РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Велико Търново, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от Д. ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500238 по описа за 2025 година
С решение № 142 от 14.03.2025г. по гр.д. № 748/ 2024г. по описа на
ОС-В.Търново, е отхвърлен искът на Д. Х. Г. от гр. ***** срещу РАЙОНЕН
СЪД ЕЛЕНА за заплащане на сумата от 33000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на гр.д.№ 242/23 г. на ЕРС в разумен срок,
ведно със законната лихва от 12.08.2024 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от Д. Г. от гр.*****. Счита решението за недопустимо и
неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до
неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния
закон. Сочи, че не са обсъдени всичките й доводи и относимите към тях
доказателства, изводите на съда не отразяват действителното правно
положение между страните. Като основание за недопустимост на решението
сочи неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението му
по чл.15 от ТР № 3/ 22.04.2005г. по т.д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, според
1
която задължителното участие на прокурор съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е в
качеството му на контролираща страна. Сочи, че в случая производството е
проведено без конституирането на Прокуратурата на Република България
като контролираща страна по делото, което е процесуално нарушение. По
отношение на неправилността на обжалвания акт-сочи, че
първоинстанционният съд е извършил непълен и неточен доклад по чл.140
ГПК, и е дал неправилни указания на страните. Счита и че са били налице
всички предпоставки за отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като
по няколко дела ищец е Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-
докладчикът, поради което е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този
случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало
предпоставки за основателно съмнение у него и предвид на това е следвало да
се отведе, като цитира практика на ЕСПЧ. Моли въззивният съд да обезсили
решението и да го върне на друг състав на ВТОС за разглеждане, а ако счете,
че решението е допустимо-да го отмени като неправилно и да уважи изцяло
предявения иск.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба Районен съд-Елена.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република
България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде
потвърдено като правилно решението на ВТОС.
Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не
е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Предявяването на иск за
обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.
2
2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че
е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен
иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за
упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското
дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на
установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да
приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. -
Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. -
допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от
нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е
обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. При извършената служебна
проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които
обуславят нищожност или недопустимост на същото.
Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това,
че Прокуратурата на Република България не е конституирана като
контролираща страна съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователно. В
случая Прокуратура на Република България е редовно призована и участвала
чрез неин представител в първоинстанционното производство, предвид на
което е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ
за задължително участие на прокурор.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Производството по гр. д. № 748/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново е образувано по предявен иск от Д. Хр.Г. от гр. ****** против
Районен съд – Елена, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от
ЗОДОВ за сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото й
на разглеждане и решаване на гр.д. № 242/2023г. по описа на РС-Елена в
разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва,
считано от 12.08.20243г. до окончателното изплащане. Изложени са
3
обстоятелства, че в резултат от допуснато нарушение на правото й като страна
– ищец по гр.д.№ 242/2023г. по описа на РС – Елена, образувано пред ЕРС на
21.07.2023г., към момента висящо пред ВКС по касационна жалба на ищцата,
на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
ЕКЗПЧОС, е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди,
изразени в душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието й в
правосъдието, редом с житейски дискомфорт, погазване на основните й права.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на
чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния спор както пред
посочения ответник – Районен съд – Елена, така и пред другите инстанции.
Приел е, че делото пред Еленски районен съд е администрирано от съдия-
докладчика незабавно, в деня на постъпване на исковата молба-21.07.2023г.,
при което след отвод на двамата съдии от ЕРС, делото е изпратено незабавно ,
в същия ден, на ВТОС за определяне на друг съд, който да разгледа делото.
Прието е, че в нито един момент от производството развило се впоследствие
пред ВТРС и пред ВТОС по подадена от ищцата въззивна жалба, не е налице
допусната никаква забава при разглеждането и произнасянето. Направил е
извода, че липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на
фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна за отхвърляне на
иска, без да се обсъжда наличието на другите, поради което е отхвърлил
предявения иск. За пълнота на изложението е посочил и че от събраните по
делото доказателства не се установява и другия елемент от фактическия
състав-ищцата да е претърпяла твърдяните неимуществени вреди от
твърдяното от нея, но недоказано в процеса нарушение на правото й като
ищец по гр.д.№ 242/2023г. по описа на ЕРС на разглеждането и решаването му
в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
4
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269,
изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно
е приложена императивна материалноправна разпоредба.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищцата и относимите
към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното
правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният
съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,
преценил е правилно какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е
направил правилни правни изводи. Гр.д. № 242/2023г. пред РС-Елена, от чиято
забава при разглеждането му претендира права да бъде обезщетена ищцата, е
образувано на 21.07.2023г.; на същата дата двамата съдии от РС-Елена са се
отвели от разглеждане на делото и същото е изпратено на ВТОС за определяне
на друг равен по степен съд, който да го разгледа.Предвид на това, не е налице
твърдяната от ищцата забава при разглеждането и администрирането на
делото. Не се установяват действия или бездействия на РС-Елена по
посоченото дело, които да са забавени и извършени в нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от
КЗПЧОС.
Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за
отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е
Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е
налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора
от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно
съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, е несъстоятелно.
5
Посочената разпоредба визира като основание за отвод съществуването на
други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в
безпристрастността на съдията. Участието на съдия по друго дело с различен
предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които се
поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство,
пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност.
Евентуално основание за приложението на тази разпоредба би било налице,
ако ответник в настоящото производство е Окръжен съд - Велико Търново
(вж. Решение на ЕСПЧ - М. с/у България и Решение на Съда на ЕС по дело
C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на
съда, породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла
на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е
процедирано по начин, поставящ под съмнение разглеждането на спора и
постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по
делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав.
Оплакването, че съдът е извършил непълен и неточен доклад по
чл.140 ГПК, и е дал неправилни указания на страните, е неоснователно.
Първоинстанционният съд е изготвил е доклад по чл.140 ГПК, като страните
не са имали възражения по него, разпределил е правилно доказателствената
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, обсъдил е всички наведени от ищцата
твърдения и всички релевантни по делото факти, и се е произнесъл по всички
искания на страните и по всички техни твърдения и възражения.Предвид на
това, неоснователно е оплакването на жалбоподателката и в тази насока.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се
присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 14.03.2025г. по гр.д. № 748/ 2024г.
по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7