Решение по дело №289/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗСП.

Депозирана е жалба от Ш. Е. К. от [населено място], против Заповед № ЗСП/Д-К-А/111/18.03.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Ардино, с която на жалбоподателката е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди.

Счита, че цитираната заповед, потвърдена с Решение № 09-РД04-0133/8.4.2024 г., издадено от директора на РДСП-Кърджали, е неправилна.

В тази връзка са изложени съображения, че била лице с увреждания и се налагало непрекъснато да посещава медицински заведения в [населено място] и [населено място]. Всичко това, както и приемането на изписваните й лекарства било свързано със значителни разходи, които не били във възможностите й. В подкрепа на изложеното сочи, че на 11.04.2025 г. не могла да отиде на контролен преглед като за лекарства заплатила *** лв. и не й останали средства, за да посети [населено място].

Сочи множество издадени й епикризи и нуждата от значителни средства за поддържащо лечение и непрекъснати прегледи и манипулации в медицинско заведение.

Твърди, че синът й също бил затруднено финансово състояние, което наложило тегленето на кредити, за да подсигури обучението си.

Счита, че по отношение на нея са налице всички предпоставки, за да й бъде отпусната помощ за възникнали инциденти нужди, свързани със здравословното й състояние.

Моли съда да отмени Заповед № ЗСП/Д-К-А/111/18.03.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Ардино и да разпореди на органа да й бъде отпусната еднократна помощ в максимален размер.

В съдебно заседание, Ш. К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи за влошено здравословно състояние, предстоящи прегледи и операция, а също така и преосвидетелстване в ТЕЛК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед на директора на „Социално подпомагане“ – Ардино и да върне преписката на административния орган, с указание да бъде отпусната исканата помощ.

По депозираната жалба е постъпил писмен отговор от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Ардино. Изложени са подробни съображения за законосъобразност и обоснованост оспорената Заповед № ЗСП/Д-К-А/111/18.03.2025 г., с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане/ППЗСП/. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, респ. остави в сила така постановената заповед.

В съдебно заседание ответникът по жалбата - Директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Ардино, поддържа депозирания писмен отговор. Моли съдът да потвърди, като законосъобразна, оспорената заповед, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнали потребности.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.02.2025 г. Ш. Е. К. от [населено място], е депозирала Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ във връзка с лечение, с вх. № ЗСП/Д-К-А/111/28.02.2026 г. на дирекция „Социално подпомагане“ – Ардино/л. 24 – л. 27/. В заявлението е посочила, че е ***, с установена от ТЕЛК трайно намалена работоспособност и месечен размер на пенсията от *** лв., както и че обитава общинско жилище ***. Към заявлението-декларация са били приложени следните документи: 13 бр. касови бележки, 3 бр. фактури, сметки на пациент и 2 бр. епикризи.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП са предприети действия по извършване на социална анкета от служител на Д„СП“ – Ардино. Видно от съдържанието на съставената анкетна карта /част от Социален доклад – л. 53 - л. 55/, социалният работник е приел, че липсват установени инцидентно възникнали здравни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, които лицето не би могло да задоволи със собствени средства. При посещение в дома на лицето е констатирано, че живее при добри социално битови условия. Обсъдени са представените от заявителката на еднократната помощ епикризи, въз основа на което е прието, че заболяванията й са хронични и датират от преди години, като леченията по тях е по клинични пътеки, заплащани от НЗОК. С оглед всичко това социалният работник е изготвил предложение за отказ на отпускане на исканата помощ по чл. 16 от ППЗСП.

На 18.03.2025 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Ардино е издал Заповед № ЗСП/Д-К-А/111/л. 30/, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28 от ППЗСП, е отказал отпускането на еднократна помощ за инцидентни нужди на Ш. Е. К. от [населено място], излагайки следните мотиви: „Не са налице условията за подпомагане по реда чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Извършеното лечение на г-жа Ш. К. е за хронични заболявания по клинични пътеки, което се заплаща от НЗОК. Няма установени или удостоверени инцидентно възникнали здравни или други жизненоважни потребности към момента на подаване на заявление-декларация, които лицето не би могло да обезпечи със собствени средства“.

Цитираната заповед е обжалвана от адресата й в законоустановения срок пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали. С Решение № 09-РД04-0133/08.04.2025 г./л. 6 – л. 8 / е отхвърлена жалбата на Ш. Е. К. против Заповед № ЗСП/Д-К-А/111 от 18.03.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Ардино, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Съдът счита, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на акта в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, респ. не са налице отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК, поради следните съображения:

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/, социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП регламентира възможността, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

В срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2 – чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. Когато социалната анкета не може да бъде извършена поради отсъствие се оставя уведомление, като се определя тридневен срок за явяване в ДСП за справка.

Съгласно чл. 27, ал. 9 от ППЗСП, въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или за отказ на помощта, за нейния вид и размер.

Легалната дефиниция за социална анкета е дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, а именно, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Именно резултатите от анкета се взимат предвид при издаването на акта по чл. 28 от ППЗСП, т.е. всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, констатирани със социалната анкета. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад, директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със заповед за отпускане или за отказ на социална помощ. Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира като заповедта за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало заявлението, в 14-дневен срок от нейното издаване - чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП. Така описаните процедури, респ. нормативно установените, са спазени в производството по издаване на процесната заповед. Предвид това съдът намира, че същата е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила.

В настоящия случай от представените в хода на административното производство доказателства, приети и като доказателства по настоящото дело, се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед по отношение на Ш. К. не е била налице потребност от здравен характер, която е възникнала внезапно и инцидентно, и която да налага извършването на непредвидени разходи за жалбоподателката. Видно от мотивите в депозираното от Ш. К. заявление-декларация, исканата от същата еднократна помощ е заявена за покриване на разходи за лечение, като от заявителката не е уточнено за лечение на какво заболяване е поискано отпускане на еднократна социална помощ. В тази връзка, към искането е била приложена медицинска документация, от което се установява следното: на [дата] жалбоподателката е постъпила в *** отделение на *** [населено място], където е била хоспитализирана до [дата] по КП [номер]. Поставена й е [диагноза]. От снетата анамнеза е видно, че Ш. К. *** /епикриза с изх. №[номер] от [дата] от *** ООД, [населено място] – л. 28 – л. 30/; в периода от [дата] до [дата] Ш. К. е била хоспитализирана в отделение *** в *** ООД, за което й е проведено лечение по КП [номер]. Поставена й е окончателна [диагноза]. Според анамнезата, пациентката *** /Епикриза с изх. № [номер] от [дата] на *** ООД – л. 35 – л. 38/.

Предвид отразеното в посочените два медицински документа, всяко едно от заболяванията на жалбоподателката, наложило нейното болнично лечение, очевидно е настъпило назад във времето и по-скоро е придобило траен и хроничен характер, поради което заявените от Ш. К. потребности нямат инцидентен характер. В тази връзка следва да се посочи, че Ш. К. е с трайно намалена работоспособност – *** %, с водеща [диагноза], съобразно приложеното към административната преписка ЕР № [номер] от [дата] на *** състав на ТЕЛК към *** АД, [населено място]/л. 70 – л. 71/. Видно от анамнезата, Ш. К. *****

*****

*****. На следващо място, от приложената по делото Епикриза от *** ЕООД, [населено място] /л. 111 – л. 113/ се установява, че жалбоподателката и преди е била хоспитализирана във връзка с поставената й [диагноза]“, а именно във *** отделение на горепосоченото здравно заведение за периода от [дата] до [дата]. С други думи налице са съществуващи заболявания, които изискват постоянно лечение, респ. не е налице внезапно възникнала потребност от здравен характер, която жалбоподателката не е очаквала или не е могла да предвиди. Доколкото същата в съдебно заседание твърди, че й предстоят прегледи и операция, очевидно е, че тези потребности продължават да са налице дори и след проведеното лечение.

На следващо място, във връзка с коментираните по-горе две хоспитализации на жалбоподателката в периода 20.01.2025 г. – 30.01.2025 г. са представени доказателства за извършени разходи: фактура № [номер]/[дата], за платена сума в размер на *** лв. за допълнително медицинско обслужване в *** отделения - *** (до 2 дни престой); фактура с №[номер]/[дата], за допълнително медицинско обслужване по КП в отделения ***, на стойност *** лв.; фискален бон, за платена сума от *** лв. за консултация *** и фактура с №[номер]/[дата], за заплатена сума от *** лева ***. От така представените фактури за допълнително медицинско обслужване не може да се направи обоснован извод, че състоянието на пациентката е било свързано с грижи по-големи или с допълнителни такива над обичайните, които имат жизненоважен характер. Отделно от гореизброените документи са представени и фискални бонове за закупени от Ш. К. [лекарствени продукти] - ***. Тези разходи обаче не могат да бъдат квалифицирани като такива с инцидентен характер, тъй като са свързани с постоянното лечение на заболяванията на лицето.

Действително, жалбоподателката има потребност от повече средства за жизненоважни здравни нужди, в т.ч. покриване на разходи по престой в болница и закупуване на лекарства, но тази потребност е постоянна, а не инцидентно възникнала, т.е. не се дължи на непредвидено или неочаквано събитие, а има предвидим характер.

С оглед гореизложеното, след като в случая не са налице предпоставките за отпускане на еднократна по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, то процесната заповед не е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ е реализирал административното производство в съответствие с нормативно установените административнопроизводствени правила в ЗСП и ППЗСП, при спазване на относимите материалноправни норми и в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ЗСП/Д-К-A/111 от 18.03.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Ардино, с която на Ш. Е. К. от [населено място], е отказана еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди по смисъла на чл. 16 от ППЗСП, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

По делото не е въведено искане за присъждане на разноски в полза на ответника, поради което такива не се следват.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. Е. К. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], против Заповед ЗСП/Д-К-А/111 от 18.03.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Ардино, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, на Ш. Е. К. е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди, като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане).