№ 18813
гр. *********************, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110117451 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ********************** срещу М.
М. М. и В. М. М., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че ответниците дължат при
условията на разделна отговорност /при квоти по 1/2 за всеки ответник/ следните суми за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************, с абон. № 289303, а именно:
сумата от 5 710.54 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018
г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане;
сумата от 799.53 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г.; сумата от
77.41 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 01.2019 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане; сумата
от 13.72 лв. – мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 10.02.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
10807/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците за процесния имот, към което са приложими общите
условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като ответниците не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени от ****************** по реда за дялово разпределение. Претенцията си
за цената на услугата дялово разпределение основава на клауза от приложимите общи
1
условия. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. М. М. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е потребител на
топлинна енергия за битови нужди с доводи, че през процесния период не е била собственик
на имота, защото по отношение на него е проведена публична продан. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията, изискуеми преди 01.03.2019 г.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника М. М.
М., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на
облигационно отношение с ищеца при твърдения, че през исковия период процесният имот
не е бил негова собственост, защото е бил закупен от неговата майка В. М. по време на
брака й с *******************., но на 12.03.2019 г. бракът е прекратен и имотът е поставен
в неин дял, като именно тя е и титуляр на партидата за имота. Не оспорва реалната доставка
на топлинна енергия през исковия период, но оспорва нейния размер при твърдения, че в
жилището няма радиатори, топломери и щранг-лири, поради което се дължи само сума за
сградна инсталация. Оспорва исковете за лихви при твърдения, че не е изпаднал в забава
поради липса на връчена покана. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
всички вземания, които са станали изискуеми преди 01.03.2019 г. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ****************** изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10807/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на предпоставката по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
2
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В настоящия случай от писмените доказателства /Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 24.09.1997 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
09.11.2011 г. и Решение № 10/18.01.2019 г. и Определение № 39/01.03.2019 г., постановени по
гр. д. № 830/2018 г. по описа на Никополски районен съд/ се изяснява, че ответницата В. М.
М. е придобила през 1997 г. собствеността върху процесния имот чрез покупко-продажба,
извършена по време на брака й с третото лице **********************., поради което
върху имота е възникнала съпружеска имуществена общност, прекратена с техния развод
през 2019 г. и трансформирана в обикновена дялова съсобственост при равни дялове.
Ответницата М. твърди, че през исковия период не е била собственик на имота, защото по
отношение на него е проведена публична продан, но въпреки издаденото й в тази връзка
съдебно удостоверение не е представила доказателства за това свое твърдение, поради което
то е останало недоказано. Този извод не се опровергава от представения Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 16.09.2022 г., защото той касае извършване на
покупко-продажба на процесния имот между трети лица след исковия период, а описаното в
него Постановление за възлагане на недвижим имот, с което продавачът се е легитимирал
като собственик на имота пред нотариуса, е от 12.04.2021 г., което потвърждава, че през
разглеждания период ответницата М. е била съсобственик на имота. Същевременно по
делото е представено на л. 54 – 55 писмено доказателство, от което се установява, че тя е
сключила на 21.01.2002 г. договор с **********************, подавайки молба-декларация
за откриване на партида за имота, представляваща по същността си предложение за
сключване на договор, което очевидно е прието от ищеца, като съдът счита, че по силата на
този договор независимо от наличието на друг съсобственик само М. е придобила
качеството клиент на топлинна енергия за имота. Липсват доказателства преди или през
време на исковия период този договор да е прекратен, а дори от бракоразводното решение е
видно, че след прекратяване на брака й с **********************. на 18.01.2019 г. правото
на ползване на процесния имот е предоставено именно на нея.
На следващо място, по делото липсват убедителни доказателства каквато и да е част от
собствеността върху имота да е била придобита от ответника М. М. М. и притежавана от
него през исковия период, като Постановлението за налагане на възбрана от 01.04.2020 г. не
е достатъчно доказателство в тази насока, нито пък има доказателства този ответник да е
сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
При тези факти съдът намира, че единствено ответницата М. е материалноправно
легитимирана да отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия
в имота през исковия период, доколкото още преди него и преди да й бъде предоставено при
3
развода правото на ползване на имота тя е сключила нарочен писмен договор с ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че между ********************** и В. М. М. е
възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
********************, с абон. № 289303, но такова липсва между ищеца и ответника М. М.
М., поради което предявените срещу него искове са изцяло неоснователни. Сключеният
между ********************** и ответницата М. договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира
от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от ********************** на клиенти в гр. *********************,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия през процесния период, са представени
писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна
енергия, сред които са и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца
технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната
енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че
топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е
преминавал проверки, които винаги са приключвали със заключение за съответствие.
Изяснява се, че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база
прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение.
Установява се, че през процесния период в имота е имало 4 бр. радиатори с индивидуални
разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и 2 бр. щранг-лири в
банята и мокрото помещение без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за
които е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на
сградата като за отоплително тяло без уред. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване през периода е начислявана по показанията на 2 бр. водомери за топла вода
в имота. Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а
изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между ищеца и ответницата М. за доставка на топлинна енергия през исковия период, както
и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по
основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от
значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на
4
този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Ответницата М. дължи цената на реално потребената топлинна енергия в нейния имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално
доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято стойност възлиза на сумата
от 5 710.57 лв. В случая обаче ищецът претендира, че цената на доставената в имота
топлинна енергия през исковия период е в по-малък размер – 5 710.54 лв., и претендира от
ответницата М. само 1/2 от нея, а именно сумата от 2 855.27 лв. Поради това и с оглед
принципа на диспозитивното начало съдът следва да уважи иска в рамките на предявения
размер.
По възражението на ответницата М. за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
5
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 01.03.2022 г., поради което погасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 22.12.2018 г., т.е. тези
за периода от м. 05.2018 г. до м. 10.2018 г. включително.
Размера на задължението за цената на доставената топлинна енергия в имота за
периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м. 11.2018 г. до м. 04.2021 г., се
установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и възлиза на сумата от
5 424.93 лв., от която ответницата М. дължи 1/2, т.е. задължението й възлиза на сумата от
2 712.47 лв. Тя не твърди и не доказва плащане на задължението.
Следователно искът срещу ответницата М. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ е частично основателен – за сумата от 2 712.47 лв. за периода от м. 11.2018 г. до
м. 04.2021 г., върху която тя дължи и законната лихва, считано от 01.03.2022 г. до
окончателното плащане, а за разликата над този размер до пълния предявен размер следва да
бъде отхвърлен.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг на ответницата М.. По отношение на
забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия от
2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е изпаднала в забава
в плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения
срок. Началото на забавата е 15.09.2019 г. за главницата за периода от м. 11.2018 г. до м.
04.2019 г., 15.09.2020 г. – за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., и
15.09.2021 г. – за главницата за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй като
съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г., 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г.
върху главницата в размер на 2 712.47 лв. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта
6
на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза общо на сумата от 371.05
лв.
Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия е частично основателен – за сумата от 371.05 лв., а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот,
е извършвано от ******************. Наличието или липсата на договор е ирелевантно, тъй
като за ответницата М. при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на
стойността на извършената по отношение на нейния имот услуга. Таксата се дължи именно
на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. Поради това съдът
намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание.
Ответницата М. не оспорва размера на това задължение, поради което съдът приема, че 1/2
от стойността на услугата дялово разпределение за исковия период възлиза на 38.70 лв.,
както е посочено в исковата молба, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от
01.03.2022 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата М.
покана за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение
на тази главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата
дялово разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете. Ето защо съдът намира, че ответницата М. му дължи разноски за заповедното
производство в общ размер на 86.46 лв., както следва: 62.71 лв. – държавна такса, и 23.75 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в общ размер на
252.71 лв., както следва: 62.71 лв. – държавна такса, 142.50 лв. – депозит за вещо лице, и
47.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата М. се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
Въпреки че исковете срещу ответника М. са изцяло неоснователни, на същия не се
дължат разноски по делото, защото не е доказано извършването на такива. Така е, защото в
представения Договор за правна защита и съдействие от 11.08.2023 г. липсва отбелязване, че
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. е платено в брой на адвоката,
респ. договорът няма характер на разписка за платен адвокатски хонорар, а същевременно
7
други доказателства за плащането не са ангажирани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
В. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *********************,
бул********************* дължи на **********************, ЕИК **************** със
седалище и адрес на управление: гр. *********************, ул. *******************, 1/2
от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************, с абон. №
289303, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 2 712.47 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно
със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 371.05 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г.;
сумата от 38.70 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от
м. 01.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 10807/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както следва:
частично иска за главница за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над
2 712.47 лв. до пълния предявен размер от 2 855.27 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м.
10.2018 г.; частично иска за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия – за разликата над 371.05 лв. до пълния предявен размер от 399.76 лв.; изцяло иска
за сумата от 6.86 лв. – мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение
за периода от 03.03.2019 г. до 10.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове от
**********************, ЕИК **************** със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, ул. *******************, срещу М. М. М., ЕГН ***************,
със съдебен адрес: гр. *********************, пл. *************** за признаване за
установено, че М. М. М. дължи на ********************** 1/2 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************, с абон. № 289303, а именно:
сумата от 2 855.27 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018
г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане;
сумата от 399.76 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г.; сумата от
38.70 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 01.2019 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане; сумата
от 6.86 лв. – мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 10.02.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
10807/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *********************,
бул********************* да заплати на **********************, ЕИК ****************
8
със седалище и адрес на управление: гр. *********************, ул. *******************,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 252.71 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата от 86.46 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА **********************, ЕИК **************** със седалище и адрес на
управление: гр. *********************, ул. *******************, да заплати на В. М. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *********************,
бул********************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ******************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9