М О
Т И В И
към присъда, постановена по н.о.х.д. № 34/2017 г. по
описа на
С. о. съд
П.С.Д., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, с основно образование, женен,
неосъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение за
три престъпления:
- по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 11,
пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, затова че на 12.05.2016 г., в кв. „К.“ на с. В., община И., обл. С. е направил опит умишлено да
умъртви Д.Т.С. – полицейски орган на длъжност „Полицейски инспектор V степен в Териториална полиция“ – Участък „П.“ – с. В.
към районно управление ***, при изпълнение на службата му по противодействие на
престъпността, охрана на обществения ред и превенцията, по начин и със
средство, опасни за живота на мнозина и деянието е извършено по хулигански
подбуди – чрез заливане с горивна смес и многократни опити за възпламеняване
със запалка и в близост до множество хора, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от дееца причини – противодействието на
полицейския служител;
- по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, затова че на
12.05.2016 г., в кв. „К;“ на с. В;, община И;, обл. С; се е заканил с убийство чрез палеж на Х.Д.Т. и негови ближни и това заканване
е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, затова че на 12.05.2016
Г., в кв. „К;а“ на с. В;, община И;, обл. С; се е заканил с убийство чрез палеж
на С.Д.Т. и негови ближни и това заканване е могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
В съдебното производство е конституиран по реда на чл.
76 НПК като частен обвинител Д.Т.С. ***, с ЕГН: ********** - пострадал от
престъплението по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 11, пр. 1, вр.
чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия.
В съдебното производство е допуснат за съвместно
разглеждане граждански иск срещу подсъдимия, предявен от пострадалия Д.Т.С., за
обезщетяване на причинени от престъплението по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6,
пр. 1 и т. 11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от него болки и страдания в резултат от нанесена
телесна повреда, съставляваща нараняване на ухото, като се претендира обезщетение
в размер на 5 000 лв.
Съдебното производство е проведено по реда на Глава
двадесет и седма НПК - чл. 371, т. 2 НПК.
Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу
подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е предявено с обвинителния
акт. Счита, че самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство, при
което се установява по несъмнен начин, че той е извършил деянията, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, за които следва да се ангажира
неговата наказателна отговорност за престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение.
Прокурорът счита, че несъмнено са установени
квалифициращите признаци на престъплението по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6,
пр. 1 и т. 11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което излага
обстоен фактически и правен анализ. По отношение на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия за това престъпление, прокурорът, макар и непрецизно
да формулира искането си, става ясно, че предлага наказание лишаване от свобода
в размер над минималния, предвиден в закона, съобразно разпоредбите на чл. 58а НК /т.е. над двадесет години - по аргумент от чл. 58а, ал. 3 НК/, като се отчетат
смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало и че деянието е останало
недовършено, макар и по независещи от волята на дееца причини. Счита, че не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което е
неприложима разпоредбата на чл. 55 НК.
По отношение на обвинението за двете престъпления по
чл. 144, ал. 3 НК прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи поотделно
наказание лишаване от свобода в размер около средния на предвиденото в закона
наказание с приложението на чл. 58а НК.
Прокурорът предлага за трите престъпления, извършени
от подсъдимия, да му се наложи общо наказание лишаване от свобода по правилата
на чл. 23, ал. 1 НК, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
По предявения граждански иск прокурорът взема
становище да се уважи изцяло в предявения размер.
Частният обвинител и граждански ищец – Д.Т.С. поддържа
обвинението наред с прокурора, вкл. и по въпроса за вида и размера на
наказанието, което да се наложи на подсъдимия.
Защитникът адв. В. П. предлага при определяне на вида
и размера на наказанието да се отчетат като смекчаващи отговорността на
подсъдимия следните обстоятелства – оказаното от него съдействие за разкриване на
обективната истина още в хода на досъдебното производство, безупречното му
процесуално поведение, семейното му положение - има шест деца, едно от които е
инвалид, обстоятелството, че е работил преди задържането му, има критично
отношение към извършеното и съжалява за извършеното. В същия аспект счита, че
следва да се отчете и факта, че престъплението по чл. 116 НК не е довършено. С
тези доводи се иска приложението на чл. 55 НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие за тези факти да
не събират доказателства, изразява съжаление за извършеното. Иска по-леко
наказание.
Съдебното следствие е проведено по реда
на Глава Двадесет и седма НПК - чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, като
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Анализът на събраните в досъдебното
производство доказателства налага извода, че самопризнанието на подсъдимия
напълно се подкрепя от тези доказателства, които, обсъдени съвкупно,
установяват изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка:
Подсъдимият П. С. Д. живее в кв. "К."
на с. В., община И., С. обл., заедно със съпругата си и шестте им деца.
Свидетелите Х.Д.Т. и С.Д.Т. са братя и
живеят със семействата си и с други техни родственици също в кв. "К."
на с. В.. Те са известни сред жителите на селото като "М. цигани".
Пострадалият - свид. Д.Т.С. - е
полицейски служител от МВР. Той е започнал работа в структурата на МВР на
01.10.2001 г. като районен инспектор в група "Охранителна полиция" на
РДВР – С.я, Полицейски участък /ПУ/ - В. на РПУ – И.. От 12.01.2014 г. /и към
момента/ същият заема и изпълнява длъжността „Полицейски инспектор V степен" в Участък „Полиция“ – с. В. към РУ – И.
при ОДМВР – С. /кадрова справка - л.л. 141 - 146, том ІІ от ДП/. Във връзка с работата си като полицейски служител
свид. Д. С. познава добре подсъдимия.
На 12.05.2016 г. свид. Д. С. бил на
работа в полицейския участък в с. В. и изпълнявал служебните си задължения по противодействие
на престъпността, охрана на обществения ред и превенцията.
В същия ден /12.05.2016 г./, около обяд
подс. П. Д. употребил алкохол в кафе-аператив с. В.. По-късно следобед дъщеря
му - свид. Н.Д. - му се оплакала, че докато го търсела из квартала /кв."К."/,
срещнала на улицата свид. Х.Т. и той я бутнал и ударил, а подсъдимият се
заканил, че ще го запали. Около 16,00 ч. той отишъл в квартала пред домовете на
свидетелите Хр. Т. и Сл. Т. и на висок глас отправил псувни и закани към тях:
"Ще ви запаля всичките!", след което се отправил към с. В.. В селото
пред полицейския участък го срещнал свид. Д.С. и пред него подсъдимият
продължил да псува "М. цигани" и да им се заканва, че ще ги запали.
Свид. Д. С. му разпоредил да се качи в служебния полицейски автомобил, но
подсъдимият не се подчинил и се отдалечил.
В същото време свид. Д. С. получил
обаждане от ОДЧ при РУ – И. за скандал в кв. "К.". Това обаждане било
последвано от второ, но от непознато лице, което поискало свид. С. ***, тъй
като всеки момент там може да стане убийство. Свид. Д. С. потеглил към квартала
със служебния си автомобил "Н.", обозначен с надпис
"Полиция", облечен в полицейската си униформа. Там на улицата свид.
Д. С. заварил свидетелите Х.Т., С.Т. и Л.Т.. Той им казал за полученото
обаждане по телефона от неизвестно лице, което го предупреждавало, че в
квартала може да бъде извършено престъпление. Свид. Х.Т. обяснил, че това
предупреждение не е било отправено от него или негови близки, казал, че в
квартала е бил подсъдимият Д., който бил пиян, викал и ги псувал.
През това време /след разговора му в
центъра на с. В. със свид. Д. С./ подсъдимият
спрял по пътя случайно преминаващ автомобил, управляван от свид. П.Х., и го
помолил да го закара до близката бензиностанция "М. О.", която се
намира в края на селото. Там подсъдимият напълнил тубичка от белина с бензин,
след което със същия автомобил се върнал в с. В..
Около 18,00 ч. подс. Д. се върнал отново
в кв. "К.", носейки пластмасовата тубичка с бензин. На улицата в
квартала бил свид. Д. С., а около него се били насъбрали множество хора,
измежду които Х.Т., С.Т., А.Г., К.Т., Л.Т. /всички от ромската фамилия,
известна като "М."/ и др. Подсъдимият се насочил към тях, носейки
тубата с бензин в ръце и викал към свидетелите К.Т. и С.Т.: "Сега ще
видите! Ще ви запаля!". Дъщеря му - свид. Н.Д. - се опитала да го възпре,
но не успяла. Свид. Д. С. разпоредил устно на Х.Т., С.Т., А.Г., К.Т., Л.Т. и
другите, намиращи се около него лица от квартала, да не се намесват, а на
подсъдимия разпоредил да спре на място. Хората от квартала се подчинили на това
разпореждане, но подсъдимият не се подчинил. Той продължил да върви към тях,
вдигнал тубата с бензин с едната си ръка, а с другата се опитвал да запали
запалка. Свид. Д. С. побързал да го пресрещне и да предотврати пряк сблъсък
между него и горепосочените свидетели. Приближавайки непосредствено до свид. Д.
С., подсъдимият излял бензин от тубата върху главата и по лицето му. Течността
попаднала в очите и ушите на свид. Д. С. и напоила униформените му дрехи.
Едновременно с това подсъдимият на висок глас псувал свид. Д. С. и му се
заканвал: "Ще те запаля и теб! Ще гориш и ти с тях!". Последвала
физическа схватка между двамата - свид. Д. С. се опитвал да отнеме тубата с
бензин от подсъдимия, а последният отказвал да я предаде, дърпал я със сила, за
да не му бъде отнета от полицейския служител, удрял го и го бутал с лакти и
крака. Подсъдимият няколкократно се опитвал да възпламени запалката, която
държал в другата си ръка, насочвайки я към полятата с бензин глава на
полицейския служител. Поради създалата се критична ситуация, свид. Д. С. отново
разпоредил на присъстващите да не се приближават и продължил да дърпа
подсъдимия, който не спирал да псува и да вика към полицейския служител, че ще
го запалил и него, независимо, че е полицай. В един момент подсъдимият успял да
произведе пламък със запалката и го насочил към главата на свид. С., който
загасил с ръка пламъка и успял да изтръгне запалката от ръката на подсъдимия.
След това свид. С. успял да изтръгне тубата с бензин от другата ръка на
подсъдимия и я захвърлил встрани от улицата върху тревната площ, продължавайки
да държи подсъдимия, за да му попречи да я достигне.
На мястото на произшествието пристигнал
полицейски патрул - свидетелите Д.Д. и Д.Г..
Те задържали подсъдимия и го отвели в РУ – И..
При извършения оглед на
местопроизшествието /протокол за оглед на местопроизшествие - л.л. 3, 4,
придружен със скица и фотоалбум - л.л. 5 -18, том І от ДП/ са установени множество мазни петна от течност с
характерен блясък и мирис на бензин, както и следи от стъпки, концентрирани в
диаметър 2,6 м
Мазните петна са намерени по протежение на улицата в участък с дължина от 58,3 м. Намерена е и е
иззета като веществено доказателство бяла пластмасова туба с релефен надпис
"А.", съдържаща жълтеникава течност.
Свид. Д. С. предал униформеното си яке и
фланелка, с които бил облечен по време на инцидента, както и запалката, която
успял да изтръгне от ръцете на подсъдимия /протокол за доброволно
предаване - л. 46, том І от ДП, протокол за оглед на веществени доказателства,
придружен с фотоалбум - л.л. 51 - 60, том ІІ от ДП/.
Дрехите не били съхранени в херметично затворени опаковки, а били поставени в
картонен кашон.
От заключението на извършената ФХЕ /л.л.
90 - 92, том ІІ от ДП/ се установява, че
течността, съдържаща се в иззетата като веществено доказателство бяла
пластмасова туба, е бензин. По предоставените за изследване от същата
експертиза дрехи на пострадалия Д. С. /униформено полицейско яке и сива
тениска/ не са установени летливи, леснозапалими вещества, а в резервоара на
запалката е установена запалителна течност, като при запалването й се получава
пламък.
Липсата на летливи, леснозапалими
вещества, каквото е бензинът, по дрехите на свид. Д. С. се обяснява с
неправилното им съхраняване - в кашон, а не в херметически затворена опаковка,
която би могла да ограничи изпаряването на такъв вид вещества, които са лесно
изпаряващи се /ФХЕ, л.л. 97 - 98,
том ІІ от ДП/.
Бензинът, попаднал в дясното ухо на
пострадалия Д. С., е предизвикал локално раздразнение и лекостепенно изгаряне
на външния слухов канал и тъпанчевата мембрана на дясното ухо, довело до
разстройство на здравето, неопасно за живота /КСМЕ - л.л. 115 - 118, том
ІІ от ДП/.
Подсъдимият не страда от психично
заболяване и по време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. Към момента на извършване
на деянието той не се е намирал в състояние на силно раздразнение /физиологичен
афект/ /КСППЕ - л.л. 104 - 112, том ІІ от ДП/.
Подсъдимият не е осъждан /справка за съдимост,
приета в хода на съдебното следствие/. Същият е
женен /удостоверение за сключен граждански брак - л. 165, том ІІ от ДП/. Има шест деца, като едно от децата му е
инвалидизирано /ЕРТЕЛК - л. 66, епикризи - л.л. 67 ,68 от д./.
Подсъдимият е грижовен родител, отнася се отговорно към възпитаването и
образоването на своите деца, от които две са завършили ХІІ-ти клас, а
останалите продължават да учат. Известен е като услужлив, дружелюбен и
добронамерен човек /характеристики - л.л. 70-72 от д./. Занимава се със сезонна работа и със строителство. Ползва
се с уважение, не употребява редовно алкохол, но след употреба става раздразнителен,
неконтролируем и заядлив и тогава е склонен към нарушаване на обществения ред.
Не е криминално проявен /характеристика - л. 78, том ІІІ от ДП/.
Подсъдимият
изказва съжаление за извършеното.
Възприетата фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство: Гласни доказателства, установени от свидетелските показания
на: Х.Д.Т., А.Д.Г., К.Д.Т., Н.П.Д., В.С.Х., П.Р.Х., Л.Е.Т., С.Д.Т., А.Д.С.,
Д.Т.С., Д.Г.Г., Д.С.Д. и Р.Ж. М.; заключенията
на извършените в досъдебното експертизи;
писмени доказателства, приети по реда
на чл. 283 НПК и подробно описани в съдебния протокол от 06.04.2017 г.; веществените доказателства – приложени
по делото и предявени на страните по реда на чл. 284 НПК.
Съдът дава вяра на показанията на пострадалия Д.Т.С., които
се характеризират с вътрешна последователност, напълно се подкрепят от
показанията на останалите свидетели, станали очевидци на събитията, описани
по-горе и от останалите данни по делото, установени при огледа на
местопроизшествието, от събраните веществени доказателства и от извършената
КСМЕ, която потвърждава вида и характера на телесното увреждане, причинено на
пострадалия С. от подсъдимия и механизма на причиняването му.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. С.Т. в
частта им, в която твърди наличието на словесни нападки - ругатни, отправени
към него и брат му Х.Т. от страна подсъдимия по обяд същия ден, в центъра на
селото, когато двамата отивали на работа. В тази част неговите показания не се
потвърждават от други доказателства, вкл. и от показанията на брат му - свид. Х.Т..
Не следва да се кредитират показанията на свид. С.Т. и в частта им за възникнал
в по-късен момент - към 15,00 ч. - словесен конфликт между него и брат му Х.Т.
от една страна и от друга - подсъдимия, случил се в центъра на селото, при
кафенето, когато той и брат му вече се връщали от работа. В посочените части
показанията на този свидетел остават изолирани и неподкрепени от други
доказателствени източници, вкл. не се подкрепят и от показанията на свид. Х.Т..
В посочените части показанията на свид. С.Т. не се подкрепят и от показанията
на свид. Р.Ж.М. - съдържателката на кафенето в центъра на селото.
В останалата им част показанията на свидетелите Х.Д.Т.
и С.Д.Т., както и на свидетелите А.Д.Г., К.Д.Т., Л.Е.Т. и А.Д.С., обсъдени поотделно
не съдържат вътрешни противоречия, а обсъдени във връзка помежду им, не
съдържат съществени противоречия и кореспондират, както помежду си, така и на
останалите свидетелски показания - на свидетелите Д.Т.С., Д.Г.Г., Д.С.Д..
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Н.П.Д. -
дъщеря на подсъдимия - в частта им, в която същата заявява, че по-рано, преди
16,00 ч. в същия ден баща й се прибрал и бил с разкъсана блуза и наранявания по
шията и гърдите, като й казал, че синовете на Д.Т. /братята Т./ са му нанесли
побой. Наличието на подобни наранявания на подсъдимия, които да са му били
причинени в същия ден, не се установява, а липсват и други доказателства по
делото за нанасянето на такъв побой. Съдът не кредитира показанията на тази
свидетелка и в частта им, че при възникналия впоследствие конфликт именно тя, а
не свид. Д. С., е взела бутилката с бензин от ръцете на подсъдимия. В тази част
нейните показания се опровергават от показанията на всички останали свидетели,
станали очевидци на тези обстоятелства, вкл. и от показанията на свид. Д. С.. В
останалите им части показанията на тази свидетелка са напълно достоверни, тъй
като кореспондират на останалите доказателствени източници.
Показанията на свидетелите В.С.Х. и П.Р.Х. изясняват
обстоятелствата, свързани с придвижването на подсъдимия от центъра на с. В. до
бензиностанцията в края на селото и снабдяването му с бензин в същия ден.
Техните показания са напълно подкрепени и от данните от извършената съдебна
видеотехническа експертиза /л.л. 69-83, том ІІ от ДП/, която е изследвала видеозапис от охранителните
камери на бензиностанцията и потвърждава присъствието на подсъдимия там и
снабдяването му с бензин, напълнен в бяла пластмасова туба, идентична на
намерената впоследствие на местопроизшествието при извършения оглед.
В обобщение показанията на всички свидетели, вкл. и
тези на Х.Д.Т., С.Д.Т. и Н.П.Д., съответно в кредитираните им части, обсъдени
помежду им, не съдържат противоречия и взаимно се допълват. Събраните
свидетелски показания, анализирани съвкупно с другите данни по делото, установени
с други доказателствени източници, създават достоверна картина на събитията,
описани по-горе, по време и в тяхната последователност.
Извършеният оглед на местопроизшествието установява данни
относно мястото на извършване на деянието. Иззетите по делото веществени
доказателства потвърждават изцяло кредитираните от съда гласни доказателствени
източници, респ. възприетата фактическа обстановка, изложена по-горе.
Извършената комплексна съдебномедицинска експертиза
установяват вида и характера на телесните увреждания, причинени на пострадалия
Д. С. и механизма на причиняването им, като данните от експертизата убедително
потвърждават показанията на свид. Д. С. и на останалите свидетели-очевидци
относно обстоятелството, че подсъдимият е полял с бензин главата на свид. Д. С.,
част от който е попаднал в дясното му ухо, като по този начин е било причинено
констатираното от КСМЕ телесно увреждане на свид. Д. С..
Извършената КСППЕ установява, че подсъдимият е
извършил деянието в състояние на вменяемост по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.
Съдът изцяло възприема заключенията на извършените и
приети експертизи, коментирани подробно по-горе, тъй като дават компетентни,
пълни и обосновани от доказателствата по делото отговори на поставените задачи.
Съвкупният
анализ на доказателствата, установени от събраните доказателствени средства,
посочени по-горе, подкрепя самопризнанието на подсъдимия и обосновава
фактическите констатации и изводи за обстоятелствата относно време, място и обстановка,
и начин на извършване на деянията от подсъдимия, възприети от съда.
При така
установената фактическата обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По п. 1 първи
от обвинението:
С деянието си подсъдимият П.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 116, ал. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на 12.05.2016
г., в кв. „К.“ на с. В., община И., обл. С. е
направил опит умишлено да умъртви полицейски орган - Д.Т.С. при изпълнение на
службата му, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца
причини – противодействието на полицейския служител.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
е осъществено на 12.05.2016 г., в кв. „К.“ на с. В., община И., обл. С., когато и където подс. П.С.Д.
е направил опит умишлено да умъртви полицейски орган - Д.Т.С..
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 116, ал. 2, вр. чл. 115, вр. чл.,18,
ал.,1, пр. 2 НК като излял бензин от тубата, която държал в едната си ръка,
върху главата, по лицето и по дрехите на пострадалия Д.Т.С., след това се опитвал
няколкократно да възпламени запалката, която държал в другата си ръка,
насочвайки я към полятата с бензин глава на пострадалия, а в един момент,
когато подсъдимият успял да произведе пламък със запалката, го насочил към
главата на пострадалия. Единствено успешната защита на пострадалия, който успял
да загаси с ръка пламъка на запалката и да изтръгне със сила тубата от ръката
на подсъдимия, е предотвратила запалването му. Запалването на пострадалия, насочено
към уязвими части на неговото тяло - глава, лице и горната част на торса, където
са съсредоточени жизненоважни човешки органи - неминуемо е могло да причини
смъртта на пострадалия. Или пряката и непосредствена последица от деянието на
подсъдимия би била смъртта на пострадалия, която не е настъпила, поради
успешните защитни действия на пострадалия. В случая изпълнителното деяние не е
довършено и поради това не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици на деянието, а именно смъртта на пострадалия /чл.18,
ал. 1 НК/.
От обективна страна се установи, че подсъдимият
е извършил опит към убийство на полицейски орган при изпълнение на службата му,
с което са осъществени квалифициращите признаци на престъплението убийство по
чл. 116, ал. 2 НК. Пострадалият Д.Т.С.
към момента на извършване на деянието е заемал длъжността „Полицейски инспектор
V степен в Териториална полиция“ – Участък „Полиция“, с.
В. към районно управление ***, което изпълва обективния признак на
престъплението по чл. 116, ал. 2 НК, а именно пострадалото лице да е полицейски
орган. Опитът за убийство е осъществен по време, когато пострадалият Д.Т.С. е
бил на местопрестъплението, за да предотврати ескалирането на конфликт между
подсъдимия и други жители на квартал "К." именно в изпълнение на
службата си по противодействие на престъпността, охрана на обществения ред и
превенцията, с което е осъществен и втория, кумулативно изискуем от закона, обективен
признак на престъплението, а именно деянието да е осъществено при изпълнение на
службата на полицейския орган.
По
време на извършване на деянието подсъдимият Д. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл. 31, ал.
1 НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието
при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Психическото отношение на дееца към престъпния
резултат - умисълът, се извлича от неговите действия. В случая механизмът на извършване
на деянието - чрез заливане с бензин на главата, лицето и горната част на
тялото на пострадалия и приближаването на пламъка от запалката към полятата с
бензин глава на пострадалия - обективира целта на дееца да го запали и по този
начин да го умъртви. Подсъдимият несъмнено е съзнавал обществената опасност на
това деяние, предвиждал е, че по такъв начин ще умъртви пострадалия и е искал
настъпването на този резултат. Освен с действията си, подсъдимият е обективирал
пряката си цел да умъртви пострадалия и с изречените от нето думи в момента на
извършване на деянието, а именно: "Сега ще те запаля да изгориш и ти с
тях, какво като си полицай!". Всички тези действия и обстоятелства
обективират пряк умисъл у подсъдимия да умъртви жертвата.
Обстоятелството, че пострадалият е бил на
местопроизшествието със служебния си автомобил, обозначен с надпис "П.",
че е бил облечен в полицейската си униформа и е извършвал действия за
предотвратяване на разрастването на конфликта между подсъдимия и останалите
жители на квартала, отправял е устни разпореждания към подсъдимия да спре на
място, са били явни и обективно различими, които подсъдимият обективно е възприел.
Тези обстоятелства обосновават по несъмнен начин извода, че в съзнанието на
подсъдимият са били формирани представи за това, че действията му са насочени
срещу полицейски орган, който изпълнява службата си, т.е. подсъдимият е
съзнавал всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 116, ал. 2 НК.
Обстоятелствата, ясно възприети и съзнавани от
подсъдимия, че деянието е извършено в близост до множество хора, насъбрали се
около полицейския служил, начина на извършването му /чрез запалване/ и
използваните средства /леснозапалима течност, каквато е бензина, и запалка/,
възникналата от това възможност пръски от бензина да попаднат и върху
присъстващите на мястото на инцидента хора, са създали реална опасност за
живота на мнозина, което изпълва квалифициращия признак на престъплението по
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 НК.
Деянието е извършено от подсъдимия по хулигански
подбуди, което обосновава квалифициращия признак на престъплението по чл. 116,
ал. 1, т. 11, пр. 1 НК. Този извод се обуславя от обстоятелствата, че
непосредствено преди и по време на опитите си да възпламени полицейския
служител подсъдимият явно е демонстрирал грубо незачитане на обществения ред и
установените обществени и хуманни ценности, изричайки поток от псувни и
ругатни, незпълнявайки устните разпореждания на полицейския служител да спре на
място и да преустанови действията си по саморазправа и налагане на собствено
правосъдие спрямо лицата от фамилията Т. /М.е/.
Доводите, поддържани в хода на съдебните прения от
защитника на подсъдимия, в насока, че обвинителната теза по п. 1 от
обвинителния акт не може да се гради единствено на самопризнанието на
подсъдимия и че показанията на част от свидетелите, подкрепящи обвинителната
теза, не следва да бъдат кредитирани, поради тяхната заинтересованост, са
несъстоятелни. Съдебното производство е проведено по реда на специалната
процедура по Глава 27 НПК и при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият в
открито съдебно заседание доброволно и по своя воля, след като му бяха
разяснени правата, заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът с изрично определение одобри
съгласието и обоснова извод, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство по предвидения процесуален ред и в достатъчен обем
доказателства и постанови присъдата си. Направеното самопризнание, което е
обосновало прилагането на диференцираната процедура, води до ограничения във
възможността подсъдимият, респ. неговият защитник да се позовава на други
обстоятелства, поради което и защитата му се ограничава до очертаните в
обвинителния акт фактически рамки. С изказаните от защитата съображения в
насока за дискредитиране на показанията на свидетели-очевидци на деянието, по
същество се навежда фактология, различна от изложената в обстоятелствената част
на обвинителния акт, до която се отнася самопризнанието на подсъдимия и поради
това такива доводи са недопустими. Съображения за промяна в квалификацията на
деянието са възможни, но само дотолкова, доколкото са съвместими с фактите по
обвинителния акт, а в такъв смисъл защитата не излага доводи.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършването на престъплението по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6, пр. 1 и т.
11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК му наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.
Санкцията за извършеното престъплението по чл. 116,
ал. 2 НК е с алтернативно предвидени наказания: лишаване от свобода за срок от
20 до 30 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата, свързани със степента
на обществена опасност на самото деяние, а именно начина на извършването му и
използваните от дееца средства, които дефинират деянието като опит за убийство по
начин и със средства, опасни за живота на мнозина по смисъла на чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 1 НК, както и че е извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл. 116,
ал. 1, т. 11, пр. 1 НК. Съдът отчита посочените обстоятелства като отегчаващи,
тъй като те не съставляват съставомерни елементи на престъплението по чл. 116,
ал. 2 НК, за което подсъдимият по същество е признат за виновен.
Същевременно като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчита, че осъщественото деяние съставлява
недовършен опит и не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици, както и че реално причиненото телесно увреждане на
пострадалия - локално раздразнение и лекостепенно изгаряне на външния слухов
канал и тъпанчевата мембрана на дясното ухо, довело до разстройство на здравето
му, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК, - в сравнително ниска степен е засегнало неговото здраве и
последиците от това увреждане са отшумели сравнително за кратък период от
време. Посочените обстоятелства съдът отчита като изключителни смекчаващи
обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, вр. чл. 58, б. "а", вр.
чл. 18, ал. 2 НК.
Освен това съдът отчете като смекчаващи обстоятелства
и данните за чистото съдебно минало на подсъдимия; липсата на криминална
проявеност; добрите характеристични данни за него; добрите грижи, които полага
за своето семейство и конкретно за децата си в сравнение с повечето от
останалите членове на ромската общност, към която принадлежи; неговата трудова
ангажираност и усилията му да осигурява издръжката на многобройното си
семейство с трудови доходи; обстоятелството, че действията му при описаната
по-горе фактическа обстановка са били провокирани от предходното поведение на
свид. Х.Т., който блъснал и ударил дъщеря му, а последващите действия на
подсъдимия са предприети за отмъщение за причиненото на дъщеря му, като
действията на пострадалия, с които се е противопоставил на подсъдимия, са били
насочени именно към възпирането на последния да се саморазправя с братята Т-.
Последното не изключва хулиганските подбуди у подсъдимия за извършване на
деянието спрямо пострадалия Д. С., тъй като самият пострадал по никакъв начин -
с думи или действия - не е провокирал конкретните действия на подсъдимия,
насочени срещу него, а последните са били израз на грубо нарушаване на
обществения ред и на явно пренебрежение към обществото в лицето на представител
на полицията и на останалите присъстващи. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете и изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното.
Съвкупната преценка на горните обстоятелства налага
извод за определяне на наказание при наличие на изключителни и многобройни
смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко за извършеното.
Изложеното обосновава определяне на наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58, б. "а" НК под
най-ниския предел, предвиден в закона за довършеното престъпление, който е двадесет
години лишаване от свобода, а именно лишаване от свобода за срок от шест
години. Това наказание съдът счете за съответно на тежестта на извършеното и за
постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Така определеното
наказание по тежест е достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Индивидуализираното при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК наказание на подсъдимия се явява по-благоприятно в сравнение с
приложението на чл. 58а, ал. 3 НК. За извършеното престъпление по чл. 116, ал.
2 НК са предвидени алтернативно наказанията лишаване от свобода за срок от 20
до 30 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. В този случай,
ако съдът, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 НК, определи наказание
лишаване от свобода, то неговия размер се определя по правилата на чл. 58а, ал.
3 НК, т.е. в граници от 20 до 30 години или най-лекото наказание се явява
лишаване от свобода за срок от 20 години. При това положение съдът съобрази
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК и приложи разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като
последната се явява по-благоприятна за подсъдимия.
По п.п. 2 и 3 от обвинението:
При установената фактическа обстановка подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като на 12.05.2016 г., в кв. „К-“ на с. В-, община И-,
обл. С- се е заканил с убийство чрез
палеж на Х.Д.Т. и негови ближни и това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
При същите обстоятелства подсъдимият се е заканил с
убийство чрез палеж и
на С.Д.Т. и негови ближни.
За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
изплашения като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да бъде осъществена.
В конкретния случай осъществяването на изпълнителното
деяние на престъплението е обективирано с думите на подсъдимия, отправени към двамата
свидетели Х.Д.Т. и С.Д.Т. в тяхно присъствие, пред домовете им в кв. "К-,
с. В-, обл. С- и ясно възприети от последните: "Ще ви запаля да
изгорите!", като за целта подсъдимият набавил бензин и отново, носейки
тубичка с бензин, се насочил към домовете на двамата свидетели, но бил възпрян
от полицейския служител - свид. Д. С.. Изречените думи от подсъдимия,
обективират недвусмислена и явно отправена закана за убийство чрез палеж срещу
двамата свидетели Х.Д.Т. и С.Д.Т., а последващите му действия са от естество да
възбудят основателен страх у заплашените за осъществяването му. Думите и
действията на подсъдимия, свързани с отправената от него закана за убийство, са
изречени и извършени в присъствието на двамата свидетели и са били възприети от
тях, при което са възбудили у тях основателен страх за осъществяването на
заканата.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието
при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е
съзнавал съдържанието на отправената закана, както и че тя е възприета от заплашените
като действителна заплаха за техния живот
и е искал настъпването на тези общественоопасни последици.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимия П.С.Д. за
виновен в това, че:
- на 12.05.2016 г., в кв. „К-“ на с. В-, община И-,
обл. С- се е заканил с убийство чрез
палеж на Х.Д.Т. и негови ближни и това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за
което при условията на чл. 54 НК му определи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години и на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр.
чл. 372, ал. 4 НПК намали така определеното наказание с една трета на две
години
и в това, че:
- на 12.05.2016
г., в кв. „К-“ на с. В-, община И-, обл. С- се е заканил с убийство чрез палеж на С.Д.Т. и негови ближни и това заканване
е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК му определи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и на основание чл. 58а,
ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК намали така определеното
наказание с една трета на две години.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия за всяко едно от извършените от него две престъпления
по чл. чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК съдът отчете като отегчаващо обстоятелство
високата степен на обществена опасност на двете идентични по съдържание деяния
в сравнение на обикновените случаи на това престъпление. Това е така поради
обстоятелството, че в случая заканата за убийство чрез палеж е осъществена не
само с думи, но и с действия на подсъдимия /отишъл до бензиностанция, набавил
бензин и отново се отправил към мястото, където се намирали заплашените лица/,
които са възбудили у заплашените интензивно чувство на страх, че ще изпълни
заканата, съпоставено със случаите, при които за съставомерността на деянието
не
е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Като смекчаващи обстоятелства
съдът отчете данните, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия: чистото му съдебно минало; липсата на криминална
проявеност; добрите характеристични данни за него; добрите грижи, които полага
за своето семейство и конкретно за децата си в сравнение с повечето от
останалите членове на ромската общност, към която принадлежи; неговата трудова
ангажираност и усилията му да осигурява издръжката на многобройното си
семейство с трудови доходи; обстоятелството, че действията му, с които е
отправил закана за убийство спрямо свидетелите Х. и С. Т-са били провокирани от
предходното поведение на свид. Х.Т., който блъснал и ударил дъщеря му, а
последващите действия на подсъдимия спрямо тях са предприети за отмъщение за
причиненото на дъщеря му.
Съвкупната оценка на релевантните към
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия обстоятелства по отношение и на
двете идентични престъпления по чл. 144, ал. 3 НК налага извод за наличие на
равни по своята относителна тежест отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, което
обуславя определяне на наказание при условията на чл. 54 НК в средния размер на
предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от три години. Така
определеното наказание следва да се намали с една трета по правилата на чл.
58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК на две години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът
групира наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и определи и наложи за изтърпяване общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от ЗИНЗС наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
години следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода съдът приспадна
времето, през което подсъдимият
е бил задържан, считано от 16.05.2016 г. и до постановяване на присъдата, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По предявения граждански иск:
По
делото се установи, че подсъдимият е излял бензин върху
главата на гражданския ищец Д.С.. Част от бензина попаднал
в дясното му ухо, което е предизвикало локално раздразнение и лекостепенно
изгаряне на външния слухов канал и тъпанчевата мембрана на дясното ухо, довело
до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, за което
увреждане пострадалият претендира срещу подсъдимия обезщетение в размер на 5
000 лева.
Причиненото увреждане се явява
пряка и непосредствена последици от противоправно и виновно поведение на
подсъдимия, което е основание да се ангажира гражданската му отговорност по чл.
45, вр. чл. 52 ЗЗД за поправянето на причинените неимуществени вреди. На репариране
подлежат преживените от гражданския ищец болки и страдания, причинени от телесното
увреждане. При оценката на горните обстоятелства с оглед тежестта на увреждането
и неголямата продължителност на отшумяването му, и с оглед житейските критерии
за справедливост, съдът счете, че за обезщетяване на претърпените от гражданския
ищец болки и страдание подсъдимият ще следва да му заплати претендираната сума
в размер на 5 000 лв. Поради това съдът осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец Д.Т. на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД сумата в размер на 5
000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от деянието.
Съдът постанови иззетите по
делото веществени доказателства – бяла пластмасова бутилка с надпис „А-“ и бяла
запалка – да бъдат унищожени след приключване на делото; връхно униформено
полицейско яке и памучна блуза с къс ръкав да се върнат на пострадалия Д.Т.С..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОСлО при СОП сумата в размер
на 941,14 /деветстотин и четиридесет и един лева и 14 ст./ лева за направените
във фазата на досъдебното производство разноски
и по сметка на СОС - сумата в размер на
220,00 /двеста и двадесет/ лева за направените разноски в съдебната фаза на
производството, както и сумата в размер на 200,00 /двеста/ лв., представляваща
държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ: