Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 29.10.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1768
по описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иско с правно основание – чл. 439
ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по
предявен от Д.П.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Б. Л., САК, срещу М. Ф. М.
АД, ЕИК *********, гр. София, иск за установяване на недължимост на парично
задължение, за което има издаден изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че на
08.12.2009 год., по ч.гр.д. № 1713/2009 год. на ЛРС, в производство по чл. 410 ГПК срещу ищцата, като длъжник е издаден изп.л. в полза на третото лице ****
ЕАД, ЕИК ****, за сумите: 720,40 лв. – главница по договор за кредит за покупка
на стоки № **** год., 192,24 лв. – възнаградителна лихва за периода 29.02.2008
– 30.04.2009 год., 168,33 лв. – лихва за забава за периода 28.03.2008 –
07.12.2009 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
07.12.2009 год. До окончателното изплащане и разноски по заповедното
производство, в размер на 125,00 лв.
Длъжникът не е подал възражение и
заповедта и тя е влязла в сила.
На 06.04.2010 год. е издаден
изпълнителен лист за присъдените суми.
На 14.10.2015 год. е сключен договор
за цесия между първоначалния кредитор и ответника, на когото са прехвърлени
вземанията срещу ищцата.
На 25.11.2015 год. е образувано
изп.д. № 10641/2015 год. на ЧСИ М. Б., рег. № *** в КЧСИ, р-н СГС.
Ищецът счита, че в негова полза е
била изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД още към момента на
образуване на изпълнителното дело.
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не
му дължи сумите поЗаповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.12.2009 год. по ч.гр.д. № 1713/2009 год. на ЛРС, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист от 06.04.2010 год., поради погасяването им по
давност.
Претендират се и направените
разноски по настоящото и по обезпечителното производство.
Писмен отговор от ответника е
постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
Ответникът, чрез пълномощника си,
ю.к. Я.М.:
1. Прави възражение за местна
подсъдност, с искане делото да се прекратипред ЛРС и се изпрати по подсъдност
на СРС, където е адресът на управление на фидмата-ответник.
2. Изразява становище за
недопустимост на исковата претенция, като твърди липса на правен интерес за
ищцата, тъй като в хода на делото, но преди връчването на исковата молба на
ответника, на 28.11.2019 год. е саъставен протокол за взето решение за
прекратяване събирането на дълга на ищцата и заличаване на цялата информация,
свързана с кредитното досие от информационните масиви на дружаството.
Оспорва искането за присъждане на
разноски по обезпечителното производство, като твърди липса на обезпечителна
нужда.
Моли за отхвърляне на иска и
прекратяване на производството.
Претендира разноски. Алтернативно –
да не се присъжда адв. хонорар за обезпечителното производство по ч.гр.д. №
1720/2019 год. на ЛРС.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищцата
не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощникът й, адв. Е.Т.,
САК, с която не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Представя
допълнителни доказателства. Моли да бъде уважен предявеният иск, като
основателен и доказан. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът
не се представлява. С писмена молба, чрез пълномощника си, ю.к. Я.М. не
възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа възражението си за
недопустиост на исковете. При евентуално уважаване на исковете прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата,
включително за обезпечителното производство. Не изразява становище по същество.
Претендира разноски съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
По ч.гр.д. № 1713/2009 год. на ЛРС са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2009 год. и Изпълнителен лист от 06.04.2010 год., като ищцата Д.П.Н. *** е осъдена да заплати на **** ЕАД – гр. София
сумата от 720,40 лв. главница по сключен даговор за кредит за покупка на стоки
от 22.10.2007 год., 192,24 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008
год. до 30.04.2009 год., 168,33 лв. – обезщетение за забава за периода от
28.03.2008 год. до 07.12.2009 год., законната лихва върху главницата, начиная
от 07.12.2009 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 125,00
лв.
Изпълнителният лист е получен от кредитора на 14.10.2010 год.
Изпълнителното дело № 10641/2015
год. на ЧСИ М. Б., рег. № *** в КЧСИ е образувано въз основа на този
изпълнителен лист на 25.11.2015 год.
по молба на настоящия ответник, М. Ф. М. АД, в която се твърди, че на
14.10.2015 год. първоначалният кредитор е цедирал вземането си към настоящата
ищца по Договор за кредит за покупка на стоки **** год.
На ищцата/длъжник по изп.дело
е изпратена Покана за доброволно изпълнение от 31.10.2017 год., получена от нея на 06.11.2017 год., лично. Наложен
е запор на банковата й сметка в ЦКБ АД.
На 30.09.2019 год. е образувано по молба на ищцата ч.гр.д. № 1720/2019
год. на ЛРС, за обезпечение на бъдещия тогава иск по чл. 439 ГПК. Обезпечението
е допуснато с Определение № 2546/30.09.2019 год., като е определена гаранция от
500 лв., намалена на 120 лв. с Определение от 09.10.2019 год. по в.ч.гр.д. №
261/2019 год. на МОС. Обезпечителната заповед е получена от ищцата на
03.01.2020 год.
Настоящият иск е предявен на
04.10.2019 год.
Преписи от исковата молба и
приложенията към нея са получени от ответника на 02.12.2019 год.
На 28.11.2019 год. ответникът
е подал молба за прекратяване на изп.д. № 10641/2015 год. на ЧСИ М. Б., рег. № ***
в КЧСИ – на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК /по искане на взискателя/. На същата
дата, изп.директор на ответното дружество е издал Заповед № *** год., с която е
разпоредил задължението на ищцата да се отпишеот баланса на дружеството и да се
извърши заличаване на личните ѝ данни. С протокол от същата дата е
становено изпълнението на заповедта.
По делото липсват данни за спиране или прекъсване на давността за периода
от издаването на изпълнителния лист до образуванетона изпълнителното дело.
От
правна страна:
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не
му дължи сумите поЗаповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.12.2009 год. по ч.гр.д. № 1713/2009 год. на ЛРС, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист от 06.04.2010 год., поради погасяването им по
давност.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
(в случая погасяване
на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).
В настоящия случай ищцата
претендира установяването именно на такъв юридически факт, позовавайки се на
изтекла погасителна давност за принудително изпълнение на вземането на ответника.
По принцип, в тежест на ищеца
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването
на твърдените от него правопогасяващи факти
и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест на ответника
– взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 1713/2009 год год. на ЛРС е издаден на 06.04.2010
год.
Съгласно чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Изп.д. № 10641/2015
год. на ЧСИ М. Б., рег. № *** в КЧСИ е образувано на 25.11.2015 год. – повече от пет години след издаването на
изпълнителния лист.
Давността, съгл. чл.
110 ЗЗД е пет години.
Горното води на
извода, че в случая не са налице предпоставките на чл. 116, б. „в” ЗЗД за прекъсване на
давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/ вече е била изтекла още към момента на
предприемане действията по принудително изпълнение.
Твърдяното от ищеца бездействие на
ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
За това предявеният иск по
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като
основателен и доказан.
Като неоснователни се
преценяват възраженията на ответника за недопустимост на претенцията поради
липса на правен интерес, тъй като изпълнителното дело било вече прекратено по
искане на взискателя, а дългът на ищцата – отписан от активите на дружеството.
Тези действия на ответника представляват по същество конклудентни действия по
признание на иска, извършени в хода на делото, но те не го лишават от
изпълнителния титул и за него остава да съществува възможността да образува
ново изпълнително дело въз основа на този изпълнителен лист.
По аналогични съображения
неоснователно е и искането за неприсъждане в тежест на ответника на разноските,
направени от ищцата за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1720/2019 год.
на ЛРС.
Ищецът претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Предвид изхода от делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото – 50,00
лв. платена държавна такса по исковото и 55 лв. по обезпечителното производство.
Процесуалният
представител на ищцата, адв. Е.Т., САК,
претендира да бъдат присъдени на
Адвокатско дружество ВЪЛЕВ и Л., БУЛСТАТ ***, вписано в регистъра на
адвокатските дружества при АК София под № ***, разноски за осъществената
безплатна правна защита в общ размер на 977 лв., от които 360 лв. – по ч.гр.д.
№ 1720/2019 год. на ЛРС, 240 лв. по в.ч.гр.д. № 261/2019 год. на МОС и 377 лв.
– по настоящото производство.
Представят
се доказателства, че дружеството е регистрирано по ЗДДС.
В случая, ищецът е представляван безплатно от пълномощник, видно от
договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на
чл.38, ал.1, т. 2 ЗА.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора,
насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на пълномощника.
Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като
своевременно:
Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание
чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.
Ответникът е въвел възражение за прекомерност на възнаграждението, което се
претендира.
Възражението е неоснователно. Претендираното от процесуалния представител на
ищцата възнаграждение е съобразено с минимално предвидените размери по чл.
7, ал. 2, т. 2, чл. 7, ал. 7 и чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 01.07.2004
г. за МРАВ.
Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на Адвокатско дружество ВЪЛЕВ и Л., БУЛСТАТ ***, вписано в регистъра на
адвокатските дружества при АК София под № *** сумата от 977,00 лв.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на М. Ф. М. АД,
ЕИК *********, гр. София, че Д.П.Н., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по Изпълнителен лист
от 06.04.2010 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2009 год. по ч.гр.д. № 1713/2009 год. на РС
Лом, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА М. Ф. М. АД,
ЕИК *********, гр. София да заплати на Д.П.Н., ЕГН **********,*** деловодни разноски за настоящото производство в размер на 105,00 лв. /сто и пет лева/.
ОСЪЖДА, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, М. Ф. М. АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на Адвокатско дружество ВЪЛЕВ и Л., БУЛСТАТ ***,
вписано в регистъра на адвокатските дружества при АК София под № ***, адвокатско възнаграждение в размер на 977,00 лв. /деветстотин седемдесет и седем лева, 00 ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до
страните за обявяването му.
Районен съдия: