РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502125 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Н. Г. А.,ЕГН-********** от гр.**** чрез
пълномощника му адв.Д.Б. против решение № 2169/13.06.22г.,постановено по гр.д.№
20187/21г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което е признато за установено,че Н. Г.
А.,ЕГН-********** дължи на ЗД „Евроинс“ АД,ЕИК-*****,със седалище гр.*****, сумата в
размер на 5227,96лв. регресно вземане по щета № **********/06.10.2015г.,във връзка с
която е водено гр.д. № 10197/2015г.по описа на ПдРС и в.гр.д. № 2096/2016г. на ПдОС,от
които 3000лв.изплатено обезщетение за неимуществени вреди,924,32лв.изплатена законна
лихва и 1303,64лв.изплатени разноски,ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.10.2021г.до окончателното плащане,
за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15866/2021г. по описа на
ПдРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,незаконосъобразност и
необоснованост на решението.Иска се от въззивната инстанция да отмени изцяло атакувания
акт и да постанови решение,с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан,евентуално същият да се отхвърли като недоказан в частта за заплащане на
разноски над 250лв.до присъдения размер от 1303,64лв.Претендират се разноски само за
първата инстанция.Прави се възражение за прекомерност на разноските на противната
1
страна.
Въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД,ЕИК-***** чрез юрск. Кр.Н. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,развити в писмен
отговор и иска потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноски във всички
инстанции,в т.ч.юристконсултско възнаграждение.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен
акт.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от
ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е от ЗД „Евроинс“ АД иск против Н. Г. А. с правно основание чл.422 от
ГПК във вр.с чл.274,ал.1,т.1 от КЗ (отм.)
По делото е прието за безспорно с определение на съда от 17.03.2022г.,че на
25.06.2011г.в гр.***** ответникът при управлението на л.а „Фолксваген Голф“,рег.№ *****
АС,застрахован при ищеца по застраховка „ГО“,е нарушил правилата на движение и е
причинил ПТП след употреба на алкохол над допустимата по закон норма.За ПТП–то
ответникът е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1594/2012г.,с
която е осъден да заплати и обезщетение за имуществени вреди на гражданския ищец
„Фантастика 2002“ООД.
Не се спори също,че с влязло в сила решение на ПдРС по гр.д.№
10197/15г.ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди,причинени
на Н.й К. Д. при същото ПТП от 25.06.11г.,ведно със законната лихва и
разноски.Ответникът признава,че производството по гр.д.№ 10197/15г.се е развило при
участието му като трето лице помагач и съответно решението по делото №
1955/09.06.16г.има установително действие спрямо него.
Спорът по делото се съсредоточава върху единственото направено от ответника
възражение по делото-че не дължи исковите суми поради постигнато между него и ищеца
извънсъдебно споразумение,уреждащо изцяло отношенията между страните по повод ПТП
от 25.06.11г.
Районният съд е тълкувал клаузата на чл.1.5 от споразумението от 28.02.2019г.,на
което се позовава ответника и е приел,че тя не обхваща регресното вземане на ищеца по
щета № **********/06.10.2015г.,която е предмет и на настоящия спор.
Предпоставките за възникване на правото на застрахователя- ЗД „Евроинс“ АД за
предявяване на иск срещу причинителя на вредата по чл.274,ал.1 от КЗ(отм.)- ответникът Н.
Г. А.,са: наличието на сключена между застрахователя и застрахованото лице застраховка
„ГО“,действаща към датата на застрахователното събитие,настъпило застрахователно
събитие,плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и отказ на
виновното за ПТП лице да се подложи или виновно се е отклонил от проверка на
2
алкохол,наркотично вещество или негов аналог.
В случая с влязлата в сила присъда е установено,че ответникът е управлявал
автомобила си след употреба на алкохол,при концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма и е предизвикал ПТП на 25.06.2011г.При ПТП-то е причинил
материални щети по удареното от него МПС,(за което е заведена при застрахователя щета
№ **********/27.06.11г.) и е пострадал водачът на това МПС Н.й Д.,(за което е заведена
при ищеца щета № **********/06.10.2015г.).Към датата на ПТП ответникът е имал валидна
застраховка „ГО“ при дружеството ищец,видно от представената застрахователна
полица.Пострадалото физическо лице Д. е предявил иск против застрахователя ЗД
„Евроинс“ АД с правно основание чл.226,ал.1 от КТ(отм.) и с влязлото в сила решение по
гр.д.№ 10197/15г.е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от ПТП от 25.06.11г.в размер на 3000лв.,ведно със законната лихва от
датата на ПТП до окончателното изплащане и разноски.Застрахователното дружество е
заплатило сумите след образувано против него изпълнително дело и след покана за
доброволно изпълнение,на 28.02.2017г.в размер на 5227,96лв.,в които са включени
3000лв.обезщетение за неим.вреди,924,32лв.законна лихва и 1303,64лв.разноски.Сумата от
5227,96лв.вместо дължимата сума от 6045,46лв.е получена след прихващане в
изп.производство.
Спорният момент по делото е във връзка с представеното от ответника споразумение
от 28.02.19г.,сключено между него и ищцовото дружество и възражението на А.,че с него са
уредени окончателно всички отношения по повод ПТП от 25.06.11г.,включително всички
имуществени и неимуществени вреди.
От приложеното по делото споразумение от 28.02.2019г. е видно,че същото е
сключено между ЗАД „Евро Инс“ и Н. А. и с него се уреждат окончателно отношенията
помежду им по щета с № **********/27.06.2011г във връзка с претенция на пострадалото
юридическо лице „Фантастика 2002“ ООД.В чл.1.5 от споразумението страните
декларират,че с постигнатото споразумение уреждат окончателно своите отношения по
преписка по щета № **********/27.06.2011г. и нямат и няма да имат за в бъдеще други
претенции за имуществени и неимуществени вреди,за лихви и разноски, както и за всякакви
други плащания, свързани със събитието.
Според ответника при тази формулировка на клаузата ищецът няма право да
претендира от него допълнително обезщетение по процесната щета,извън уреденото с
постигнатото споразумение.
Предмет на делото пред ПдРС обаче е преписката по щета с №
**********/06.10.2015г.,която е за регресно вземане за платено обезщетение за причинени
от ответника неимуществени вреди на физическото лице Н.й Д..Предмет на споразумението
от 28.02.19г.е преписката по щета № **********/27.06.11г.,която е за платено обезщетение
за причинени от ответника имуществени вреди на юридическото лице „Фантастика
2002“ООД.
Настоящата инстанция не споделя становището на жалбоподателя,че текстът на
3
клаузата на т.1.5 е ясен,без вътрешни противоречия и не е необходимо тълкуването му от
съда.Доколкото от по-горните клаузи (т.1.1 до т.1.4) и от преамбюла на споразумението се
установява,че предмет на споразумението е именно преписка по щета №
**********/27.06.11г.,то в т.1.5 от една страна се декларира,че споразумението урежда
окончателно отношенията между страните по преписка по щета № **********/27.06.11г.,а
от друга се декларира,че страните нямат и няма да имат за в бъдеще други претенции за
имуществени и неимуществени вреди,за лихви и разноски и за всякакви други
плащания,свързани със събитието.Този текст е неясен така,както е формулиран и това
налага неговото тълкуване.
При тълкуването на действителната воля на страните по спорни договорни
клаузи,каквато е и настоящата,съдът следва да изхожда не от буквалния смисъл на текста,а
от смисъла,следващ общия разум на изявлението.Ето защо при разглеждането на клаузата на
т.1.5 самостоятелно и съвкупно с останалата част от съдържанието на споразумението,
въззивната инстанция също приема,че текста на т.1.5 касае единствено щета №
**********/27.06.11г.,както правилно е приел и първоинстанционният съд.В преамбюла на
споразумението застрахователната претенция е конкретизирана с № на щетата и датата на
завеждането й,посочена е сумата на задължението,данните за пострадалото юридическо
лице и № на воденото във връзка с претенцията съдебно производство.Всичко
гореизброено,описано в текста на цялото споразумение при съпоставка с текста на клаузата
на т.1.5 и съобразяване на систематичното й място в договора,налагат извода,че клаузата на
т.1.5 не обхваща регресното вземане на ищеца по процесната застрахователна
претенция.Като е стигнал до същия извод,ПдРС е постановил правилно решение,което
следва да се потвърди.
По отношение на възраженията във въззивната жалба досежно включените в
исковата сума разноски въззивният съд приема,че в съответствие с разпоредбата на
чл.227,т.2 от КЗ(отм.) застрахования дължи всичко,което застрахователят е платил на
увреденото лице в случаите на чл.226,ал.3 от КЗ(отм.),в това число и разноските по
определянето и изплащането на обезщетението.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира,че атакуваното решение на ПдРС
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Разноски:
С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна само
за въззивното производство,доколкото за първата инстанция и заповедното производство
разноските й са присъдени с атакуваното решение.Разноските са за юристконсултско
възнаграждение и съдът ги определя в размер на 150лв.съобразно чл.25,ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2169/13.06.22г.,постановено по гр.д.№ 20187/21г.по
описа на ПдРС,22-ри гр.с.
ОСЪЖДА Н. Г. А.,ЕГН-**********,гр.**** да заплати на ЗД „Евроинс“
АД,ЕИК-***** със седалище гр.***** сумата от 150 (сто и петдесет)лв.разноски за
юристконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5