Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.06.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 16204
по описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 239069 от 15.10.2017г. по гр.д. № 22916/2017г. Софийски районен
съд, 63 състав отхвърлил предявените от И.В.Г., ЕГН **********, срещу „В.С.”
ЕООД, ЕИК********, искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за установяване незаконност и
отмяна на уволнението, извършено със заповед № З-00505/20.02.2017г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „ръководител проекти ЕСС”; по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за обезщетение в размер на 11 028 лв.
за оставане без работа за шестмесечен период, считано от 21.02.2017г.; Оставил
без разглеждане заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение
за прихващане с насрещно вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за изплатени обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1 856.24 лв. и по чл. 220,
ал. 1 в размер на 1 838 лв., общо в размер на 3 694.24 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 200 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца И.В.Г., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно
първостепенният съд приел, че е налице решение на управителния орган за
съкращаване в щата. Компетентно да вземе решение за съкращаване в щата било
Общото събрание на дружеството, а такова решение не било представено от
ответника при възложена върху него доказателствена тежест. Неправилно СРС
приел, че управителят на дружеството е компетентен самостоятелно да формира
воля във връзка с организацията на труда. Управителят бил компетентен да издаде
заповед за утвърждаване на ново щатно разписание, но в изпълнение на решение на
ОС на съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала. А след като липсвало
решение на компетентния орган, не бил изпълнен фактическият състав на чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ. На следващо място, неправилен бил и изводът на СРС, че е налице
реално съкращаване на щата. Не ставало ясно въз основа на какви доказателства е
достигнал до този извод, нито били обсъдени доводите на ищеца, че представените
заповед за промяна на щатно разписание, заповед за назначаване на подбор, щатно
разписание на Дирекция „Електронни системи за сигурност” са съставени за целите
на процеса, с цел обосновка на твърденията в отговора на исковата молба. Необоснован
бил и изводът на СРС, че е извършен законосъобразен подбор. Всички събрани по
делото доказателства сочели, че подборът не е осъществен според императивната
норма на чл. 329, ал. 1 КТ. Изводите били и в противоречие с Тълкувателно
решение № 3/16.01.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, първо, защото
подборът не бил извършен според изрично посочените в чл. 329, ал. 1 критерии, и
второ, защото извършилите подбора
лица нямали пряко наблюдение върху работата на служителите, включени в подбора.
Съгласно цитираното ТР, съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпвал
с констатиране на формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а
обхващал проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или
служителя оценки по същите критерии, като тази преценка за законосъобразност се
изразява в съответствие на приетите от работодателя показатели по
законоустановените критерии с действителните качества на работника или
служителя. В случая това не било направено. Видно от протокола за резултатите
от подбора било, че комисията се състои
от двама члена на длъжности „Мениджър Човешки ресурси” и „Директор Човешки
ресурси”. От заеманите длъжности било видно, че същите не познават спецификата
на работа на длъжностите, включени в подбора, нито имат директен поглед върху
работата на служителите и не я познавали по начин, който да им позволи да дадат
текуща и актуална оценка на професионалните възможности. Следователно подборът
не бил извършен от компетентен орган, поради което бил незаконосъобразен.
Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за
първата инстанция.
Въззиваемата страна „В.С.” ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. При условията на
евентуалност моли съда да уважи релевираното възражение за прихващане. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което съдът
следва да се произнесе по основателността й.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 8167/08.04.2016г. с
ответника били в трудово правоотношение, по което ищецът заемал длъжността „ръководител
проекти електронни системи за сигурност”. Със заповед № 3-00505/20.02.2017г. трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 21.02.2017г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без да е посочена конкретна причина. Уволнението
било незаконосъобразно, тъй като: Не били извършени промени в щатното
разписание на ответника по предвидения в закона и вътрешните актове ред, които
водят до съкращаване в щата; Не било осъществено реално съкращаване на
длъжността, която заемал, Евентуално поддържа, че в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ работодателят не извършил подбор съобразно законовите критерии, а подборът в
случая бил задължителен; Заповедта за уволнение била издадена с цел да бъде
прекратено трудовото правоотношение с ищеца и на негово място да бъде назначен
друг служител. Искал е от съда да признае за незаконно и да отмени уволнението,
да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди
ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в резултат
незаконното уволнение за периода 21.02.2017г. - 21.08.2017г. в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения от по 1 838 лв., или 11 028 лв. Претендирал е и
разноски.
С писмения отговор на исковата молба, постъпил в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения, че е
извършено реално съкращаване в щата, съгласно заповед на управителя на дружеството
за намаляване с една щатна бройка за длъжността „ръководител/мениджър проекти”
в дирекция „Електронни системи за сигурност”; Подбор бил извършен съгласно
заповед № 3-01427/10.02.2017г. съобразно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, на
база квалификация, годишни оценки на служителите и текуща оценка на прекия
ръководител. Със заповедта била назначена комисия, която след преценка на
резултатите от подбора, обективирани в протокол от 17.02.2017г., предложила да
бъде съкратен ищецът, чиито резултат по приетите критерии бил по-нисък.
Съкращаването на щатната бройка била отразена и в новото щатно разписание, в
сила от 10.02.2017г. Нови служители на подобна длъжност не били назначавани.
Оспорил е и осъдителния иск, като при условията на евентуалност е релевирал възражение
за прихващане, уточнено с молба от 22.06.2017г., със сумата от общо 3 694.24
лв., от които 1 856.24 лв. – заплатено на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, и 1 838 лв. - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Претендирал е разноски.
Със становището по изготвения от СРС доклад по чл. 312 ГПК и по отговора на
ответника ищецът е заявил, че оспорва твърденията на ответника за
законосъобразно извършен подбор. Нямало решение на управителния орган за
съкращаване на щата на ответното дружество – Общото събрание на съдружниците,
което правело уволнението на соченото основание незаконно. Представените от
ответника писмени доказателства били изготвени за целите на процеса, което се
потвърждавало от представянето на щатни разписания само за дирекцията, а не за
цялото дружество. Не бил налице подбор по смисъла на чл. 329 КТ. Извършеният
подбор задължително следвало да отговаря на изискванията на закона, работодателят
следвало да приложи еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ. Заявил е още, че оспорва „изцяло” представените от ответника заповед №
3-01427/10.02.2017г. на управителя на ответника, заповед № 3-00391/09.02.2017г.
на управителя за одобряване на ново щатно разписание, щатно разписание на
дирекция „Електрони системи за сигурност” към 01.01.2017г. и поименно щатно
разписание до 10.02.2017г., оценка за работата на служителя – 2 бр., карта за
съгласуване на годишни цели и оценка на трудовото представяне, при твърдения,
че същите доказателства са съставени на по-късен етап, с цел да се докаже
законността на уволнението.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че по
силата на трудов договор № 8167/08.04.2016г. страните са били в безсрочно
трудово правоотношение, по което ищецът заемал длъжността „ръководител проекти
електронни системи за сигурност”. Със заповед № 3-00505/20.02.2017г. на А.М.,
управител на „В.С.” ЕООД, трудовото правоотношение е прекратено, считано от
21.02.2017г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, както
изрично е посочено в заповедта.
Със заповед № 3-00391/09.02.2017г. на управител А. М.е утвърдено щатно
разписание по дирекции, считано от 10.02.2017г., съгласно приложение 1 –
неразделна част от заповедта.
Със заповед № 3-01427/10.02.2017г. на управител А. М.е наредено да се
съкрати една щатна бройка от длъжностите Мениджър и Ръководител проекти в
Дирекция „Електронни системи за сигурност”, както и да бъде извършен подбор на
служителите, заемащи съответните длъжности в дирекцията. Разпоредено е подборът
да се извърши на база годишните оценки на служителите, текущите оценки на
прекия ръководител (директор на дирекцията) и квалификацията на служителите.
Назначена е комисия, която да извърши подбора, като неразделна част от
заповедта е приложение 1 – методика за атестиране на служители с цел извършване
на подбор. Приетите в методиката критерии са оценка за трудовото представяне на
служителите, извършено от прекия ръководител; резултат от годишна атестационна форма
на служителите за 2016г.; квалификация – опит на позицията, на сходна или със
същия характер работа; допълнителна квалификация.
Представени са 2 бр. оценки за работата от 15.02.2017г., изготвени от
директора на Дирекция „ЕСС” и 2 бр. карти за оценка на трудовото представяне за
2016г. Приет по делото е и протокол от 17.02.2017г. за резултати от извършената
оценка и подбор от назначената от работодателя комисия, видно от която на ищеца
е дадена обща оценка 185 точки, а на другия включен в подбора служител – 227 точки.
Приети и неоспорени са щатно разписание на ответното дружество (всички
дирекции) към 01.01.2017г., видно от което в Дирекция „ЕСС” са били предвидени
две щатни бройки за длъжности „мениджър проекти” и „ръководител проекти”, с
еднакъв код по НКПД. Същите или сходни длъжности не са налице в другите
дирекции на дружеството предвид осъществяваните от тях различни функции. Прието
и неоспорено е и щатно разписание на дружеството (всички дирекции), в сила от
10.02.2017г., видно от което за длъжността „мениджър проекти” е предвидена една
щатна бройка.
Приета и неоспорена е извадка от регистъра на заповеди на Дирекция „Човешки
ресурси” на ответното дружество за м. 01. – 02.2017г., в който регистър са
описани и заповед № 3-00391/09.02.2017г. и заповед № 3-01427/10.02.2017г. на
управител А. М..
От показанията на св. Е.Б.се установява: Същата работи на длъжност директор
„Човешки ресурси” при ответника, участвала е в назначената от работодателя
комисия за извършване на процесния подбор. Свидетелката си спомня, че имало
изготвена методика за извършване на подбора, съгласно заповед на управителя. Методиката
била утвърдена от управителя, била съобщена на комисията със заповедта. Комисията
се състояла от двама души, преценявали годишната атестация на двама служители
на сходни длъжности, оценката на прекия ръководител и квалификацията на
служителите – по документи. Бил изготвен протокол и предложение на база
оценката кой от двамата да бъде съкратен.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетеля като достоверни и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
Прието за безспорно между страните е обстоятелството, че последното
получено от ищеца трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението е в размер на 1 838 лв.
Във връзка с евентуалното възражение за прихващане са приети фищ за м.
февруари 2017г. и 2 бр. справки-извадки за масови плащания относно заплатени на
ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1 838 лв. и по чл. 222, ал.
1 КТ - в размер на 1 856.24 лв.
От правна страна: Процесното трудово
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на
щата. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, които се поддържат и във въззивната
жалба, са свързани с липсата на валидно взето решение на компетентен орган
за съкращаване на щата, липса на реално съкращаване на щата (при твърдения в
жалбата, че представените в тази връзка заповеди и щатни разписания са
съставени за целите на процеса), и незаконосъобразно извършен подбор.
3аконността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ се обуславя от
проявлението на следните юридически факти: 1. съкращаването на длъжността или на
съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е
реално; 2. моментът на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по
надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил
подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на
работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата
длъжност.
В случая промяната на щатното разписание, която е засегнала
заеманата от ищеца длъжност, е извършена от компетентен орган –
управител на ответното дружество, а доводите на въззивника в тази връзка са неоснователни.
Въпросът дали законният представител на дружеството е действал без предходно
решение на ОС или на едноличния собственик на капитала е от значение единствено
за вътрешните му отношения с дружеството, но е ирелевантно за настоящото
производство. Несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват
липса на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и
управителя. По иск за признаване на уволнението за незаконно съдът може да
преценява единствено действията на управителя на дружеството и на лицата, на
които той е възложил да го представляват или подпомагат. Дали са постановени
актове от други органи на дружеството, какво е съдържанието им, имат ли тези
актове някакви пороци и дали са изпълнени или нарушени от управителя е без значение
за законността на извършеното от него уволнение. Същевременно, определянето на
числения състав на работниците и служителите, респ. вътрешното разпределение на
труда в предприятието не представлява съществена организационна промяна, която
да изисква съгласието на едноличния собственик на капитала. Това е решение за
целесъобразното и ефективно разпределение на работата между работниците и
служителите и е необходимо да се вземе оперативно - щатът на едно търговско
дружество се определя с оглед нуждите на дейността към даден момент (в този
смисъл практиката на ВКС, обективирана в решение № 255/24.09.2013г. по гр.д. №
1344/2012г., IV ГО, решение № 358/06.01.2016г. по гр.д. № 2639/2015г., ІV ГО,
решение № 343/28.12.2012г. по гр.д. № 748/2011г., ІV ГО, решение № 8 от 02.03.2012 г. по гр.д. № 672/2011г., ІІІ ГО и
др.).
Предвид наличието на взето от компетентен орган решение за съкращаване на
щата, неоснователен е поддържаният от въззивника довод липсата на такова решение
да обосновава извод за липса на реално извършено съкращаване на щата.
За неоснователен съдът намира и довода в жалбата такова реално съкращаване
да не е налице предвид оспорването от ищеца на представените от ответника
заповеди и щатни разписания на дирекция „ЕСС” като изготвени за целите на
процеса. Издаването на оспорените заповеди за утвърждаване на ново щатно
разписание и за извършване на подбор на посочените в тях дати се потвърждава от
приетата и неоспорена извадка от регистър „Заповеди” на Дирекция „Човешки
ресурси” при ответното дружество, а заповедта за извършване на подбор – и от
кредитираните показания на св. Борисова. Представените щатни разписания на
ответното дружество (всички дирекции) не са оспорени от ищеца, а в тях относно
Дирекция „ЕСС” са посочени същите щатни бройки преди и след съкращаването като
в оспорените щатни разписания на дирекцията.
За неоснователни съдът намира и доводите на въззивника във връзка с
извършения подбор и неговата законосъобразност.
Съгласно Тълкувателно решение №
3/16.01.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя
по чл. 329, ал. 1 КТ кой от служителите
има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, при упражняването на който съдът проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.
329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Предмет на
съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на
подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с
разпоредбата на чл. 329 КТ. Тяхното спазване, вкл. обективното съответствие на
оценката по отделните показатели на проявените професионални качества и
квалификация (подготовка) на работника, може да бъде установявано с всички
доказателствени средства по ГПК. Когато преценката е обективирана в писмен
документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства
подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или чрез
други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества
на участвалите в подбора. Според
решение № 207/10.10.2013г. по гр.д. № 37/2013г. на ВКС, ІІІ ГО това е така, тъй
като с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба, както и да размести
доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността
на отразените обстоятелства в представения от ответника - работодател писмен
документ, обективиращ преценката за подбора (в този смисъл решение № 387/10.12.2014г. по гр.д. №
2491/2014г. на ВКС, ІV ГО).
В случая със становището по отговора на ответника ищецът е твърдял само, че
не бил налице подбор по смисъла на чл. 329 КТ, работодателят следвало да
приложи еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ, а
представените във връзка с подбора заповеди на управителя на дружеството и
оценки на прекия ръководител е оспорил с твърдения, че същите са съставени за
целите на процеса, но без да оспори истинността на отразените в протокола за извършен подбор
обстоятелства. По изложените по-горе съображения съдът намира, че
документите във връзка с подбора не са антидатирани. Методиката към заповедта
за извършване на подбор, по която, съгласно протокола на назначената от
работодателя комисия, са дадени оценки за работата на двамата служители, е
основана на установените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии - кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре,
като тези критерии са приложени еднакво спрямо двамата служители, включени в подбора.
За неоснователен съдът намира и поддържания в жалбата
довод за незаконосъобразност на подбора предвид състава на комисията. Съгласно
кредитираните свидетелски показания, при оценяване работата на служителите
комисията е взела предвид оценката за работата на служителите, дадена от прекия
им ръководител, като видно от протокола е, че освен поради по-ниските оценки за
работата на ищеца, резултатът от оценяването му е по-нисък и поради по-малкия
му стаж на сходна позиция. С оглед неоспорване от ищеца на истинността на отразените
в протокола за извършен подбор обстоятелства, и след съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд намира, че
работодателят законосъобразно е упражнил правото на подбор.
По тези съображения настоящият състав намира, че уволнението на ищеца е
законно, а исковете за отмяната му, за
възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа са неоснователни.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват на въззиваемия. По
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23,
т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.),
с оглед вида и количеството извършена от юрисконсулта на въззивника дейност в
настоящото производство, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 200
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239069 от 15.10.2017г., постановено по гр.д. № 22916/2017г. на
Софийски районен съд, 63 състав.
ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН **********, да заплати
на „В.С.” ЕООД, ЕИК********, на основание чл. 78 ГПК сумата 200 лв. (двеста лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.