РЕШЕНИЕ
№ 1185
гр. Плевен, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести окто***и през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430101410 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на ВЛ. Г. В. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., *** , чрез адв.В. П. – АК- П. против „***“ ***- адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че ищецът работи в *** при *** П. като заема
длъжността „***“ гр.П.. Твърди се, че трудовата дейност осъществява по
определен график, при режим на нощна смяна от 22.00 часа до 06.00 часа и с
продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е положил общо 800 часа нощен труд
в периода 01.04.2019г.-01.08.2020г., който не е заплатен и следва да бъде
заплатен след преизчисления с коефициент 1,143 като се равнява на 114,40
часа извънреден труд. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
„***“ – *** да заплати на ищеца сумата от 915,20 лв. – представляваща
възнаграждение за положен нощен труд в периода 01.04.2019г.- 01.08.2020г.,
преобразуван в извънреден труд, сумата от 50 лв.- мораторна лихва за
периода 01.07.2019г.-25.02.2021г., законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
1
както и направените деловодни разноски.
По делото е постъпил отговор с вх.№ ***/21г. по описа на РС-П., в който
ответникът взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Оспорват се исковете по основание и размер.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се
от пълномощник адв.В. П., която моли съда да уважи изцяло предявените
искове като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.Н. – *** в
***, която моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
С определение от 10.09.2021г. е допуснато изменение в размера на исковете,
като същите са водени за сумата от 501,47 лв.-главница, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода
01.04.2019г. до 01.08.2020г., както и сумата от 71,53 лв. с правно основание
чл.86 ЗЗД, считано от 01.07.2019г. до 16.03.2021г.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и не се спори между страните, че ВЛ. Г. В. с ЕГН
********** заема длъжността „***“ в ***“ *** - ***.
Не се спори между страните, че ищецът работи по утвърдени графици на
смени – дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа с продължителност 12/24
часа при сумирано изчисляване на работното време.
Признава се от ответника, че ищеца е положил общо 632 часа нощен труд в
периода от м.04.2019г. до м.09.2020г. , за което представя справка в табличен
вид в отговора на исковата молба.
Спори се какъв е размера на часовата ставка на ищеца, колко часа нощен труд
е положил периода от м.04.2019г. до м.09.2020г. по графиците, утвърдени от
*** П., заплатен ли е положения нощен труд от ищеца и в какъв размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена съдебно
счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза, общият брой часове положени от ВЛ. Г.
В. като нощен труд на отчетен едномесечен и тримесечен период от
01.04.2019г. до 01.08.2020г. е следният: общо за 2019г. положени като нощен
труд са 400 часа. Заплатена сума за нощен труд за 2019г. е в размер на 100 лв.
2
Общо за 2020г. е положен нощен труд от 264 часа, като за първо тримесечие
са 64 часа, за второ тримесечие са 152 часа, за трето тримесечие са 48 часа.
Заплатената сума за 264 часа нощен труд е в размер на 258 лв. Вещото лице е
категорично, че общият брой часове, положени от ищеца в периода
01.04.2019г.-31.01.2020г. са 400 часа (при 8 часов нощен труд на денонощие).
За периода от 01.02.2020г. до 31.07.2020г. при ставка от 8 часа нощен труд,
часовете труд , положени ищеца са 224. Видно от заключението на вещото
лице няма преобразуване на нощен труд към дневен при изчисляване на
работната заплата на ВЛ. Г. В.. Часовете положен нощен труд, след
преобразуване на отработените часове в дневни за периода 01.04.2019г. до
01.02.2020г. с увеличение от 50 % възлиза на 469,47 лв., след преобразуване и
умножени по ставка 1,143 възлизат на 312,98 лв.; за периода от 01.02.2020г.
до 01.08.2020г. преобразувани с коефициент 1,143 умножени по ставка от 1
лева е 32 лв. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно
счетоводна експертиза часовата ставка за м.04.2019г. възлиза на 5,56;
м.05.2019г.-5,56 лв.; м.06.19г.- 5,56 лв.; м.07.2019г.- 4,84 лв.; м.08.2019г.- 5,06
лв; м.09.2019г.- 5,86 лв. м.10.2019г.- 4,84 лв.; м.11.2019г.- 5,30 лв.;
м.12.2019г.-5,86 лв.; м.01.2020г.- 5,56 лв.; м.02.2020г.- 6,12 лв.; м.03.20г.- 5,83
лв.; м.04.2020г.- 6,12 лв.; м.05.20г.-6,80 лв.; м.06.20г.-5,56 лв.; м.07.20г.- 5,32
лв. размерът на мораторната лихва за процесния период възлиза на сумата от
71,53 лв. при изчисление на дневната ставка с коефициент 1,143. Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно, съответно и на писмените доказателства по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 179, ал. 1 от З*** вр. чл. 67, ал. 7, т. 1 от Закона за държавния
служител – за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен от
ищеца нощен труд по време на дежурства по график за периода 01.04.2019г.-
01.08.2020г., както и иск по чл.86 ЗЗД –лихва за забава за периода от
01.07.2019г.-01.08.2020г.
Съгласно чл.187 З***, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
3
смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е
по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно нормата на чл.187, ал.4 З*** за държавните служители в ***, извън
тези по ал. 2 /служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето/ и работещите на смени,
се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно
време. Законодателят в ал.5 на чл.178 З***, че когато работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1.
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите,
работещи на смени. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 188, ал.1 З*** държавните
служители на *** са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на
задълженията си, свързани със службата им в ***, при условия и по ред,
определени с наредбата по чл. 187, ал. 9.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд на смени вкл. през нощта ( от 23.00 часа до 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните.
В процесния период са действали Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в *** за научна степен, за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности, Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето
4
на разположение и Наредба № 8121 з-36 от 2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в *** (обн. ДВ, бр. 3/2020 г., в
сила от 10.01.2020 T.). И в трите наредби отново не е регламентиран
коефициент, аналогичен на този в чл.31, ал.2 от отменената Наредба №8121з-
407/2014г. , а именно „при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период ce
умножава по 0,143. Полученото число ce сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.".Същевременно в чл.2 от Заповед № 8121з-
156/05.02.2020г. относно определяне размерите на допълнителните
възнаграждение за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00
часа до 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, изплащани на държавните служители в *** ( обн. Д.В. бр.13 от
14.02.2020г., в сила от 01.02.2020г., изм. бр. 85 от 02.10.2020г., в сила от
01.10.2020г.) размерът на допълнителното възнаграждение за всеки
отработен нощен час или част от него от 22.00 часа до 6,00 часа е 1 лв.
През част от процесния период по делото от 01.04.2019г. до 01.02.2020г.
липсва изричен регламент в З*** или подзаконовите актове по прилагането
му, с които да се урежда начина за определяне на размера на допълнителното
възнаграждение на ищеца за нощен труд.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира
приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл.
187, ал. 9 от З*** редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В страната по повод делата за нощен труд на полицаи и служители на *** са
формирани две становища:
Съгласно първото, в З*** и в приложимите наредби, посочени по-горе, с
изключение на отменената Наредба №8121з-407/2014г., липсва правна
5
регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент 0,143 и поради това следва да ce прилагат разпоредбите
на наредбата за структурата и организацията на работната заплата (HСOP3), a
именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове ce
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време. Отнесено към разпоредбите на
Кодекса на труда при 8-часова продължителност на работното време през
деня ( чл.136, ал.3 ) към нощната такава от 7 часа (чл.140, ал.1), коефициентът
за преобразуване на положените часове труд през нощта в дневни следва да
бъде 1,143. Съставите приемат, че при липса на изрична законова
регламентация следва субсидиарно да ce приложат разпоредбите на чл.9, ал. 2
от НСОРЗ. Противното разрешение би довело държавните служители в
системата на *** в неравностойно положение както спрямо останалите
държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. (Решение № 260174 от 11.12.2020 г.
на ОС - П. по в. гр. д. № 799/2020 г., Решение № 260189 от 16.12.2020 г. на
ОС - П. по в. гр. д. № 898/2020 г.; Решение № 9 от 23.02.2021 г. на ОС - П. по
в. гр. д. № 687/2020 г.; Решение № Решение № 468 от 05.12.2019 г. на ОС
Русе по в. гр. д. № 710/2019 г.; Решение от 2018 г. на ОС Варна по в. гр. д. №
2364/2018 г.; Решение от 17.08.2018 г. на ОС Варна по в. гр. д. № 1810/2018
г.).
Друга част от съдебните състави в страната приемат, че разпоредбите на КТ и
НСОРЗ са неприложими към отчитане на работното време в ***, тъй като
тази материя е уредена в специален закон - З*** и издадените въз основа на
него подзаконови и нормативни актове. При наличието на специална уредба
на правоотношенията, приложим е специалният закон, a именно З***. Този
закон прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като
размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a
условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед.
6
Настоящият състав приема за правилно и справедливо първото становище.
Спорно е и обстоятелството каква е нормалната продължителност на
труда на лица, работещи по служебно правоотношение в *** – 8 часова,
съгласно българското законодателство или 7 часова, каквато е
максималната определена в рамките на ЕС от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. Това обстоятелство е
от значение за определяне на общият брой часове положен нощен труд,
като при седемчасова ставка общият брой часове възлизат на 687 часа, а не
претендираните 784.
Служебно известно на състава на съда от гр.д.№ ***/2020г. по описа на РС
П., че по гр.д. № ***/2019г. по описа на РС *** е отправено преюдициално
запитване на основание чл. 267 от Договора за функционирането на
Европейския съюз. По повод на преюдициалното запитване, отправено от
Районен съд *** (България) на 15 юни 2020 година, против ***“ към
Министерство на вътрешните работи, е образувано Дело C-262/20, по което
съдът в Люксембург не се е произнесъл.Поставените преюдициални въпроси
са следните: 1/Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време изисква ли нормалната
продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка
от установената нормална продължителност на труда през деня? 2/Принципът
на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на
Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?3/ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд,
изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в
публичния сектор?
След отправяне на запитването, с изменения в З*** (ДВ, бр. 60 от 2020 г.), в
сила от 11.07.2020г., законодателят фиксира нормална продължителност на
работното време през нощта на 8 часа.
Въпреки това обстоятелство остава питането на съдията от РС *** в т.2 и т.3
относно допустимо ли е с оглед принципа за равно третиране нормалната
7
продължителност на нощния труд в публичния сектор полицаи и
пожарникари да бъде по-дълга - 8 часа, колкото е дневната продължителност
на работното им време и изисква ли определената в националното право
нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за
полицаи и пожарникари.
В този смисъл обстоятелството дали нормалната продължителност на
работното време през нощта за служители на полицията и пожарната не
следва да надхвърля нормата на ЕС от 7 часа, е иманентно свързано с правния
спор, тъй като е от значение за правната квалификация на иска и по какъв
начин следва да се третира разликата в часовете до определената граница от
8 часа от българския законодател – като нощен или като извънреден труд,
реда и начина на изчисление на възнаграждението за този труд.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е изрично
определена в рамките на Европейския съюз, а ищецът е работел на смени по
график т. е. с включени дневни и нощни смени, както и е полагал извънреден
труд, и това обстоятелство не се оспорва от ответника.
С Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L
299, 18.11.2003 г., стр. 9) е предвидено изрично абсолютно ограничение на
максималната продължителност на нощния труд, свързан с особени рискове
или тежко физически или умствено натоварване като ограничението
относно часовете нощен труд включва цялото работно време /напр.
извънредния труд/, а не само нощния труд. Последното е обусловено от
целта на директивата да се обусловят минимални стандарти за
безопасност и здраве по отношение на организацията на работещите.
Този регламент е продиктуван и от факта, че е необходимо да се
ограничи продължителността на нощния труд, вкл. на извънредния, тъй
като човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в
околната среда и дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за
здравето на работниците и служителите и да застрашат безопасността на
работното място. Директивата съгласно чл.1 се прилага за всички сектори на
дейност, както в обществения, така и частни по смисъла на чл.2 от директива
89/391/ЕОИ. Действително съгласно чл.2 т.2 директивата не се прилага,
когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби,
8
като например въоръжените сили и полицията или някои специфични
дейности на службите по гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с
нея. В тези случаи безопасността и здравето на работещите трябва да се
осигури във възможно най-висока степен. Изключването от обхвата
съгласно чл.2 т.2 от директивата обаче не се отнася да секторите на
дейност, разглеждани в тяхната цялост. Изключението е допустимо само
когато правилното функциониране на службите, необходими за защита
на общественото здраве, безопасността и реда, например при катастрофи
с изключителна сериозност и мащаб, които се характеризират с това, че
мога да изложат здравето и безопасността на работниците на значителен
риск и по своята същност не се поддават на планиране по отношение на
работното време на екипите за реагиране при извънредни ситуации. В
тази насока е Определение на Съда от 14.07.2015г. по дело С-52/2004г.,
решение на съда по съединени дела С -397/01 и С-403/01. Нещо повече с
решение по дело С 303/98г. съдът на ЕС изрично е потвърдил, че нощното
време касае седемчасов период, дефиниран съгласно националното право,
който във всеки случай включва периода от полунощ до 5 часа. Следователно
изключването не зависи от това дали работниците/служителите
принадлежат на някой от секторите посочени в директива 89/391/ЕИО, а
зависи от специфичния характер на отделни задачи, извършвани от
служителите на тези сектори. Следователно директивата се прилага за
дейностите на въоръжените сили, полицията и службите на гражданка
защита, както и за други специфични дейности на публичните служби,
доколкото те се извършват при нормални обстоятелства. В своята практика
съдът е постановил, че директивата се прилага за дейностите на екипите за
първична медицинска помощ и за лекарите и медицински персонал,
предоставящи услуги като част от екипите за първична медицинска помощ,
за други служби натоварени с реакцията при извънредни ситуации на
открито, оперативния персонал на публичните служби за борба с пожарите,
общинския полицейски или нецивилен персонал на публичните
администрации, когато те изпълняват задълженията си при нормални
обстоятелства.
В конкретния случай по делото не се доказа при какви обстоятелства е
полаган нощният труд, поради което не може да бъде извършена преценка
относно налице ли са или не условията на чл.2 т.2 от директивата. Ето защо
9
съдът приема, че следва да се приложи регламента в българското
законодателства относно осем часова ставка за начисляване на
възнаграждение за нощен труд през процесния период.
Несъстоятелен е аргумента, че НСОРЗ е неприложима, при условие, че
самият ответник е прилагал наредбата като е заплащал нощния труд по 0,25
лв. за час съгласно именно чл. 8 от същия подзаконов акт до определен
момент. Независимо от обстоятелството, че ищецът е държавен служител и
по отношение на него се прилагат специалните норми на З*** и други
нормативни актове, то при липса на изрична норма относно
трансформирането на нощния труд в дневен, следва да се приложи именно
общият регламент. В противен случай биха били нарушени правата на ищеца,
като последният би бил поставен в неравностойно положение с останалите
работещи в обществото по трудово правоотношение.
Гореизложеното обуславя извод, че ищецът претендира възнаграждение за
общо 664 часа труд. За положения нощен труд ищецът е получил
допълнително заплащане по 0.25лв. на час съгласно ставката по чл. 8 от
НСОРЗ и по 1 лв. съгласно заповед № 8121з-156/05.02.2020г. Неоснователно е
възражението, че сумата от 358 лв. е изплатена на друго правно основание, а
не и за положен нощен труд от страна на ищеца. Заключението на вещото
лице е категорично, че за положения нощен труд през 2019г. на ищеца е
изплатена сумата от 100 лв., а през 2020г. - 258 лв. Видно от заключението
ответникът е заплатил сума от 358 лв. за нощен труд, поради което
ответникът дължи на ищеца разликата до 501,47 лв., а именно сумата от
143,47 лв. за процесния период, както и сумата от 71,53 лв. мораторна лихва,
както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба да
окончателното й заплащане. За разликата до 501,47 лв.-главница искът се
явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода по делото, следва ответната страна да бъде осъдена да заплати
на адв. В.П. – адвокатско възнаграждение общо в размер на 600 лв. за
исковете по чл. чл. 179, ал. 1 от З*** и чл.86 ЗЗД.
Следва на основание чл.77 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати
държавни такси върху исковете общо в размер на 100 лв. (50 лв. за иска по
чл.179 З*** и 50 лв. за иска по чл.86 ЗЗД), както и разноските за вещо лице в
размер на 200 лв. или общо сумата от 300 лв. по сметка на РС-П..
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 179, ал.1 З*** ***“ при *** , адрес *** да
заплати на ВЛ. Г. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П., *** сумата от 143,47 лв.,
представляваща размера на положен и незаплатен нощен труд, приравнен към
дневен, за периода 01.04.2019г. до 01.08.2020г., сумата от 71,53 лв. , ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба 25.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като за
разликата до 501,47 лв.- главница отхвърля иска като недоказан.
ОСЪЖДА ***“ при ***, адрес *** да заплати на адв. В. НА. Н. П. с ЕГН
********** сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата за исковете по чл. 179, ал. 1 от З*** и чл.86
ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК ***“ при ***, адрес *** да заплати по
бюджета на съдебната власт в полза на РС-П. сумата от 300 лв. общо за
държавни такси и разноски за вещо лице по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС гр.П..
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11