О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
11.09.2020г., гр.Хасково
Административен съд –
Хасково, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм.
дело № 373 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по оспорване (искова молба) на П.Т.З. ***, подадено чрез пълномощник, против
бездействие на кмета на община Самуил по чл.256 АПК, съединено с иск против
Община Самуил по чл.205 АПК с цена на иска – 1,08 лева.
Оспорващият сочи, че на
основание чл.256, ал.1 от АПК обжалва бездействие на кмет на община Самуил по
задължението му, разписано в чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, да публикува на интернет
страницата на поверената му община актуалните нормативи за разходите за
предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ, като на основание
чл.205 от АПК моли да се приеме за съвместно разглеждане и иск на стойност 1,08
лева – имуществени вреди, срещу Община Самуил, причинени му виновно от
обжалваното бездействие на кмета на същата община, тъй като тази сума била
неправомерно събрана въз основа на Заповед №10/10.01.2001г., която вече била
отменена със Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011г. на министъра на финансите, според
която не се дължала такса за достъп до обществена информация, предоставена по
електронна поща. Излага подробни съображения, въз основа на които моли съда да
постанови решение, с което да задължи кмета на Община Самуил, да изпълни
законовото си задължение, вменено му с разпоредбата на чл.15а, ал.2 ЗДОИ, като
публикува на интернет страницата на поверената му община актуалните разноски за
предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 ЗДОИ, определени със
Заповед №ЗМФ-1472 от 2011г. на министъра на финансите и да осъди Община Самуил
да заплати цената на иска от 1,08 лева – имуществена вреда, както и да присъди
сторените деловодни разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна – кмет на
община Самуил, обл.Разград, в писмен отговор, навежда доводи за неоснователност
на оспорването и на предявената искова претенция. Сочи, че по подадено от П.З.
заявление за достъп до обществена информация било издадено решение, като Община
Самуил не изискала заплащане на сумата от 1.08 лева. Същата била заплатена от
заявителя без да била искана. Относно правилата на общината за достъп до
обществена информация, твърди че същите били актуализирани на 30.10.2019г.,
като последна актуализация била направена и на 04.05.2020г., със Заповед №296
на кмета на община Самуил. Сумата, която П.З. платил му била възстановена по
банков път. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.08.2019г. под
вх.№3986/30.08.2019г. в Община Самуил е било заведено Заявление за достъп до
обществена информация от П.Т.З., с което същият на основание чл.4 и чл.24, ал.2
от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) помолил да му бъде
предоставена следната информация: Колко лева е платила Община Самуил за членски
внос към националното сдружение на общините в Република България за всяка една
от годините 2016-2019г.; Колко лева е размера на представителните разходи на
кмета на община Самуил за всяка една от годините 2016-2019г. Със заявлението З.
помил информацията да му бъде изпратена на посочен от него имейл. В заявлението
посочил, че превел сумата от 1.08 лева, съгласно т.4.3 от Правилата за достъп
до обществена информация в Общинска администрация - Самуил.
С Решение
изх.№1348/03.09.2019г., кметът на община Самуил уведомил П.З., че исканата от
него информация ще му бъде предоставена във формат (таблица) на WORD файл.
На 04.05.2020г. кметът на
община Самуил със Заповед №296 от 04.05.2020г. актуализирал и добавил в
Правилата за достъп до обществена информация в Общинска администрация – Самуил,
Раздел IV – Дължими разходи и начини за заплащането им при предоставянето на
достъп до обществена информация, т.6. Ксерокопие – 1 стр. (А4) – 0.09 лева.
По делото са представени
Правилата за достъп до обществена информация на Община Самуил, с отразената в
тях промяна от 04.05.2020г.
Представени са и
неактуализирани (т.е. действащи към дата на подаване на Заявление вх.№3986/30.08.2019г.)
Правилата за достъп до обществена информация на Община Самуил, в Раздел IV на
който се предвижда предоставяне на обществена информация в размер на 1 MB срещу
сума от 0.36 лева.
Видно от Платежно нареждане
в УРН *********, на 27.07.2020г., Община Самуил е възстановила на П.Т.З. 1.08
лева, представляваща внесена от него сума за достъп до обществена информация.
В хода на съдебното
производство, по делото е постъпило Становище от П.Т.З., с което същият
заявява, че предвид публикуване в сайта на Община Самуил на актуалните разноски
за предоставяне на достъп до обществена информация в общината чрез публикуване на
актуалните правила, било налице оттегляне на оспореното бездействие, което било
станало на 07.05.2020г., съобщено му по имейл на 08.05.2020г., след
образуването на делото. Към становището прилага разпечатка от електронната си
поща, съдържаща писмо от ****@******.** до **********@***.** във връзка с молба, получена
на 29.04.2020г. на официалния имейл на Община Самуил, като с писмото се
информира, че на 07.05.2020г. на официалния сайт на Община Самуил http://www.samuil.bg
били
публикувани Правила за достъп до обществена информация Общинска администрация –
Самуил, в които се съдържали актуални нормативни разходи по предоставяне на
достъп до обществена информация, съгласно Заповед № ЗМФ-1472/2011г. на
министъра на финансите.
В Становище изх.№1506 от
02.09.2020г., кметът на община Самуил посочва, че искането на П.Т.З. за
присъждане на разноски е неоснователно. Моли се да не бъде уважавано. В случай
на присъждане на разноски, следвало да се има предвид своевременно направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд -
Хасково, като разгледа административната преписка, постъпилите по делото
доказателства, везе предвид становищата на страните и извърши служебна справка
в интернет сайта на Община Самуил, намира, че искането на П.Т.З. за защита от
неоснователно бездействие на кмета на община Самуил по задължението му, произтичащо
от разпоредбите на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ за публикуване и обновяване
своевременно на интернет страницата на общината на информация за размера на
разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ,
следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо, а
производството по делото прекратено, като без разглеждане следва да се остави и
претенцията за имуществена вреда, тъй като същата е възстановена от ответника,
преди произнасянето на съда.
Разпоредбата на чл.256, ал.1
от АПК предвижда бездействието на административния орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, да може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове. Член 256, ал.2 от АПК постановява, че неизвършването на фактически
действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на
закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа
за извършването му. Следователно предпоставка за допустимостта на оспорването
по чл.256, ал.1 от АПК е наличието на бездействие на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.
В случая, целта на търсещия
съдебна защита е да осъди административния орган да извърши фактическото
действие, за което е задължен по закон и което не е извършено. Последното обаче
не е налице към настоящия момент, тъй като ответникът е извършил произтичащо
пряко от нормативен акт задължение, това по чл.20, ал.2, във вр. с чл.15а, ал.2
от ЗДОИ. Поради това следва да се приеме, че липсва твърдяното от оспорващия
ищец бездействие.
Съдът приема за безспорно,
че към дата на сезиране на съда и образуване на делото Раздел „Дължими разходи
и начини за плащането им при предоставяне на достъпа до обществена информация“
от Правилата за достъп до обществена информация в Общинска администрация –
Самуил е предвиждал за предоставянето на обществена информация в размер на 1 MB
по електронна поща да се заплаща сума в размер на 0.36 лева. В издадената на
основание чл.20, ал.2 от ЗДОИ Заповед № ЗМФ - 1472 от 29.11.2011г. на министъра
на финансите обаче действително не се предвижда заплащането на такса за
предоставянето на обществена информация по електронна поща. От друга страна обаче,
безспорно е и това, че към настоящия момент на интернет страницата на Община
Самуил, считано от 04.05.2020г. вече съществуват Правила за достъп до
обществена информация в Общинска администрация – Самуил, в които не е
предвидено заплащане на сума в размер на 0.36 лева за предоставянето на
обществена информация в размер на 1 MB по електронна поща. В правилата изрично
се посочва, че са актуализирани и допълнени със Заповед №296 от 04.05.2020г. на
кмета на община Самуил.
С оглед гореизложеното
следва да се приеме, че към настоящия момент не е налице соченото от оспорващия
бездействие на кмета на община Самуил. Не е налице и имуществена вреда,
нанесена на оспорващия ищец от страна на Община Самуил, поради виновно
бездействие от кмета на същата община, тъй като с Платежно нареждане УРН
*********, на 27.07.2020г., Община Самуил е възстановила на П.Т.З. 1.08 лева,
представляваща внесена от него сума за достъп до обществена информация.
Осъщественото от
административния орган действие в съответствие със задължението му по ЗДОИ и
връщането на сумата от 1.08 лева, предендирана имуществена вреда от
незаконосъобразно бездействие, обосновават извод за липса на правен интерес от
оспорването и от търсене на обезщетение.
Липсата на правен интерес е
основание за оставяне на оспорването и исковата молба без разглеждане и за
прекратяване на делото, на основание чл.159, т.4 от АПК.
При този изход на
производството на оспорващия ищец се дължат разноски, независимо от основанието
за прекратяването на делото. Действително твърдяното неоснователно бездействие
на административния орган е преодоляно с извършване на фактическото действие по
обявяване на информация по чл.20, ал.2, във вр. с чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, което
обаче е станало след подаване на исковата молба на 29.04.2020г. Неизвършването
на фактическото действие по обявяване на посочената от оспорващия ищец
информация, вменено на административния орган по силата на закона, е
предизвикало търсената защита по съдебен ред. Ето защо на П.Т.З. следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер на 510 лв., от които 10
лв. – внесена държавна такса и 500 лв. – заплатено в брой възнаграждение за
един адвокат, вместо претендираното в размер на 850лв. Уваженият размер на
разноски е съобразен с възражението за прекомерност, липсата на фактическа и правна
сложност на делото, и определено съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения,
на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорване (искова молба) на П.Т.З.,
против бездействие на кмета на община Самуил по чл.256 АПК, съединено с иск
против Община Самуил по чл.205 АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №373/2020г. по описа на Административен съд
– Хасково.
ОСЪЖДА Община Самуил, с адрес: с.Самуил, ул.“Хаджи Димитър“№ 2, обл.Разград да
заплати на П.Т.З., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 510
(петстотин и десет) лева.
Съдия: