Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 09.12.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 29.10.
2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 46 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.430 и сл. от ТЗ.
Ищецът “У. Б.“ АД посочва в исковата
молба, че с изпълнителен лист от 26.06.2018 г., издаден въз основа
на Заповед № 1763 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр.дело № 3223/2018 г., Районен съд - Стара Загора осъдил
"Д. Е." ЕООД, М.Д.Б. и С.М.Б., да заплатят при условията на солидарна
отговорност на “У. Б.“ АД следните суми:
- главница
- 28 262,05 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
- договорна лихва за
периода от 20.11.2017 г. до 27.03.2018 г. - 845.30 лв.;
- лихва върху просрочена
главница за периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. - 731.69 лв.;
- наказателна лихва при просрочие
за периода от 20.08.2017г. до 21.06.2018г. - 918.52 лв.;
- съдебни разноски в
заповедно производство, представляващи държавна такса в размер на 615.15 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 189.63 лв..
Ищецът сочи, че със
съобщение, получено на 21.01.2019г., е уведомен, че срещу заповедта за изпълнение
са депозирани възражения от длъжниците "Д. Е.” ЕООД, М.Д.Б. и С.М.Б.,
поради което предявява настоящия иск по чл. 415, ал. 4 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си.
Излага следните основания,
обстоятелства и факти, на които се основава иска си:
Вземането на “У. Б.“ АД, в
качеството му на „Кредитор“, произтича от Договор за банков револвиращ кредит
№0099/465/04022016 от 04.02.2016г., Анекс № 1 от 02.02.2017г., Анекс № 2 от
02.03.2017г. и Анекс № 3 от 03.04.2017г. към него, сключен с "Д. Е."
ЕООД, в качеството на „Кредитополучател и М.Д.Б. и С.М.Б., в качеството на
„Солидарни длъжници“, с който е отпуснат банков кредит при солидарна
отговорност на солидарните длъжници с разрешен размер до 30000.00 лв.. Посочено
е, че крайният срок за издължаване на кредитните суми, съгласно раздел I, чл.
7.1. от договора за кредит е до 04.02.2017г. С подписаните последващи анекси
към договора, страните са предоговаряли падежното число за погасяване на цялото
задължение по кредита. Съгласно последния подписан Анекс № 3 от 03.04.2017г.
към договора за кредит е постигната уговорка кредитното задължение да бъде
напълно погасено в срок до 04.04.2018г.
Твърди се, че е налице
неизпълнение по смисъла на Договора и анексите към него, като видно от
представеното в заповедното производство счетоводно извлечение,
кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски в
нарушение на разпоредбата на чл. 7.1.1. от Анекс № 3 от 03.04.2017г. към
договора за кредит, според която вноските за главница и за договорна
възнаградителна лихва се дължат до 20-то /двадесето/ число на всеки календарен
месец в периода от 20.05.2017г. до 20.04.2018г. Ищецът посочва, че на
съответното число на всеки месец, в периода от месец август 2017г. до месец
март 2018г., кредитополучателят не е извършвал дължимите погасителни плащания,
както е отразено в представеното по заповедното дело извлечение от счетоводните
книги. Заявява, че същото е документ, удостоверяващ размера и основанието на
вземането, съгласно чл.417, т.2 от ГПК, съдържащ всички задължителни реквизити,
според условията на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Сочи се,
че съгласно чл. 17.1. от процесния договор, страните приемат, че при
неизпълнение на всяко едно, от което и да е от задълженията по договора за
кредит, съответно при неплащане в срок на всяка една, от която и да е изискуема
вноска по главница и/или лихвите и/или неустойките и/или таксите и/или
комисионните и/или разноските, то поетите ангажименти от кредитора за отпускане
на средства по договора за кредит се прекратяват и погасяват, а ползваният
кредит, ведно с начислените лихви, неустойки, такси, комисионни и разноски в
пълен размер, става по преценка на Банката изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Ищецът посочва, че
упражнява своето право да обяви дълга по кредита за изцяло и предсрочно
изискуем на 27.03.2018г., както е отразено в извлечението от счетоводните книги
към Договора и анексите към него, за което ответниците в настоящото
производство са надлежно уведомени. За обявената от страна на Банката предсрочна
изискуемост "Д. Е." ЕООД е уведомено чрез уведомление на ЧСИ И.С.,
рег.№ 870, получено от Л. И.Г., пълномощник на дружеството, а солидарните
длъжници са уведомени чрез уведомления, получени по куриер от М.Д.Б. - лично и
в качеството й на съпруга на С.М.Б..
Ищецът моли да се приеме за
установено, че ответниците по делото - "Д. Е." ЕООД, М.Д.Б., и С.М.Б.
дължат на “У. Б.“ АД, сумата от 30757,56 лв., от които:
-главница - 28 262.05 лв.
/двадесет и осем хиляди двеста шестдесет и два лв. и пет стотинки/, ведно със
законната лихва, считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- договорна лихва за
периода от 20.11.2017 г. до 27.03.2018 г. - 845.30 лв.;
- лихва върху просрочена
главница за периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. - 731.69 лв.;
- наказателна лихва при
просрочие за периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. - 918.52 лв.
Направено е искане да се осъдят ответниците да заплатят разноските в
заповедното производство в размер на 1 804.78 лв.,
от които държавна такса в размер на 615.15 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1189.63 лв.
Претендират се и разноските
в настоящото производство.
В отговора
на исковата молба, ответникът „Д. Е.“ ЕООД заявява, че не оспорва
качеството си на солидарен длъжник по процесния договор за кредит и анексите
към него.
Посочва, че от исковата молба не става ясно към
коя дата се иска да бъдат признати за дължими претендираните суми, което
лишавало ответника от адекватна защита.
Според ответника, в
изложението на исковата молба и в петитума й не е посочено към коя дата се
претендират за установени посочените суми, поради което твърди, че в срока по
чл.415 от ГПК не е депозиран законосъобразен установителен иск за установяване
на претендираните с депозирано на 22.06.2018г. заявление по чл. 417 от ГПК
суми, по което е депозирано възражението. Поради липса на посочена дата, към
която съдът следва да установи съществуването на вземанията на ищеца, счита че
исковата молба е недопустима, поради порок, който няма как да бъде отстранен
след изтичане срока за депозиране на установителния иск и моли делото да се прекрати.
Посочено е, че от
приложения договор за банков кредит и анекс 3 към него става ясно, че падежът
по кредита е бил на 04.04.2018 г., като според ответника били изложени
твърдения на Банката, че е обявила кредита за предсрочно изискуем на 27.03.2018
г., а заявлението по чл. 417 от ГПК е депозирано на 22.06.2018 г. Посочено е Решение
№ 73 от 30.03.2017 г. по т. д. № 53570 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение. Ответникът се позовава на извлечението от счетоводни книги,
според което Банката счита кредита за
предсрочно изискуем от 27.03.2018 г.т.е. Банката на 22.06.2018 г. била
претендирала като предсрочно изискуеми задължения по падежирал на 04.04.2018 г.
кредит, за който твърди, че е предсрочно изискуем от 27.03.2018 г., но
признава, че съобщението за предсрочна изискуемост е достигнало до ответника на
18.05.2018 г.
Относно задълженията за
лихви, посочени само в размер и период в извлечението и исковата молба, счита,
че същите са неясно определени и няма как да бъдат доказани в този си вид. Не било
ясно върху какъв размер на главница са изчислявани. Претендирана била лихва
върху просрочена главница за периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. - не бил
посочен член от договора, не бил посочен размер на главницата, а само твърда
сума.
Към исковата молба за
доказване на уведомяването на ответника „Д.Е.“ ЕООД за обявената предсрочна
изискуемост била представена разписка, получена от пълномощник на дружеството Л.
И. Г.. Твърди се, че това лице към датата на получаване 18.05.2018 г. вече не е
било пълномощник на дружеството, поради отказ от упълномощаване, което
обстоятелство е било обяснено и на призовкаря, но той е помолил все пак да му
подпише съобщението „за да има нещо връчено“, поради което ответникът твърди,
че за него предсрочната изискуемост все още не е настъпила - нито на 27.03.2018
г., както твърди Банката в заявлението, нито на 18.05.2018г., която дата е
записана в разписката с лаконичното изписване „Б. + подпис“.
Моли да се отхвърли изцяло
установителният иск срещу „Д. Е.“ ЕООД, като неясен и неоснователен.
Относно искането за
присъждане на направените разноски в заповедното производство, моли да се
отхвърли изцяло, алтернативно да се присъдят в размер, пропорционален на
размера на признатите в настоящото производство за установени вземания,
присъдени със заповедта за незабавно изпълнение.
В отговора
на исковата молба, ответницата М.Д.Б. прави искане да се отхвърли иска като неясен и неоснователен поради следните
съображения:
Не оспорва качеството си на
солидарен длъжник по Договор за банков револвиращ кредит №
0099/465/04022016/04.02.2016 г. и анексите към него.
Счита, че исковата молба е
крайно неясна - поискано е от съда да установи, че три лица дължат на Банката
посочени суми по цитиран договор за банков кредит. Не ставало ясно към коя дата
се иска да бъдат признати за дължими тези суми, което лишавало от възможност ответницата
да проведе адекватна защита.
Изложените обстоятелства и
съображения в отговора са абсолютно идентични по съдържание с тези, изложени от
ответника „Д.Е.“ ЕООД.
Моли да се отхвърли изцяло
установителния иск като неясен и неоснователен.
Моли да се присъдят на осн.
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в полза на
адв. Т.Т., което да се изчисли в размер не по-нисък от предвидения, съгласно
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото е постъпил и отговор на исковата молба от ответника С.М.Б., с който моли да се отхвърли иска като неясен и неоснователен. Не оспорва
качеството си на солидарен длъжник по Договор за банков револвиращ кредит №
0099/465/04022016/04.02.2016 г. и анексите към него.
Счита, че исковата молба е
крайно неясна - поискано е от съда да установи, че три лица дължат на Банката
посочени суми по цитиран договор за банков кредит, като не ставало ясно към коя
дата се иска да бъдат признати за дължими тези суми, което го лишавало от
възможност да проведе адекватна защита.
Изложените обстоятелства и
съображения в отговора са идентични по съдържание с тези, изложени от ответника
„Д. Е.“ ЕООД.
Моли да се отхвърли изцяло
иска, като неясен и неоснователен. Претендира за разноските по делото.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
взема подробно становище по възраженията на ответниците.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, приема за установено следното:
Безспорно е установено, че
между “У. Б.“ АД, в качеството му на кредитор и "Д. Е." ЕООД, в
качеството на кредитополучател и М.Д.Б. и С.М.Б., в качеството на солидарни
длъжници, е сключен договор за банков револвиращ кредит № 0099/465/04022016 от
04.02.2016г., по силата на който е отпуснат банков кредит до 30 000 лв.
Крайният срок за издължаване на кредитните суми, съгласно раздел I, чл. 7.1. от
договора за кредит е до 04.02.2017г.
Впоследствие между страните
са сключени Анекс № 1 от 02.02.2017г., Анекс № 2 от 02.03.2017г. и Анекс № 3 от
03.04.2017г. към договора за кредит, с които са били предоговорени падежното
число за погасяване на цялото задължение по кредита. Съгласно последния
подписан Анекс № 3 от 03.04.2017г. към договора за кредит , страните са постигнали уговорка кредитното
задължение да бъде напълно погасено в срок до 04.04.2018г.
Ищецът е упражнил правото
си да обяви дълга по кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 27.03.2018г.,
което е отразено в извлечението от счетоводните книги към Договора и анексите
към него. За обявената от страна на Банката предсрочна изискуемост "Д. Е."
ЕООД е уведомено чрез уведомление на ЧСИ И. С., рег.№ 870, получено от Л.И. Г.,
пълномощник на дружеството на 18.05.2018 г., а солидарните длъжници са
уведомени чрез уведомления, получени по куриер от М.Д.Б. - лично и в качеството
й на съпруга на С.М.Б. на
22.05.2018 г., видно от товарителница за доставка на ,,Спиди‘‘, в която е
посочено съдържанието на пратката.
Видно от приложеното ч.
гр.д. № 3223/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, в полза на “У. Б.“ АД
е издадена Заповед № 1763/26.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, с които "Д. Е." ЕООД, М.Д.Б.
и С.М.Б. са осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност на “У.
Б.“ АД следните суми:
- главница - 28 262,05 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането;
- договорна лихва за
периода от 20.11.2017 г. до 27.03.2018 г. - 845.30 лв.;
- лихва върху просрочена
главница за периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. - 731.69 лв.;
- наказателна лихва при
просрочие за периода от 20.08.2017г. до 21.06.2018г. - 918.52 лв.;
- съдебни разноски в
заповедно производство, представляващи държавна такса в размер на 615.15 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 189.63 лв..
В законоустановения
двуседмичен срок срещу заповедта за изпълнение са депозирани възражения от длъжниците
"Д. Е.” ЕООД, М.Д.Б. и С.М.Б., поради което “У. Б.“ АД предявява иск по чл. 415, ал. 4 от ГПК за установяване съществуването на вземането си.
С оглед изясняване на
фактическите обстоятелства по делото е назначена и приета съдебно –
икономическата експертиза, чието заключение не е оспорено от страните в хода на
производството и съдът го възприема.
От заключението на съдебно
– икономическата експертиза се установява, че "Д. Е." ЕООД, в
качеството на „Кредитополучател" усвоява по Договор за банков револвиращ
кредит № 0099/465/04022016 от 04.02.2016г., сумата от 30 000 лв. на
12.02.2016г.
През периода от отпускане
на кредита до 08.10.2019 г. задължението по Договор за банков револвиращ кредит
№ 0099/465/04022016 от 04.02.2016 г. е отчитано в кредитни контракти със
следните номера:
Период- Кредитен контракт номер
От 12.04.2016 г. до
18.05.2017 г .- 954LREV16043093Т
От 19.05.2017 г. до
09.08.2019 г. - 954LREV171392DSХ
От 12.08.2019 г. до
08.10.2019 г. и към днешна дата-954LREV192240192.
Вещото лице посочва, че във
връзка с поставеното искане за предоставяне на подписан погасителен план за
кредит №0099/465/04022016 от 04.02.2016г. от “У. Б.“ АД е получен следният
отговор: „Във връзка с поставеното искане за предоставяне на подписан
погасителен план Ви уведомявам, че към договора за кредит не е подписван
погасителен план като отделно приложение. В договора за кредит и последващите
анекси с номера 1 и 2 е договаряно пълно погасяване на кредита на крайната
падежна дата, т.е. еднократна вноска на краен падеж. С Анекс 3 от 03.04.2019 г.
е договорено погасяване с месечни вноски, като размерът им и падежните им дати
са изрично посочени в т. 7.1.1. от анекса. Начисляваните лихви няма как да
бъдат фиксирани в подписан погасителен план, тъй като по кредита се прилага
променлива лихва".
Кредитополучателят е
преустановил плащането на дължимите месечни вноски в нарушение на разпоредбата
на чл. 7.1.1. от Анекс № 3 от 03.04.2017г. към договора за кредит, според която
вноските за главница и за договорна възнаградителна лихва се дължат до 20-то
/двадесето/ число на всеки календарен месец в периода от 20.05.2017г. до
20.04.2018г. На съответното число на всеки месец в периода от месец август
2017г. до месец март 2018г. кредитополучателят не е извършвал дължимите
погасителни плащания.
На стр. 4, 5 и 6 вещото
лице е посочило движение на плащания и погасяване на банков револвиращ кредит №
0099/465/04022016 от 04.02.2016г. в табличен вид.
Според експертизата, погасените
задължения по кредита са както следва: Лихва за просрочена главница - 960,47 лв., договорен лихвен процент – 4 261,
38 лв., наказателна лихва при просрочие – 1 630, 05 лв., просрочена
главница-1 737, 95 лв. Общо погасени задължения – 8 589, 85 лв. Остатък за
погасяване/30 000 -1 737, 95/ = 28 262, 05 лв. главница считано от 27.03.2018г.
От направените справки и
изчисления експертизата установява, че към - 26.06.2018 г. размерът на дълга
/главница, лихви/ с оглед на извършваните погасителни плащания по кредита към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е следният:
-
главница - 28 262.05 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
-
договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 27.03.2018
г.- 845.30 лв.
- лихва върху просрочена главница за периода от
20.08.2017 г. г. до 21.06.2018 г.- 731.69 лв.;
- наказателна лихва при просрочие за периода от
20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. - 918.52 лв.
Счетоводните записвания, представени
в извлеченията от счетоводните регистри на “У. Б.“ АД, по отношение на задължението
на "Д. Е." ЕООД, в качеството на „Кредитополучател", произтичащо
от Договор за банков револвиращ кредит №0099/465/04022016 от 04.02.2016г.,
Анекс № 1 от 02.02.2017г., Анекс № 2 от 02.03.2017г. и Анекс № 3 от
03.04.2017г. към него, са водени редовно.
Към 04.04.2018г. дължимата
главница е в размер 28 262.05 лв., като е изискуема в пълен размер. Пълната
изискуемост на кредита е настъпила предсрочно на 27.03.2018 г.
Общият размер на дължимата
лихва към 04.04.2018 г. е 1 592.95 лв., а прилаганото лихвено ниво е 14.379%
(образувано от лихва за редовен дълг 7.379% , увеличена с наказателни надбавки
от 7%, в т.ч. надбавката от 2% по т. 4.2. и надбавка 5% по т.4.3. от Анекс 3).
Съдът възприема
заключението на експертизата като компетентно, мотивирано и добросъвестно дадено.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1
от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Нормата на чл.430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По делото е безспорно установено,
че “У. Б.“ АД е изпълнила задълженията си по сключения договор за банков револвиращ кредит № 0099/465/04022016 от 04.02.2016г. по силата на
който Банката предоставила на "Д. Е." ЕООД сумата от
30 000 лв., с краен срок на погасяване на кредита – 04.04.2018 г.
Солидарни длъжници по горепосочения договор за кредит са ответниците М.Д.Б. и С.М.Б..
Безспорно
е установено, че е налице просрочие при погасяване на кредита, поради което за “У.
Б.“ АД е възникнало правото да обяви предсрочната изискуемост на всички
вземания.
Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на
ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото право от банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
В случая, кредиторът е уведомил надлежно
кредитополучателя "Д. Е." ЕООД и солидарните длъжници М.Д.Б. и С.М.Б.
за предсрочната изискуемост на договора за кредит. "Д. Е." ЕООД е
уведомен чрез
уведомление на ЧСИ И.С., рег.№870, получено от Л.И. Г., пълномощник на
дружеството на 18.05.2018 г., а солидарните длъжници са уведомени чрез
уведомления, получени по куриер от М.Д.Б. - лично и в качеството й на съпруга
на С.М.Б. на
22.05.2018 г., видно от товарителница за доставка на “Спиди”, в която е
посочено съдържанието на пратката. Освен това
съдът следва да посочи, че към момента на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост от длъжниците е настъпил и крайният срок на договора,
тъй като е постигната уговорка кредитното задължение да бъде напълно погасено в
срок до 04.04.2018г.
Ето защо, в тежест на "Д.
Е." ЕООД
и солидарните длъжници М.Д.Б. и С.М.Б., съгласно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да установят пълно и главно, че са изпълнили
задължението си за заплащане на дължимите вноски по договора за банков кредит,
но доказателства в тази насока не са представени. Видно от заключението на
съдебно – икономическата експертиза, задълженията на ответниците по договор за банков револвиращ кредит № 0099/465/04022016 от 04.02.2016г. са
следните:
главница - 28 262.05 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна
лихва за периода от 20.11.2017 г. до 27.03.2018 г. - 845.30 лв.; лихва върху
просрочена главница за периода от 20.08.2017 г. г. до 21.06.2018 г. - 731.69
лв. и наказателна лихва при просрочие за периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018
г. - 918.52 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че следва да признае за установено по отношение на "Д. Е." ЕООД, М.Д.Б. и С.М.Б.
съществуване на вземането на “У. Б.“ АД при
условията на солидарност за сумата от 30 757,56 лв., от които: главница в
размер на 28 262.05 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; договорна лихва за периода от 20.11.2017
г. до 27.03.2018 г. в размер на 845.30 лв.; лихва върху просрочена главница за
периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. в размер на 731.69 лв.; наказателна
лихва при просрочие за периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. в размер на
918.52 лв.
за които суми е издадена Заповед №1763/26.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3223/2018 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора.
По
отговорността за разноски:
С
решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия
случай ответниците следва да заплатят на “У. Б.“ АД направените по
ч. гр. д. № 3223/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски за
държавна такса в размер на 615, 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1 189, 63 лв.
Процесуалният
представител на ответниците е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от “У. Б.“ АД.
В настоящия случай минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба №1/09.07.2004 г., където е посочено, че при интерес
от 10 000 лв. до 100 000 лв. –
адвокатското възнаграждение е: 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв. В настоящия случай, при цена на иска
30 757, 56 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 1 452, 72
лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, страните по
него са договорили и заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1 743,
28 лв. Съдът намира, че предвид фактическа и правна сложност на делото не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК и адвокатското възнаграждение за
защита не следва да бъде намалено.
Ответниците
"Д. Е." ЕООД, М.Д.Б. и С.М.Б. следва да
заплатят на “У. Б.“ АД разноските, направени в настоящото
производство, както следва: държавна такса в размер на 665,33 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 1 743, 28 лв., депозит за вещо лице в размер на
500 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на "Д. Е."ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. З., ул. „К. Г.“ № **, М.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и
С.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** съществуване на вземането на “У. Б.” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № **при
условията на солидарност за сумата от 30
757,56 лв., от които: главница в размер на 28262.05 лв., ведно със законната
лихва, считано от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна
лихва за периода от 20.11.2017 г. до 27.03.2018 г. в размер на 845.30 лв.; лихва
върху просрочена главница за периода от 20.08.2017 г. до 21.06.2018 г. в размер
на 731.69 лв.; наказателна лихва при просрочие за периода от 20.08.2017 г. до
21.06.2018 г. в размер на 918.52 лв., за които суми е издадена Заповед
№1763/26.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3223/2018 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
ОСЪЖДА "Д Е" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ул. „К. Г.“ № 101, М.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят на “У. Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № *направените по ч. гр. д. № 3223/2018 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора разноски за държавна такса в размер на 615,
15 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 1 189, 63 лв. и направени
в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 665,33 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на
1 743, 28 лв. и за депозит за вещо лице в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: