№ 4693
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110171285
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В сезиралата съда искова молба ищецът П. Д. Й. излага, че страните били
обвързани от валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът
изпълнявала длъжността Директор на Дирекция И.О.Т.“. Със заповед № ЧР-01-
732/11.08.2017г. на Изпълнителния директор на ответника служебното й
правоотношение било прекратено считано от 14.08.2017г. Уволнението й било
признато за незаконно, а ищецът на 08.02.2019г. била възстановена на заеманата до
уволнението длъжност. За периода от 14.08.2017г. до 04.02.2019г. ищецът не работила
по друго трудово или служебно правоотношение, била лишена от признатото й и
гарантирано от закона право на платен годишен отпуск за горния период, предвид на
което претендира обезщетение по чл. 56, ал. 1 ЗДСл в размер на сумата 3 450 лева.
Претендира и мораторна лихва върху същото вземане в размер на сумата 925.75 лева за
период на забавата от 08.02.2019г. до 30.09.2021г., вкл., законна лихва и разноски.
Ответникът А.В. в законовоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава,
че с ищеца били обвързани от валидно служебно правоотношение, прекратено със
заповед № ЧР-01-732/11.08.2017г. на Изпълнителния директор на Агенцията,
впоследствие отменена, а ищецът – възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност. Намира, че за исковия период за ищеца не било възникнало правото на
платен годишен отпуск. Позовава се на нормата на чл. 104 ЗДСл и на съдебна
практика. В условията на евентуалност оспорва претенциите по размер. Претендира
1
разноски.
По иска по чл. 61, ал. 2 ЗДСл:
С доклада на делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на
чл. 153 ГПК са отделени обстоятелствата, че ищецът П. Д. Й. била служител на
ответника А.В., уволнен незаконно, а по-късно – възстановен на работа вследствие на
отмяната на уволнението със съдебно решение и че за периода от уволнението й на
14.08.2017г. до възстановяването й на работа на 08.02.2019г. ищецът не е работила по
друго трудово или служебно правоотношение. Същите обстоятелства се установяват и
от събраните по делото писмени доказателства - заповед № ЧР-01-732/11.08.2017г. на
Изпълнителния директор на А.В., решение № 2949/02.05.2018г. по адм.д. №
10523/2017г. АССГ, решение № 1463/04.02.2019г. по адм.д. № 8397/2018г., 5-то
отделение на ВАС, заповед № ЧР-01-518/08.02.2019г. и заповед № ЧР-01-
520/08.02.2019г. на Изпълнителния директор на А.В. и извършените в о.с.з. на
29.04.2022г. От съда констатации по трудовата и служебната книжка на ищеца П. Д.
Й.. С последната заповед на Изпълнителния директор на А.В. служебното
правоотношение между страните било прекратено повторно, считано от 08.02.2019г.
Предвид нормата на чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното
правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално
на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен
по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.
С Решение по преюдициално дело № С - 762/18, обединено с дело № С -37/19
Съдът на Европейския съюз, Люксембург е постановил: 1) Член 7, параграф 1 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003
година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която
работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със
съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на
уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този
период не е полагал действително труд за работодателя; 2) Член 7, параграф 2 от
Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна
практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото
правоотношение — след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно
възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на
уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.
2
На основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз,
преюдициалните запитвания са задължителни както за препращащия съд, така и за
всички съдилища в държавите от ЕС, а съгласно чл. 633 ГПК, решението на Съда на
Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България. С оглед горното, възражението на ответника, че обезщетение за
периода на незаконно уволнение не се дължи, се явява неоснователно.
При така даденото разрешение на този въпрос от Съда на ЕС, следва да се
приеме, че ищецът П. Д. Й. има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение – 14.08.2017г.
до края на заявения с исковата молба период – 04.02.2019г.
Съгласно чл. 61, ал. 3 ЗДСл размерът на паричното обезщетение за неизползван
отпуск при прекратяване на служебното правоотношение се определя съобразно
размера на основната заплата, определена на държавния служител, към датата на
прекратяването на служебното правоотношение.
Съобразно неоспореното заключение на СсчЕ на ищеца за исковия период се
полагали 30 дни отпуск. Обезщетението за същия неизползван отпуск възлизало в
размер на общата сума 3 450 лева, при среднодневно възнаграждение на ищеца от 115
лева.
При носена от ответника доказателствена тежест да установи в процеса
положителния факт на погасяването на дълга, такова не се твърди и не се доказва по
делото. С оглед изложеното, съдът намира предявеният от ищеца иск по чл. 61, ал. 2
ЗДСл за присъждане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
периода на незаконното уволнение за основателен и доказан, предвид на което следва
да бъде изцяло уважен. На ищеца следва да се присъди и законна лихва от
депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на главния иск обуславя основателност и на претенцията за
мораторна лихва, която върху така установената главница от 3 450 лева. Относно
началния момент съдът съобразява разрешението, дадено в т. 4 на Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004г. по тълк.д. № 3/2004г. ОСГК на ВКС, а именно датата на
влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено уволнението на ищеца –
04.02.2019г. Видно от заключението на вещото лице обезщетението за забава за
заявения от ищеца период на забавата от 08.02.2019г. до 30.09.2021г., вкл. възлиза в
размер на претендираната от ищеца сума от 925.75 лева. По тези мотиви искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същата претендира и
доказва разноски в размер на сумата 1 020 лева за адвокатско възнаграждение, с вкл.
3
ДДС, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й бъдат присъдени. Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед размера на адвокатското възнаграждение,
определен по правилата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът намира за неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
сума в общ размер 475.03 лева, от които 175.03 лева - държавна такса по уважените
искове и 300 лева – разноски за експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.В., с адрес гр. София, ул. „Е.Б.” № 20, да заплати на П. Д. Й., ЕГН
**********, на основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл, сумата 3 450 лева, представляваща
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода на незаконното
уволнение, извършено със заповед № ЧР-01-732/11.08.2017г. на Изпълнителния
директор на А.В. от 14.08.2017г. до 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2021г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 925.75 лева - обезщетение за забава за плащането на горната
главница за периода от 08.02.2019г. до 30.09.2021г. Вкл., и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 1 020 лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, А.В., с адрес гр. София, ул. „Е.Б.” №
20, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 475.03 лева – държавна
такса и разноски по делото.
Банкова сметка на Софийски районен съд за държавни такси, разноски и глоби
– „бюджетна сметка“: IBAN – **************************************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4