Р Е
Ш Е Н
И Е № 356
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 10.12.2018 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от
девети ноември през две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева ,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 529 описа на
ПАС за 2018 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна
жалба от Р.К. ЕООД – в несъстоятелност,чрез управителя П.Г.Б., против постановеното решение №264 от 14.05.2018
г. по търг.дело №417/2016 г. по описа на
Окръжен съд П. в частта му , с която е отхвърлен предявеният иск от Р.К. ЕООД – в несъстоятелност с правно
основание по чл. 694 от ТЗ за
установяване несъществуването на прието вземане
на БМ Л. АД в размер на 172 891,88 лв.,формирано , както следва:
123 844,80 лв. главница, 24 174,32 лв. ДДС , 20 727,27 лв. лихва , 4 145,49 лв. такса разср.ДДС, като
неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят Р.К. ЕООД – в несъстоятелност
е останал недоволен от решението в
обжалваната му част, като го обжалва с молба да бъде отменено, след което бъде
прието за несъществуващо посоченото
вземане на БМ Л. АД. Оплакванията му са свързани с неправилност на решението в обжалваната му част ,както относно претендирания размер на
вземането,така и относно
обстоятелството,че вещите ,за които се претендира сумата ,са погинали
вследствие на престъпно деяние. В тази връзка счита изводите на окръжния съд за
неправилни , като излага тезата си , че не следва да се заплаща сумата от Лизингополучателя
, а следва да се получи застрахователно
обезщетение от застрахователя
вследствие на дръзка и цинична кражба с
взлом,ведно с пожар.
Ответникът БМ Л. АД е представил
отговор , в който счита въззивната жалба за неоснователна .Моли да се остави
без уважение, като се потвърди решението в обжалваната част.Изложил е
аргументите си против оплакванията на жалбоподателя във въззивната жалба.
Синдикът на дружеството в
несъстоятелност А.К. не е представил отговор .
Съдът ,след като се запозна с
акта предмет на обжалване ,наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства , намери за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана по пощата в срок
от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето
защо , следва да се пристъпи към
разглеждането и по същество ,като се обсъдят доводите на жалбоподателя съгласно
чл.269 от ГПК.
Предмет
на въззивната жалба е решението по чл.694 от ТЗ в отхвърлителната му част , с
която е отхвърлен предявеният иск от
Р.К. ЕООД – в несъстоятелност с правно основание по чл. 694 от ТЗ за установяване несъществуването на прието
вземане на БМ Л. АД в размер на
172 891,88 лв.,формирано , както следва: 123 844,80 лв.
главница, 24 174,32 лв. ДДС ,
20 727,27 лв. лихва ,
4 145,49 лв. такса разср.ДДС.
Видно
от исковата молба ,ищецът твърди, че с определение №1330 от 17.06.2016 г. по
т.д.№81/2016 г на ПОС е прието вземане на БМ Л. АД в размер на 178 201, 85 лв., представляващо просрочени погасителни вноски,дължими по
договор за финансов Л. №20111114/24.11.2011 г. за периода м.октомври 2012 –
м.юни 2015 г.
Счита,че това вземане не се дължи,тъй като машините и
съоръженията,закупени със средствата по финансов лизинг,са били застраховани в
ЗК У. АД със застрахователна полица №12900ВS0333 за периода от 26.11.2012 до
25.11.2013 г. по договор за финансов лизинг №20111114/24.11.2011 г., както и че
е настъпило застрахователно събитие на 13.04.2013 г. в с.Я.,област П., в
резултат на което ответникът е получил застрахователно обезщетение. Посочва ,
че застрахователното събитие се установява
от преписката по дознание №***/**** по описа на * РУ П.,гр.П.. Поради
тези причини процесното вземане е погасено. При така наведените твърдения в
исковата молба моли да се установи , че приетото вземане не съществува.
Ответникът не е съгласен с така предявената искова молба. Възразява , че
е получил застрахователно обезщетение. В тази връзка излага съображенията си, че застрахователят е
отказал да заплати застрахователно обезщетение,тъй като е счел , че застрахованото имущество не е
увредено от възникнал пожар и няма реализиран застрахователен риск.Не е
предвидено застрахователно покритие при кражба.Също е отказал , защото е констатирал нарушение на изискванията за
съхранение на лизинговото имущество и
липса на доказателства за размера на щетите.
Възразява ,че не са ангажирани доказателства за идентичност на вещите ,
предмет на лизинговия договор , с вещите,по отношение на които е настъпило
застрахователно събитие. Няма доказателства , че става въпрос за едни и същи
вещи.
Възразява , че приетото вземане е
погасено , като се позовава на т.2.2, т.5.10, т.12.8 от Общите условия,които са
в унисон с разпоредбата на чл.343 от ТЗ ,съгласно които рискът от погиване,кражба,повреждане или друга щета
на актива , независимо дали е застрахован или не , е за сметка на лизингополучателя.
С
допълнителната искова молба ищецът доразвива
фактическата обстановка , като посочва ,че става въпрос за взломна
кражба ,че не са налице посочените от
застрахователя причини да не заплати застрахователно обезщетение.
С допълнителния отговор ответникът доразвива
съображенията си в отговора ,като намира твърденията в допълнителната искова
молба за ирелевантни.
От
представените доказателства към исковата молба се установява ,че е сключен договор за финансов Л. №20111114/24.11.2011 г.
със страни БМ Л. АД,като лизингодател ,
Б. М.-БГ ЕООД,като лизингополучател, П.Г.Б. , Г. П. Б. и Р.К. ЕООД ,
като солидарни съдлъжници. Предмет на договора е придобиване на собствеността
описаните активи от лизингодателя по поръчка и съгласно условия на лизингополучателя,предоставянето им за
ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение при условията на договора. Активите са
посочени в т.1 от договора и са описани
подробно в Приложение №1 към него.
Договорът е сключен при Общи условия .
Приложено е постановление за спиране на наказателно производство от 19.08.2014 г. по досъдебно производство дознание №***/**** г.
по описа на ** РУП ,гр.П. ,което е образувано срещу неизвестен извършител за
това , че на 13.04.2013 г. в с.Я. е
отнел чужди движими вещи-части и агрегати за кари от владението на фирма Р.К.
ЕООД без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл.194,ал.1 НК и за това , че на 12/13.04.2013 г. в с.Я.
е запалил чуждо имущество със значителна стойност –складова база на фирма Р.К.
ЕООД-престъпление по чл.330,ал.1 НК. Постановлението е потвърдено с определение
№1662 от 08.10.2014 г. по чнд№5889/2014 г. по описа на РС П. и е влязло в сила.
Ищецът е приложил и служебна
бележка за възникналия пожар , ,инвентаризационен опис вследствие пожара и грабежите,изготвен от него ,писмо
относно аварийно изключване на електрозахранването за с.Я. на 13.04.2013 г. за
времето 01.47 ч. до 06.13 ч.
Ответникът е представил
застрахователната полица , предварителен и окончателен доклад във връзка
с нанесени щети, писмо-отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. С
допълнителния отговор е приложил
приемо-предавателен протокол за доставка от
28.11.2011 г. за предаване на
активите , предмет на договора за финансов лизинг на лизингополучателя.
Разпитани са свидетели-свидетелят К. на страната на ищеца и свидетелят Д.
на страната на ответника . Първият свидетел дава обяснения относно извършената
инвентаризация след кражбата и пожара, а вторият свидетел, служител на ответника-за обстоятелства по
договора ,за входиране жалба до прокуратурата във връзка с изгорелите активи.
Въз
основа на така събраните доказателства се установява по несъмнен начин ,че е сключен договор за финансов лизинг по
смисъла на чл.342,ал.2 от ТЗ, тъй като лизингодателят
се е задължил да придобие вещ при условия , които са му посочени от лизингополучателя,
и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Договорът е със смесен
характер. Включва елементи от договора за поръчка, от договора за
покупко-продажба на активите , от договора за наем , от договора за кредит.
Установява се и ,че активите на процесния договор за финансов лизинг са закупени и предоставени на лизингополучателя.
Т.е. изпълнение на задълженията на лизингодателя-ответника
по делото. Лизингополучателят е заплащал уговорените в договора месечни вноски
до м.октомври 2012 г. За периода м.октомври 2012 г. –м.юни 2015 г. е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза,от което се установява размера на
просрочените вноски - 172 891,88 лв. ,от които 123 844,80 лв. главница, 24 174,32
лв. ДДС , 20 727,27 лв. лихва
, 4 145,49 лв. такса разс.ДДС. Т.е.
за посочения период лизингодателят не е изпълнявал задължението си по чл.5
договора и погасителния план към него. Ищецът е съдлъжник на задължението. Т.е.
той не е изпълнил задължението си по договора за посочения период и в рамките
на посочения размер.
Установява се , че активите , предмет на договора за финансов лизинг, не са налични. Съгласно твърденията на ищеца
,причината за това е взломна кражба и палеж на 13.04.2013 г.,съставляващи
застрахователно събитие.
За финансовия лизинг се отнася
правилото на чл.343 от ТЗ, съгласно което рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя.
Това правило е възпроизведено и в Общите условия .Съгл. т.2.2 ,за негова сметка
е рискът от погиване , кражба ,
повреждане , или друга щета на актива , независимо от това дали същият е
застрахован или не. В този смисъл са и т.5.10 и т.12.8, съгласно които настъпването на застрахователно събитие
,независимо дали се покрива от полицата или не , не освобождава лизингополучателя от задължението да заплаща лизинговите
вноски и да изпълнява задълженията си по
договора за финансов лизинг и Общите условия. Правилото и Общите условия произтичат от кредитния
елемент на договора за финансов лизинг,а именно лизингодателят отпуска кредит
на лизингополучателя в размер на покупната цена, като осигурява възстановяване
на инвестицията си чрез получаване на лизингови вноски, като гаранция за
вземането си запазва правото си на собственост
върху вещта , но дава право на лизингополучателя да я изкупи на
определена цена ,надвишаваща на практика покупната цена,тъй като отделните лизингови
вноски не са само част от цената на
вещта,но включват и други елементи. Ето защо ,при така посочената правна уредба
и приети Общи условия настъпването на застрахователно събитие не води до
отпадане задължението за плащане на дължимите лизингови вноски. В тази връзка
основателно се явява възражението на ответника в отговора му, а неоснователна
тезата,че следва да се получи застрахователно обезщетение от застрахователя вследствие на дръзка и цинична кражба с взлом,ведно с
пожар.
За
пълнота следва да се посочи , че има разминаване между активите , посочени в
договора за финансов лизинг и инвентаризационния опис ,изготвен по повод настъпилото т.нар.застрахователно
събитие. Предмет на договора са два мотокара,подробно посочени със сериен номер
и характеристики , ведно с допълнения към тях - ротиращи кламери и кош за насипни материали. Такива активи не
фигурират в приложения инвентаризационен опис, а от показанията на свидетеля К.
се установява ,че машините били докарани за рециклиране , че някои детайли били
свалени от машините,че са оставени за ремонт. Тези показания се потвърждават
и от данните по досъдебно производство дознание №***/**** ,образувано за
отнемане на части и агрегати за кари и за палежа им. Ето защо ,не се
установява тезата ,че активите , предмет
на процесния договор за финансов лизинг са откраднати или опожарени, за да се
приеме , че е настъпило застрахователно събитие,като основание за заплащане на
застрахователно обезщетение.
С
оглед гореизложената фактическа обстановка и правни изводи , следва да се
приеме ,че предявеният иск по чл.694 от ТЗ се явява неоснователен и недоказан. До същият извод е достигнал и окръжният съд
,поради което неговото решение следва да
бъде потвърдено. Не са налице посочените оплаквания във въззивната жалба за
неправилни правни изводи. Напротив , същите съответстват на установената
фактическа обстановка по делото и на материалния закон. Ето защо, въззивната
жалба следва да се остави без уважение ,като неоснователна и недоказана , като
се потвърди решението в обжалваната му част.
Водим от гореизложеното, апелативният съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №264 от 14.05.2018 г. по търг.дело №417/2016 г. по описа на Окръжен
съд П. в частта му , с която е отхвърлен
предявеният иск от Р.К. ЕООД – в несъстоятелност с правно основание по чл.
694 от ТЗ за установяване
несъществуването на прието вземане на БМ
Л. АД в размер на 172 891,88 лв.,формирано , както следва:
123 844,80 лв. главница, 24 174,32 лв. ДДС , 20 727,27 лв. лихва , 4 145,49 лв. такса разср.ДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.