№ 2963
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100507205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 268143 от 07.11.2019 г., поставено по гр. д. № 45323/2018 г., по описа
на СРС, III ГО, 142-ри състав, е отхвърлен предявения от А. В. Б. срещу „Т.С.“ ЕАД,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на
„Т.С.“ ЕАД главница за потребена, но неизплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2010 г. до 30.04.2012 г. в размер на 1050,25 лв., както и мораторна лихва в размер на
125,56 лв. за периода от 31.12.2010 г. до 15.01.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 10.04.2013 г. по гр. д. № 1784/2013 г., по описа на СРС, 80 състав, въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл 410 ГПК от 31.01.2013 г.
Със същото решение А. В. Б. е осъдена да заплати на ответното дружество на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на сумата от 100,00 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с
оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че погасителната давност е
изтекла, тъй като съгласно закона трябва да има изпълнителни действия, които да водят до
запор, отнемане на имущество или опис на имущество. Изтъква, че в случая молбите от
взискателя не отговарят на изискванията на закона, а именно да съдържат конкретно
посочено имущество, което да бъде запорирано. Следователно няма как да се приеме, че
посоченото действие прекъсва давността. Също така съобщенията за налагане на запор
следва да са по – скоро за проучване на имущественото състояние на длъжника, а не такива
изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на погасителната давност на
вземането. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да признае за установено,
че процесните суми са погасени по давност и не се дължат. Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД, . чрез процесуалния си представител – юрк. Т.
Ж., оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно, тъй постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела, но е недопустимо, тъй като за ищцата не е налице правен
интерес от търсената защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че в случая ищцата е наследник на В.С.Б.
(починал на 31.08.2016 г.) - длъжник по изпълнително дело №20138630401394, по описа на
ЧСИ С. Х., образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.04.2013 г., по гр. д. №
1784/2013 г., по описа на СРС, 80 състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл 410 ГПК от 31.01.2013 г., за сумата от 1050,25 лв. доставена от „Т.С.“ ЕАД
топлинна енергия за периода месец 11.2010 г. до месец 04.2012 г., ведно със законната лихва
за периода от 28.01.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 125,56
лв. за периода пт 31.12.2010 г. до 15.01.2013 г. и 125 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв.
държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
От приложеното към делото копие от изпълнително дело №20138630401394, по описа
на ЧСИ С. Х. се установява, че с Разпореждане за приключване на изп. дело № 1394/13 г. от
12.04.2018 г., съдебният изпълнител е констатирал, че притезанието на взискателя е
удовлетворено изцяло и следва да се вдигнат всички наложени по делото възбрани и запори.
Представена е и имейл кореспонденция от 14.03.2018 г., изходяща от ищцата А. Б., с което
същата е посочила, че е внесла целия остатък от задължението по образуванато
изпълнително дело, и е поискала лично да вземе уведомлението за вдигане на запора върху
трудовото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, като възраженията му могат да
се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество,
искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите
факти след постановяването на съдебния акт, е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. Правен интерес от предявяване на иска е наличие на
изпълнителен лист срещу длъжника, така същият винаги има правен интерес от водене на
иск по чл. 439 ГПК. Изпълнителния лист обективира изпълняемо право, а осъдения длъжник
е обвързан от изпълнителната сила на изпълнителния лист. С оглед на правната
характеристика на самия иск по чл. 439 ГПК, същия е правното средство за установяване
несъществуването, съответно погА.ване на изпълняемото право, обективирано в
изпълнителния лист.
Ето защо абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на
този иск е да не е погасено чрез плащане /доброволно или чрез принудително изпълнение/
обективираното в изпълнителния лист задължение на ищеца към кредитора/взискател. В
конкретния случай по делото е установено, че към датата на подаване на искова молба –
09.07.2018 г., не е било налице висящо изпълнително производство, образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 10.04.2013г. на основание Заповед по чл.410 ГПК,
постановена по гр.д.№ 1784/2013 г., по описа на СРС, 80 състав, респективно наличие на
вземане в полза на кредитора/взискателя по изпълнителния лист, издаден на 10.04.2013 г.,
2
предвид погА.ването на задълженията следствие на проведеното принудителното
изпълнение, установяващо се от Разпореждане за приключване на изп. дело № 1394/13 г. от
12.04.2018 г., съставено от пом. съдебният изпълнител при ЧСИ С.Х.. И тъй като същността
на иска по чл.439 ГПК е защита на длъжника в хода на висящ изпълнителен процес и при
евентуално уважаване на отрицателния установителен иск на осн. чл.433, ал.1, т.7 ГПК за
съдебния изпълнител съществува задължение да прекрати изпълнителното производство, то
липсата на такова, води до липсата на правен интерес.
Ето защо и предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 439 ГПК, се явява
недопустим. /В този смисъл са и правните съображения изложени в Решение № 99 от
28.06.2012 г. на ВКС, постановено по т.д. № 677/2011 г. по описа на ВКС; Определение №
56 от 09.02. 2022 година, постановено по ч.т.д. № 2580/2021 г. по описа на ВКС, Т.О./.
Тъй като крайните правни изводи на настоящия състав не съвпадат с тези на СРС,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производство по делото
прекратено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 268143 от 07.11.2019 г., поставено по гр. д. №
45323/2018 г., по описа на СРС, III ГО, 142-ри състав и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3