Решение по дело №859/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2018 г. (в сила от 28 март 2019 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20184120200859
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 539

 

гр.Горна Оряховица, 07.12.2018г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Горнооряховският районен съд, първи състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря Стефка Колева в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията Тонева АНД № 859 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            С Наказателно постановление № 18-0268-001126/30.07.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, на Б.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лева, за това, че виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП.

            Недоволен от наказателното постановление останал Б.Г.Б., който сочи, че е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – РУ – Горна Оряховица, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С АУАН № 1172/22.07.2018г., бл. № 499112 М.Г.П. *** в присъствието на свидетелите – очевидци Н.Ю.М. и  К.Й.Х., констатирал, че на 22.07.2018г. около 12.55 часа в Община Лясковец, на ПП І-4 /София – Варна/, км 143.800 в посока гр.Варна жалбоподателят като водач на товарен автомобил 9999 категория N2, собственост на ******,управлява по републикански път без заплатена съответна такса за това, определена в Закона за пътищата, с което е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП. Актът бил връчен на Б. за запознаване със съдържанието и подписан без възражения същия ден, като актосъставителят допуснал техническа грешка при изписване на датата на предявяване и като такава вписал 12.07.2018г.

След предявяване на акта актосъставителят П. отразил, че водача представя винетен стикер № 1364970, закупен в 13.26 часа на 22.07.2018г., касов бон № 02635649. Жалбоподателят отразил лично, че е получил СРМПС, част 2 и се подписал.

Въз основа на съставения АУАН К.Й. Колев - Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица издал против Б.Г.Б. обжалваното Наказателно постановление № 18-0268-001126/30.07.2018г.

Постановлението е връчено на Б. на 02.10.2018г. и на 05.10.2018г. Б. депозирал жалба чрез административнонаказващия орган до ГОРС.

Видно от писмо на РУ Горна Оряховица, ведно със справка за правоспособност и наказания по ЗДвП, в картона на Б.Г.Б. като водач на МПС са отразени множество нарушения и наказания по ЗДвП.

В хода на съдебното следствие актосъставителят М.П. и свидетелите Н.М. и К.Х. потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка. Свидетелите сочат, че били на специализирана полицейска операция по широкообхватен контрол и тогава установили нарушението на водача, който нямал валиден винетен стикер за движение по републиканските пътища. По-късно закупил от намиращата се в близост бензиностанция „Лукойл” валиден стикер и му било върнато СРМПС, част 2.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка съдът установи, че са спазени процесуалноправните изисквания за издаване на наказателното постановление.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал.1, б.б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.1.3./. АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения. Допуснатата техническа грешка при отразяване на датата на връчване на АУАН е несъществено нарушение, което по никакъв начин не влияе на законосъобразността и обосноваността му и не поставя под съмнение датата на извършване на нарушението – 22.07.2018г., тъй като след предявяване на АУАН актосъставителят е отразил, че водачът представя винетен стикер № 1364970, закупен в 13.26 часа на 22.07.2018г., касов бон № 02635649 и това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните свидетели.

Съдът не констатира твърдяната от жалбоподателя техническа грешка в АУАН, а именно, че било посочено лек автомобил ****, а в НП – товарен автомобил ****. Видно от АУАН актосъставителят е отразил, че водачът е управлявал товарен автомобил ****, като същия вид автомобил и със същия регистрационен номер е посочен и в НП.

НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР  Велико Търново, РУ Горна Оряховица,, който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е упълномощен с № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2.9/ да издава наказателни постановления по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити, включително описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени. Посочването на всички тези обстоятелства дават възможност на жалбоподателя да разбере същността на административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него, което е и направил, инициирайки настоящото производство.

Непосочването в АУАН и НП, че проверката е извършена по реда на проведен „широкообхватен конктрол” по никакъв начин не се е отразило на законосъобразността на НП от формална страна, предвид изложените по – горе съображения.

 Поради изложеното съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП от формална страна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по същество.

Чл.10, ал.1 от ЗП предвижда, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет /МС/ може да въвежда само една от следните такси – такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗП, МС с решение приема списък на пътищата за преминаване на пътни превозни средства /ППС/ с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира винетна или ТОЛ такса за ползване на пътната инфраструктура. Със свое Решение № 945 от 01.12.2004г. /обн. ДВ бр. 109/2004 г. изм. и доп., бр. 61/2012г./ МС е утвърдил списък на републиканските пътища и е приел списък на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване на пътната инфраструктура. ПП І-4 /София – Варна/, е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса.

Нормата, която въвежда диференциация при винетните такси се намира в чл.10а, ал.2 от ЗП, според която винетните такси се диференцират в зависимост от ППС, за което са предназначени, както и от срока, за който е платена винетната такса.

Таксата, съгласно нормата в чл.10а, ал.4 от ЗП, се заплаща от собственика или ползвателя на ППС.

Разпоредбата на чл.10а, ал.6 от ЗП определя видовете ППС, за които се заплаща винетна такса, а следващата ал.7 очертава три категории ППС, за които се дължи винетна такса за ползване на пътната инфраструктура.

В конкретния случай, в АУАН са изложени обстоятелства, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, като в НП наказващия орган е приел, че този автомобил представлява ППС за превоз на товари с 2 оси, с технически допустима максимална маса по-малка от 12 тона.

Товарният автомобил по смисъла на §6, т.12, б.“б” от ДР на ЗДвП представлява  недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на товари или за теглене на други превозни средства. Законова дефиниция на моторно превозно средство се съдържа в  §6, т.11 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП, като същото е определено като ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Управлявания от жалбоподателя Б. автомобил ДАФ представлява именно МПС – товарен автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП  движението на определените в ЗП пътни превозна средства се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. При заплащането на тази такса се издава ценна книга, наречена „винетка”, която удостоверява от една страна правото на ползване на републиканските пътища, а от друга - плащането на винетната такса. Първата част от винетката следва да бъде залепена в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС, а втората част се съхранява от водача на ППС.

Управлението по републиканските пътища на ППС, за което не е заплатена винетна такса е формално нарушение, за чиято довършеност не се изисква настъпването на някакви отрицателни последици. От обективна страна нарушението предполага несъмнено установяване на управлението на някой от видовете ППС, определени в ЗП, по пътища от републиканската пътна мрежа, без заплащане на съответната винетна такса за това ППС.

От събраните по делото писмени и грасни доказателства безспорно се установи, че ППС се е движело по участък от пътната инфраструктура на републиканската пътна мрежа. Несъмнено се установи и, че жалбоподателят не е имал наличен валиден винетен стикер, залепен на указаното от ЗП място. Изложеното предпоставя за съда извод, че нарушението е безспорно установено и доказано от обективна страна.

От субективна страна административното нарушение е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл, като нарушителят е съзнавал задължението си да управлява процесното ППС - лек автомобил по републиканските пътища след заплащане на съответната винетна такса, същевременно е съзнавал, че управлява автомобила по републикански път, за който се събира винетна такса и че прави това без за автомобила да е платена такава такса. Въпреки наличието на тези представи, жалбоподателят е предприел управлението на описаното по – горе превозно средство, по републикански път, без да е заплатил винетна такса за това.

За гарантиране общозадължителния характер на нормата в чл.139, ал.5 от ЗДвП, законодателят е предвидил санкционни последици в административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Тези последици следва да се реализират спрямо водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Законодателят е диференцирал отговорността за движение на ППС по републиканските пътища без да е заплатена винетна такса според вида и предназначението на ППС. В конкретния случай съгласно текста на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е предвидена глоба в размер от 1500 лв., която се налага на водача, който управлява това ППС. Определеното и наложено от административнонаказващия орган на жалбоподателя наказание е в този размер, поради което съдът счита, че същото е наложено законосъобразно. Наказанието не може да бъде намалено, поради задължителния характер на нормата в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

В случая не би могло да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не показва белезите на такъв с по- ниска обществена опасност отколкото обикновените.

Предвид гореизложеното обжалваното Наказателно постановление № 18-0268-001126/30.07.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0268-001126/30.07.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица,  с което на Б.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за това, че виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: