РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Пазарджик, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20235200100667 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗОДОВ и е образувано по повод предявени искове с право
основание чл.2,ал.1, т.3 от същия закон от С. В. К. от с.С. против Прокуратура на Република
България, с адрес гр.София, бул.”Витоша” №2. Съединените обективно за общо разглеждане искове
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв., както и за законната лихва от 25.07.2022 г.
до окончателното изплащане на присъдените обезщетения и сторените съдебно-деловодни
разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства.: Твърди се,че от 20.03.2005 г. ищецът е
служител на Основните му задължения са свързани с охрана на обществения ред и сигурност,
защита на правата, законните интереси, живота и здравето на хората, съблюдаване спазване на
законите в страната. Вече повече от 18 години е полицейски служител. Създал си е името на
съвестен полицай, стриктен в изпълнение на служебните си задължения, човек отдаден на закона.
Ползвал се с отлично име в обществото. Семеен е с две деца, момче на 5 г. и момиче на 12 г. Създал
си е репутация на отговорен съпруг и родител, отдаден и на семейството си. Служи за пример в
обществото. Полагал необходимите грижи за отглеждането на децата си. Възпитавал ги в най-
добрите добродетели, пример е за тях как човек трябва да служи на обществото и на закона.
На 07.09.20217 г. бил на дежурство, заедно с колегата си Н. К. Патрулирали в определения
ни район със служебен автомобил. В полунощ на 07.09.20217 от дежурния на РУ на МВР
Пазарджик получили сигнал за нарушаване на обществения ред в частен дом, находящ се в гр. П.,
ул. „Я. М.“ изразяващ се във вдигане на шум смущаващ съседите в жилищния блок. Незабавно се
отправили към адреса. На осмия етаж във въпросния блок на площадката пред апартамента
наистина установили сериозно нарушаване на обществения ред. Чувала се силна музика, викове,
1
пляскане с ръце. Започнали да звънят на вратата. След няколкото позвънявания звънеца престанал
да звъни, въпреки натискане на бутона, като ясно чул глас от вътрешността на апартамента „.
Започнали да чукат на вратата с ръка. Вратата рязко се отворила от един господин. В този момент
се представил с името си и длъжността си и го попитал кой е собственика на апартамента. Лицето
им заявило, че той е собственика. Поискал му документ за самоличност. Той си представил личната
карта. Вътре в апартамента се виждала група от лица, която явно празнувала нещо. Личало си, че
лицата употребяват алкохол и празнуват нещо. В момента, в който разговарял с господина на
входната врата на апартамента, едно от лицата от компанията тръгна към мене заплашително.
Преди да достигне входната врата, зад гърба на собственика беше спряно от друго лице от
компанията. Предупредил собственика на апартамента да стори необходимото и това лице да бъде
отстранено от входната врата иначе ще се наложи да го задържим. След това разпоредих на
собственика на апартамента да слезе с нас до патрулният ни автомобил, за да му съставим акт за
нарушение по Наредбата на Община Пазарджик за обществения ред. Той и колегата му тръгнали
към патрулния автомобил. След тях слезнал и собственика на апартамента. Колегата му К.започнал
да пише акта за нарушение, а той останал отвън до патрулния автомобил с господина. В този
момент от входа на блока излязоха и се запътиха към нас две лица. Те бяха от компанията от
апартамента. Едното лице беше агресивният господин, който описах по-горе. Личало си, че е
употребил алкохол, което обяснявало до някъде агресивното му поведение. На висок и
неуважителен тон започнал да ги пита какви са те и в качеството на какви са му изгасили музиката
и ще пишем акт за нарушение срещу неговия приятел. Обстановката явно започнала да се
нажежава. Опитал се да го успокои, като с равен тон обяснил причината за тяхната намеса. Той
започна да го бута. В този момент започнал да го бута и собственика на апартамента. Опита се с
глава да се допре до моята глава и с висок тон крещеше „какъв си ти бе и кой ви дава правото да
идвате в дома ми и да ми спирате музиката“. Ситуацията ескалираше, явно под въздействието на
алкохола тези лица не можеха да се владеят и се опитаха да попречат на изпълнението на нашите
служебни задължения. Трите лица се скупчили около него, като успял да избута собственика на
апартамента от себе си. В този момент колегата му слязъл от автомобила и явно имал намерение да
му се притече на помощ. Направил му знак да стои на място и да продължи да пише акта. Сметнал,
че ще се справи със ситуацията. Той започнал да обяснява на трите лица в какво се състои
нарушение, кой нормативен акт е нарушен. Те явно отказвали да се подчинят на неговите
разпореждания да стоят на место и да не създават напрежение и конфликт. Тогава заявил на
собственика на апартамента, че ще бъде задържан и отведен с патрулния автомобил. Сложил му
белезници, за което той не оказа съпротива. В този момент неговите приятели започнали да им
пречат за качването на задържаното лице в автомобила ни. Наложи се да сигнализираме и да
поискаме съдействие от още един екип. На место дошъл втори патрулен автомобил. Било
задържано и още едно лице, което се държало агресивно и пречело да изпълняват задълженията си.
Отвели ги в сградата на РУ на МВР Пазарджик, където спрямо тях бел приложен закона за МВР.
Съставени им били и актове по ЗМВР и по Наредбата на Община Пазарджик. При отвеждане на
задържаното лице С. И. П. в помещението, където трябвало да престои за 24 ч. същия заявил, че в
апартамента е останала 7 годишната му дъщеря сама и за нея нямало кой да се грижи. Попитал го,
къде е съпругата му, и той отвърнал, че е в родилното в държавната болница. Били се събрали да
празнуват раждането на второто му дете. Веднага сигнализирал началниците си и било взето
решения господина да бъде незабавно освободен, за да може да се придвижи до апартамента си и
да се погрижи да детето си. Това било към 3-4 ч. на сутринта на 07.09.2017 г. Извел господина през
централния вход на сградата им и го насочил към таксиметровите автомобили, които обичайно
2
престояват на стоянката срещу адвокатурата.
След свършване на дежурството му в 06.00 ч. на 07.09.2017 г. се прибрал в дома си, за
отпочиване. Към 9.30 ч получил обаждане от колега, който му заявил, че лицето което били
освободили от среднощната случка се е жалвало от тях, че бил бит и подложен на полицейско
насилие. Случая бил отразен и в предаването „Господари на ефира" по Нова тв. Бил представен
като поредния брутален акт на полицейско насилие. Силно се възмутил от изопачаване на фактите
и от даването на публичност на случая по начин неотговарящ на истината. След предаването по
Нова тв той и колегата му К.били извикани в ОД на МВР в инспектората за снемане на сведения,
тъй като била започнала проверка срещу тях. Това било през месец септември на 2017 г.
В последствие разбрал, че е образувано досъдебно производство по жалбата на С. П.. В
образуваното производство през месец септември на 2018 г. били извикани в сградата на РУ на
МВР за извършване на разпознаване от това лице. Противопоставил се на това, тъй като през месец
март на 2018 г. се явявал на делото, образувано по жалба на това лице по повод на съставеното му
наказателно постановление по ЗМВР, чийто актосъставител бил той. В съдебната зала той
присъствал , заедно с неговия адвокат. Имало достатъчно време да го огледа и запомни.
Извършването на разпознаване през месец 09.2018 г. било в нарушение на процедурата.
На 21.11.2018 г. му било предявено постановление на РП Пазарджик, с което бил привлечен
като обвиняем за извършено от него престъпление , под формата на съучастие, по чл. 131, ал.1, т. 2
от НК изразяващо се в причиняване на лека телена повреда на лицето С. И. П. при изпълнение на
службата си. Твърди,че той не е извършил престъпление. След повдигането на обвинението у него
се породило силно безпокойство и страх, тъй като знаел, че за такова обвинение се предвижда
лишаване от свобода. Не можел да приема факта, че като лице, което през цялата си съзнателна
кариера на полицай се е борил и отстоявал спазването на закона е обвинен в престъпление от общ
характер. Отделно от това самата мисъл за затвор го докарала до нервен срив. До този момент
никога не бил обвиняван в каквото и да е закононарушение, камо ли в престъпление. Неговата чест
и достойнство били погазени безвъзвратно.
В него явно се загнездила и уплахата, че образуваното досъдебно производство може да
доведе до изгонването от системата на МВР. Оставането без работа точно в този период породило
в него силно безпокойство,изразяващо се в това как бил осигурявал необходимата издръжка на
семейството си и изплащане на поетия по това време кредит към „Банка ДСК“.
При привличането му като обвиняем ангажирал адвокат М. В. Х. - АК Пловдив, която да го
защитава. Ангажирал адвокат от Пловдивската адвокатска колегия, защото изпитвал срам, че сред
адвокатското съсловия в гр. П. ще се разчуе че е обвиняем, а той при изпълнението на служебните
му задължения постоянно влизал в контакт с различни адвокати от Пазарджишката колегия.
Разпространението на информацията, че е обвиняем силно го притеснило за професионалното му
име, в смисъл как ще бъде възприет от колегите му - защитник на закона, който е обвинен в
престъпление. На ангажирания от него адвокат Х.заплатил на две вноски адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв.
След повдигането на обвинението, на него му била взета мярка за неотклонение „подписка“
и извършена полицейска регистрация, чрез снемане на пръстови отпечатъци и снимки, което
предизвика у мене допълнителен стрес и притеснения, тъй като бях третиран като престъпник, и то
пред колегите ми. Това допълнително ми се отрази крайно негативно на психиката. Било указано на
началниците му стриктно да контролират спазването на взетата спрямо мене мярка за
3
неотклонение.При знанието, че има взета мярка, трайно се отказал да пътува през свободното си
време със семейството си, породено от страха, че може да наруши мярката и това да доведе до
допълнителни усложнения.Бил стриктно контролиран дали си спазвам мярката за
неотклонение.Случаят бил широко отразен на няколко пъти чрез средствата за масово осведомяване
- предавания по Нова телевизия, което дало възможност да стигне до неопределен кръг от хора от
нашето общество, включително и зад граница.
Повдигането на обвинение за престъпление, за което не се чувствал виновен, защото не го е
извършил, му причинило лични и семейни проблеми.Загубил съня си. Заспивал за кратко и много
неспокойно, тъй като сънувал кошмари. Изпитвал постоянна умора от недоспиване и страх, че няма
да може да изпълнява съвестно и качествено служебните си задължения. Изпитвал постоянна
умора, ежедневни притеснения и тревожност. Спрял да се среща с приятелите си. Загубил
концентрацията си. Започнал да губи желанието си да се храня редовно. Странял от колегите си.
Започнал да изпитва неописуем страх от една евентуална осъдителна присъда, което щеше да
окаже фатално значение за личния му и професионален живот. Не можел да си представи , че ще
бъде третиран като престъпник, за нещо което не носи вина. Това се отрази и в отношенията с
децата и съпругата му. Тя забелязали промяната в неговото поведение и постоянната нервност,
която изпитвал. Той не искал да споделя на съпругата си факта, че е обвинен в престъпление. Един
ден обаче тя открила договора му за правна помощ и го попитала защо е наел адвокат. Нямало вече
как и й признал какво е станало. Казал и, че не е извършил нищо нередно, че е невинен. Ситуацията
била непоносимо стресова за него.
По повод на повдигнатото обвинение, ответната прокуратура с нарочно писмо до
Директора на ОД МВР Пазарджик и Инспектората приги уведомила. Това била причината да се
образува и открие второ дисциплинарно производство срещу него. Грозяла го възможността да
бъде отстранен от службата си. Това не му давало мира. В семейството му само той работел.
Съпругата му се грижила за домакинството. Семейството му щяло да остане без източник на
средства за издръжка. Докато траело дисциплинарното производство изпитвал силно притеснение
от неизвестното. Това оказало влияние на изпълнение на служебните му задължения. Не смеел да
прилага закона, когато бил на дежурство, тъй като изпитвал страха от последващи жалби срещу
него. Очевидни нарушители на обществения ред, които съобразно техните правила и указания
следвало да задържи за 24 ч по реда на ЗМВР, той отказвал да стори това. За тези си действия и
колебания загубил респекта и уважението на колегите си. Започнал да получава намеци и
конкретни подхвърляния, че не може да бъде истински полицай. Това го съсипвало.
По повод на повдигнатото му обвинение бил извикан в служба „КОС" при РУ на МВР
Септември и му било иззето ловното оръжие. Той упражнявал страстно в свободното си време
ходене на лов. Така се зареждал и възстановявал от напрегнатото ежедневие. Изземването на
ловното му оръжие го лишило от правото да ловува. Това допълнително внесло у него стрес,
негативни емоции и напрежение, че по повод на това несправедливо обвинение няма да може да
упражнява любимото си хоби.
Разследването срещу него и колегата му продължило до 01.03.2021 г., когато с
Постановление на РП Пазарджик досъдебното производство срещу него било прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. Почувствал силно облекчение, че правдата възтържествувала.
След подаване на сигнал, с постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик от
14.06.2021 г. постановлението за прекратяване било отменено, тъй като било прието,че то е
4
неправилно. Дадени били указания да се извършат нови процесуално-следствени действия.
Изпитал непреодолим ужас, че всичко започва отначало. Това се отразило крайно негативно на
психиката му. Бил в пред депресивно състояние.
След извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, Районна
прокуратура Пазарджик със свое постановление от 25.07.2022 г. отново прекратила досъдебното
производство под № 25/2018 г. по описа на ОСО при ОП Пазарджик. Това постановление влязло в
законна сила през месец август на 2023 г. Почувствал неописуемо облекчение, че всичко
приключило. Името му обаче, било опетнено. Трудно е да се опишат чувствата и моралните мъки,
породени от повдигането на обвинение за извършено престъпление от общ характер, което не си
извършил. Воденето на досъдебното производство продължило около 5 години. През това време се
сменили трима прокурори. Делото било изпратено за довършване в ТО на РП Пазарджик - гр.
Велинград. Това е неоправдано дълъг срок. През цялото време той бил подложен на непосилно
емоционално и морално напрежение, което рефлектирало в личен и професионален план и в
крайна сметка влошило качеството на неговия живот.
Прокуратурата на РБългария носи отговорност за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди в резултат на обвинението, което му повдигнала за извършено от него
престъпление от общ характер, за изготвянето и отмяната на първоначалното прекратяване на
досъдебното производство по ДП 25/2018 г., което в крайна сметка било прекратено поради
недоказаност на извършеното престъпление спрямо С. И. П., т.е. поради липса на извършено от
него престъпление.
За него настъпили вреди от нематериален характер и те се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания и стрес. Всичко това обосновава претенцията
му за 50 000 лв. за претърпените нематериални вреди и 1500 лв. за претърпените материални вреди.
Тези материални вреди се изразяват в заплатените от него адвокатски хонорар за процесуална
защита в досъдебното производство. Същите са в пряка и непосредствена последица от
проведената срещу него неоснователна наказателна репресия. По реда на НПК няма предвиден ред
за възстановяване на сторените от него разноски в наказателния процес.
Дължимите обезщетение му се дължат със законна лихва, считано от датата на
увреждането. Това е датата на постановяването на постановлението на прокурор при РП Пазарджик
ТО Велинград с вх.№ 2719/20179 от 25.07.2022 г. , който прокурорски акт е крайният акт по
образуваната наказателна преписка, с който била прекратена.
С 2бр. уточнителни молби е отстранил пречките по движението на подадената искова
молба.
Формулирано е искане да се осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до
окончателното изплащане на пресъдените обезщетения. Претендира да му се пресъдят и сторените
съдебно-деловодни разноски.
Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез
представител от страна на ОП-Пазарджик.Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК.Счита,че искът е допустим, но не е
5
основателен.
От формална гледна точка е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
отговорност на държавата за вреда, тъй като ищецът претендира обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от повдигнато обвинение за престъпление по което, наказат. производство е
приключило с постановление за прекратяване от 25.07.2022 г.
Оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като недоказана по
основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария.
Исковата претенция за неимуществени вреди в р-р на 50 000лв. е прекомерна и не е
съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за
аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено - икономическите условия
в страната.
При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява
негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена
наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг,
сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които
лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и продължителността на
воденето производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за
неотклонение.
Не са налице твърдените неимуществени вреди за ищеца от действия на Прокуратурата на
РБългария, които се сочат в исковата молба. Вредите са недоказани по основание, по размер и като
пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорва всички твърдения за
причинени вреди, които са в тежест на ищеца да ги докаже. В негова тежест е да докаже наличието
на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им причинно-
следствена връзка с обвинението и техния размер.
Твърденията, изложени в исковата молба са общи и не са подкрепени с конкретни
доказателства.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. е
изключително завишено. То не съответства на описанието на вредите, които се сочат в исковата
молба, нито на съдебната практика в подобни случаи, нито на икономическия стандарт на живот в
страната.
Обвинението е било за леко наказуемо престъпление. Мярката за неотклонение е била най-
леката „Подписка“. С оглед на фактическата и правна сложност, делото е протекло в един разумен
срок. Прокуратурата не е бавела разследването по делото и е дала указания за събиране на
допълнителни доказателства за разкриване на обективната истина, които са били в полза на ищеца -
/постановление № 971/2021 г. от 14.06.2021 г. на ОП гр. Пазарджик/. Анализът на тези
доказателства, след събирането им, е залегнал в постановлението за прекратяване на РП
Пазарджик, ТО- Велинград от 25.07.2022 г. и те са дали основание за прекратяването.
Прокуратурата не е бавела разследването по делото и го е прекратила, което е било в полза на
ищеца.
Недоказани са твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство
той е изпаднал в различни негативни изживявания като безпокойство, тревожност, безсъние, страх,
6
срам, притеснения, емоционално напрежение, рефлектирали в личен и професионален план,
влошили качеството му на живот като преки последици от действията на ответника. Липсват
доказателства за поведението на ищеца на работното място и в близко обкръжение.
Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и
емоционални проблеми в личния и обществения живот, както и те да са в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Прокуратурата на РБългария не е разпространявала данни за воденето на наказателното
производство и не следва да отговаря за такива обвинения.
С оглед твърденията и ангажираните доказателства, наказателното производство е
проведено в разумни срокове.
Продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство е кратка Зг.8м. - от
повдигане на обвинение на 21.11.2018г. до постановление за прекратяване на наказателното
производство - 25.07.2022г., с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални
действия.
Продължителността на наказателното производство и евентуални вредни последици от това
са обстоятелства, които са предмет на конкретна преценка. Те не следва да намират изражение в
прекомерно увеличен размер на обезщетението. Към исковата молба липсват доказателства за
прекомерна интензивност на наказателна репресия на досъдебното производство.
В случая се касае за обвинение в престъпление, което не е тежко по смисъл на чл. 93,т.7 НК,
по отношение на което е приложима разпоредбата на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание - глоба.
Мярката за неотклонение „подписка“ е била най- леката такава, като с нищо не е
ограничила правата на ищеца включително на свободно предвижване.
По отношение на твърденията за медийно разгласяване на случая следва да се посочи, че не
се представят никакви доказателства за изявления от органи на Прокуратурата на РБ, поради което
не следва да се ангажира нейната отговорност.
В исковата молба е посочено медийно отразяване на случая в предаване „Господари на
ефира“ по Нова телевизия с твърдение за пострадал гражданин вследствие действия на полицейски
служители, като не е съобщено името на ищеца, за да се твърди причиняване на неимуществени
вреди за него. Към онзи момент на предаването - 07.09.2017г. нито е имало образувано досъдебно
производство нито повдигнато обвинение спрямо ищеца.
Обезщетяването на ищеца от неблагоприятно въздействие на тази разгласа не може да бъде
поставено в тежест на Прокуратурата на Република България, тъй като последната не може да бъде
държана отговорна за изпреварващи действия и актове на трети лица, каквито са медиите.
Ищеца не ангажира доказателства за твърдените негативни последици в личен и
професионален план, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.
Няма доказателства за влошено психо - емоционално състояние.
Според възприетото в т. II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, въпрос на
фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения
е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
7
Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Следва да се има
предвид, че паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на необходимото за
преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определяне на парично обезщетение, по- голямо от нужното за обезщетяване на претърпените
вреди /Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010 г. на BKC,IV г.о./
Според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на
упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни
изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. В Решение №
488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.,ВКС, IV г.о. е прието, че като база за определяне на паричния
еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още икономическия растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има
ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия, като
от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй
като в сферата на нематериалните ценности- равенството в обществото намира най - чист израз, а
„справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената
оценка на засегнатите материални блага.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не съответства на
претендираните вреди, не е съобразено с икономическия стандарт в страната и на съдебната
практика в аналогични случаи включително и тази на ЕСПЧ.
Отделно от това, независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест
на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното обвинение. В
точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС
приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при
наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния
резултат, а преките обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на
деликвента и вредите.
Негативните емоционални състояния, за които твърди да е изпитвал ищеца, не
характеризират никакви болки и страдания.
От заявеното в исковата молба не могат да се извлекат никакви трайни конкретни
увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на прокуратурата, нито може да се
направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията
на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди.
Не са доказани твърденията за преживян стрес и здравословни проблеми от повдигнатото
обвинение. Не са доказани създадени неудобства в работата и компрометиране на личността.
Липсват сведения и за разгласяване на производството от длъжностни лица на Прокуратурата.
Независимо от обстоятелството, че липсват доказателства към исковата молба прави
8
възражения по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, при което молим съда да приеме, че с поведението си по
извършване на деянието, ищецът е допринесъл за наличието на твърдения от него вредоносен
резултат.
Поведението на ищеца е съпричиняващ фактор, тъй като не е имал никаква активност при
положение, че е имал тази възможност.В тази насока ако въобще може да се твърди за някакво
увреждане, то в случая би се явило по вина на ищеца по чл.5,ал.1 ЗОДОВ, а при възприето виновно
допринасяне в хипотезата на ал.2, то следва да се отчете и значително занижи обезщетението.
С оглед изложеното оспорва иска по основание, по размер и като пряка последица на
твърдените вреди от действия на Прокуратурата на РБългария.
По отношение на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди за сумата в
размер на 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. Липсвали доказателства за заплатен хонорар и
реално осъществена адвокатска помощ. Приложени са две копия на един и същ договор за правна
помощ и съдействие, като на гърба на едно от копията е копиран друг договор с по-късна дата за
договорено и заплатено възнаграждение от 750 лв. Същите не доказват уговорен и заплатен
хонорар, тъй като оригиналите на договорите следва да са налични само по наказателното
производство, по което е извършен разходът, като липсват доказателства за реално осъществена
адвокатска защита.
Оспорва приложените фотокопия от договори като частни документи с оглед
достоверността на тяхната дата и съдържание за размера на договореното и платеното
възнаграждение.
Съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, за
да има характер на разписка, договорът за правна помощ следва да отговаря на определени
условия- да е договорено възнаграждение, същото да е заплатено. Ако плащането е в брой - това
обстоятелство следва да бъде отбелязано в самия договор, ако е по банков път - с приложени
банкови документи, като оригиналът на договора следва да бъде приложен по наказателното
производство, по което се твърди, че е извършен разходът. Ищецът не е ангажирал доказателства,
удостоверяващи реализирано процесуално представителство и защита по делото и действително
платени разходи за адвокатско възнаграждение.
Възразява срещу началния момент , от който е поискана законовата лихва.
Към исковата молба е приложено постановление за прекратяване на наказателно
производство, но липсват доказателства за стабилизирането му, като освен това е приложено в
незаверено копие.
Законовата лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди е
претендирана от датата, на която прокуратурата е прекратила производството срещу ищеца. При
доказана основателност на исковата претенция по чл.2,ал.1,т.З ЗОДОВ, лихвата би била дължима не
от тази дата, а от дата, на която прокурорският акт е придобил стабилност - за която дата не се
съдържат доказателства.
Позовава се на т.8 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС, според което, органите на
прокуратурата не отговарят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди
наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако
наказателното преследване е продължено по реда на чл.24,ал.2 НПК и лицето е оправдано.
Давността за наказателно преследване /чл. 80,ая.1,т.5 от НПК/, в случая е изтекла, поради което не
9
са налице основанията на чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ. До изтичане на давността по време на висящ
наказателен процес, извършените процесуални действия са законни и обезщетение не се дължи,
поради което иска следва да бъде отхвърлен изцяло.
Липсват доказателства за направени разноски от ищеца освен платените 10 лева за
държавна такса по делото. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери,
определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради
недоказаността и неоснователността на иска претендираните разноски не следва и да се дължат.
Моли да се отхвърлят исковите претенции на ищеца като неоснователни и
недоказани.Изразява становище по направените доказателствени искания. Сочи доказателства .
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си пълномощници поддържат подадената
искова молба и постъпилия отговор на същата.Сочат доказателства и правят доказателствени
искания.
По делото са приети като доказателства представените с исковата молба заверени копия от
писмени доказателства,както и представени и описани в протокола от о.с.з. на 16.09.2024г. от П-р.
Ст.Я. заверени копия от писмени доказателства и заверени преписи от документи приложени по
ДП№25/2018г. по описа на ОСлС при ОП Пазарджик описани в протокол от о.с.з. на 28.01.2025г. по
настоящото дело.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани като свидетели Б.Б. и
Й.К..
При така изложените обстоятелства съдът намира следното от фактическа и правна страна.
Не се спори между страните,установи се от приетото и приложено като доказателство
постановление за образуване на наказателно производство на РП-Пазарджик, по което е бил
привлечен като обвиняем ищеца е видно, че то е било образувано на 07.02.2018 г., а самото му
привличане като обвиняем е станало с постановление от 21.11.2018 г., с което му е взета и мярка да
неотклонение „подписка“. На същата дата е бил проведен и разпита му като обвиняем. Ищецът,
заедно с негов колега Н. К., са били обвинени в извършване на престъпление при изпълнение на
службата си в органите на МВР по чл.131,ал.1, а именно: че са причинили леки телесни повреди на
С. И. П., изразяващи се в контузии като деянието е квалифицирано по чл.131, ал.1,т.2 от НК във вр.
с чл.20,ал.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години.
По повод на повдигнатото му обвинение бил извикан в служба „КОС" при РУ на МВР
Септември и му било иззето ловното оръжие,което го лишило от правото да ловува.
Разследването срещу него и колегата му продължило до 01.03.2021 г., когато с
Постановление на РП Пазарджик досъдебното производство срещу него било прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК.
След подаване на сигнал, с постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик от 14.06.2021
г. постановлението за прекратяване било отменено, били указания да се извършат нови
процесуално-следствени действия.
След извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, Районна прокуратура
Пазарджик със свое постановление от 25.07.2022 г. отново прекратила досъдебното производство
под № 25/2018 г. по описа на ОСО при ОП Пазарджик. Това постановление влязло в законна сила
10
през месец август на 2023 г
Престъплението, в което ищецът е бил обвинен, не е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до 3 години, без специален
минимум. Тъй като ищецът е бил неосъждан, с чисто съдебно минало, по отношение на него в
случай на осъждане е била приложима императивната разпоредба на чл.78а от НК, предвиждаща
замяната на наказателната отговорност с административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв
Така продължителността на досъдебното производство от привличането на ищеца като
обвиняем до прекратяването му с влязъл в сила акт на прокурора е била 4 години и почти осем 8
месеца до датата на окончателното стабилизиране на акта за неговото прекратяване, като не се
установиха каквито и да било действия или бездействия от страна на ищеца, в качеството му
обвиняемо лице, които да са допринеси за това забавяне. През периода от 21.11.2018 г. до
25.07.2022 г. – за период от 3 г. и 8 м., ищецът е търпял мярка за неотклонение „подписка“. Във
връзка с повдигнатото му обвинение, на 04.02.2020 г. на ищеца е била направена криминалистична
регистрация – бил е фотографиран за нуждите на регистрацията, и са снети отпечатъците му
Посочения период според съдебния състав е определено дълъг за разследване на
престъплението, в което са били обвинени двамата служители на МВР и не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Много от доказателствата са могли да бъдат събрани и
в по-ранен момент, спирането е било постановено незаконосъобразно, а веднъж делото е връщано с
указания на прокурора за отстраняване на нарушения и ново предявяване. Макар формално да е
било постановявано продължаване на срока за разследването, не се установиха фактически пречки,
които да се е наложило толкова продължително разследване на случая.
През цялото това време ищецът е изпитвал различни интензивни негативни емоции:
негодувание и разочарование, че е обвинен в нещо, което не е извършил, докато се е старал за
изпълни стриктно служебните си задължения, притеснение и страх, че може да бъде осъден и да
загуби работата си, срам, че му е направена т. нар. „криминалистична регистрация“, неудобство, че
е обвинен в престъпление по служба и се гледа на него с подозрение, неувереност при изпълнение
на служебните задължения, поради притеснението, че може отново да бъде обвинен в нещо и т. н.
Най-сериозно се е отразило обвинението върху начина, по който той се чувствал между
своите колеги и докато е изпълнявал служебните си задължения. Станал нерешителен, колеблив,
защото се страхувал да не бъде възприето поведението му като превишаване на правомощията и да
последва наказание или ново обвинение.
Освен горните обстоятелства, св. Б. установи, че някои от колегите им променили
отношението си към ищеца след обвинението - страняли от него, правели коментари, че е
престъпник, които достигали и до неговите уши и го разстройвали. Жестоко му се отразило това
било пореден удар, за него ,че му е извършена полицейска регистрация,като човек на реда.
Значителен дискомфорт му причинявало това променено отношение и от неудобството, което той
самият изпитвал сред колегите си, които знаели за обвинението.
Почувствал се негоден да върши работата си, както преди и пряката причинна връзка на това
неблагоприятно положение с незаконното обвинение стана очевидна от начина, по който
свидетелите логично, ясно и непротиворечиво изложиха показанията си пред съда.
Личния живот на ищеца също е бил повлиян отрицателно от незаконното обвинение.
11
Съпругата му Й.К.а описа подробно как това е станало. Те са имали връзка и съжителство от преди
обвинението и тя е наблюдавала промяната в поведението- физическото и психическото състояние
на ищеца, след като е бил обвинен в престъпление по жалба на лице, към което дори е проявил
разбиране и снизхождение да го пуснат по-рано, за да отиде при детето си, когато разбрали, че е
останало да спи само в апартамента.
Първо той криел от нея, но когато тя разбрала за случая от намерен документ за извършени
адвокатски услуги бил принуден да и разкаже какво се е случило. След това през първите няколко
дни не искал да му задават никакви въпроси, избухвал и искал на го оставят сам. В последствие
настъпили трайно промени в поведението му.
Всички тези последици са логични за един съвестен, с развито чувство за отговорност мъж,
какъвто е ищецът, според описанието на свидетелите. . Станал е затворен, нервен, притесненията са
се отразили на съня и на апетита му, избягвал хората дори и при празнуване на рожденни дни
затова ,че е обвинен неправилно и като цяло останал обиден от случилото се. Поради това съдът
кредитира изцяло показанията на неговата съпруга, че мислите, страховете и очакванията за един
несправедлив неблагоприятен край на разследването са вгорчили сериозно неговото ежедневието и
са му попречили да изживее по един нормален начин този период от живота си със своето
семейство-съпруга и две деца.
Съдът намира за установено от фактическа страна, че поради високата обществена
чувствителност към темата за полицейското насилие, обвиненията са станали обществено
достояние чрез медийното им отразяване, и са били широко обсъждани в обществото и сред
колегите на ищеца. Същевременно съдът намира за установено, че поведението на ответната
Прокуратура няма отношение към медийното разгласяване на обвиненията
Въпреки по делото да се установи, че репортаж за случая е имало в „Господари на ефира“ и,
че колегите и познати хора от града са разбрали, че ищецът е един от полицаите, които се
споменават в него и макар да е безспорно, че това го е притеснило и разстроило, оказа се, че този
репортаж е направен по сигнал на „пострадалото“ лице и е излъчен много преди да се образува
досъдебното производство. Т.е. няма как отзвука от репортажа в обществото, а от там -
отражението му върху ищеца, да се свърже с действия на прокуратурата и на разследващите
органи.
Освен това следва да се отчете и обстоятелството,че по повод на повдигнатото му обвинение
ищецът е бил извикан в служба „КОС" при РУ на МВР Септември ,като е било иззето ловното му
оръжие с което е лишен от правото да ловува. Това допълнително внесло у него стрес, негативни
емоции и напрежение, че по повод на това несправедливо обвинение няма да може да упражнява
любимото си хоби.
Съдът съобразява също, че наказателното производство срещу ищеца е останало само в
досъдебната си фаза, и не е внасян срещу него обвинителен акт в съда. По време на наказателното
производство ищецът не е бил ангажиран интензивно с процесуални и процесуално-следствени
действия във връзка с наказателното производство. Търпял е най-леката мярка за неотклонение –
„подписка“, която не е ограничила по никакъв начин ищеца да води обичайния си начин на живот,
да изпълнява служебните си задължения, и да получава трудови доходи. Не се твърди и не се
установява в резултат от наказателното преследване да са настъпили трайни увреждания на
неговото здраве, нито да са настъпили трайни вреди в социално-битов план – по времето на
протичане на наказателното производство срещу него ищецът е запазил съществуващата семейна
12
връзка, получавал е морална подкрепа от близките си, голяма част от колегите му са го подкрепяли
и са продължили да поддържат колегиални и приятелски отношения с него. С така изложеното се
изчерпват доказаните по убедителен начин негативни последици за психо-емоционалната сфера,
професионалния и личен живот на ищеца, които са в безспорна пряка причинна връзка с
незаконното обвинение.
Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Обезщетение се дължи за действително
претърпени от ищеца вреди, при наличието на пряка причинна връзка между тях и незаконното
обвинение за престъпления от общ характер, като размерът се определя по справедливодст,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото
лице негативни преживявания - страх от наказанието, притеснения как ще приключи процеса и
чувство за несправедливост, в случай, че е убеден, че е обвинен без никакво основание, както е
считал през цялото време ищеца по делото. Но освен тези обичайни вреди, за които дори не
необходимо да се сочат и събират нарочни доказателства във всеки конкретен случай, ищецът
доказа, че е преживял страдания, които са по-големи, по-интензивни и е понесъл конкретни вреди
върху своето психично състояние, предвид засягането на професионалния му живот и честта му
като служител на реда, дискомфортът от промененото място на работа и от възложените му
различни функции, неувереността как трябва да продължи да изпълнява задължението си, за да са
избегне подобни обвинения в бъдеще. Породил се е страх, че може да загуби работата си, ако бъде
признат за виновен, който е бил основателен, предвид вида на деянието, в което е обвинен, а от там
- тревога за бъдещето на семейството и на новороденото му дете.
Всичко това е рефлектирало върху начина, по който се е чувствал на работното си място и
вкъщи. Удовлетворението от работата и увереността са били заменени с неудовлетворение и страх
да не допусне грешка. Радостта от контакта с колеги, приятели и с най-близките хора са изчезнали
за сметка на срам, неудобство, желание за изолация. Споделят е тези свои тревоги и безпокойства
със свидетелите, а те са забелязвали и ясни признаци за съществуването им в неговото поведение и
психо-физическо състояние.
При така установените от фактическа страна обстоятелства, съдът намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, определено по формулираните критерии с ППВС №4/1968
г., което се дължи на ищеца за претърпените от него вреди от воденото срещу него незаконно
наказателно производство, следва да бъде определено в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/, който размер кореспондира на тежестта на обвинението /за нетежко престъпление, за което е
била приложима разпоредбата на чл.78а от НК/, срока на наказателното преследване /около 3 год.
и 9 мес. /, който макар и относително кратък, е бил неразумно продължителен, поради
многократното му продължаване, спиране, двукратно прекратяване и връщане за допълнително
разследване, в резултат от което е продължило с две години, 7 месеца дни по-дълго от
установеният в закона срок за приключване на досъдебното производство. Този размер отчита, че
повдигнатото обвинение е за престъпление във връзка с професионалната изява на ищеца, поради
което е било широко разгласено в неговия професионален кръг, разстроило е неговата
професионална реализация и професионални отношения, затруднило е и е забавило неговото
кариерно развитие, но същевременно се отчита, че ищецът е запазил работата и доходите си, не е
търпял отстраняване от длъжност и дисциплинарни наказания, завършил е образованието си, и
въпреки наказателното преследване е успял да постигне професионалната си цел да заеме
13
длъжност в отдел „криминална полиция“, че наказателното производство е останало в своята
досъдебна фаза, и срещу ищеца не е внасян в съда обвинителен акт, липсата на трайни негативни
последици за ищеца от проведеното срещу него наказателно производство – в здравословен,
социален, битов и семеен план.
На осн.чл.5 ЗЗД съдът определя като справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., като за разликата до 50 000 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Не се установи ищецът да е допринесъл виновно за настъпването на вредите по смисъла на
чл.5 от ЗОДОВ и да се дължи намаляване на размера на обезщетението на това основание. За да е
налице хипотезата на чл.5,ал.2 ЗОДОВ следва да се докаже такова поведение на пострадалия, с
което по време на наказателното преследване недобросъвестно да е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Примери за токова поведение са изброени в
съдебната практика, /напр. в Решение № 112/14.06.2011 г. та ВКС по гр. д. № 372/2010 г./
Въведеното от ответника поведение на ищеца, че не е осигурил медицински преглед по
време на задържането на лице, сочено като пострадал от престъплението, е обстоятелство,
неотносимо към хипотезата на чл.5,ал.2 ЗОДОВ. Разследващите органи са били длъжни въз основа
на събрани по реда на НПК доказателства да направят правилна преценка за липсата или наличието
на съставомерно деяние и изтъкваните действия/бездействия на двамата обвиняеми полицейски
служители в този смисъл не могат да се преценят като допринасящи за тяхното незаконно
обвинение, след като така или иначе не са били извършили престъпление /.в сходен смисъл е и
Решение № 183/02.12.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2224/2016 г./
Затова така определеното като дължимо от Държавата обезщетение не следна да бъде
намалявано и ответникът като процесуален субституент следва да бъде осъден да заплати 20 000
лв., заедно със законната лихва от приетата от съда дата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство - 21.07.2023 г. влязло в законна сила на 07.08.2023г.
Предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание
и в пълния му размер. С исковата молба ищецът твърди да е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено от него адвокатско възнаграждение на адвокат, който е осъществил
защитата му в качеството на обвиняем в досъдебното производство. Съдът констатира, че е
приложен Договор за правна защита и съдействие от 21.11.2018 г., сключен между ищеца и адвокат
М.Х., с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за процесуално
представителство и защита по ДП №25/2017 г., платимо на две равни части – първа вноска при
сключването на договора и втора вноска с падеж на 05.04.2019 г. В момента на сключването на
договора е заплатена сумата от 750 лв., като ДПЗС съдържа реквизити на разписка за получаването
на тази сума. На л.11 от гр.д. №667/2023 г. на ОС – Пазарджик е приложена Разписка от 07.01.2019
г., за получена от адв. М. Х. втора част от уговореното адвокатско възнаграждение, в размер на 750
лв. Ответникът е оспорил представената разписка, като антидатирана и съставена с оглед на
процеса. Разписката е частен писмен документ, който не носи подписа на ответника, и няма
достоверна дата по отношение на ответника, преди датата на представянето й в съда като
приложение към исковата молба. Въпреки това, съдът намира за установено, че адвокат М. Х. е
осъществила договореното процесуално представителство, като е участвала при привличането на
ищеца в качеството му на обвиняем, разпита му, и предявяването на материалите по досъдебното
производство. Последното процесуално действие с нейно участие като защитник на ищеца, в
14
качеството на обвиняем, е извършено на 20.10.2021 г./л-96 от делото/ - т.е. след настъпване на
уговорения между страните падеж на втората вноска от адвокатското възнаграждение, поради
което съдът приема, е ищецът е бил изпълнил задължението си по представения ДПЗС от
21.11.2018 г. Ето защо, възражението сеявява неоснователно, а заплащането на договореното
адвокатско възнаграждение за осъществено в пълния договорен размер от 1500 лв. Направеният
разход за ангажиране на защитник е бил в пряка причинна връзка с наказателното производство,
бил е необходим за осъществяване на правото на защита на ищеца, и е установен от приобщения
към ДП договор за правна защита и съдействие, както и от протоколите за извършените
процесуални действия с участие на същия адвокат. Ето защо, претенцията на ищеца за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1500 лв. се явява доказана по
основание и размер, и следва да се уважи в пълния предявен размер.
Разноските по делото следва да бъдат понесени от ответника, който да възстанови на ищеца
платената ДТ в размер на 10 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца С. В. К., с ЕГН **********, от с.С. ул.„Е." № на осн. чл. 2 , ал.1,т.3 от ЗОДОВ:
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и за
имуществени вреди в размер на 1 500 лв. хиляда и петстотин лева/, за незаконно обвинение в
престъпление, за което образуваното наказателно производство ДП № 25/2018 г. по описа на ОСлС
при ОП-Пазарджик е прекратено с Постановление от 25.07.2022 г. на осн. чл.243,ал.1,т.2 от
НК,влязло в законна сила на 07.08.2023г. заедно със законната лихва върху размера на присъденото
обезщетение, считано от 07.08.2023 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република
България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за
разликата от 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца С. В. К., с ЕГН **********, от с.С. ул.„Е." № разноските за ДТ в размер на 10
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните
решения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15