№ 27
гр. Габрово, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500661 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Т. срещу постановеното решение по гр.д.
№256/2024г. на РС- Дряново.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е невалидно , недопустимо,
като и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
довели до неговата необоснованост ,а оттам и до неправилно прилагане на материалния
закон, предвид изложените в мотивната част правни изводи. Сочи се, че не са обсъдени
всички доводи и относимите към тях доказателства, като решението не отразява
действителното правно положение между страните, поради което се иска да бъде прогласено
за нищожно, обезсили , отмени и се върне делото на първоинстанционния съд за
разглеждане от друг състав. Твърди се, че липсва обсъждане в мотивите на наведените от
страните доводи и възражения, обсъждане на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, което е друго съществено процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила и практиката на ВКС. Същото не може да бъде отстранено
от въззивната инстанция. Излагат се доводи и за незаконосъобразност на съдебния акт. Иска
се прогласяване нищожността на първоинстанционното решение, поради неговата
процесуална недействителност, липса на мотиви, като се сочат решения на ВКС. Като
основания за невалидност се прави позоваване на тълкувателни решения на ВКС относно
задължителното участие на прокурор съгласно чл.10,ал.1 ЗОДОВ, както и приложимостта
на служебното начало .Твърди се, че с изготвения проект за доклад по делото съдът е дал
неправилна правна квалификация на предявения иск. Като съществено нарушение на
съдопроизводствените правила се сочи ,че решението е постановено от лице, което според
чл.22,ал.1,т.6 ГПК не може да участва като съдия по делото и че първоинстанционният
съдия е следвало да се отведе от разглеждането на спора, като се прави позоваване на
1
практика на СЕС и ВКС.
Постъпил е писмен отговор от ответника РС-Трявна ,в който се поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна.
Представителят на ОП-Габрово е изразил становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима ,като подадена в законния срок ,от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от първоинстанционния съд
решение по гр.д.№256/2024г. на РС-Дряново , с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от ищеца К. Г. Т. против Районен съд – Трявна иск за заплащане на
сумата от 13000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№ 125/2024 г. по описа на
Районен съд – Трявна в разумен срок, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба 09.04.2024 г. до окончателното изплащане
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Неоснователни са наведени от жалбоподателя доводи за нищожност , както и за
недопустимост на обжалваното решение.
Обжалваният съдебният акт е постановен в изискуемия по чл.20 ГПК състав на съда ,
при упражняване на правораздавателната власт на съда , в необходимата форма и
съдържание. Решението е мотивирано в съответствие с изискванията на чл.235,ал.2 и
чл.236,ал.2 ГПК, с излагането на подробни фактически и правни мотиви, обективиращи
волята на съда по ясен и разбираем начин. Обсъдени са доказателствата по делото и
доказаността на исковата претенция съгласно очертания предмет на спора с предявения от
ищеца иск по чл.2б ЗОДОВ, като са изложени от съда конкретни фактически и правни
изводи по същество на спора .С оглед на това няма основание да се приеме, че обжалваното
решение е постановено при липса на мотиви.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустим иск съгласно спорният
предмет по делото, въведен от ищеца с исковата молба, намиращ правното си основание в
чл.2б ЗОДОВ – за заплащане от ответника РС-Трявна на сумата от 13000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото
на разглеждане и решаване на гр.д.№ 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна в
разумен срок, съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава, считано от
09.04.2024г., като към момента на предявяване на иска производството не е приключило с
окончателен съдебен акт. Няма произнасяне на първоинстанционния съд извън предмета на
иска или по непредявен иск, което да обуславя приложимостта на някоя от хипотезите на
чл.270,ал.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя ,че решението е постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Спазено е изискването на чл.10,ал.1 ЗОДОВ и съдебните заседания в
първоинстанционното производство са проведени с участието на прокурор от РП-Габрово,
който е изразил своето становище.
Изготвеният в първоинстанционното производство доклад по делото е с изискуемото
по чл.146 ГПК съдържание. Дадената от съда правна квалификация на иска не е неправилна.
2
Съдът при произнасянето си по допустимостта на иска е отчел обстоятелството,че се касае
за неприключло съдебно производство към датата на предявяването му.
Съгласно установената съдебна практика необоснованият отказ за отвод на съдията,
представлява процесуално нарушение, което би могло да е основание за отмяна на
решението, но само ако то е довело до постановяване на неправилно решение по съществото
на спора / р. № 69 от 01.04.2015 г. по гр.д.№ 4941 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о., ТР № 1 от
21.11.2023 г. по тълк.д.№ 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая по делото не се
установява да са били налице предпоставките на чл.22,ал.1, т.6 ГПК за отвод на съдията-
докладчик, разглеждащ гр.д.№256/2024г. по описа на РС-Дряново.
Преценката за наличие на основателно съмнение по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК
спрямо съдия по дело се извършва по два критерия – обективен и субективен. Обективният е
свързан с конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са основание за
възникване на съмнения у ищеца или трети непредубедени лица относно
безпристрастността на съдията разглеждащ делото (участието му в повече от един етап от
разглеждане на делото по същество; в две свързани дела; в различно качество – като адвокат
и съдия, свидетел или вещо лице и др.). Субективният критерий е относим към личното
познанство или отношения между съдия и страна по делото, които са от такова естество, че
да сочат на липса на безпристрастие.
В случая не се установява нарушение на някой от посочените критерии за
"безпристрастност на съда", постановил обжалвания съдебен акт. С протоколно определение
от 20.09.2024г.по гр.д.№256/2024г. на РС-Дряново съдията - докладчик не е уважил
искането на ищеца за отвод, за което е изложил подробни и обосновани мотиви . Няма данни
,които да опровергават изложеното в определението на съда за липсата на предпоставките за
отвод. От данните по делото не се установяват конкретни обстоятелства, които биха могли
да окажат влияние върху безпристрастността на състава на съда, постановил обжалваното
решение, при решаване спора по делото и основание да се отведе в някоя от хипотезите на
чл.22,ал.1 ГПК и в частност по чл.22,ал.1, т.6 ГПК поради липсата на обективни
обстоятелства, относими към субективния или към обективния критерий в тази хипотеза –
наличието на свързаност между делата, водени срещу РС-Дряново като ответник и
производството по гр.д.№256/2024г. по описа на РС-Дряново, което е срещу друг ответник и
и има за предмет друго производство.
По изложените съображения оставеното без уважение искане на ищеца за отвод на
съдия – докладчика в първа инстанция , не води до неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение
Съгласно установената съдебна практика / р. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, IV г. о.
и др.), преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС , а от там и за обезщетение на причинените от
това вреди, се извършва по критериите, определени в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, както следва: обща
продължителност и предмета на производството; неговата фактическа и правна сложност;
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители; поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора. Разяснено е , че при гражданските дела за
начало на срока се приема сезирането на съответния съд, освен ако производството не
включва предварителна административна процедура, а за край – влизане в сила по
отношение на страната на съдебния акт, с който спорът е приключен (решение или
определение). От значение е общата продължителност на съдебното производство –
възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделни етапи
3
от производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в
отделна част от производството няма нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС , ако общата
продължителност на делото не е прекомерна според неговия вид и броя инстанции. При
изчисляване на общата продължителност на делото не се взема предвид периодът, в който
делото е било спряно или конституиране на страна, ако процесуалните действия са
извършени точно и своевременно. Разяснено е още, че при обсъждане на сложността на
делото, от значение са: броят на страните и обективно съединените искове; наличието на
международен елемент; сложност на засегнатите въпроси; необходимостта от специални
знания за разясняване спора от фактическа страна; обема на събраните доказателства;
поведението на страните, съда и останалите участници в производството (при наличие на
такива). Извън срока са забавянията, причинени от страната поради злоупотреба с право,
недобросъвестно упражнени процесуални действия, когато съдът е предприел допустимите
и възможни във всеки конкретен случай процесуални действия .
От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.№125/2024г.
по описа на РС-Трявна първоначално е започнало като образувано на 09.04.2024г.
производство по гр.д.№598/2024г. по описа на РС-Габрово по подадена на 08.04.2024г.
искова молба от ищеца К. Г. Т., по чл.74 ЗЗДиск, срещу ответника РС-Габрово за
неравноправно теретиране по гр.д.№541/2023г. по описа на съда. С определение №
682/02.05.2024 г. производството гр. дело №598/2024 г. на ГPC е прекратено и делото
изпратено на ГОС за определяне, на основание чл.23,ал.2 ГПК на друг компетентен съд,
който да го разгледа. С Определение № 339/13.05.2024 г. по в.ч.гр.дело № 202/2024 г. на ОС –
Габрово, делото е изпратено за разглеждане на Районен съд –Трявна, където на 20.05.2024 г.
е образувано гр.д.№125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна. С определение №
74/22.05.2024 г. съдията- докладчик е върнал исковата молба , на основание чл.130 ГПК и е
прекратил производството по делото. Определението е обжалвано от ищеца и въззивната
инстанция по образуваното в.ч.гр.д. № 252/2024 г. по описа на Окръжен съд-Габрово, с
постановеното определение № 433/13.06.2024 г. на ОС-Габрово , е отменила
първоинстанционното определение № 74/22.05.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. на РС- Трявна
и делото е върнато на районния съд па продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно дадените указания. С разпореждане № 202/20.06.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. на
РС-Трявна , исковата молба е оставена без движение, с указания ищецът в едноседмичен
срок от уведомяването да отстрани допуснатите нередовности. С определение №
94/16.07.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, исковата молба е
върната, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е прекратено. При
инстанционния контрол определение № 94/16.07.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. по описа на
Районен съд – Трявна е потвърдено с определение №839 от 25.10.2024г. по в.ч.гр.д.
№590/2024г. на ОС-Ловеч ,като с определение №5439/26.11.2024г. по ч.к.гр.д.№
202480003104344 не е допуснато до касационно обжалване определение №839 от
25.10.2024г. по в.ч.гр.д.№590/2024г. на ОС-Ловеч.
В случая от данните по делото се установява, че общата продължителност на
производството от подаване на исковата молба на 08.04.2024г. до приключване на
производството пред РС-Трявна с постановеното определение № 94/16.07.2024 г. по гр.д.№
125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, с което исковата молба е върната, на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е продължило 3 месеца и 8 дни, а само пред РС-Трявна от
образуването му на 20.05.2024г. до произнасянето на 16.07.2024г. с постановеното
определение №94, е продължило 1м и 26 дни. Общата продължителност на съдебното
производство пред ответника РС-Трявна не се явява извън разумния срок. Не се установява
да е допусната забава , като процесуалните действия са извършвани своевременно.
4
Влизането в сила на обжалваното определение № 94/16.07.2024 г. по гр.д.№ 125/2024 г. по
описа на РС-Трявна в хода на делото , с приключване на касационното обжалване с
постановеното от ВКС определение на на 26.11.2024г. по ч.к.гр.д.№202480003104344, също
не обосновава продължаване на съдебното производство в неразумен срок / при обща
продължителност с осъществения инстанционен контрол от въззивната и касационна
инстанции , общо 7м . и 18 дни/.
При така установените факти няма допуснато неоснователно забавяне при
извършване на съдопроизводствените действия по гр.д.№125/2024г. на РС-Трявна. Съдът
своевременно, в разумен и в кратък срок е извършил необходимите процесуални действия
по движение на делото, произнасянето по редовността и допустимостта на исковата молба
по време на висящността на делото пред Районен съд – Трявна, поради което не е допуснал
нарушение на чл.7, ал.1 ГПК . С оглед на това по делото не е установена първата от
кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.2б ЗОДОВ -
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,
§1 от Конвенцията , което обосновава и неоснователността на предявения иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 13 000лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр.д.
№125/2024г. по описа на РС-Трявна в разумен срок съгласно чл. 6, § 1от Конвенцията.
Предвид на това исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
На основание изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Не са дължими разноски за настоящото производство
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №111 от 18.11.2024г. по гр.д.№256/2024г. на РС-Дряново.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5