Решение по дело №863/2010 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 351
Дата: 29 юни 2011 г. (в сила от 11 октомври 2011 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20104500100863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

№ 351

гр.Р.,29.VІ. 2011год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Р.нският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на осми юни през две хиляди и единадесета  година,в състав:

 

Председател:АНЕТА Г.

Членове:

 

 

При секретаря  С.П.  и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Г. гр.д.№ 863 по описа за 2010 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по чл. 135 ЗЗД.

           Ищецът твърди,че с ответното дружество”***”ЕООД сключили предварителен договор за продажба,по силата на който ответникът се задължил да му продаде  магазин №4 по ул*** в жк***град Р. в срок до 15.ІІ.2010 год.Дружеството-продавач придобило собствеността върху имота чрез договор за продажба ,сключен с втория ответник***ЕООД с нот.акт № ***,като продажната цена била заплатена на 30.ХІІ.съгласно издадена фактура и касова бележка.Ищецът узнал,че ***ЕООД е предявило иск против „***”ЕООД за сумата 34800 лева,представляващи договорената съгласно нотариалния акт продажна цена.Искът се  основавал си на сключено между двете дружества споразумение от 13.І.2010 год.,в което продавачът му по предварителния договор признал че не е платил продажната цена.Издаденият касов бон за сумата 34800 лева бил анулиран със сторно касова бележка от 30.ХІІ.2009 год.За принудителното събиране на вземането ,произтичащо от договора за продажба на имота,***ЕООД образувало изпълнително производство под № 514/2010 год.по описа на ЧСИ Цв.Г.,по което имотът е възбранен и е насрочена публична продан.Ищецът счита,че с подписването на споразумението от 13.І.2010 год.и приемане на сторно касова бележка от 30.ХІІ.2009 год.продавачът по предварителния договор е увредил интересите му,признавайки несъществуващо задължение и отричайки извършено плащане.Налице било и увреждане от страна на втория ответник,който е приел волеизявлението за несъществуващото задължение от страна на „***”ЕООД  и така препятства възможността да реализира правата си по предварителния договор за продажба.Иска от съда да обяви за недействителни по отношение на него както следва:споразумението от 13.І.2010 год.между двамата ответници;действията на първия ответник по мълчаливо приемане на  сторно –касова бележка от 30.ХІІ.2009 год.по фактура № 312 от същата дата ,както и издадената от ***ЕООД сторно касова бележка от 30.ХІІ.2009 год.по фактура № 312 от същата дата,с които се увреждат интересите му на кредитор на първия ответник по предварителния договор за продажба на имот от 12.І.2010 год.

           Ответникът „***”ЕООД признава иска,както и обстоятелствата,на които се основава.Твърди,че с ищеца са сключили предварителен договор за продажба на имот на 12.І.2010 год.,по отношение на който ЧСИ е предприел действия за публична продан по искане на втория ответник,както и че между двете дружества има висящ процес за задължението от 34800 лева ,представляващо продажната цена на имота. Твърди,че е платил продажната цена от 34 800 лева за магазина и оспорва подписа на представляващия дружеството в споразумението от 13.І.2010 год.

           Ответникът ***ЕООД оспорва иска и обстоятелствата,на които се основава .Счита същия за недопустим в частта,в която се иска прогласяване недействителността на сторно касова бележка от 30.ІХ.2009 год.,доколкото това действие не е извършено от длъжник.Оспорва споразумението от 13.І.2010 год.между двете дружества да уврежда интересите на ищеца,като твърди,че същото съдържа действителните волеизявления на страните по него,удостоверено с автентичните подписи на законните им представители.Оспорва качеството на кредитор на ищеца по отношение на ответника”***”ЕООД и в тази връзка истинността на предварителния договор за продажба на имота,както и наличието на останалите елементи на фактическия състав  по чл.135 ЗЗД.

           Окръжният съд като взе предвид твърденията и доводите на страните, и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:  

           На 30.ХІІ.2009 год.между ответните търговски дружества е сключен договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт № 178 т.ІІ на нотариус рег.№ 216,по силата на който ***ЕООД продава на „***”ЕООД магазин № 4 на първия етаж на обществено-жилищен комплекс *** по ул*** в град Р.,подробно описан по площ, разположение ,граници,права на съсобственост в общите части  и идентификационен номер в нотариалния акт,за сумата 34800 лева с включен ДДС,платима на три вноски както следва:15000 лева в срок до 14.І.2010 год.;5000 лева в срок до 30.І.2010 год. и 14800 лева в срок до 1.ІІІ.2010 год.Свидетелката Александрова,технически сътрудник при ответника***ЕООД твърди,че в деня на продажбата съставила фактура и издала касов бон за сумата 34800 лева,за да спази счетоводните изисквания и срока от 5 работни дни,без да се запознае подробно с условията за плащане на продажната цена по нотариалния акт.След като установила,че плащането е разсрочена и в касата на дружеството не са постъпили пари от продажбата,съставила сторно касова бележка за корекция на касов бон по фактура № 312/30.ХІІ.2009 год. с -34800 лева.Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката като непосредствени,подкрепени и от останалите доказателства по делото,които ще бъдат обсъдени по-долу.На 13.І.2010 год.ответниците,представлявани от законните им представители,се споразумели,че продажната цена по договора за продажба не е изплатена от „***”ЕООД  и се дължи при уговорените с него условия.В хода на делото ответникът „***”ЕООД е оспорил автентичността на подписа на управителя Д.Н. ,положен върху документа и с оглед заявеното от ***ЕООД становище,че ще се ползва от него,съдът е постановил проверка на истинността на оспорения документ .Съобразно правилата на чл.193,ал.3 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест за доказване неистинността на носещ подписа на оспорилата го страна частен документ,тя лежи върху страната,която го оспорва.В този смисъл са дадените от съда указания на ответника”***”,който не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си.Поради това съдът приема оспорването за недоказано и цени споразумението от 13.І.2010 год.наред с останалия доказателствен материал.За установяване на обстоятелството платена ли е сумата по договора за продажба между ответните дружества е прието заключение на икономическа експертиза,което съдът възприема като компетентно и пълно.След извършена проверка в счетоводството на ***ЕООД вещото лице е констатирало,че  фактура № 312/30.ХІІ.2009 год.е осчетоводена по партидата на „***”ЕООД по счетоводна сметка 411 и по нея няма осчетоводено плащане както към 30.ХІІ.2009 год.,така и към момента на извършената от експерта проверка.Изложеното дотук дава основание на съда да приеме,че сумата от 34800 лева,представляваща продажната цена на магазина по договора за продажба по нот.акт № *** год.не е платена от купувача „***” ЕООД на продавача***ЕООД. Следователно,волеизявленията на страните в споразумението от 13.І.2010 год.отразяват действителните им отношения по сключения договор за продажба и удостоверяват съществуващо задължение на „***” към ***ЕООД в размер на 34000 лева,неплатена цена по този договор.

           Правото на иск по чл.135 ЗЗД  принадлежи на лице,което има качество на кредитор на длъжника,независимо от вида на вземането му,парично или непарично.Титуляр на това право е и купувачът по предварителен договор,който на общо основание е легитимиран чрез иска по чл.135 ЗЗД да получи защита срещу увреждащите го действия на длъжника.За успешното му провеждане ищецът трябва да установи качеството си на кредитор,увреждащи го правни действия на кредитора и знание за увреждане у последния и съконтрахента му по двустранна възмездна правна сделка.В разглеждания случай не е налице нито една от предпоставките по чл.135 ЗЗД.Ищецът основава качеството си на кредитор по отношение на първия ответник от облигационното си отношение с източник предварителен договор за продажба на недвижим имот,предметът на който е идентичен с този по нот.акт № *** год.,истинността на който е оспорена от ответника ***ЕООД.В хода на проверката по чл.193,ал.2 ГПК ищецът не е представил оригинала на договора от 12.І.2010 год. и не е ангажирал доказателства,чрез сравняването с които да се провери истинността му.Последиците от процесуалното бездействие на ищеца са уредени в чл.194 ГПК,а именно  обявяването на документа за неистински и изключването му от доказателствения материал.При това положение съдът приема,че ищецът не е кредитор на ответника”*** ” ЕООД по предварителен договор за продажба на имот,което прави иска за обявяване недействителността на споразумението от 13.І.2010 год.между ответните дружества неоснователен. Това основание е достатъчно за отхвърлянето му,но съдът счита за необходимо да отбележи също и че  признаването на задължението от 34800 лева към продавача по нот.акт № 178/2009 год.от страна на ответника „***” не представлява  увреждащо ищеца правно действие,тъй като не съставлява пречка за сключване на окончателен договор за продажба на недвижимия имот,който и към настоящия момент продължава да е в собственост на ответника”***”ЕООД.По изложените съображения искът в тази част е неоснователен и следва да се отхвърли.

           Както вече се посочи,искът по чл.135 ЗЗД защитава кредитора от увреждащи го правни действия на длъжника.Издадената от ответника***ЕООД сторно-касова бележка от 30.ХІІ.2009 год. не попада в тази категория.На първо място,не е действие от лице,за което да се твърди,че има качество на длъжник по отношение на ищеца,а на следващо място,не представлява правно действие,създаващо или увеличаващо длъжниковата неплатежоспособност.Поради това искът се явява недопустим и производството в тази част подлежи на прекратяване.

           При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3  и ал.4 ГПК съдът възлага в тежест на ищеца разноските на ответника ***ЕООД в производството в размер на 1760 лева.Разноски в полза на ответника „***”ЕООД не се присъждат поради липса на доказателства за направени такива.

           Мотивиран така съдът

 

Р   Е    Ш     И:

 

           ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.Д. *** против „***”ЕООД със седалище и адрес на управление град Р.,ул.”..”№.. и ***ЕООД със седалище и адрес на управление град С.,район иск за обявяване на недействително на основание чл.135 ЗЗД по отношение на ищеца на сключеното между ответниците споразумение от 13.І.2010 год.за дължимата от „***”ЕООД на ***ЕООД продажна цена по нот.акт № 178/2009 год. в размер на 34800 лева.

           ПРЕКРАТЯВА производството по иска за обявяване на недействителна  по отношение на ищеца на основание чл.135 ЗЗД на сторно касова бележка от 30.ХІІ.2009 год.поради недопустимост.

           ОСЪЖДА А. Д. ***,ЕГН ********** да заплати на ***ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С.,район ….  сумата 1760 лева разноски в съдебното производство пред тази инстанция.

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВтАС.

 

                                                              СЪДИЯ: