Решение по дело №649/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 24
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20213630200649
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Шумен , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630200649 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 34/23.03.2021 г. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 200, ал.
1, т. 12 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. чл. 83, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ на Община Шумен, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Славянски“ № 17, представлявана от кмета Л.Д.Х. е
наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 200, ал.
1, т. 12 от Закона за водите /ЗВ/. Общината - жалбоподател моли съда да постанови решение,
с което да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и нарушения на материалния
закон.
В съдебно заседание представляващия по закон общината – жалбоподател, редовно
призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води – гр.
Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните
правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Община Шумен, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
бул. “Славянски“ № 17 и се представлява от кмета Л.Д.Х..
Община Шумен е собственик на Регионално депо за неопасни отпадъци, находящо се
в землището на кв. Дивдядово на гр. Шумен, а оператор на регионалното депо е Общинско
предприятие „Чистота – Шумен“.
На 11.01.2021 г. по повод постъпил от Й.Й. от гр. Шумен сигнал с Вх. № С -
3/11.01.2021 г. за теч на тъмно-кафява вода от сметището на гр. Шумен в кв. Дивдядово в
дере, находящо се в района на войсково стрелбище била извършена извънредна проверка на
ретензионния басейн на регионалното депо за неопасни отпадъци на гр. Шумен,
стопанисвано от Община Шумен, находящо се в землището на кв. Дивдядово, от
длъжностни лица към Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен /РИОСВ –
гр. Шумен/ в присъствието на представители на Общинско предприятие „Чистота - Шумен“,
на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна и Регионална лаборатория -
Шумен с цел установяване спазването на екологичното законодателство. По време на
проверката времето било без налични атмосферни валежи. В хода на проверката било
установено, че ретензионния басейн е пълен и инфилтратът прелива, като инфилтратните
води се заустват в дъждовната /охранителна/ канавка на депото, премесват се с дъждовните
води и постъпват в дере, което минава покрай стрелбището на кв. Дивдядово и се заустват в
река Камчия. Също така, при обход на района било констатирано, че работят две помпи за
оросяване на депото, а третата помпа била аварирала, вследствие на продължителните лоши
метеорологични условия и 72 часовата непрекъсната работа. Във връзка с констатираното
изтичане на инфилтратните води от ретензионния басейн било извършено вземане на
еднократна проба от отпадъчните инфилтратни води от охранителната канавка с GРS
/географски/ координати N 43“13“30.0“ и Е 26º54“32.2“ от представители на Регионална
лаборатория – Шумен за извършване на анализ. Освен това, по заявка на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, било извършено вземане на две проби от
повърхностните води от дерето при мост до стрелбището и при мост до „Строителни
изделия“ АД с. Хан Крум. След извършените изследвания било установено, че
инфилтратните води са причинили замърсяване на водния обект. Резултатите от проверката
били обективирани в Констативен протокол № ПС - 01/11.01.2021 г., във връзка с което били
дадени задължителни за изпълнение предписания на собственика Община Шумен, а именно:
1. Да се преустанови изтичането на инфилтратни води от ретензионния басейн към
охранителната канавка и оттам в дерето, като за изпълнение на предписанието писмено се
уведоми РИОСВ - Шумен, със срок за изпълнение 14.01.2021 г. Протокола за извършена
проверка бил съставен и връчен на представителя на Община Шумен на 12.01.2021 г., като в
2
протокола за провека изрично било отразено, че собственикът няма възражения. Въз основа
на установените факти, на 03.02.2021 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № ПС - 01, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за водите – чрез
бездействие, изразяващо се в това, че не е уведомила РИОСВ – Шумен за обстоятелство
/авария/, имащо значение за опазване на воден обект – дере, вливащо се в река Камчия.
Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от общината лице – С.Ж.И., което е
подписало акта, излагайки възражения, че изтичането на инфилтратните води е в резултат на
възникнала авария, вследствие падналите обилни валежи, довели до преовлажняване на
депонирания отпадък. Впоследствие общината не се е възползвала от законното си право и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирала писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление № 34/23.03.2021 г. на Директора на Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от
Закона за водите /ЗВ/, във вр. чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ на Община Шумен, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. “Славянски“ № 17, представлявана от кмета Л.Д.Х. е наложена
„имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от
Закона за водите /ЗВ/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П. И. С.,
на свидетелите И. Н. Н. и П. Д. П. - свидетели при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С
най-голямо значение са показанията на свидетелите П.С., И.Н. и П.П., доколкото всеки един
от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства, които следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с общината - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите
не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Според разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ актовете за
установяване на нарушенията по чл. 200, ал. 1 от ЗВ, с изключение на нарушенията по т. 16
и т. 34 – т. 41, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната
среда и водите или от директорите на басейновите дирекции, а според алинея 2 на
посочената правна норма наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на
околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на
басейновите дирекции. Наказателното постановление № 34/23.03.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр.
3
Шумен, съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от Закона за водите и Заповед № РД - 8 от
10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите. А със Заповед № РД –
154/28.02.2019 г. министърът на околната среда и водите оправомощава конкретни
длъжности лица, между които и лицето П. И. С., да съставя актовете за установяване на
нарушенията по чл. 200, ал. 1 от ЗВ, да дава предписания, както и да определя срок за
тяхното изпълнение. В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво
да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е
вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено,
като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за водите /ЗВ/ се наказва с
„глоба“, съответно „имуществена санкция“ - от 200 до 2000 лв., освен ако не подлежи на по-
тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение за
уведомяване на компетентните органи относно обстоятелства, имащи значение за
опазването на водите и защита от вредното им въздействие.
Съгласно нормата на чл. 116, ал. 1, т. 1 – т. 3 от Закон за водите, всички води и водни
обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на
необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване
на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети,
включително: т. 1 постигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните
води; т. 2 постигане на добро количествено и химично състояние на подземните води и т. 3
намаляване на необходимостта от пречистване на водите преди тяхното използване.
4
Разпоредбата на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите,
дефинира понятието „замърсяване“ е всяко пряко или непряко въвеждане във въздуха,
водите или почвата в резултат на човешка дейност, на вещества или топлина, които могат
да: а/ бъдат вредни за човешкото здраве или за качеството на водните екосистеми, или на
пряко зависещи от тях сухоземни екосистеми; б/ причинят материални вреди и в/ влошат
или да възпрепятстват законоустановеното ползване на околната среда.
В случая по делото е безспорно, че Община Шумен е собственик на Регионално депо
за неопасни отпадъци, находящо се в землището на кв. Дивдядово на гр. Шумен, а оператор
на регионалното депо е Общинско предприятие „Чистота – Шумен“.
По делото е приложен сигнал с Вх. № С - 3/11.01.2021 г., депозиран от Й.Й. от гр.
Шумен относно теч на тъмно-кафява вода от сметището в кв. Дивдядово на гр. Шумен, в
района на стрелбището, на първото мостче над дерето, по повод на който е извършена
процесната извънредна проверка на ретензионния басейн на регионалното депо за неопасни
отпадъци на гр. Шумен, стопанисвано от Община Шумен.
По делото не се оспорва обстоятелството, че в извършената на 11.01.2021 г.
извънредна проверка е взела участие свидетелката П. И. С.. Изслушана в съдебно заседание,
актосъставителката П.С., на длъжност „Старши експерт“ в РИОСВ - Шумен, сочи че на
11.01.2021 г., заради подаден писмен сигнал за изтичане на инфилтратни води от депото в
дере, което се излива в река Камчия, е извършена проверка на ретензионния басейн на
регионалното депо за неопасни отпадъци на гр. Шумен, стопанисвано от Община Шумен,
находящо се в землището на кв. Дивдядово с лаборатория и е установено, че инфилтратните
води са причинили замърсяване на водния обект. Посочената свидетелка е категорична в
твърденията си, че към момента на проверката било установено, че при извършения оглед
на ретензионния басейн на депото за неопасни отпадъци, същият е бил пълен и преливали
инфилтратни води от депото в дере, което се изливало в река Камчия, както и че Община
Шумен в качеството си на собственик и оператор на посоченото депо не са уведомили
РИОСВ - Шумен за възникналата аварийна ситуация. Обстоятелство, че за възникналата
авария не са уведомили своевременно РИОСВ - Шумен не се оспорва и от страна на Община
Шумен.
В случая аварията на третата помпа за оросяване на Регионалното депо за неопасни
отпадъци - Шумен и изтичането на инфилтратата от ревизионния басейн в дере, вливащо се
река Камчия, е обстоятелство, което по силата на чл. 220, ал. 1, т. 12 от ЗВ е следвало да
бъде съобщено на два контролни органа – Басейнова дирекция и РИОСВ - Шумен, които
имат различни правомощия и компетентности във връзка със стопанисването на водния
обект и опазването на околната среда. Като не е сторила това писмено, Община Шумен е
осъществила административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закон за водите, което
законосъобразно е било вменено на общината – жалбоподател, като субект на това
административно нарушение.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на минималния размер, предвиден в
5
посочената по-горе разпоредба.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че целта на Закона за водите е да осигури интегрирано
управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението,
както и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на
повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване;
намаляване на замърсяването на водите; опазване на повърхностните и подземните води,
намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества и
предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве,
околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното
въздействие на водите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Все пак се касае за нарушение, свързано с поддържане
на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда,
съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански
щети. Обстоятелството, че лицето не е наказвано за друго такова нарушение, следва да бъдат
отчетени при определяне на наказанието. Необходимо е да бъде отбелязано и това, че
липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори да
няма конкретно установени настъпили вредни последици, не следва да се чака такива да
настъпят, за да се приеме, че има извършено нарушение, което да не е маловажно. Ето защо
настоящият съдебен състав намира за законосъобразна преценката на административно –
наказващият орган за липса на маловажност на случая, изводима от това, че е настъпило
замърсяване, с промяна на цвета на водите, поради което и това е довело до замърсяване,
което не е съобщено на нито един от двата контролни органа по ползването на река Камчия,
а в случая – РИОСВ.
Неоснователно е възражението процесуалния представител на жалбоподателя, че
липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН представлява процесуално
нарушение, което обуславя отмяна на наказателното постановление. По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение
да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма
задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай
и да изложи съображенията си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното
постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е
маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното
постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали
конкретното нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН /арг. от Тълкувателно
6
решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 1/2007 г./ и в случая съдът е
изпълнил това свое задължение при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление. Още повече съдебната практика трайно
приема, че неизлагането на конкретни мотиви в подобна насока не обуславя отмяната на
наказателното постановление.
Съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение ва чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. В наказателното
постановление са описани всички обстоятелства и доказателствата, които потвърждават
извършването на нарушението, както и прецизно е описано извършеното нарушение. Освен
това нарушителят се защитава по фактите, които в случая са изложени пълно и ясно както в
акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното
постановление. Следва да се отбележи също, че в практиката си ШАС трайно приема, че
критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на
наказаното лице /Решение от 01.04.200 9г. по КАНД № 52/2009г./. В случая жалбоподателят
несъмнено е успял да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира съответно защитата си. По отношение доводите, че нарушената разпоредба не е
точно посочена, следва да се отбележи също, че в случая самата санкционна разпоредба
съдържа и състава на конкретното административно нарушение. Доколкото същата е
правилно издирена и посочена, не би могло да се счете, че процесуалните права на
санкционираното лице са били накърнени.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г.,
постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени
процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от
дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са
съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно
извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд и съобразно въведената съдебна практика следва да се приеме, че
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая
извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната
норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 200,
ал. 1, т. 12 от ЗВ, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при
нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за водите /ЗВ/, какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
7
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на наказващия орган - Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, който обаче чрез процесуалния си
представител не е направило изрично искане за присъждане на разноски.
От друга страна от процесуалния представител на общината - жалбоподател се
претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото обаче
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34/23.03.2021 г. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 200, ал.
1, т. 12 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. чл. 83, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ на Община Шумен, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Славянски“ № 17, представлявана от кмета Л.Д.Х. е
наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 200, ал.
1, т. 12 от Закона за водите /ЗВ/, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнагражение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8