Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2735 29.07.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІХ-ти ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Марияна Михайлова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4202 по описа за 2019 година.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** твърди, че
е получил от ответницата Р.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, нотариална
покана, с която същата искала той да й заплати сума възлизаща на 485,57 лева,
която представлявала цена на доставена от ВиК вода и която ищецът следвало да
заплаща по силата на договор за наем на недвижим имот от 01.12.2005 г. Ищецът
твърди, че между него и ответницата не е възникнало задължение от договор за
наем, поради което и той не дължи на същата сума за консумативи, поради което
моли да бъде установено, че не дължи процесната сума.
Ответницата твърди, че между нея и ищеца е бил сключен
договор за наем и съобразно същия ответникът като наемател е длъжен да заплаща
консумативите включително и потребената в имота вода. Това той не бил сторил,
поради което тя била заплатила тези задължения,
макар и периода на ползването да се отнасял към действието на договора
за наем. Тъй като срещу ответницата бил издадена заповед за изпълнение, тя
изплатила задълженията, част от които се явява и сумата предмет на настоящия
иск. Поради това счита, че искът срещу нея е неоснователен и сумата е дължима.
Съдът намери за установено следното:
По делото са приети като писмени доказателства:
нотариална покана от 20.06.2018 г., с рег. № ****, том *, акт ***, по описа на **** *** **, с рег. № *** и район на действие РС –
Пловдив, адресирана до ищеца по делото, с която същият е уведомен, че по силата
на договор за наем от 01.12.2005 г., му бил отдаден за временно и възмездно
ползване недвижим имот, находящ се в ******, като с нотариалната покана, същият
е уведомен, че следва да освободи апартамента, както и да заплати на
ответницата сумата от 458,57 лева – задължения за използвана вода, начислена до
19.07.2016 г.; договор за наем на недвижим имот от 01.12.2005 г., в който като
„наемодател“ е посочена ответницата, съответно като „наемател“ – ищеца, по
силата на който на последния е отдаден за временно и възмездно ползване на
недвижим имот, находящ се на ******; фискални бонове от 07.06.2018 г., издадени
от „В и К“ ЕООД за заплатена сума от общо 458,57 лева по фактури за периода
2014 г. – 2016 г., с посочен получател Р.Б.Г. и абонатен № ****; заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2017 г., постановена
по ч. гр. д. № 17002/2017 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с., с която е
разпоредено длъжникът Р.Г. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
сумата от 1798,55 лева – главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 05.11.2001 г. –
17.08.2017 г. за обект, находящ се в ******, с абонатен № ****; 944,55 лева –
обезщетение за забава за периода 06.01.2008 г. – 30.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 25.10.2017 г. до окончателното й погасяване и разноски. По делото е
представено като доказателство и копие на договор за наем на недвижим имот от
01.12.2010 г., сключен между ответницата и трето за спора лице – П.М.Г., по
силата на който на последния е отдаден за временно и възмездно ползване
недвижим имот, находящ се в ******, ет. *, ап. *; с Анекс от 06.04.2012 г. към
договор за наем на недвижим имот от 01.12.2010 г., страните променят размера на
дължимата месечна наемна вноска, като т. 2 от същия е посочено, че анексът
продължава валидността на договора за наем от 01.12.2010 г. за неопределено
време; вносна бележка от 04.09.2018 г. за преведена на ответницата от П.Г.сума
в размер на 220 лева, с посочено основание: наем м.09.2018 г.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало.
С оглед разпределената в открито съдебно заседание,
проведено на 11.06.2020 г. доказателствена тежест, в тежест на ответника е да
докаже наличието на договор за наем, обстоятелството, че консумативите се
дължат за отдадения под наем имот, както и размера на вземанията предмет на
исковата молба.
За доказване на твърденията си, ответницата е
представила по делото копие на договор за
наем на недвижим имот от 01.12.2005 г., по силата на който чрез нотариална
покана от 20.06.2018 г., с рег. № ****, том *, акт ***, по описа на **** *** **, с рег. № *** и район на действие РС –
Пловдив, претендира заплащането от ищеца на сумата от 458,57 лева – консуматив
за разходвана в имота вода.
С молба от 19.08.2019 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е поискал ответната страна да бъде задължена да представи до
първото по делото съдебно заседание оригинала на процесния договор. С
разпореждане от 21.08.2019 г., на основание чл. 183 ГПК съдът е задължил
ответника да представи в оригинал процесния договор за наем, като е посочил, че
в противен случай това доказателство ще бъде изключено от материалите по
делото.
Със съобщение, получено от процесуалния представител
на ответницата /адв. И.И./ на 26.08.2019 г., същата е уведомена за задължението
си да представи горния документ в оригинал, в посочения срок, като в
изпратеното съобщение са вписани и последиците на чл. 183 ГПК. И доколкото
страната не е предприела действия, с които да изпълни задължението си, като не
е взела и становище относно невъзможността да представи в оригинал или в
официално заверен препис документа, то съдът намира, че на основание чл. 183 ГПК следва да изключи от доказателствената съвкупност по делото, приложения към
отговора на исковата молба договор за
наем на недвижим имот от 01.12.2005 г.
Следва да се посочи, че задължението за представяне на
оригинали на документи възниква за страната на основание чл. 183 ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба, когато по делото се прилага документ, той може да бъде
представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е
длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от
него. Ако това задължение не се изпълни, представеният препис следва да се
изключи от доказателствата по делото, дори и без да е направено изрично искане
от другата страна, тъй като не се установява по делото, че такъв документ
съществува.
Поради изключването на това доказателство от делото,
то съдът намира, че не се доказа наличие на облигационна връзка между ищеца и ответницата,
произтичаща от договор за наем на недвижим имот от 01.12.2005 г., по силата на
който последната е предоставила на ищеца за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в ******, поради
което и дължимостта на сумата от 458,57 лева – задължение за изразходвана вода,
дължимо към „В и К“ ЕООД, остана недоказана по основание.
Съдът намира, че останалите събрани по делото
доказателства не са достатъчни за доказване на договорното правоотношение между
страните, като представените вносни бележки от ответницата, не могат да доведат
до категоричен и еднозначен извод, че вземането е възникнало на правното
основание на което се позовава същата.
Поради гореизложеното, не може да се приеме за
безспорно установено, че ищецът дължи на ответницата сумата от 458,57 лева –
задължение за изразходвана вода, дължимо към „В и К“ ЕООД, възникнало по силата
на договор за наем на недвижим имот от 01.12.2005 г., ето защо и предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
На ищеца е била предоставена безплатна защита,
съобразно чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв., поради което в полза на представлявалия го
адвокат следва да се присъди възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ
/изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г./ в размер на 100 лв.
На ищеца следва да бъде присъдена сумата от 50 лева – деловодни
разноски за заплатена държавна такса по настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗКЛЮЧВА
договор за наем от 01.12.2005 г., по силата на който на ищеца Т.Н.Д., ЕГН **********,
в качеството му на наемател е отдаден от ответницата Р.Б.Г., ЕГН **********, в
качеството й на наемодател, за временно и възмездно ползване недвижим имот,
находящ се в ******, от доказателствата по гр. д. № 4202/2019 г. по описа на
ПдРС, ХІХ граждански състав.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.Н.Д., ЕГН **********, НЕ
ДЪЛЖИ на Р.Б.Г., ЕГН **********, сумата от 458,57 лева /четиристотин петдесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки/ – представляваща цената на доставена от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД вода в имот, находящ се в ******, която ищецът Т.Н.Д. следвало да заплаща по силата на договор за
наем на недвижим имот от 01.12.2005 г.
ОСЪЖДА Р.Б.Г., ЕГН ********** да заплати на Т.Н.Д., ЕГН **********,
СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса по настоящото
производство.
ОСЪЖДА Р.Б.Г., ЕГН ********** да заплати на *** К.Й.К.,*****,
със служебен адрес: **********, СУМАТА от 100
лв. /сто лева/ – представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на ищеца Т.Н.Д., ЕГН ********** в производството по настоящото
гр. д. № 4202/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД