Решение по дело №1113/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			05.01.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	16.12.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Румяна Агонцева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1113		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                            година.

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0332-000450 от 20.07.2018 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д.Д.В., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба”, в размер на 700,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца.

  НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез упълномощения от нея адв. Е.Я.. Изтъкват се в подадената жалба множество допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описанието на нарушението, мястото и времето на извършването му, начина на установяването му и др. Твърди се, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН. Сочи се неправилно приложение на материалния закон и недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Я., който поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в нейна подкрепа. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо и прави възражение за прекомерност на адв. хонорар.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 25.11.2017 г. в 10:36 ч. жалбоподателката Д.В. е управлявала собствения си лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № СА 0386 РТ, в гр. Кочериново, кв. „Левски“, по ПП 1-79 км. 353+700, с посока на движение към гр. София. За посочения пътен участък е въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (което, доколкото мястото се намира на територията на населено място (гр. Кочериново, кв. Левски), следва от законовата разпоредба за максималната позволена скорост в границите на населено място, тъй като не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-висока или по-ниска скорост като максимално допустима). При ограничение на скоростта до 50 км/ч автомобилът е засечен да се движи със 107 км/ч., от която скорост не е бил приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита в АУАН на 107 км/ч или превишение с 57 км/ч на максимално допустимата скорост за движение в населено място. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1 - M, с № 577, заснето под клип № 5921. След преглед на заснетите нарушения с АТСС TFR1 - M, с № 577 и извършване на 26.01.2018 г. на справка относно собствеността на автомобила, за така установеното превишаване на скоростта, на 10.05.2018 г., е бил съставен в отсъствието на нарушителя приложения по делото АУАН, подписан от актосъставителя А. и свидетеля при съставянето му С.. По-късно на 25.06.2018 г. процесния АУАН е бил връчен срещу подпис на жалбоподателката. Въз основа на съставения, подписан и връчен редовно АУАН е било издадено и обжалваното НП № 18-0332-000450 от 20.07.2018 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д.Д.В., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба”, в размер на 700,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вкл. от приложения снимков материал клип № 5921. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото с изключение на заявеното от св. С. относно съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя, което се опровергава изцяло и категорично от показанията на св. А. и от наличните писмени доказателства приложени по делото. В останалата им част показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН са логични, последователни и непротиворечиви, като не противоречат на останалите писмени и веществено доказателства събрани по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на тяхната компетентност, в предвидената в закона форма и с необходимото съдържание, съгласно ЗАНН. В същото време относно съставянето на АУАН и НП се констатират следните допуснати съществени нарушения:

На основание препращащата норма на чл. 189 ал. 14 от ЗДвП, процедурата по административно наказване и съдебно оспорване на НП е уредена като такава в правилата на ЗАНН. Гореизложеното включва и проверката за законосъобразност на оспореното НП, включително и такава за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН във вр. с ТП № 1/27.02.2015 г. на ВКС по ТД № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС. Доказателствата по делото категорично сочат, че  при съставяне на АУАН е нарушен чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно: не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриването на нарушителя. В случая същият е отрит /установен/ на 26.01.2018 г. /видно от приложената към АНП справка за собственост на процесния лек автомобил извършена на 26.01.2018 г. в 12:02 часа/, а АУАН е съставен едва на 10.05.2018 г., т.е. след изтичане на определения 3 - месечен срок. Безспорно е бил нарушен чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл е и константната практика на касационната съдебна инстанция отразена и в Решение № 54 от 28.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 372 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, което е постановено по идентичен казус.

Констатираното неспазване на въведения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на АУАН води до необходимост от отмяна на обжалваното НП.

На следващо самостоятелно основание, ако се проследи приложението на материалния закон, вкл. относно санкционната норма, обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло и поради следното:

Налице е неправилно приложение на материалния закон /санкционната норма/, а именно чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП в частта му относно предвидената „глоба“. Разпоредбата гласи: „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 6. - за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв“. От една страна в АУАН и НП е посочена единствено измерената с АТСС скорост – 107 км/ч, като незаконосъобразно нито актосъставителя, нито АНО не е приспаднал от нея, в полза на водача, задължителния толеранс от 3 % /3 км, при скорост до 100 км/ч/, съгласно допустимата грешка при измерване на скоростта с АТСС от посочения вид – виж. стр. 2 от протокола за извършена периодична проверка на АТСС – л. 33 от делото. Въпреки това на водача е наложено с обжалваното НП наказание „глоба“, в размер на 700 лева, а не 750 лева, каквато по размер санкция би се дължала за твърдяното от АНО превишение на скоростта в населено място с цели 57 км/ч. От тук според съда е налице и една неяснота при описание на нарушението, която ограничава правото на защита на жалбоподателя. От една страна се твърди, че е управлявал МПС с над 57 км/ч в населено място, от друга страна е наказан с „глоба“, чиито размер съответства на превишение на скоростта в населено място в рамките от 50-56 км/ч.

В тази насока с неприспадане на дължимия по закон толеранс от 3% в полза на водача е налице нарушение и на чл. 16, ал. 5 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата издадена на осн. чл. 165, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда императивно, че: „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“, а в случая това обективно не е сторено.

На следващо място във връзка с гореизложеното може да се направи извод и за абсолютна недоказаност на нарушението описано в АУАН и НП поради следното:

По делото е приложен като веществено доказателство изготвения от АТСС снимков материал - клип № 5921 - л. 12 от делото, в който най-отдолу е изрично посочена „наказуемата“ за конкретния случай скорост на движение на процесното МПС – 104 км/ч. Липсват каквито и да е други доказателства, от които да се установи и докаже явно и несъмнено посоченото в АУАН и след това в НП движение на автомобила със 107 км/ч, респ. превишение на максимално допустимата скорост за движение в населено място с 57 км/ч. Следва да се отбележи, че от обективна страна с оглед на отчетените от АТСС стойности липсва реално извършено превишение на скоростта с цели 57 км/ч, каквото се твърди от АНО. С оглед на това и НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено поради недоказаност на нарушението с приложените доказателства, вкл. клип № 5921.

Всички тези пороци на АУАН съставен при съществено нарушение на процесуалните правила /извън срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН/ и пороците на обжалваното НП относно процедурата, в която е било издадено /без приспаднат толеранс/, вкл. относно приложението на санкционната норма и липсата на доказателства, определят единствения възможен решаващ извод за въззивния съд, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на делото право за разноски възниква принципно единствено в полза на жалбоподателката. Същата е била представлявана по делото от редовно упълномощен от нея, на основание чл. 38, ал.1 от ЗА процесуален представител – адв. Я., който на това основание претендира в пледоарията си да му бъде присъдено адв. възнаграждение в размер определен по реда на Наредба № 1/2004 г., на ВАдв.С. В този смисъл относно приложението на чл. 38 от ЗА виж. Решение от 24.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 363 / 2020 г. на Административен съд – Хасково и Решение по к. адм. н. д. № 466 / 2020 г. на Административен съд - Хасково и др. С оглед на това ОДМВР-Кюстендил следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. Е.П.Я., по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, вр. с чл. 8 ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300,00 лева, разноски за процесуалното представителство на жалбоподателката Д.В. пред РС-Дупница, по настоящото АНД № 1113/20 г.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0332-000450 от 20.07.2018 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д.Д.В., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба”, в размер на 700,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил, представлявано от директора, да заплати в полза на адв. Е.П.Я.,***, член на АК – Благоевград, сумата от 300,00 лв. - адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатска защита и съдействие пред РС – Дупница по АНД № 1113/20 г.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: