№ 1055
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100500615 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 264273/20.01.2021 г. от
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт ХР. Д., срещу
Решение № 261646/11.12.2020 г., постановено по гр. дело № 18167/2019 г. по описа на ВРС,
ХXXV състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК831030580, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1606, „ул.
Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р.В., чрез юрисконсулт ХР. Д., срещу Н. Д. СТ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, п.к. 1335, ж.к. „Люлин“, бл. 116, вх. "Б“, ет. 6, ап. 40,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева, представляваща
дължима главница по Договор за кредит № **********, сключен на 04.08.2016 г. между
„4финанс“ ЕООД и Н. Д. СТ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 99, ал.1 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал.1
ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е
постановено при неправилно преценени доказателства. Сочи, че последният неправилно е
приел представените документи за неподписани от страните, тъй като предоставеният
препис от договора не носи физически подпис на двете страни. В тази насока излага, че
приложените към исковата молба електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното
съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. Посочва, че за да е налице валиден
договор, сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат
електронни изявления и на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята им за
1
сключване на договора. Сочи, че за процесния договор и неговото последващо изменение –
искане за допълнителен кредит, няма техническа възможност същите да бъдат генерирани
без кредитът да бъде одобрен.
Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Претендира
разноски за две инстанции.
Допълнително в жалбата се излага, че в постъпило Становище на 16.11.2020 г., на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, е направено изменение на предявения иск, като в
условията на евентуалност, в случай че съдът счете, че между първоначалния кредитор
„4финанс“ ЕООД и ответника не е възникнало валидно заемно правоотношение по
процесния договор за кредит, то тогава ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 500 лв., същата получена от ищеца без правно основание. Сочи, че
цитираното изменение в условията на евентуалност не е докладвано от съда, нито е
обсъдено в постановеното решение, поради което счита, че правата на ищеца са били
нарушени в процеса.
След законоустановения срок е депозиран отговор от адв. Елица Маркова, в
качеството й на особен представител на Н. Д. СТ., с който се оспорва въззивната жалба.
Счита първоинстанионното решение за правилно и законосъобразно, като излага подробни
съображения в тази насока.
В съдебно заседание въззивната страна „Кредитреформ България“ ЕООД не се
представлява. В депозирано становище вх. № 8392/05.05.2021 г. поддържа доводите във
въззивната жалба. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна Н.С., се представлява от особен
представител адв. Е.М., преупълномощена от особения представител на въззиваемия, която
оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Кредитодателят е представил неподписани заверени копия от общо четири Договора
за кредит № ********** между „4финанс“ ЕООД и Н. Д. СТ.: първият, от дата 04.08.2016 г.
- за сумата от 100,00 лв., с лихвен процент 40,88% и ГПР 49,5%; вторият, също от дата
04.08.2016 г. - за сумата от 150,00 лв., с лихвен процент 40,88% и ГПР 49,5%; третият, от
дата 18.08.2016 г. - за сумата от 400,00 лева, с лихвен процент 40,88% и ГПР 50%;
четвъртият, от дата 25.08.2016 г. - за сумата от 500,00 лв, с лихвен процент 40,56% и ГПР
49,7%. Цитираните договори са за срок от 30 дни, като за дата на получаване на сумите е
отразено 04.08.2016 г., а за дата на връщане на сумите - 03.09.2016 г. Към същите са
приложени и Общи условия на договора за кредит. В т. 3.1 от ОУ е посочено, че договорът
за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на кредитодателя в
Интернет (www.vivus.bg) или подписал на хартиен носител. За целта, след като
кредитополучателят натисне бутон „Подпиши“, съгласно т. 1.8 на ОУ, кредиторът е
следвало да изпраща до кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на
посочения в профила на кредитополучателя електронен адрес, с който потвъждава
сключването на договора за кредит. Страните изрично се съгласяват съобщенията по
електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на
саморъчни подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. В т. 3. 2 е предвидено след
сключване на договора по описания начин кредиторът незабавно да преведе сумата на
2
кредита по сметка на кредитополучателя или по избран от последния алтернативен начин.
Срокът на договора започва да тече от датата на превеждане на сумата.
Видно от Разписка за извършено плащане № 2000000108403690 от дата 04.08.2016 г.,
наредителят „4финанс“ ЕООД е направил чрез „Изи пей“ паричен превод в полза на Н. Д.
СТ. в размер на 100,00 лв.
Видно от Разписка за извършено плащане № 2000000108412684 от дата 04.08.2016 г.,
наредителят „4финанс“ ЕООД е направил чрез „Изи пей“ паричен превод в полза на Н. Д.
СТ. в размер на 50,00 лв.
Видно от Разписка за извършено плащане № 2000000109210306 от дата 18.08.2016 г.,
наредителят „4финанс“ ЕООД е направил чрез „Изи пей“ паричен превод в полза на Н. Д.
СТ. в размер на 250,00 лв.
Видно от Разписка за извършено плащане № 2000000109630407 от дата 25.08.2016 г.,
наредителят „4финанс“ ЕООД е направил чрез „Изи пей“ паричен превод в полза на Н. Д.
СТ. в размер на 100,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата , доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба. В настоящия случай първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД.
В частта, с която претенцията е отхвърлена за сумата от 567,70 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 04.09.2016 г. до 22.11.2018 г., и сумата от 115,32 лева,
представлаваща сбор от дължими такси за експресно разглеждане, първоинстанционното
решение, като необжалвано, е влязло в сила. Пред въззивния съд стои като спорна само
претенцията за присъждане на главницата по договора.
Поддържаното от жалбоподателя оплакване относно извода на първоинстанционния
съд за неподписаност на представените от същия документи определя основния спор по
делото - наличието на валидно облигационно отношение, от което е възникнало
задължението, чието изпълнение се търси чрез предявените осъдителни искове.
Няма спор, че дружеството-ищец (сега въззивник) претендира процесните суми на
основание сключен договор за цесия с "4финанс" ЕООД, с който последното е прехвърлило
вземанията си по договор за кредит № ********** с Н.С..
Настоящият въззивен състав съобразява, че с оглед предмета, страните - кредитодател
е небанкова финансова институция, а кредитополучател е физическо лице, действащо извън
рамките на своята професионална или търговска дейност (потребител), правата и
3
задълженията, както и начина за сключване на твърдения процесен договор (от разстояние),
са приложими ЗЗД, ЗПК и ЗПФУР.
Разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР посочва характеристиките на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, като това е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно
или повече. Средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя (арг. § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР).
Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически
факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя;
спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на
потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
От гореизложеното следва, че за сключването на процесните договори за кредит с Н.
Д. СТ. е необходимо да е налице съгласие на потребителя, което следва да е изразено по
ясен и недвусмислен начин – без изрично заявено съгласие на потребителя не може да се
приеме, че е възникнало договорно правоотношение. Нормите на чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР
посочват по какъв начин доставчикът следва да проведе доказване на изпълнението на
задълженията си по ал. 1. В ал. 2 е конкретизирано, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Съгласно ал. 3, преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2, и чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП, Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. В чл. 13, ал. 1 на
същия закон е посочено, че електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т.
10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Това е всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. В чл.
13, ал. 4 е уредено, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания
електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните.
В конкретния казус въззивникът – ищец в първоинстанционното производство,
излага в обстоятелствената част на исковата молба, че процедурата по сключване на
процесните договори за кредит е описана подробно в Общите условия на „4финанс“ ЕООД:
кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на
"Вивус" на интернет страница www.vivus.bg; след подаване на заявката, проект на договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на "Вивус";
кредитополучателят подписва договора чрез натискане на бутона "Подпиши", като с
посоченото действие се счита, че се подписва всяка страница от договора и приложимите
4
Общи условия, както и стандартен европейски формуляр. Твърди се още, че на посочената
интернет страница, на подсигурен PDF формат, са предоставени предварително Общите
условия на договора за кредит, както и стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, съобразно с изискванията на чл. 8 от ЗПФУР.
Сключването на твърдения договор за кредит се финализира с предоставянето на
лични данни, като с изпращането на съгласие/потвърждение от кредитополучателя до
дружеството-кредитор посредством електронната страница на кредитодателя, съгласно т. 1.8
от Общите условия, следва да се приеме, че кредитополучателят изявява своята воля за
сключването на договора и приема Общите условия. За това обстоятелство обаче по делото
не са представени доказателства нито на хартиен носител, нито в електронен вид. Липсват
технически или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца за изявление на
потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до кредитора съгласно чл. 1.8 от ОУ.
Липсват и каквито и да било други доказателства за проведена електронна кореспонденция
между страните – не са представени нито заявка на потребителя за предоставяне на заем,
нито потвърждение от страна на кредитора за отпускане на такъв под формата на имейл до
посочения в профила на кредитополучателя електронен адрес. От представените
доказателства не може да се приеме, че единствено въвеждането на личните данни на
ответника в системата на кредитодателя е достатъчно, за да се счита, че същият е дал
съгласие за сключването на процесния договор .
Съгласно т. 3.1 на Общите условия, страните изрично се съгласяват съобщенията по
електронната поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на
саморъчни подписи. В ЗЕДЕП е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис,
се приравнява на подписан с материален такъв. В случая обаче ищецът не е доказал, че
представените от него Договор и Общи условия като електронни записи са възприети от
ответника и подписани от последния с какъвто и да е подпис.
По силата на нормата на чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР, кредитодателят е могъл да извърши
запис на изявлението-съгласие/потвърждение до кредитора съгласно т. 1.8 от ОУ, направен
от кредитополучателя по електронен път, респективно да докаже извършването му със самия
запис, каквото доказателство в случая липсва. С оглед спецификата на сключване на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, неслучайно са въведени
изричните правила на чл. 18 от ЗПФУР и следва ищецът да може да представи документи,
проследяващи хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното
правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до завършването й с
подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на
потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор.
Поради горното, настоящият състав приема, че не е доказано сключване на договор за
потребителски кредит от разстояние. Само на това основание, претенциите на ищеца се
явяват неоснователни. Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. По тази част няма основание за определяне на разноски в полза на
въззивника.
Оплакването относно попълване на делото с допълнителни доказателства за
изпълнението на такъв договор не би имало значение за решаването на спора.
С въззивната жалба се поддържа оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като е пропуснал да докладва, съответно
да се произнесе по реда на чл. 214 ГПК. В сега действащия ГПК са предвидени редица
5
преклузии, в това число се включват и ограниченията за изменение на иска, предвидени с
ал. 1 на цитирания законов текст, като са установени два различни срока: до приключване на
първото заседание за разглеждане на делото (когато изменението засяга основанието на иска
или претендираното право - чл. 214, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК) и до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция (когато изменението е само в размера на предявения иск или се
преминава от установителен иск към осъдителен и обратно). Когато ищецът е предприел
изменението на иска своевременно, както в настоящия случай, липсата на произнасяне от
първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Това нарушение подлежи на отстраняване при наличието на обосновано оплакване
във въззивната жалба. От изложеното от жалбоподателя се установява, че същият счита, че
липсва изрично произнасяне в диспозитива на първоинстанционното решение по този
въпрос. Именно това дава основание на настоящия състав да приеме, че въведеното с
жалбата оплакване по своето естество представлява молба по чл. 250 от ГПК. Компетентен
да се произнесе по допустимостта и основателността й е съдът, постановил решението,
чието допълване се иска. Поради горното, производството в частта, съответна на
въведеното с жалбата оплакване за процесуално нарушение по неразгледан евентуален иск,
следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне. Разноски по тази част от производството следва да бъдат определени след
постановяване на акт по същество на осн. чл. 81 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 615 по описа за 2021 година на ОС –
Варна, в частта, съответна на въведеното с въззивна жалба вх. № 264273/20.01.2021 г.
оплакване за процесуално нарушение по неразгледан от първоинстанционния съд
евентуален иск, обективиран в Становище вх. № 282007/17.11.2020 г., поради наличие на
предпоставките на чл. 250 ГПК, и ВРЪЩА гр. д. № 18167/2019 г. на РС – Варна, за
разглеждане на молбата за допълване на решението с произнасяне по евентуален иск по чл.
55 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261646/11.12.2020 г., постановено по гр. дело №
18167/2019 г. по описа на ВРС, ХXXV състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р.В., чрез
юрисконсулт ХР. Д., срещу Н. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, п.к. 1335, ж.к.
„Люлин“, бл. 116, вх. Б, ет. 6, ап. 40, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 500,00 лева, представляваща придобита с цесия главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 03.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 99, ал.1 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7