. Серафимова, ЕГН: ********** с адрес: ***, с която е предявен иск по чл. 49 от Семейния кодекс за развод и искане, сключеният граждански брак между страните да бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината. Предявени са обективно съединени искове относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, за определяне местоживеенето на роденото от брака малолетно дете при бащата, който да упражнява и родителските права с режим на лични отношения с ответника и майка на детето, както и относно издръжката. Ищецът  С.С.С. твърди в депозираната искова молба, че бил сключил с ответницата Г.Д. Серафимова граждански брак на 02.03.2014г. в град Хасково, за който от Община Хасково бил съставен акт за граждански брак № 0047/02.03.2014г. Сключеният граждански брак бил първи по ред и за двамата. От брачното им съжителстване имали родено едно дете: Стефчо С.С., ЕГН: **********, роден *** г. в гр. Хасково, на 5 години и към настоящия момент детето било записано и редовно посещавало Детска градина № 2 „Вихрогонче“, група с. Брягово, общ. Хасково. В началото на семейния им живот, след сключването на брака и раждането на детето, съпружеските отношения между съпрузите протичали в разбирателство и хармония. Живеели в жилището на ищеца на адрес: с.Брягово, общ.Хасково, обл. Хасково. Впоследствие, поради несходство на характерите и вижданията им за живота, ответницата напуснала ,,семейното жилище /по смисъла на §1 от ДР на СК/“. По време на брака си страните нямат придобито движимо имущество и жилище, представляващо СИО по смисъла на СК. Семейното жилище, което са обитавали по смисъла на СК е собственост на родителите на ищеца. Страните били във фактическа раздяла от месец март 2020г. до настоящия момент - повече от 3 месеца. Раздялата им се изразявала в това, че не подържали никаква връзка по между си и не се интересували един от друг, като ответницата напуснала жилището на ищеца, установила се в дома на родителите си в с.Татарево, общ.Минерални бани, обл.Хасково, след което заминала да работи в Нидерландия, оставяйки малолетния си син в дома на ищеца на грижите на баща му и неговите родители. Семейното жилище по смисъла на СК било жилището, което са обитавали страните на адрес: с. Брягово, общ. Хасково, обл. Хасково, собственост на родителите на ищеца и към настоящия момент последният продължавал да живее с детето си в него. Налице било безспорно отчуждение между съпрузите , бракът им е опразнен и изчерпан от своето дължимо по закон и морал съдържание, поради настъпила фактическа раздяла, между съпрузите - С.С.С., ЕГН ********** и ответницата Г.Д. Серафимова, ЕГН **********. Продължителната фактическа раздяла била причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (съгласно т. 3 ППВС 10/1971г.) и че е настъпило фактическо основание, което следвало да намери и своята юридическа санкция, чрез прекратяване на брака с развод, на основание чл. 49 СК, без произнасяне по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. От началото на фактическата раздяла на страните до настоящия момент, малолетното дете се отглеждало и възпитавало от ищеца - баща и законен представител на последното, с помощта на неговите родители на адрес: с.Брягово, общ.Хасково, обл.Хасково. Детето било свикнало с ищеца, чувствало се спокойно и се развивало добре в дома на баща си, който притежавал необходимия родителски капацитет и бил в състояние да полага адекватни грижи за малолетния си син, каквито пълноценни грижи полагал за детето от раждането му и след като последното е било оставено от майка си през месец март 2020г.  С оглед тези твърдения и при преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК (в сила от 01.10.2009г.), съобразяване с възрастта и пола на детето и осигурените материални условия при ищеца, които му позволяват да се грижи и да го отглежда, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, следвало да бъде предоставено на бащата, като то да живее при него и да се отглежда и възпитава от последния в жилището в с.Брягово, общ.Хасково, обл.Хасково, в какъвто смисъл отправя искане. Излагат с еи съображения относно режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 3 и ал. 2 от СК, режимът на лични отношения на майката с детето да бъде в обичайните граници, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване при майката в дните от 18.00 часа на петък до 17.00 часа на неделния ден и един месец през лятото, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, на адреса на майката в България: с.Татарево, общ.Минерални бани, обл. Хасково, съобразен с училищната заетост на детето, като майката предварително да уведоми бащата за периода, със задължение да го връща; През останалото време със съгласието и знанието на бащата, когато има възможност майката или по споразумение между страните и със задължение да връща детето на бащата след изтичане на определеното време. Така определения режим на лични отношения ще е изцяло съобразен с интереса на детето, който е водещ в случая. По отношение на издръжката на малолетното дете се излагат твърдения, че към момента на подаване на исковата молба в PC - Хасково, детето Стефчо С.С. било на 5 години, като потребностите му били обичайните за тази възраст - закупуване на дрехи, обувки, както и закупуване на лекарства когато боледува, както и разходи във връзка посещенията и задължителното му обучение в Детска градина № 21 „Вихрогонче“ , група с. Брягово, общ. Хасково. Всичко това без съмнение било свързано с обем нужди на детето, които и двамата родители следвало да задоволяват. Малолетното дете не страдало от някакво заболяване, което да налага допълнителни разходи освен обичайните за възрастта му. Ответницата не участвала в издръжката на детето си с никакви парични или материални средства или ако участвала, то това било незначително. Към настоящия момент, тя се намирала в трудоспособна възраст, същата работела в чужбина, наред с това нямала други низходящи които да издържа, нямала ново семейство и никакви други алиментни задължения. Счита, че необходимата месечна издръжка за детето Стефчо С.С., възлизала на около 270.00 лева, която следвало да се подели между задължените майка и баща, като ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 170.00 лева месечно, а останалата част от издръжката следва да бъде поета от бащата, наред с полаганите от него и ежедневни грижи за детето. В такава насока формулира и диспозитива в исковата молба по предявения брачен иск и всеки от обективно съединените с него небрачни искове Претендира и присъждането на разноски.

          В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Г.Д. Серафимова чрез адв. Д.Г. ***, след връчване на препис от исковата молба ведно с приложенията, с който предявеният иск за развод се моли да бъде уважен и бракът между страните – прекратен, излага становище относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете и определяне на местоживеенето му при ищеца, както и относно режима на лични отношения с майката, относно месечната издръжка, която претенция оспорва по размер. Възразява се и по отношение на описаната фактическа обстановка в исковата молба.      

          Ищецът С.С.С. *** в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв. Маргарита Богданова от АК - Хасково, като поддържа иска, а в съдебно заседание, в което съдебното дирене е обявено за приключено в хода на устните състезания излага доводи да бъде прекратен брака като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по вината и утвърдено постигнатото и представено в също съдебно заседание споразумение по чл. 49, ал. 4 и чл. 51 от Семейния кодекс относно въпросите, на които следва да бъде дадено разрешение след прекратяване на брака.

          Ответникът Г.Д. Серафимова, в съдебно заседание се явява, като лично и чрез адв. Д.Г. ***, като излага в хода на устните състезания конкретни аргументи за допускане на развода, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и поддържа постигнатото споразумение по чл. 49, ал. 4 и чл. 51 от Семейния кодекс и моли същото да бъде утвърдено с решението на съда.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

          С Определение № 260104 от 27.08.2020 г., постановено по реда и на основание чл. 140 ГПК, в което е обективиран и изготвения проект за доклад, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

          В хода на исковото производство, в съдебно заседание, пред съда е формулирано искане от страните за допускане на развод и прекратяване на брака, поради дълбоко и непоправимо разстройство, като били постигнали съгласие и уредили въпросите относно упражняването на родителските права, издръжката по отношение на ненавършилото пълнолетие дете и тази между съпрузите, относно фамилното име на съпругата и ползването на семейното жилище и се ползвали от правото си да решат по този ред спора във всеки един момент от разглеждане на делото. Представят писмено споразумение, приложено към формулираното искане, с което са уредени въпросите по чл. 51 СК.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

          Видно от Удостоверение за граждански брак, дубликат, издадено от Община Хасково на 10.06.2020 г., молителите С.С.С., ЕГН: ********** и Г.Д. Серафимова, ЕГН: ********** са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 02.03.2014 г. в град Хасково, за което бил съставен Акт за граждански брак № 0047 от 02.03.2014 г. от Община Хасково.

          От представените и прието като писмени доказателства: Удостоверение за раждане, № **********, издадено по отношение на детето Стефчо С.С., родено на *** г., ЕГН: **********,***, въз основа на Акт за раждане № 0683 от 09.07.2014 г. се установява, че от брака имат родено едно малолетно дете.  

          В съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г., страните заявяват, че са постигнали  съгласие по всички въпроси от значение при прекратяване на гражданския брак, което са изложили в представеното писмено споразумение по чл. 51, вр. чл. 49, ал. 4 от Семейния кодекс, относно уреждане на личните отношения помежду си.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

          От доказателствата по делото и от изявленията на страните, направени както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, като приемат, че брачният им съюз е сериозно и непоправимо разстроен. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, допълнено след указания на съда в съдебно заседание в частта относно разноските по делото. В този смисъл, съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда, след като бракът, сключен между страните бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по вината.

          На основание чл. 329, ал.1 от ГПК, съдът, с решението си, следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Окончателният размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева, която да бъде поета, поравно от С.С.С., ЕГН: ********** и Г.Д. Серафимова, ЕГН: **********, или по 20.00 лева, въпреки факта, че ищецът е внесъл при завеждане на молбата сумата в размер на 25.00 лева по сметка на Районен съд – Хасково, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в тяхна тежест следва да бъде възложена и сумата в размер на по 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          Ответникът Г.Д. Серафимова, ЕГН: ********** дължи държавна такса и върху присъдения размер на издръжката по отношение на малолетното дете в размер на 170.00 лева на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, или 122.40 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 02.03.2014 г. в град Хасково граждански брак между С.С.С., ЕГН: ********** и Г.Д. Серафимова, ЕГН: **********, за което е съставен Акт за граждански брак № 0047 от 02.03.2014 г. от Община Хасково, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.С.С., ЕГН: ********** и Г.Д. Серафимова, ЕГН: **********  споразумение по чл. 49, ал. 4 от Семейния кодекс, в следния смисъл:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на  роденото от брака дете Стефчо С.С., ЕГН: **********, на бащата С.С.С., ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака дете Стефчо С.С., ЕГН: ********** при бащата С.С.С., ЕГН: ********** на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г.Д. Серафимова, ЕГН: ********** с роденото от брака дете Стефчо С.С., ЕГН: **********, както следва: майката Г.Д. Серафимова ще осъществява личен контакт със своя син всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване при майката в дните от 18:00 часа на петък до 17:00 часа на неделния ден и един месец през лятото, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата на адреса на майката в Република България: с. Татарево, общ. Минерални бани, обл. Хасково, съобразен с училищната заетост на детето, като майката предварително да уведоми бащата за периода, със задължение да го връща, а през останалото време - със съгласието и знанието на бащата, когато има възможност майката или по споразумение между страните и със задължение да връща детето на бащата след изтичане на определеното време.

ОСЪЖДА майката Г.Д. Серафимова, ЕГН: ********** с адрес: *** да заплаща на роденото от брака дете Стефчо С.С., ЕГН: ********** чрез С.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, като негов баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 170.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 17.06.2020 г. с падеж до 30 – то число на текущи месец до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. Брягово, обл. Хасково, собственост на родителите на С.С.С., на С.С.С., ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г.Д. Серафимова, ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име – В..

ОБЯВЯВА, че страните заявяват, че не притежават недвижими имоти и парични влогове, придобити по време на брака им и представляващи съпружеска имуществена общност, а движимите вещи, придобити по време на брака и представляващи съпружеска имуществена общност, са разделили извънсъдебно; че нямат регистрирани предприятия като еднолични търговци, дялове или акции в търговски дружества, както и че няма да си дължат издръжка един на друг.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото за допускане на развода в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 20.00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

ОСЪЖДА Г.Д. Серафимова, ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 142.40 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението в частта, с която сключеният граждански брак се прекратява с развод, подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                        Съдия: