Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                   /               .12.2019 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

Секретар: Анна Димитрова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР А.

Като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 2732 по описа на съда за 2019 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от К.Г.М., ЕГН **********,***, против Решение №1474/18.07.2019г по АНД № 3036/2019г на РС-Варна, ІV с-в, с което е потвърдено издаденото от началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 04- Варна, НП №19-0442-000290/12.04.2019г и наложената на касатора Глоба в размер на 800лв. на осн.чл.638 ал.2 вр.ал.1 от Кодекса за застраховане. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 и т.4 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, като се твърди, че са му вменени задължения, които не би могъл да изпълни, тъй като не би могъл да знае, че задължителната застраховка е била изтекла поради неплащане на поредна вноска, а и определеният размер на глобата е непосилен за него. С тези  съображения. се претендира  отмяна на незаконосъобразното решение на ВРС и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Касационният ответник, надлежно уведомен, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна.

 

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

 

С проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 19.03.2019г М. управлявал собствения си л.а. „Мерцедес” с рег. №Х **** ВН по път І-9 посока Варна – Бургас. В района на местност „Харамията” той бил спрян от служители на 04 РУ при ОДМВР-Варна, един от които св.А., за извършване на проверка. Наред с останалите документи, в хода й от водача бил изискан такъв, удостоверяващ сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, какъвто той не представил, а извършената онлайн проверка от полицейските служители установила, че такъв договор за автомобила не е сключен. За така установеното нарушение, квалифицирано по чл.483 ал.1 т. от КЗ компетентният служител съставил на място АУАН против касатора, предявен му лично и подписан без възражения; такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. При последващата проверка и въз основа на изисканата от КАТ-Хасково справка за нарушител било установено, че с НП №18-0271-000531 на ОДМВР-Хасково, в законна сила от 20.07.2018г, К.М. е бил наказан за същото по вид нарушение – по чл.638 ал.3 от КЗ. При тези данни АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, както и правната квалификация на нарушението, и с НП от 23.11.2019г посочил, че то е извършено повторно, поради което на осн.чл.683 ал.2 пр.1 вр.ал.1 т.1 от КЗ, наложил на касатора предвидената с този текст глоба в размер на 800лв. 

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетенти органи,  в производството по издаването им са спазени предвидените в ЗАНН срокове и процедури, те съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, т.е. не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. Въззивният съд приел, че в случая е приложен правилно и материалният закон, и конкретно – че нарушението правилно е квалифицирано като повторно по см.чл.683 ал.2 от КЗ, и за него е приложена предвидената с текста глоба в абсолютен размер от 800лв. Възражението, че с предходното НП от 2018г М. бил наказан за това, че управлявал чужд л.а., за чиято застраховка нямал представа, че е невалидна, съдът отхвърлил с аргумент, че то е ирелевантно за съставомерността на настоящото нарушение при наличие на влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без сключена застраховка „ГО”, без значение дали за собствено или чуждо МПС, а настоящото такова нарушение е извършено в условията на повторност. Въз основа на тези мотиви съдът потвърдил изцяло НП.

Настоящият касационен състав преценява така достигнатите от предходния правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях съобразно предвиждането на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК.

Възраженията на касатора са неоснователни. Следва да бъде посочено, че възражението за незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон е не само бланкетно и неконкретизирано, но и неоснователно. С приобщените по делото доказателства е установено по несъмнен и категоричен начин, че с НП в сила от 20.07.2018г К.М. е наказан на осн.чл.638 ал.3 от КЗ за управление на чуждо МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите”, и на 19.03.2019г – в едногодишния срок по §1 т.51 от ДР на КЗ, е извършил ново нарушение от същия вид, управлявайки собственото си МПС без сключен задължителен застрахователен договор. В този смисъл както правната квалификация на настоящото му нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, така и санкционната норма – чл.638 ал.2 пр.1 вр.ал.1 т.1 от КЗ, са законосъобразни и правилно са приложени от АНО и преценени от предходния съдебен състав. С НП е наложена глоба в абсолютния размер по приложимия текст от 800лв, която не подлежи на изменение нито от АНО, нито от съда, а доколкото размерът на тази глоба е определен от законодателя, липсва основание да се счита за несправедлив.

Възражението за субективна несъставомерност на предходното нарушение, за което касаторът е наказан през 2018г, е неотносимо в настоящия случай при наличие на влязло в сила НП за същото, с което и той, и АНО, и съдът са длъжни да се съобразят. Нещо повече – след като знае, че вече веднъж е наказан за управление на МПС (макар и чуждо) без сключен застрахователен договор, М. е предприел управление на собствения си л.а., за който е изключено да не знае, че няма задължителна застраховка „ГО”, и то в едногодишния срок от наказанието за същото нарушение, което доказва субективната съставомерност на извършеното на 19.03.2019г нарушение, и на собствено основание квалифицира възражението за явна несправедливост на наказанието за него като неоснователно.

С оглед гореизложеното настоящият касационе състав намира, че обжалваното решение на ВРС не е обременено с наведените касационни пороци, а други основания за ревизия или отмяна на същото ня бяха установени и в хода на задължителна служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Това квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, за да бъде дадена възможност на законосъобразното НП да влезе в сила и да породи целените правни последици.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 пр.1 от АПК касационният съд

 

Р       Е        Ш         И :

           

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1474/18.07.2019г по АНД № 3036/2019г по описа на РС-Варна, ІV-ви състав, и потвърденото с него НП №19-0442-000290/12.04.2019г на началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 04- Варна, с което на К.Г.М., ЕГН **********,***, e наложена Глоба в размер на 800лв. на осн.чл.638 ал.2 вр.ал.1 от Кодекса за застраховане.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.