О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../01.11.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско
дело № 1691 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на «КАСПИЙСКА КРАЛСКА ЕСЕТРА И ХАЙВЕР»ООД
срещу решение № 3317/18.07.2019 год, постановено по гр.д. № 11424 по описа за 2018 год. на ВРС, 33 състав,
В ЧАСТТА, с която е въззивникът е осъден на основание чл.232 вр. с чл.86 от ЗЗД
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищците Е.А.П. ЕГН **********, с пост. адрес: *** и
В.Г.П. ЕГН **********,
с пост. адрес: ***, със съдебен адрес:***/адв.Н Н Х/, сумата от 4800лв.(четири хиляда
и осемстотин лева), представляваща
сумата на шестнадесет неплатени към ищците наема за ползваната наета механа с площ 117
кв. м., начислени за периода от 01.02.2017г. до 01.07.2018г. по сключен между
страните по делото Договор за наем от 01.06.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2018г. до датата на плащането
й, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с
правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза на
ищците сумата от 1248.93лв.(хиляда
двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
съгласно дължима неустойка по чл.3.4 от договора за наем от 01.06.2016г, както
и за разноски.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е постановено при съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в заличаване на допуснатите свидетели поради невъзможност на
страната да ги анагажира за насрочената дата на първо съдебно заседание и
поради отказът му да назначи повторна или допълнителна СТЕ, като се обективират
доказателствени искания в тази връзка. Отделно от изложеното, се навеждат и
доводи за неправилност поради недоказаност на изправността на наемодателя.
Относно релевираното възражение за прихващане се оспорват изводите на съда
относно наличието на гратисен период относно плащането на наемните вноски,,
който извод не почива на клаузите на договора, от една страна и от друга,
поради неъсоабразяване на договорната клауза на чл.2.2. Твърди се, че
извършените от наемателя подобрения подлежат на обезщетяване по реда на чл.59 ЗЗД, включително доказано унищожените такива при напускане на наемателя.
Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което се отхвърли иска.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба. Оспорват се доводите на въззивника за допуснати от съда процесуални
нарушения доколкото искането на ответника за събиране на доказателства е било с
оглед забавяне на производството, а експертизата – основана включително на
счетоводни документи. Развиват се и правилност на изводите на съда относно
възражението за прихващане, като основани на клаузите на договора и на
фактическото положение относно състоянието на имота. Моли се за потвърждаване
на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
намери следното:
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на
чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се твърдят нови
обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива,
съгласно ал.2 на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови
обстоятелства и сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да
ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за
отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора,
обстоятелства, които са от значение за делото, респективно допустимо е да
посочат и представят доказателства за последните. Видно, обективираните с
отговора на въззивната жалба доказателствени искания /събиране на гласни
доказателства и допускане на допълнителна СТЕ/ не са от е коментирания
характер. Налице е обаче позоваване на допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в заличаване от страна на първоинстанционния
съд на исканите гласни доказателства и неоснователно недопускане на СТЕ.
Твърдението на въззиваемата страна за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение е подведимо към разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК,
обуславяща допустимост на исканото доказателство при наличието на такова.
И като споделя
доводите на въззивника за допуснати такива, настоящият състав намира, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК и след
преценката им досежно тяхната допустимост, относимост и необходимост се допусне
събиране на исканите от въззивника доказателства. В контекста на изложеното,
съдът намира, че следва да се уважи исканията на въззивника допускане на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели, при режим на водене, за посочените
обстоятелства и за провеждане на СТЕ. Следва да се посочи, че невъзможността да
бъдат ангажирани в първо по делото съдебно заседание гласни доказателства би
могла да бъде санкционирана с глоба, но не е основание за отказ за събиране на
допуснати доказателства, още повече, че процесуалната преклузия за това
настъпва именно в първо по делото съдебно заседание. Безмотивен се явява и
отказът на съда за провеждане на исканата допълнителна или повторна СТЕ,
доколкото искането за такава е обосновано именно с оглед извършената СТЕ.
Съобразно
преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на въззивна жалба на
«КАСПИЙСКА КРАЛСКА ЕСЕТРА И ХАЙВЕР»ООД
срещу решение № 3317/18.07.2019 год, постановено по гр.д. № 11424 по описа за 2018 год. на ВРС, 33 състав,
В ЧАСТТА, с която е въззивникът е осъден на основание чл.232 вр. с чл.86 от ЗЗД
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищците Е.А.П. ЕГН **********, с пост. адрес: *** и
В.Г.П. ЕГН **********,
с пост. адрес: ***, със съдебен адрес:***/адв.Н Н Х/, сумата от 4800лв.(четири хиляда
и осемстотин лева), представляваща
сумата на шестнадесет неплатени към ищците наема за ползваната наета механа с
площ 117 кв. м., начислени за периода от 01.02.2017г. до
01.07.2018г. по сключен между страните по делото Договор за наем от
01.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 25.07.2018г. до датата на плащането й,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.92 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищците сумата от 1248.93лв.(хиляда двеста четиридесет и осем
лева и деветдесет и три стотинки), представляваща съгласно дължима неустойка по
чл.3.4 от договора за наем от 01.06.2016г, както и за разноски.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ
на въззиваемия за датата на съдебното заседание да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама души свидетели, при режим на водене, за
установяване на обстоятелството, че дружеството наемател е заплащало дължимите
наемни вноски на в брой и лично на наемодателя П., като им е отказвано
издаването на разписки за извършените плащания и за установяване количеството,
вида и обема на извършените от наемателя в обекта подобрения и периода на
тяхното извършване.
ДОПУСКА
провеждане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице, след справка с приложените по делото документи и оглед на място, в
присъствието на двете страни, да даде
заключение относно следните въпроси:
Налице ли е подмяна на
вътрешната водопроводна инсталация, на ел.инсталацията на наетия имот или
помещения в него, налице ли е положена стенна облицовка върху изградената стена
на хранилището /позиция 11 в таблица към СТЕ по делото*, изпълнени ли са на
място и съде се намират два броя монтирани дървени прозорци.
Като съобрази отговора
на въпрос 1, да даде заключение за отговора на въпрос 2 по СТЕ по делото.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на
300 лева, вносим от въззивника в едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА, в качеството на
вещо лице П К М, който да се уведоми за поставената му задача след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ на
вещото лице съдебно удостоверение, което да го легитимира като назначен експерт
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да
представят заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най- късно една седмица
преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за
определяне на окончателен размер на дължимото възнаграждение следва да
представят справка – декларация.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ,
че следва да окажат съдействие на вещото лице при изпълнение на задачата му,
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на което задължение съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК като приеме за осъществили се фактите, за които страната, не е оказала
съдействие за изясняването им.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1691/2019
год. на
ВОС за 22.01.2020
год. от
15.00 ч., за която дата и час
да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника се връчи
и препис от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.