Р Е Ш Е Н
И Е
Номер: 40 9 юни 2020 година Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 36 по описа
за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН.
С
Решение № 6/17.01.2020г., постановено по АНД № 312/2019г., Исперихският районен
съд е изменил Наказателно постановление № 6330/02.09.2019г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Агенция
„Пътна инфраструктура“- град София, като е намалил наложената на Е.
Б. глоба от 3500 на 1500 лева.
Против
посоченото решение е постъпила касационна жалба от Е.
Х. Б.
от град К. Жалбоподателят твърди, че решението на ИРС е незаконосъобразно и се
моли за неговата отмяна, както и за отмяната на издаденото наказателно
постановление.
Ответната
страна- Агенция „Пътна инфраструктура“-
град София счита решението на ИРС за правилно и законосъобразно и моли съда да
го остави в сила.
Прокурорът
също предлага на съда да остави в сила решението на Разградския районен съд
предвид липсата на касационни основания за отмяната му.
Разградският
административен съд, след проверка на атакувания съдебен акт във връзка с
оплакванията на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но неоснователна.
Фактическата
обстановка по делото е следната: На 05.08.2019г. на път ІІІ-702, км 15+020 в
центъра на село Къпиновци служители на Агенция „Пътна инфраструктура“-София
спрели за проверка Б., който управлявал съчленено ППС с пет оси-
МПС с две оси марка ДАФ и рег.№ ********
и полуремарке с три оси с рег.№ ********.
При направените измервания е установено, че
измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 14,820
т при максимално допустимо натоварване 11,5 т. При измерено разстояние между
осите 1,32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,220 т при максимално допустимо
натоварване на тройната ос 24 т. Водачът не представил разрешение от
администрацията, управляваща пътя.
Измерванията
са извършени с електронна везна и ролетка.
Установените
нарушения са отразени в съставения срещу Б.
акт № 0006631/05.08.2019г.
Актосъставителят приел, че водачът е нарушил чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона
за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Въз
основа на установеното в акта е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на Б. е наложена глоба в размер на 3500
лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.
Районният
съд е приел, че административното нарушение е установено по категоричен начин
от обективна и субективна страна, а наказателното постановление е издадено в
съответствие с приложимите материални норми. Приел е, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е приел, че
наложеното на Б. наказание е явно несправедливо и го
е намалил на 1500 лева. Приел е, че няма данни за други нарушения на водача и
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Касационната
инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, поради което няма да ги
преповтаря.
В
касационната жалба се съдържа оплакване, че административнонаказателното
производство е протекло при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, но районният съд не е отчел това обстоятелство. Счита, че в случая са
извършени две нарушения, тъй като превишението на
максимално допустимата маса е по два показателя и като е наложил само едно
наказание и за двете нарушения, административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Осен това сочи, че нарушения са допуснати и в процедурата по
съставяне на акта, тъй като на жалбоподателя е връчено нечетливо копие на акта
с поправки по него.
Касационният съд счита тези оплаквания за
неоснователни. Вмененото във вина на
жалбоподателя административно нарушение е едно- движение на извънгабаритно/тежко пътно превозно средство без разрешение
на собственика или администрацията, управляваща пътя. Няма никакво значение
дали е налице превишение на максимално допустимата маса по един или няколко
показателя. Не се установяват и процесуални нарушения в процедурата по
съставянето на акта. Той е съставен при спазване на изискванията на ЗАНН, в
присъствието на нарушителя, който е
отразил в него и възраженията си: „товаренето е извършено с фадрома
и не мога точно да определя тонажа“. Не
са допуснати и процесуални нарушения във връзка с установяването на фактите по
делото. Масата на превозното средство, както и натоварването на осите е
установено с техническо средство от одобрен тип, което е преминало последваща
проверка на 29.03.2019г.
Съдът намира за неоснователно и оплакването, че
водачът не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като
законът не му е вменил задължение да получи разрешение от
администрацията или собственика на пътя, което да му позволи да се движи с тежко превозно
средство.
Чл. 53,
ал. 1 от ЗП предвижда, че отговорни за нарушения на посочените в нея разпоредби
от ЗП са всички физически лица и не поставя изискване за специално качество на
субекта на нарушението. С оглед легалното определение на превозвач, дадено в §
1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози и субекта, и вида на
санкцията, предвидената в чл. 54 от Закона за пътищата е очевидно, че за
допуснати от превозвачите нарушения на чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в"
и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 от ЗП се прилага санкционната норма на чл.
54, ал. 1, предложение 2 от ЗП. Наред с това, в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11 изрично е посочено, че контролните органи на Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното
и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
В случая не може да се приложи и чл. 177, ал.
3 от Закона за движение по пътищата. Тази санкционна норма е бланкетна и обща и
се прилага в случаите на управление на пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, но само
ако не е налице специална санкционна норма. Разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗП, описана по-горе, се явява специална и се отнася само за
случаите, в които се осъществява движение
по републикански път с тежко ППС без разрешение. Ето защо съобразно основния
принцип в случая следва да се приложи специалната, а не общата санкционна
норма.
На
следващо място жалбоподателят като водач на ППС и то по професия такъв, следва
да е запознат с всички изисквания на нормативните актове, регламентиращи
правилата за ползване на пътищата. Преди да започне движението по пътищата с
конкретно ППС водачът следва да се убеди, че са налице всички предвидени в Закона за пътищата
предпоставки – документи за платени такси, разрешения, и т. н., които му
позволяват да ползва конкретния път.
Нарушението на водача е непредпазливо- той не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Изложените в касационната жалба доводи
относно приложението на чл.28 от ЗАНН са
обсъдени в решението на районния съд, изложени са и мотиви в насока, че случаят
не е маловажен. Същите се споделят и от касационната инстанция и не следва да
се преповтарят. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства наказанието е следвало да бъде
определено под средния размер на
предвиденото в закона, поради което го е намалил от 3500 на 1500 лева.
Поради
това решението на РС- Исперих следва да бъде оставено в сила като валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 6/17.01.2020г., постановено по АНД № 312/2019г. по описа на
Районен съд-Исперих.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/