Решение по дело №3048/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „Г. ФУУД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев“ № 130, представлявано от управителя К.С.Г., против Решение № 1676/09.10.2023г., постановено по АНД № 3837/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №155 от 15.05.2023г. издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на „Г. ФУУД“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание чл.79, ал.2, вр. ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, за нарушение на чл.79, ал.2, вр. ал.1 от ЗУАВ.

Според касационния жалбоподател решението на районен съд е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като не съответстват на писмените доказателства по делото и на извършените от него действия като актосъставител. Излагат се доводи, че разопаковането на месото и отстраняването на етикетите е извършено в съответствие с чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 853/2004, тъй като дружеството като търговец на дребно извършва търговия на месни продукти в преработен вид и представените търговски документи са в съответствие със смисъла на чл. 7, т. 1 от Регламента и доказват данни за произход, срок на годност и партида на производител на месото. Според жалбоподателя при издаването на НП е допуснато нарушение, като не е извършена проверка от представителите на ОДБХ – Пловдив по отношение на Дневника за входящ контрол на приетите храни и опаковъчни материали на „Г. Фууд“ ЕООД. Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на пар. 1 от ДР на ЗУАВ и чл. 3, пар. 16 от Регламент (ЕО) №178/2002 и посочва, че по смисъла на чл. 3, пар. 18 от Регламент (ЕО) №178/2002 „Г. ФУУД“ ЕООД е краен потребител и не попада в обхвата на ЗУАВ, тъй като не използва храната (месото) като част от операция за производство на храни и не ги преработва. Твърди се, че описаното в НП нарушение не е доказано по несъмнен начин, тъй като храните от животински произход намерени в обекта не са изследвани съгласно правилата на чл. 2 и чл. 6 от Наредба №7 от 09.10.2020г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни. Според жалбоподателя от предполагаемото нарушение не са засегнати обществени нарушения свързани с безопасността на храните и здравето на гражданите, и следва да се установи изключително ниска степен на обществена опасност. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя адв. М., поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните град Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за правилност и законосъобразност на решението на РС – Пловдив.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че със Заповед №152/27.03.2023г. на Директора на ОДБХ-Пловдив е определена комисия с участието на инспектори в отдел „КХ ГК“ при ОБДХ Пловдив, сред които и Х.К.К., която да извърши проверки на обекти на територията на Четвърто РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив, съвместно с представители на полицейското управление. В изпълнение на посочената заповед на 28.03.2023г. е извършена проверка на обект – заведение за бързо хранене, находящ се в гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев“ № 130, стопанисван от дружеството жалбоподател „Г. ФУУД“ ЕООД, при която е констатирано, че в складово помещение на обекта имало три броя фризери, тип ракла. В първия фризер е установено наличие на съхранявани замразени пилешки разфасовки, общо количество 30 кг. Във втория били съхранявани замразени свински разфасовки, общо количество 25 кг, а в третия фризер били налични замразени общо 30 кг свински разфасовки и 12 кг свински шишчета. Всички намерени от проверяващите храни били без здравна и идентификационна маркировка, без етикети, без данни за произход, срок на годност и партида на производител. Храните не били маркирани, етикетирани и отделени като странични животински продукти, категория ІІІ. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 0014078/28.03.2023г., подписан от служителите извършили проверката и от служител на „Г. ФУУД“ ЕООД. Въз основа на констатираното от проверката е съставен АУАН №0000693/03.04.2023г., подписан от управителя на „Г. ФУУД“ ЕООД със възражения, че представя търговски документи, които удостоверяват че месото е годно за човешка консумация. Във възражението е посочено, че храните се купуват регулярно ежеседмично и че в обекта няма застояли храни.

Възприемайки изцяло фактическите констатации в АУАН и дадената им правна квалификация, АНО издал оспореното пред районния съд НП № №155 от 15.05.2023г, с което на основание чл.79, ал.2, вр. ал.1 от ЗУАВ на „Г. ФУУД“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева за нарушение по чл.79, ал.2, вр. ал.1 от ЗУАВ.

С обжалваното Решение № 1676/09.10.2023г., постановено по АНД № 3837/2023 г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателното постановление. За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че по безспорен и категоричен начин е доказано извършването на нарушението по чл. 79, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, които да са засегнали правото на защита на наказаното дружество и възможността му да я реализира в пълен обем. Според районен съд представените от жалбоподателя стокови разписки по продажба, търговски документи и фактури, не могат да бъдат съотнесени към намерените в проверения обект преопаковани в найлонови торбички замразени хранителни продукти, именно защото на същите липсват маркировки и данни за партиден номер, дата на производство, срок на годност, производител/вносител. По отношение на размера на наложената санкция е направен извод, че наказващият орган се е съобразил с фактическите обстоятелства, при които е извършено деянието и е санкционирал нарушителя с имуществена санкция в минимален размер от 7000 лв., който е обоснован и справедлив и би спомогнал да се изпълнят целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Районен съд е приел, че липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.

Вменената като нарушена разпоредба на чл. 79, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗУАВ сочи, че юридическо лице, което в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка, се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв. Съгласно чл. 5, пар.1 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, предприятията за хранителни продукти не пускат на пазара продукт от животински произход, обработен в обект, който подлежи на одобрение в съответствие с изискванията на член 4, параграф 2, освен когато той има: а) или здравна маркировка, направена в съответствие с Регламент (ЕО) № 854/2004; или б) или, ако цитираният регламент не предвижда поставянето на здравна маркировка, идентификационна маркировка, направена в съответствие с изискванията на приложение II, раздел I, към настоящия регламент. В случая при проверката в обекта на касационния жалбоподател, във фризери са установени различни разфасовки, всички общо около 100 кг. свинско и пилешко месо без здравна и идентификационна маркировка, без етикети, без данни за произход, срок на годност и партида на производител.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че разопаковането на месото и отстраняването на етикетите е извършено в съответствие с чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 853/2004, тъй като дружеството като търговец на дребно извършва търговия на месни продукти в преработен вид. Следва да се отбележи, че в чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 853/2004 е предвидено изключение, при което предприятията за хранителни продукти могат да отстраняват от месото здравната маркировка, направена в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 854/2004 и това изключение е когато се извърша нарязване или преработка на месото, или се въздейства върху него по друг начин. Нито в хода на административнонаказателното, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства, че всички около 100 кг. месо е било нарязано или преработено, или е въздействано върху него по друг начин. В този смисъл не може да се направи извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 853/2004.

Що се отнася до твърдението, че всички представени търговски документи са в съответствие със смисъла на чл. 7, т. 1 от Регламента, следва да се отбележи, че търговските документи не изключват задължението пусканите на пазара продукти от животински произход да имат здравна или идентификационна маркировка. Отделно от това, противно на твърденията на касационния жалбоподател, представените стокови разписки по продажба, търговски документи и фактури, не могат да бъдат съотнесени към намерените в обекта замразени хранителни продукти, тъй като върху същите липсват маркировки и данни за партиден номер, дата на производство, срок на годност, производител/вносител. Както е посочил и районен съд, от документите не може да бъде проследен произходът на намерените животински храни, тъй като съхраняването им по начина, по който са били открити по време на проверката, води до невъзможност да бъде проследено и кога са били произведени животинските продукти, какъв е срока на годност и колко време са били съхранявани във въпросните фризери. Т.е. представените търговски документи не могат да бъдат съотнесени към описаното в НП месо, намерено във фризерите в проверявания търговски обект. Според т.15 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 853/2004, проследяването на храните е съществен елемент за осигуряване на безопасността на храните, като освен спазването на общите правила на Регламент (ЕО) № 178/2002, предприятията за хранителни продукти, които отговарят за обекти, които подлежат на одобрение в съответствие с настоящия регламент, следва да гарантират, че всички продукти от животински произход, които се пускат на пазара, имат здравна маркировка или идентификационна маркировка.

Изложените в касационната жалба възражения, че при издаването на НП е допуснато нарушение, като не е извършена проверка от представителите на ОДБХ – Пловдив по отношение на Дневника за входящ контрол на приетите храни и опаковъчни материали на „Г. Фууд“ ЕООД са неоснователни, доколкото каза се намереното във фризерите месо няма никаква маркировка и същото няма как да бъде съотнесено с отразените в дневника на дружеството дати на доставки.

В тази насока са и показанията на разпитания пред районен съд свидетел – актосъставител, който е заявил, че няма как да се проследи и няма как да се знае дали тези документи са съотносими към продуктите, които са без партиден номер, дата на производство и срок на годност, производител и доставчик. Правилно съдът е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същите съответстват на приложените по делото писмени доказателства.

Що се отнася до посоченото от районен съд, че „страните не оспорват установеното от проверяващите обстоятелство, че намерените замразени пилешки и свински разфасовки, както и свински шишчета са били опаковани към момента на проверката в найлонови пликчета и чували“, то и в касационната жалба е посочено, че откритото в обекта месо е било в оригиналните найлонови опаковки на производителя на месото. Всъщност дали месото е било в чували, найлонови пликчета или други опаковки е без значение. Същественото в случая е липсата на здравна или идентификационна маркировка върху тях.

Неоснователно е възражението, че „Г. ФУУД“ ЕООД е краен потребител и не попада в обхвата на ЗУАВ, тъй като не използва храната (месото) като част от операция за производство на храни и не ги преработва. Едновременно с това възражение, в касационната жалба се твърди, че дружеството е търговец на дребно и извършва търговия на месни продукти в преработен вид. Т.е. самия касационен жалбоподател сочи, че не е краен потребител, тъй като съгласно чл. 3, т. 18 от Регламент (ЕО) №178/2002, „краен потребител" означава последният потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни, а според т. 2 от същата разпоредба, „предприятие за производство на храни" означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка и разпространение на храни. В търговския регистър е вписано, че „Г. ФУУД“ ЕООД е с предмет на дейност - търговия със стоки и услуги, търговия с местни продукти в преработен вид. Т.е. не може да се приеме, че дружеството е краен потребител. Следователно за „Г. ФУУД“ ЕООД са приложими разпоредбите на Закона за управление на агрохранителната верига и на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход.

Що се отнася до възражението, че храните от животински произход намерени в обекта не са изследвани съгласно правилата на чл. 2 и чл. 6 от Наредба №7 от 09.10.2020г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни, следва да се отбележи, че тази наредба се прилага само в случаите в които контролните органи вземат проби от храни при извършване на контрол в обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни. Вмененото в случая нарушение не касае състава или качеството на месото намерено в проверявания обект, а касае единствено липсата на здравна или идентификационна маркировка върху него, което обстоятелство не се констатира чрез вземане на проба и лабораторно изследване.

Не е налице "маловажен случай" на административно нарушение и не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, на просто извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Нарушението е типично за същите от този вид. Целта на закона за управление на агрохранителната верига и на Регламент (ЕО) № 853/2004 е да се защитят здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни и да се гарантира тяхната безопасност, поради което са засилени контролът и отговорността при такива нарушения.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Районен съд е установил релевантните за спора фактически обстоятелства и е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1676 от 09.10.2023г., постановено по АНД № 3837/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Г. ФУУД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев“ № 130, представлявано от управителя К.С.Г., да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: