№. 473 / 29.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....трети наказателен състав в публично
заседание на 30 октомври.…..………….…..........…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова................………...………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………....…..........АН дело 1 601 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С. Наказателно постановление №. 19-0996-003141/ 17.09.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Р.Н.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Р.Н.Т. xxx, която обжалва същото с. оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с. изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с. който е констатирано, че на 31.07.2019г. в 13.24 часа в гр.Монтана на ул.Никола Вапцаров, жалбоподателката като водач на лек автомобил - М. 6. с. p. №. M. 8. 6. A. спира и паркира в активна лента за движение, с. което принуждава останалите участници в движението да заобикалят и навлизат в лентата за насрещно движение, с. което виновно е нарушила чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката е направил възражения по констатациите в срокът по чл.44 от ЗАНН – арг.л.12 от делото, с. които оспорила констатациите.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените, гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна:
Спорното по делото дали жалбоподателката е извършила деянието, правилно ли е определен размера на наложено наказание, както и дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. В конкретният случай жалбоподателката по никакъв начин не доказа твърденията си изложени в жалбата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателяката акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателката основателно е била санкционирана. Ето защо съдът намира, че е извършила посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с. настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието обаче съдът намира, че административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителката, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с. извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с. отделния нарушител, с. неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаната е извършила виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказвана административно до сега /доколкото няма доказателства за обратното/, както и че има сериозен здравословен проблем, за което представя и експертно решение /л.5 от делото/. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна и следва наложеното наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП да бъде намалено на глоба в размер на 20.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №. 19-0996-003141/ 17.09.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с. което на Р.Н.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 20.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: