№. 260057 / 7...10.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
07.10.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 756 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Р. О. Е. 2. със седалище и адрес на управление град С. у. №. 7.., представлявано от С. И. С. твърди в исковата си молба, че e собственик на земеделски земи, като дружеството осъществява дейност по отдаване под наем и аренда на собствените му земеделски имоти. При осъществяване на търговската си дейност, „Р. ООД е влязло в търговски отношения с „И. Г. 8. Е.. Твърди, че на 23.05.2018г. между „Р. ООД и "И. Г. 8. ЕО. с Е xxxx е сключен Договор за наем на земеделска земя №. 10138610 за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018г. - 01.10.2019г., касаещ подробно описани в договора за наем недвижими имоти с обща площ от 61.328 дка. За посочените в договора имоти, страните са уговорили общо наемно плащане в размер на сумата от 3373,04 лева, платимо както следва в срок до 01.10.2018г. – 674,61 лева и 2698,43 лева в срок до 15.07.2019г. Действително по договора са отдадени под наем земеделски земи с обща площ 61,328 дка при наемна цена за декар от 55 лева, поради което с настоящата искова молба се претендира сумата от 3373,04 лева, която представлява наемната цена за земи с обща площ от 61.328 дка. Съгласно чл.7.., ал.1 от Договора за отдадените му под наем имоти описани по чл.1 Наемателят - ответник се задължава да плаща на Наемателя - ищец наемна цена, дължима единствено в пари. За дължимото наемно плащане по посочения договор е издадена фактура от 22.04.2019г. на стойност 3373,04 лева, като до датата на предявяване на настоящия иск, ответникът не е изпълнил задължението си. Твърди, че на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се определи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото наемно плащане от деня на забавата. В чл.23, ал.3 от договора, раздел VІІ Обезщетения и неустойки, е уговорено, че в случай на забава на наемното плащане, продължила повече от 90 дни, както е в настоящия случай /падежът е настъпил на 01.10.2018г. и 15.07.2019г. на основание чл.7.., ал.2 от договора/, наемателят дължи на наемодателя обезщетение за забавено изпълнение - лихва за забава в размер на 0,08 % върху дължимата сума за всеки ден от забавата до окончателното плащане. Поради това, се претендира и обезщетение по чл.23, ал.3 от договора, за срока от датата следваща датата на падежа съгласно чл. 7.., ал. 2 от договора до датата на предявяване на иска, изчислена, както следва /наемното плащане, умножено по 0,08 %, а резултатът умножен по броя на дните забава/: от 01.10.2018г. до 13.03.2020г. - за сумата от 674,61 лева. x 0,08 %/ x 530 дни = 286,20 лева; от 15.07.2019г. до 13.03..2020г. - за сумата 2698,43 лева x0.08 %/x 241 дни = 518,15 лева.
Ищецът твърди също, че ответникът "И. Г. 8. Е. не е изпълнил при условията и сроковете на Договора задълженията си, като дължимите по договорите суми към ищеца възлизат общо в размер на 14403,73 лева, която е сбор от задължението за наемна цена от 10 882,19 лева, обезщетение за забавено изпълнение по Договора съгласно чл.23, ал.3. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди "И. Г. 8. ЕО. с Е xxxx да заплати на „Р. ООД дължимо наемно плащане за стопанската 2018/2019г. по договор №. 10138610 от 23.05.2018г. а именно:
- 3373,04 лева, представляваща наемната цена по договор №. 10138610 от 23.05.2018 година за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018г.-01.10.2019г.;
- 99,32 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 01.10.2018г.-13.03.2020г. /от датата на падежа съгласно чл.7.., ал.2 от договора до датата на предявяване на иска/;
- 182,14 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 15.07.2019г.-13.03.2020г. /от датата на падежа съгласно чл.7.., ал.2 от договора до датата на предявяване на иска/;
- обезщетение по чл.23, ал.3 от договора в размер на 804,35 лева – сбора на 286,20 лева /от 01.10.2018г. до 13.03.2020г. - за сумата от 674,61 лева x 0,08%/ x530дни/ и 518,15 лева /от 15.07.2019г. до 13.03.2020г. - за сумата 2698,43 лева x0.08%/x 241дни/
- законната лихва върху главницата начиная от 14.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда да му присъди и сторени деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „И. Г. 8. ЕО. с Е.: xxxx , със седалище и адрес на управление с. Г., о. М. у. Б. №. 3. е. а., представлявано от Ц. П. И. не е подал писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции – 3373,04 лева, представляваща наемната цена по договор №. 10138610 от 23.05.2018 година за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018г.-01.10.2019г.; 99,32 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 01.10.2018г.-13.03.2020г.; 182,14 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 15.07.2019г.-13.03.2020г.; обезщетение по чл.23, ал.3 от договора в размер на 804,35 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2020 година до окончателното изплащане на вземането. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът продължава да дължи посочените по – горе суми – представляващи неизплатено задължение по договор №. 10138610 от 23.05.2018 година.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени в посочените по – горе размери, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца процесните парични суми.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 783,35 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И. Г. 8. ЕО. с Е.: xxxx , със седалище и адрес на управление с. Г., о. М. у. Б. №. 3. е. а., представлявано от Ц. П. И. да заплати на „Р. О. Е. 2. със седалище и адрес на управление град С. ул.”Г. №. 7.., представлявано от С. И. С. сумата 3 373,04 лева - представляваща наемната цена по договор №. 10138610 от 23.05.2018 година за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018г.-01.10.2019г.; сумата 99,32 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 01.10.2018г.-13.03.2020г.; сумата от 182,14 лева - представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 674,61 лева за периода 15.07.2019г.-13.03.2020г.; обезщетение по чл.23, ал.3 от договора в размер на 804,35 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2020 година до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 783,35 лева – реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :