Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 15.12.2017 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2205 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 694 от ТЗ.
Ищецът
Н.А.П. (НАП) твърди, че представлява държавата в производството по
несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със
закон частни Д.В., като със Заповед № ЗЦУ- 1071/11.08.2014 г. на изпълнителния
директор на НАП, директорът на дирекция „Д.В.” бил оправомощен да представлява
държавата в производството по несъстоятелност в случаите, в които държавата е
кредитор с публични и определени със закон частни Д.В..
Поддържа, че с Решение №
1638/23.10.2014 г. по т. д. № 804/2012 г. на СГС била обявена
неплатежоспособността на ответника „БКС – Ц.“ АД, ЕИК ********, и било открито
производството по несъстоятелност срещу търговеца. Сочи, че с молба изх. №
12-00-894/10#31 от 28.11.2014 г., НАП предявила публични вземания към „БКС - Ц.”
АД в общ размер на 1 569 111,95 лв., от които главници - 1 164 105,70 лв. и
лихви - 405 006,25 лв., изчислени към 25.11.2014 г. Твърди, че в ТР под №
20141217093636 бил обявен изготвен от синдика на ответника списък на приети
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като синдикът включил всички
предявени публични вземания за данъци и осигурителни вноски, но не включил като
обезпечени част от публичните вземания на ищеца, в размер на 348 226,76 лв., от
които главници - 248 489,89 лв. и лихви - 99 736,87 лв., които твърди да са
обезпечени.
Сочи, че с Постановление
изх. № 2553-00-3746/26.09.2011 г., издадено от публичен изпълнител при Дирекция „СДО“ на ТД на НАП -
София, бил наложен запор върху 28 броя движими вещи собственост на дружеството,
подробно описани в постановлението, като
запорът бил вписан в ЦРОЗ под № 2011100500252 и обезпечавал събирането на
изискуеми публични вземания в общ размер на 228 147,92 лв., от които главници -
222 112,48 лв., лихви в размер на 6 035,44 лв., изчислени към 26.09.2011 г.,
както и законните лихви върху процесните публични вземания от 27.09.2011 г. до
25.11.2014 г., а именно: публични вземания за ДДС по Справка - декларация, вх.
№ 22250970960/14.09.2011 г., обхваната от Ревизионен акт №
**********/20.06.2013 г., издаден от Дирекция „СДО“ при ТД на НАП - София; публични
вземания за Данък върху доходи на физически лица, установени с Декларация
образец 6, вх. № 22250021103605976 за месец 05/2011 г.; Декларация образец 6,
вх. № 22250021104084145 за месец 06/2011 г.; Декларация образец 6, вх. №
22250021104680137 за месец 07/2011 г. и Декларация образец 6, вх. №
22250021105229777 за месец 08/2011 г.; публични вземания за задължителни
осигурителни вноски били установени с Декларация образец 6, вх. №
22250021102983978 за месец 04/2011 г.; Декларация образец 6, вх. № 22250021102983978
за месец 05/2011 г.; Декларация образец 6, вх. № 22250021103605976 за месец
05/2011 г.; Декларация образец 6, вх. № 22250021103605976 за месец 06/2011 г.; Декларация образец 6, вх. № 22250021104084145 за месец
06/2011 г.; Декларация образец 6, вх. № 22250021104084145 за месец 07/2011 г.;
Декларация образец 6, вх. № 22250021104680137 за месец 07/2011 г.; Декларация образец 6, вх. № 22250021104680137 за
месец 08/2011 г. и Декларация
образец 6, вх. № 22250021105229777 за месец 08/2011 г.;
Сочи, че с Постановление изх. №
2553-00-2398/02.08.2012 г., издадено от публичен изпълнител при Дирекция „СДО“
на ТД на НАП - София, бил наложен запор върху 5 броя движими вещи собственост
на дружеството, като запорът бил вписан в ЦРОЗ под № 2012081300967 и обезпечавал
събирането публични вземания в общ размер на 48 416,17 лв., от които главници -
43 504 лв., лихви в размер на 4 912,17 лв., изчислени към 02.08.2012 г., както
и законните лихви от 03.08.2012 г. до 25.11.2014 г. Поддържа, че обезпечените
публични вземания били установени със Справка - декларация, вх. №
22250978571/14.12.2011 г., Справка - декларация, вх. № 22250980885/16.01.2012
г., Справка - декларация, вх. № 22250983674/14.02.2012 г., Справка -
декларация, вх. № 22250986386/14.03.2012 г., Справка - декларация, вх. №
22250987859/12.04.2012 г., Справка - декларация, вх. № 22250991622/14.05.2012
г., Справка - декларация, вх. № 22250994686/14.06.2012 г., обхванати в
Ревизионен акт № **********/20.06.2013 г., издаден от Дирекция „СДО“ при ТД на
НАП - София, както и Справка - декларация, вх. № 22250997801/16.07.2012 г.,
посочена по т. 1. 2. от молбата за предявяване. Твърди, че в срока по чл. 690
от ТЗ депозирал възражение срещу списъка на предявени и приети вземания с
искане същият да бъде изменен като предявените от НАП публични вземания, в
размер на 348 226,76 лв., от които главници - 248 489,89 лв. и лихви - 99
736,87 лв., да бъдат включени в списъка с приети вземания като обезпечени с
посочените запори, наложени по реда на ДОПК и да бъде предвидена поредност на
удовлетворяването им по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Сочи, че с Определение № 4085/27.06.2017 г. по
т. д. № 804/2012 г. на СГС, вписано в ТР под № 20170629121900, било оставено
без уважение като неоснователно подаденото от него възражение, като мотивите на
съда по несъстоятелността, били че от молбата за предявяване не ставало ясно
каква точно част от предявените публични вземания били обезпечени. Сочи, че към
молбата била приложена подробна справка за обезпечените публични вземания в
размер на 348 226,76 лв., от които главници - 248 489,89 лв. и лихви - 99
736,87 лв. Поддържа, че към молбата били приложени и цитираните две
постановления, с които били наложени обезпечителните мерки по реда на ДОПК,
както и Удостоверение № 832185 от 20.11.2014 г., че са вписани в ЦРОЗ. Твърди,
че публичните вземания следвало да бъдат включени в списъка на приети вземания
като обезпечени с поредност на удовлетворяване по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ,
поради факта, че било налице обезпечение, даващо право на предпочтително
удовлетворяване. Поради това ищецът моли да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че публични вземания в размер на 348 226,76
лв., от които главници - 248 489,89 лв. и лихви - 99 736,87 лв., са с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени с
Постановление изх. № 2553-00-3746/26.09.2011 г. и Постановление изх. №
2553-00-2398/02.08.2012 г., издадени от публичен изпълнител при Дирекция „СДО“
на ТД на НАП - София, вписани в ЦРОЗ под № 2011100500252 и № 2012081300967, с
което са наложени запори върху движими вещи собственост на дружеството.
Претендира разноски.
Ответникът БКС – Ц.“ АД –
в несъстоятелност, не е подал писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок.
Синдикът на дружеството е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като ги счита за неоснователни
и недоказани. Моли за тяхното отхвърляне. Твърди, че ищецът претендира
поредност за удовлетворяване за част от вземането си, съгласно чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ, на основание запори, които запори били вписани до общ размер от 276
564,09 лв., а същевременно, както с молбата за предявяване на вземане, така и с
подаденото възражение, НАП претендирала, че обезпечените публични вземания са в
размер на 348 226,76 лв., от която сума главници - 248 489,89 лв. и лихви 99
736,87 лв., изчислени към 25.11.2014 г., които произтичат от различни
основания. Счита, че било налице несъответствие между посочения в
постановленията размер на обезпечените вземания и претендирания от НАП общ
размер на обезпечените вземания. Намира, че не можело да се установи вземанията
на кои точно от претендираните основания са обезпечени. Сочи, че не бил
представен документ, от който да било видно какъв бил точно размерът на реално
вписания запор. Поддържа, че ищецът не представял доказателства, от които да е
видно, че вписаният запор бил наложен до посочените в постановленията суми,
нито уточнил кои вземания претендира, че са обезпечени до размера на тези суми.
Намира, че не било ясно кои от приетите вземания били обезпечени с вписаните в
ЦРОЗ запори и до какъв точно размер, поради което предявените вземания на
кредитора били приети с посочената поредност. Претендира направените от
ответника съдебни разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Процесните вземания са били предявени и включени в
списъка на приетите вземания с привилегия по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.
С определение № 4085/27.06.2017 г. на СГС, 23 с-в по
т.д.№ 804/2012 г. възражението на НАП срещу приетия ред за удовлетворяване е било оставено без
уважение.
Определението на съда е обявено в ТР на 28.06.2017
г., като исковата молба е депозирана на 11.07.2017 г., т.е. в срока по чл.694,
ал.6 ТЗ и следователно искът е допустим.
Предмет на делото е само наличието
на привилегиите по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ за приетите вземания.
Налагането на запор върху движими
вещи или вземания на длъжника или възбрана върху имот не
създава привилегия за кредитора инициирал налагането на обзепечение, а се явява
обезпечителна мярка насочени към запазване на имуществото. Не се създава
право на предпочитателно удовлетворение при принудително изпълнение,
нито е правопрепятстващ факт за останалите кредитори да се присъединяват и да
налагат запори иил възбрани, или да искат
изпълнение върху това имущество. Само цели да гарантира съхранение на
имуществото на длъжника(чл.452 ГПК), без да създава право на предпочитателно
удовлетворение.
Чл.722, ал.1, т.2 ТЗ обаче включва привилегия свързана с такова процесуално обезпечение, вписано по
реда на ЗОЗ. Същевременно се визира и
възбрана вписана по реда на ЗОЗ, а чл.4 от този закон не предвижда възможност
обект на особен залог да бъде недвижим имот.
Във връзка с това в правната
теория(напр. „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност“,
„Несъстоятелност“ Г.Григоров) се застъпва тезата, напълно споделяна от настоящия
състав, за необходимост от корективно
тълкуване в смисъл, че вземане във връзка с което е бил вписан запор по реда на ЗОЗ не е
обезпечено в производството по несъстоятелност.
Съгласно правилото на чл.
193, ал.1 и 4 от ДОПК имущество,
върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са
наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, се реализира от публичния
изпълнител при условията и по реда ДОПК. Ако в срок до 6 месеца
от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният
изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния
изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. След
това за него възниква задължение да
предаде нереализираното имущество, като осребряването му се извършва по
правилата на несъстоятелността.
Смисълът на
предоставения в полза на публичния взискател първи ред на
удовлетворяване е във връзка с допуснатото в производство по несъстоятелност
продължаване на изпълнението по ДОПК, явяващо се привилегия само за предвидения
в закона срок. Тъй като са налице две производства – по несъстоятелност,
преодоляно за 6 м. от това по ДОПК, привилегията по т.1 на чл.722, ал.1 ТЗ
кореспондира с чл.194 ДОПК, който не предвижда възможност за присъединяване на
кредитори от категорията по т.3, т.4 и
т.5 от чл.722, ал.1 ТЗ и се отнася за постъпления от проведеното от публичния
изпълнител принудително изпълнение. Ако обаче актива се освободи от публично
изпълнение, бъде предаден в масата на несъстоятелността и бъде реализиран в
хода на универсалното принудително изпълнение, запазване на привилегията не
може да има.
При въвеждането на привилегията в ТЗ(ДВ бр.105 от 2005 г.),
чл.26 от ЗОЗ изобщо не е предвиждал възможност за вписване на запор и възбрана
наложени по реда на ДОПК. Тя е била
въведена едва с изм. ДВ бр.108 от 2007 г.(т.11). Следователно целта не е била
да се гарантира друга привилегия за публичните вземания, извън тази по т.6 на
чл.722, ал.1 ТЗ. В актуалната редакция на чл.26 от ЗОЗ вписване на това обезпечение също не е
предвидено, а § 49 ЗИДЗОЗ бр.105/16 г. запазва действието само на вписани
залози.
Горното налага извода, че процесните публични вземания не са с привилегия по
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ и искът се явява неоснователен.
Тъй като предмет на делото са публични вземания по иск
предявен от НАП, в съответствие с нормата на чл.84 ГПК държавна такса не се
дължи.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.П., ул.“********срещу „БКС
– Ц.“ АД(Н), ЕИК:********, гр.София, ********искове по чл.694 ТЗ, за
установяване, че публични вземания в размер на 348 226,76 лв., от които
главници - 248 489,89 лв. и лихви - 99 736,87 лв., са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени с Постановление
изх. № 2553-00-3746/26.09.2011 г. и Постановление изх. №
2553-00-2398/02.08.2012 г., издадени от публичен изпълнител при Дирекция „СДО“
на ТД на НАП - София, вписани в ЦРОЗ под № 2011100500252 и № 2012081300967, с
което са наложени запори върху движими вещи собственост на дружеството.
Решението е постановено при участието на синдика на „БКС – Ц.“ АД(Н) на осн. чл.694, ал.4 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: