РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 09.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети С.
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2040 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Община С. твърди, че му е извършена
финансова инспекция, завършила с Акт за начет № … г., съставен срещу
ответницата В.И.А. в качеството ѝ на главен счетоводител, началник отдел
„Счетоводство и бюджет“ в Община С., с който е установена липса на парични
средства, получени от ответницата от касата на общината през периода от
26.04.2011 г. до 10.02.2014 г. в размер на 6 670 лв., с която сума е
причинена вреда на ищеца и за която пълна имуществена отговорност носи
ответницата А., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата до
окончателното ѝ възстановяване.
За причинената вреда в размер на 6 670 лв., за
законната лихва върху главницата в размер на 1 496,12 лв. за периода от
11.02.2014 г. до 26.04.2016 г., за законната лихва върху главницата в размер на
291,26 лв. за периода от 27.04.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 24.10.2016 г. до изплащане на вземането, общината
се снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 3653/2016 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо
в отношенията между страните, че ответницата му дължи процесните суми,
представляващи задължение по акта за начет и законната лихва от датата на
причиняване на вредата до окончателното ѝ възстановяване, както и да му
бъдат присъдени разноските в исковото и заповедното производство.
Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си.
Ответницата В.И.А. в срока по чл. 131 ГПК чрез
пълномощника си адв. С. оспорва исковата молба.
Заявява, че е получила сумите по
акта за начет като допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и
изпълнявани допълнителни задачи извън длъжностната ѝ характеристика, в
т.ч. за извършване на бюджетната дейност в общината.
За тези възнаграждения били
сключвани допълнителни споразумения с кмета на общината и плащанията са
извършени въз основа на разходни касови ордери.
Всички възнаграждения е получила добросъвестно
в резултат на разпореждане на кмета на общината.
Твърди, че документите,
оправдаващи плащанията, към момента на финансовата инспекция са липсвали, тъй
като са укрити от тогавашното ръководство на общината.
Счита, че извършването на
финансовата инспекция и съставянето на акт за начет против нея е целенасочено
действие на кмета Б., който е искал да я освободи от длъжност.
Моли за отхвърляне на исковете поради тяхната
неоснователност.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Страните не
спорят по обстоятелството, че ответницата А. е заемала длъжността „главен
счетоводител, началник отдел „Счетоводство
и бюджет“ в община С.
по служебно правоотношение до 10.02.2014 г., а и това се установява от Заповед
№ 1143/31.12.2004 г., Заповед № 104/31.10.2012 г. и Заповед № 101/10.02.2014
г., издадени от кмета на Община С..
Трудовите задължения на ответницата
в качеството ѝ на главен счетоводител се установяват от длъжностните
характеристики за длъжността „главен счетоводител“, надлежно връчени на
ответницата на 31.03.2004 г. и на 01.04.2012 г.
Установява се от приетия по
делото Акт за начет № 11-04-7/26.04.2016 г., съставен от държавен финансов
инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция, че на Община С. е била
извършена финансова инспекция, възложена със Заповед № ФК-10-190/09.02.2016 г.,
изменена със Заповед №
ФК-10-465/06.04.2016 г. на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция.
Извършената проверка обхваща
дейността на ответницата в качеството ѝ на главен счетоводител, началник
отдел „Счетоводство и бюджет“ в Община С. през периода от 26.04.2011 г. до
10.02.2014 г., свързана с получаване, разходване и отчитане на парични
средства, получени от касата на общината.
Според констатациите в акта за
начет при проверката е установена липса на парични средства от касата на Община
С. в общ размер на 6 670 лв., получени лично от ответницата, без същата да
е представила първични счетоводни документи, доказващи действителното
извършване на разходите, или да е възстановила същите в касата на общината,
поради което са приети за недоказани и не са признати като разход за общината.
Сумите ответницата е получила,
както следва:
С РКО № 1551/08.06.2011 г. на
стойност 300 лв. и РКО № 24/08.01.2013 г. на стойност 590 лв., които са
осчетоводени като разходи за външни услуги, без разходооправдателни документи,
удостоверяващи вида и стойността на външните услуги, както и лицето, от което
са изпълнени.
Останалата сума в общ размер на
5 780 лв. ответницата е получили с 18 бр. РКО, издадени през периода от
26.04.2011 г. до 03.06.2013 г. с посочено в тях основание за стопанската
операция: „аванс“ или „аванс заплата“, осчетоводени по дебита на счетоводна
сметка 4211 „Задължения към работници, служители и друг персонал – местни лица“
в намаление на общия размер на общината за изплащане на възнаграждения в
партида „1-Бюджетни разходи за персонала“, без да е начислявано допълнително
възнаграждение за ответницата извън полагащото ѝ се по служебното
правоотношение, начислявано през проверявания период ежемесечно с фиш за
заплата, без да са налице в счетоводството на Община С. заповеди за определяне
на допълнителни възнаграждения на служители в общинската администрация и за
граждански (извънтрудови) договори, въз основа на които да са изплащани авансовите
суми на ответницата, без в подаваните от Община С. в ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик справки по чл. 73 ЗЗДФЛ за процесния период да фигурират изплатените
на ответницата допълнителни възнаграждения и без ответницата да е декларирала
пред ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик изплатени суми от Община С. по
извънтрудови правоотношения.
Направено е заключение, че със
сума в общ размер на 6 670 лв. е причинена вреда на общината, имуществена
отговорност за която носи В.И.А., ведно с лихва за забава в размер на
1 496,12 лв. от датата на причиняване на вредата до датата на съставяне на
акта за начет.
Срещу констатациите в акта за
начет в предвидения от закона срок е постъпило възражение от ответницата А.,
което е разгледано от финансовия инспектор, но със Заключение по акта за начет
от 16.05.2016 г. е прието за неоснователно.
Установява се от приетите по
делото и неоспорени от страните основно и две допълнителни заключения на вещото
лице Ц. по съдебно-икономическата експертиза, които съдът възприема като
обективни, обосновани и компетентно изготвени, че от Община С. не са
представени документи за изплащане на допълнителни възнаграждения на
ответницата, освен тези за длъжността ѝ, нито са представени споразумения
с нея за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения.
С общо 20 бр. РКО през 2011 г.,
2012 г. и 2013 г. на ответницата са изплатени различни суми с основание
„аванс“, „служебен аванс“, „аванс заплата“ и „такса участие“, които са били
осчетоводени по дебита на сметка 4211 „Задължения към работници и служители“ и
по кредита на сметка 50111 „Каса“.
Към ведомостите за работни
заплати, съхранявани в касата на Община С. няма приложени документи за начисляване
на допълнително трудово възнаграждение на В.И.А., както и допълнителни
ведомости за начисляване на допълнително трудово възнаграждение на същата.
В извлечението от дебита на
сметка 4211 „Задължения към работници и служители“ и от кредита на сметка 50111
„Каса“ липсват данни за начислени допълнителни възнаграждения на името на В.А..***
мемориални ордери през периода от 2011 г. до 2013 г. липсва обяснителен текст
за начислени допълнителни възнаграждения на името на В.А., както и основание за
начисляване на такива суми.
В описаните мемориални ордери са
взети множество сторнировъчни операции, както и счетоводни операции за
прехвърляне на суми от партида в партида без да е отбелязано основанието за
прехвърляне на сумата.
От показанията на свидетелката М.
А. П., работила през процесния период като счетоводител в Община С., се
установява, че познава ответницата А. като отговорен и коректен главен
счетоводител, който е изисквал много от служителите. Според свидетелката
ответницата е изпълнявала и други длъжности, в смисъл, че е вършела работата на
служители, които не са били на работа, както и че всички документи, които е
осчетоводява, са били подписани от кмета, касиера, главния счетоводител и са
били придружени от оправдателни документи, включително споразумения, но не може
да каже от какъв характер са били. Свидетелката споделя за търкания между
служителите и кмета Б. по време на неговия мандат.
Според свидетелката Е. Д. С.,
заемала през процесния период длъжността директор финанси в общината, се е налагало
служителите от общината, вкл. и ответницата А. да работят допълнително, тъй
като понякога времето на държавния служител не стига, но тя не е пряко
запозната с допълнителните дейности, извършвани от ответницата. Свидетелката
сочи, че работещата система за финансов контрол предполага всяка една дейност,
дори и допълнително възложените, да бъдат облечени в писмена форма, за да има
проследимост на нещата, да има прозрачност в разходването на бюджетните
средства.
Свидетелят А. В. Т., заемал
длъжността секретар на Община С., установява, че ответницата А. съвестно си е
вършила работата. Свидетелят заявява, че няма информация дали тя е изпълнявала
и други дейности допълнително. Споделя, че по инициатива на кмета Б. в общината
бил създаден специален дисциплинарен съвет и било образуваното дисциплинарно
производство срещу ответницата. Според свидетеля Т. в общината не е възможно да
изчезне документ, защото всеки документ се входира в деловодната система на
общината, поради което би трябвало да останат следи, но чисто физически е
възможно да изчезне документ.
Според показанията на свидетеля Т.С.С.,***
от 2003 г. до 2011 г., по време на неговия мандат многократно е възлагал с граждански
договори допълнителна работа в извънработно време на ответницата А. във връзка
с проекти на Европейския съюз. Според установената в общината практика във
връзка с гражданските договори се извършвала работата, съставял се
приемо-предавателен протокол и се изплащало възнаграждението. Свидетелят сочи,
че ежегодно на общината са правени одити, но никога не са установявани сериозни
нарушения.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 23, т. 1 ЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца процесните суми за главница и
лихва за забава, представляващи причинени
на ищеца имуществени вреди от липси, установени с Акт за начет № ….. г.,
издаден от Агенция за държавна финансова инспекция, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
Налице са процесуалноправните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, която е оспорена от длъжника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 ГПК.
За уважаване на главния иск в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на имуществена вреда от отчетническа дейност, както и че ответницата е получила
без правно основание сумата, чието връщане се иска.
Фактическите констатации в акта
за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и
настъпилата щета и размерът на щетата се смятат за истински до доказване на
противното съгласно разпоредба на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ.
Ответницата е оспорила констатациите
в акта за начет, поради което по силата на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ тя следва да
установи неправилното отразяване на оспорените обстоятелства в акта за начет.
Не е спорно между страните, че
през процесния период ответницата е изпълнявала длъжността „главен
счетоводител“ в Община С..
Не се спори и относно
обстоятелството, че с 20 бр. РКО, издадени в периода от 26.04.2011 г. до 03.06.2013
г., в полза на ответницата А. е изплатена сума от касата на общината в общ
размер 6 670 лв., както следва:
С РКО № 1082/26.04.2011 г. сума в
размер на 570 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 1407/26.05.2011 г. сума в
размер на 450 лв. с основание „аванс м. V“.
С РКО № 1551/08.06.2011 г. сума в размер на 300 лв.
с основание „служебен аванс“.
С РКО № 2090/22.07.2011 г. сума в
размер на 400 лв. с основание „аванс м. VII“.
С РКО № 2098/25.07.2011 г. сума в
размер на 370 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 2322/12.08.2011 г. сума в
размер на 500 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 3105/26.10.2011 г. сума в
размер на 370 лв. с основание „аванс м. 10“.
С РКО № 3665/28.12.2011 г. сума в
размер на 230 лв. с основание „аванс м. 12“.
С РКО № 1399/06.06.2012 г. сума в
размер на 200 лв. с основание „служебен аванс“.
С РКО № 1565/22.06.2012 г. сума в
размер на 200 лв. с основание „служебен аванс“.
С РКО № 1858/23.07.2012 г. сума в
размер на 200 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 2262/13.09.2012 г. сума в
размер на 350 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 2280/17.09.2012 г. сума в
размер на 350 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 2383/27.09.2012 г. сума в
размер на 350 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 3009/14.11.2012 г. сума в
размер на 200 лв. с основание „аванс заплата ХI“.
С РКО № 3274/21.12.2012 г. сума в
размер на 290 лв. с основание „аванс заплата ХII“.
С РКО № 24/08.01.2013 г. сума в
размер на 590 лв. с основание „такса за участие“.
С РКО № 78/16.01.2013 г. сума в
размер на 270 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 264/15.02.2013 г. сума в
размер на 280 лв. с основание „аванс заплата“.
С РКО № 947/03.06.2013 г. сума в
размер на 200 лв. с основание „аванс заплата м. VI“.
Спорно по делото е обстоятелство дали
сумите, получени от ответницата, са ѝ били дължими като допълнителни
възнаграждения на основание сключени с кмета на общината споразумения (граждански
договори) за извършване от ответницата на допълнителни (извънтрудови)
задължения и постигнати резултати.
В подкрепа на тези твърдения
ответницата ангажира гласни доказателства, от които обаче не се установява
посредством пълно и главно доказване, че процесните плащания в нейна полза имат
своето основание в допълнително положен от нея труд.
Действително разпитаните по делото
свидетели П., С. и С. споделят, че ответницата А. е имала допълнителни трудови
задължения – според свидетелката П. ответницата е вършела работата на
отсъстващи служителите, според свидетелката Стойчева ѝ се е налагало да остава
след работно време, а според свидетеля Т.С. е изпълнявала много други дейности,
които ѝ е възлагал с допълнителни споразумения, а тя се е отчитала с
приемо-приемателни протоколи.
Съдът кредитира показанията на
свидетелките П. и С. в тази част, като приема, че през процесния период на
ответницата се е налагало да върши служебните си задължения извън работно време,
тъй като както казва свидетелката Стойчева „понякога времето на държавния
служител не стига“, както и че се е налагало да изпълнява трудовите задължения
на служители, които в момента не са били на работа, например поради болнични
или отпуск, но не приема, че в тези случаи на ответницата се е дължало
допълнително възнаграждение, тъй като тези задължения не са ѝ били
възложени с нарочни граждански договори.
Съдът не възприема показанията на
свидетеля Т.С., според който извън трудовите си задължения ответницата е
изпълнявала много други задължения, които ѝ е възлагал с допълнителни
споразумения, тъй като те не се подкрепят от никакви други доказателства по
делото, а и се опровергават от заключенията на вещото лице Ц., според които в
счетоводството на Община С. липсват доказателства за съществуването на такива
допълнителни споразумения, както и от констатациите в акта за начет, които не
са оспорени от ответницата, поради което на основание чл. 22, ал. 5 ЗДФИ се
считат за верни, че изплащането на процесните суми не е декларирано от общината
по реда на ДОПК в справката по чл. 73 ЗДДФЛ и от ответницата като доход от
извънтрудови правоотношения в годишната данъчна декларация.
Нито един от свидетелите на
ответницата, включително свидетелят Т.С., който твърди да е сключвал въпросните
допълнителни споразумения с ответницата от името на общината, не конкретизира вида,
времето, количеството и резултата от допълнително извършената от ответницата
работа. Показанията на свидетелите в тази насока са общи и неясни и не
установяват с необходимата категоричност, че между Община С. и ответницата А.
са съществували допълнителни споразумения за извършване на извънтрудови
задължения, въз основа на които на ответницата са изплащани процесните суми.
От страна на ответницата не бяха
ангажирани писмени доказателства, подкрепящи твърденията ѝ за допълнително
възлагани ѝ задачи от кмета на Община С. по това време.
Както се установява от
заключенията на вещото лице Ц. по основната и допълнителните съдебно-икономически
експертизи при извършената проверка в счетоводството на ищеца не е установено
наличието на твърдените от ответницата допълнителни споразумения, нито по
някакъв начин те са отразени счетоводно, включително в мемориалните ордери за
процесния период.
Твърденията на ответницата, че
тези споразумения са укрити или унищожени от кмета Б., освен че останаха
недоказани по делото, се опровергават и от показанията на свидетеля Танев,
който е бил секретар на Община С. в продължение на няколко години и според
когото не е възможно да изчезне документ, тъй като всеки документ се входира в
деловодната система на община и дори и физически да изчезне то би трябвало да
останат следи от него.
Нещо повече – ако такива
споразумения действително съществуваха, то предвид обстоятелството, че те представляват
двустранни договори, които се подписват от двете страни и се съставят най-малко
в два екземпляра – по един за всяка страна, то ответницата би трябвало да
разполага с екземпляр от тези споразумения и за нея не би съществувала пречка
да ги представи по делото, дори и съхраняваният в общината екземпляр да е унищожен.
Не би трябвало за ответницата да
съществува пречка да представи по делото и приемо-предавателните протоколи за
свършената работа, каквито свидетелят С. заявява, че са съставяни. Тези
протоколи също се подписват двустранно и би следвало ответницата като
изпълнител на работата да разполага с екземпляр от тях.
Допълнителен аргумент за това, че
не са съществували допълнителни споразумения е и обстоятелството, че общината
не е изпълнила задължението, което има в качеството си на платец на доходи по
извънтрудови правоотношения да декларира размера на изплатените суми и лицето,
на което са изплатени, в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, както и обстоятелството, че
ответницата в качеството си на получател на доходи по извънтрудови
правоотношения също не е декларирала получените от Община С. суми.
Вярно е, че това са задължения, касаещи
фискалната дисциплина на платеца и на получателя на доходи, но фактът, че нито
общината, нито ответницата е изпълнила задължението си да декларира тези суми е
индиция, че допълнителни споразумения не е имало.
От друга страна, дори и да се
приеме, че на ответницата все пак са възлагани допълнителни задачи от кмета на
общината, макар и неформално (устно), то в случая основание за ангажиране на
имуществената отговорност на ответницата за причинени вреди на Община С. е конкретно
липсата на документална обоснованост на извършените разходи, т.е. липсата на
първични счетоводни документи (фактури, споразумения, приемо-предавателни
протоколи), доказващи действителното наличие на дължимо на ответницата
възнаграждение (вземане), поради което в акта за начет процесните суми не са
признати като разход. Т.е. ответницата в качеството си на отчетник носи пълна
имуществена отговорност за причинените на общината вреди дори и само за това,
че липсват документи, обосноваващи извършените плащания.
По отношение на сумата по РКО №
24/08.01.2013 г. в размер на 590 лв. с основание „такса за участие“ от страна
на ответницата няма твърдения в отговора на исковата молба, нито бяха
ангажирани доказателства за наличие на разходооправдателен документ,
обосноваващ извършеното осчетоводяване на сумата и законосъобразното получаване
на сумата от касата на Община С..
Неоснователно е възражението на
ответницата, че е получила процесните суми добросъвестно като възнаграждение за
допълнително свършена работа, поради което на основание чл. 21, ал. 3, изр.
второ ЗДФИ не дължи връщането им.
Съгласно чл. 21, ал. 3 ЗДФИ добросъвестността се предполага до доказване
на противното.
В настоящия случай предвид събраните
по делото доказателства съдът намира тази презумпция за оборена, тъй като
ответницата е била наясно, че не съществуват допълнителни споразумения, въз
основа на които да ѝ се дължат процесните плащания, и а защото като
главен счетоводител ответницата е била добре запозната с основния принцип на
счетоводството, обективиран в чл. 3, ал. 3 ЗСч, според който предприятията осъществяват текущото
счетоводно отчитане на основата на документална
обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията
за съставянето на документи по този закон. Т.е. твърдението ѝ за добросъвестност при
получаване на процесните суми е опровергано от изискването на наличие на
документ, който да обоснове всеки разход, с което ответницата предвид
длъжността и професионалната си компетентност е била добре запозната.
По изложените съображения съдът
намира, че въпреки ангажираните от ответницата доказателства фактическите констатации
в акта за начет не бяха оборени, поради което на основание чл. 22, ал. 5 ЗДФИ
следва да ги приеме за истински, а процесната сума от 6 670 лв. представлява
вреда за общината, причинена от отчетническата дейност на ответницата.
Предвид основателността на
главния иск, основателни се явяват и акцесорните искове, предявени на основание
чл. 26 ЗДФИ за съществуване на вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от деня на причиняването ѝ – 11.02.2014 г. до
датата на издаване на акта за начет – 26.04.2016 г. и от датата, следваща
датата на издаване на акта за начет – 27.04.2016 г. до 30.09.2016 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото и в
заповедното производство.
На основание чл. 77 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 38,34
лв. с оглед броя и цената на предявените искове, тъй като е останал задължен за
разноски.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2, вр. чл. 23, т. 1 ЗДФИ и
чл. 26 ЗДФИ в отношенията между страните, че В.И.А., ЕГН ********** ***, ЕИК …., седалище: гр. С., ул. „А. С.“ № …, представлявана
от кмета М. В. Р., сумата
от 6 670 лв., представляваща
причинена на Община С. имуществена вреда от липси от отчетническа дейност,
установена с Акт за начет № 11-04-7/26.04.2016 г. на Агенция за държавна
финансова инспекция, сума в размер на 1 496,12 лв., представляваща
законната лихва върху главницата за периода от 11.02.2014 г. до 26.04.2016 г.,
сума в размер на 291,26 лв., представляваща законната лихва върху главницата за
периода от 27.04.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 24.10.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3653/2016 г.
на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.И.А., ЕГН ********** *** да заплати на Община С.,
ЕИК …, седалище: гр. С., ул. „А. С.“ № …, представлявана
от кмета М. В. Р., разноски
по делото в размер на 169,15 лв. държавна такса, 750 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 80 лв. депозит за вещо лице, както и разноските в заповедното
производство – 169,15 лв. държавна такса и 631,21 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 77 ГПК Община С., ЕИК ….., седалище: гр. С., ул. „А. С.“ № 37А, представлявана от кмета М.В. Р., да заплати
по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 38,34 лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: