№ 363
гр. Шумен , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630102004 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.
ГД №2004/2021 год. по описа на ШРС е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Д. АР. ИЗ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, община ***, област
Бургас, ул.“***“ №34 и с настоящ адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №54, съдебен адрес: гр.Шумен,
ул.“***“ №109, ет.2, кантора 23, чрез адв.С. Т. от ШАК срещу ХР. Р. ИЗ., с ЕГН**********,
с постоянен адрес: гр.***, община ***, област Бургас, ул.“***“ №34, в която посочват, че
ответникът е нейн съпруг и че упражнява спрямо нея домашно насилие.
В съдебно заседание молителката Д. АР. ИЗ., редовно призована се явява лично и с
упълномощен представител – адв.С. Т. от ШАК, като поддържат молбата и молят спрямо
ответника да бъдат приложени мерки по ЗЗДН.
Молителят ХР. Р. ИЗ., редовно призован се явява лично и с упълномощен
представител – адв.Ю. Г. от ВАК, като оспорва изложената в молбата фактическа
обстановка.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Страните по делото Д. АР. ИЗ. и ХР. Р. ИЗ. са съпрузи от 12.08.2019 год. Двамата
имали родено едно дете – И. Х. И., родено на 03.08.2018 год. От самото начало на връзката
им ответникът злоупотребявал с алкохола, като в последните години проблемът се
задълбочил. Тъй като желаела да запази брака си молителката се съгласила да заминат за
***, където живеели до м.юни 2021 год., когато молителката решила да напусне съпруга си
и да се върне в България. Повод за това станал пореден скандал, при който И. й нанесъл
побой. Всичко това се случило в присъствие на детето, което започнало да пищи и вика.
Това принудило ответникът да запуши устата на детето със завивката, при което последното
започнало да се задушава. След завръщането си в страната молителката, заедно с детето
заживели с дома на нейните родители на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №54. Въпреки
изложеното ответникът продължил да й звъни по телефона, да я обижда и заплашва.
На 21.07.2021 год. около 5.00 часа ответникът пристигнал пред дома на родителите
на молителката. В автомобила, с който се придвижил имало още 3-4 човека, които били във
видимо нетрезво състояние. Паркирайки автомобила, усилили музиката и започнали да
крещят. И. влязъл в къщата и отишъл при свидетелката И. М. А., която била майка на
ищцата и поискал да й целуне ръка. Тъй като близките на И. не му позволили да остане в
къщата, след пристигането на ищцата, започнал да я обижда, като я наричал „курва“,
„мъстия“ и с други нецензорни изрази. Тъй като молителката се опитвала да затвори
входната врата, ответникът започнал да я бута, като заплашил, че отива да купи една туба с
бензин и ще се върне, за да ги запали.
По късно отново се върнал и продължил да отправя обидни думи спрямо ищцата.
Това принудило майката на И. се обадила на телефон 112, по повод на което на место
пристигнал полицейски екип, който задържал ответника за срок то 24 часа.
След издаване на заповед за незабавна защита същата била връчена на ответника на
27.07.2021 год., чрез неговата майка.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. А. М. и И. М. А., от
Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Удостоверение за сключен граждански брак,
Удостоверение за раждане,Служебна бележка изх.№143/16.07.2021 год., от материалите,
съдържащи се в докладна записка с рег.№1729р-20093/21.07.2021 год., Справка за
съдимост.
При преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. А. М. и И. М. А.. Двамата са
присъствали лично на възникналия между ищцата и ответника конфликт, като лично са
възприели поведението на И. и отправените от негова страна обидни изрази и заплахи към
ищцата. Въпреки, че и двамата се намират в близки родствени връзки с молителката съдът
2
намира, че показанията им са обективни, последователни, кореспондират както помежду си
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което следва да
бъдат кредитиран изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото е видно, че ответникът е съпруг на ищцата Д. АР. ИЗ. и
баща на детето И. Х. И., поради което последните се явяват лица от категорията на
посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 и т.5 от ЗЗДН. Молбата е подадена в
законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия
на ответника са извършени на 21.07.2021 год. Поради изложените съображения настоящият
състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства
съдържат данни за осъществено спрямо тримата ищци домашно насилие по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в
крещене на висок глас, пускане на силна музика пред дома на ищцата в ранните сутрешни
часове, нанасяне на обиди и заплахи, могат да бъдат характеризирани, като психическо и
емоционално насилие спрямо молителката и принудително ограничаване правото й на
спокоен живот, В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото
насилие се съдържат не само в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по
чл.9, ал.2 от ЗЗДН, но и в събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които напълно подкрепят изложеното в молбата и в декларацията.
Независимо от изложеното съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на
чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН самата декларация се явява доказателствено средство, като съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита дори и само на
основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства. От
страна на ответникът не са представени доказателства, които да оборват или поставят под
съмнение така установената от съда и изложена по-горе фактическа обстановка.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат
наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата
домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответника да упражнява такова и за в
бъдеще.
С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие, съдът
намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1,
т.1 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и
характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие, както и
обстоятелството, че страните имат общо дете, по повод на което ще продължат да
осъществяват контакти помежду си. В тази връзка съдът взе предвид и изявленията на
3
страните, направени в хода на съдебното производство, че са в процес на уреждане на
отношенията помежду си чрез постигане на споразумение за прекратяване на брака. С оглед
на изложеното съдът намира, че срока на мерките следва да бъде в размер около
минималния, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 4 месеца. Съдът
намира, че така определения срок на мерките би ограничил временно контактите между
страните, но би бил достатъчен за да им даде възможност да осмислят и преоценят
отношенията помежду си и за в бъдеще да положат усилия за тяхното подобряване,
доколкото ответникът е баща на общото им дете и за неговото правилно развитие за в
бъдеще ще бъде от съществено значение личните му контакти и с двамата му родители.
По отношение на част от мерките, а именно искането на ищцата да бъде забранено на
ответника да посещава местата за социални контакти и отдих, които ищцата посещава,
съдът намира, че доколкото същите не са конкретизирани, не могат да бъдат наложени със
заповедта за защита.
На основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че
на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай
съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на К. да бъде наложена глоба в
минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на
глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства относно
материалното състояние на нарушителя, но доколкото същият е в трудоспособна възраст и с
оглед данните по делото, че реализира трудова дейност в Република *** следва да се
приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна
заплата, установена за страната. В тежест на ответника следва да бъде възложено и
заплащането на дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък. По отношение направеното от ответната
страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение
съдът намира същото за неоснователно. Същото е определено в размер на минималното
предвидено възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което същото не е
прекомерно и не са налице условията за неговото намаляване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:
1.ЗАДЪЛЖАВА ХР. Р. ИЗ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, община
4
***, област Бургас, ул.“***“ №34 да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Д. АР. ИЗ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, община ***, област Бургас,
ул.“***“ №34 и с настоящ адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №54, съдебен адрес: гр.Шумен,
ул.“***“ №109, ет.2, кантора 23, чрез адв.С. Т. от ШАК.
2.ЗАБРАНЯВА на ХР. Р. ИЗ., с ЕГН********** да се доближава до Д. АР. ИЗ., с
ЕГН**********, до обитаваното от нея жилище, намиращо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“
№54 и до Детската градина, която посещава детето й – ДГ „***“ – филиал, с
административен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №22 за срок от 4 /четири/ месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на ХР. Р. ИЗ., с ЕГН**********
глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА ХР. Р. ИЗ., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на
ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ХР. Р. ИЗ., с ЕГН********** да заплати на Д. АР. ИЗ., с ЕГН**********
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по
смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РУ - Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – Шумен към ОД на МВР –
гр.Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5