Решение по дело №7511/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 479
Дата: 17 март 2015 г. (в сила от 6 август 2015 г.)
Съдия: Галина Любомирова Иванова
Дело: 20121100907511
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

17.03.2015 г. С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-1 състав в открито съдебно заседание на шести октомври  през две хиляди и четиринадесета година    състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА И.

 

при секретаря Д.Т.

при участието на прокурора

като разгледа т.д. № 7511        по описа за 2012, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на обективно евентуално съединение на искове от "Е.Б." АД срещу "З.Б.и." АД, иск с правно основание чл. 208, ал. 1 вр. чл. 193 от КЗ  съединен с иск на ответника "З.Б.и." АД срещу "Т." ЕООД с правно основание чл. 213 от КЗ.

Ищецът "Е.Б." АД твърди, че на 23.4.2003 г. сключил с "Б.И." АД застрахователен договор № 032104270806 за застраховане на "финансовия риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит. Н.З.елна част от договора, за който е иЗ.адена полица са и специални договорености то 23.4.2003 г., полицата е изменена с допълнителни споразумения, както следва : Допълнително споразумение към полицата от 1.10.2003 г, допълнително споразумение към полицата от 16.2.2004 г, допълнително споразумение към полицата от 27.7.2005 г. , допълнително споразумение към полицата от 23.1.2006 г., допълнително споразумение към полицата от 26-4-2006 г., допълнително споразумение към полицата от 30.11.2006 го., допълнително споразумение към полицата от 30-12-2010 г.  С допълнително споразумение към полицата от 30.11.2006 г. е променен норма на полицата на 0321809208000 000006. Предмет на договора за застраховка е рискът от спиране на плащанията на дължими вноски от страна на купувачи по сключени с "Е.Б." АД договори за продажба на алуминиеви профили и други иЗ.елия от цветни метали, PVC профили, всички видове аксесоари, свързани с продажбата на PVC профили, по търговски кредит (отсрочено плащане). Съгласно чл. 14 от Полицата е определено, че застрахователно събитие е налице когато купувач не изпълни свое задължение за плащане по конкретна фактура след 60 дни от падежа й, съгласно договора за продажба на алуминиеви профили и други изделия то цветни метали по търговски кредит. С допълнително споразумение към Полицата от 27.7.2005 г. така цитираният срок бил променен на 90 дни. Застраховката се дължи на база декларация-отчет за отпуснатите търговски кредити със списък на конкретните купувачи по договори за продажба на алуминиеви профили и други иЗ.елия. Въз основа на така изготвената декларация - отчет /справка/. При настъпване на застрахователно събитие следва на основание чл. 16.5. да бъде уведомен застрахователят в 3 дневен срок от настъпване на събитието като представи  и документите. Един от клиентите на ищеца "Т." ЕООД не е платил по рамков договор № 6 от 19.11.2008 г. за продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали. Така цитираният договор за отделни иЗ.адени фактури е подписан добавък от 16.12.2008 г. и добавък от 16.1.2009 г.

Ищецът е изпратил 4 уведомления за неплатени фактури, но ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение.

Моли да бъде осъден ответникът да заплати както следва:

- застрахователно обезщетение в размер на 7 937,44 лв - за настъпило застрахователно събитие по незаплатена фактура № ********** от 3.12.2008 г.

- застрахователно обезщетение в размер на 4 281,48 лв - за настъпило застрахователно събитие по незаплатена фактура № 00200005119 от 4.12.2008 г.

- застрахователно обезщетение в размер на 6 193,22 лв за настъпило застрахователно събитие по незаплатена фактура № 00200004989 от 20.11.2008 г

- застрахователно обезщетение в размер на 20 879,48 лв за настъпило на 19.11.2008 г. застрахователно събитие

Освен това претендира 2 481,74 лв - мораторна лихва върху сумата от 7 937,44 лв - за периода 27.4.2009 г. до 30.3.2012 г.

Сумата 1 3**09 лв - мораторна лихва върху главница от 4 281,48 лв за периода 10.5.2009 г. до 30.3.2012 г

1936,40 лв - мораторна лихва върху главница от 6 193,22 лв, неизплатено застрахователно обезщетение, претендирана за периода от 27.4.2009 г. до 30.3.2012 г.,

6 528,17 лв - мораторна лихва върху 20 879,48 лв - незаплатено застрахователно обезщетение, претендирана за периода лихва от 27.04.2009 г. до 30.03.2012 г.

Ответникът "Б.И." АД оспорва процесния договор за продажба на алуминиеви профили и PVC профили. Твърди, че такъв не съществува. Алтернативно ищецът не е сключил такъв договор или не е подписан от него. Твърди, че подписът в договора не е положено от законен представител на купувача. Твърди, че представените от ищеца фактури са издадени за нуждите на процеса и че ищецът не е предоставял на "Т." ЕООД описаните в тях стоки и материал. Представените фактури не са подписани о  правоимащи лица, поради което същите не могат да бъдат годно доказателство за предоставените стоки и услуги.

Предявява обратен иск срещу "Т." ЕООД, в случай, че бъде осъден на основание застрахователния договор, да бъде осъден ответникът да му заплати сумите.

Третото лице помагач не е изразил становище по исковете.

Софийски градски съд, на основание чл. 235 от ГПК след анализ на всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът от вписванията в търговския регистър, на основание чл. 11 от ЗТР, установява, че ищецът е с предходно наименование "С." АД.

Установява се от заключението на вещото лице М.Г., че  по договор 6/19.11.2008 между "С." АД и  "Т." ЕООД са иЗ.адени следните фактури:

фактура № ********** - 19.11.2008 г. на стойност 45 279,48 лв с ДДС, от тази стойност оттветникът е платил на 22.12.2008 г. 16 400 лв, на 29.1.2009 г. 4 000 лв, на 8.5.2009 г. 4 000 лв.

По фактурата са платени общо 24 400 лв, остатъкът по нея  е 20 879 , 48 лв

По фактура № **********  20.11.2008 г.  на стойност 9 282,69 лв , платени са 3 089,48 лв, на 27.11.2008 г. , неплатен остатък 6 193,21 лв-

По фактура **********-3.12.2008 г. на стойност 8 337 ,42 лв, на стойност 400 лв е извършено плащане на 11.3.2009 г. Остатъкът е 7 937,42 лв. По фактура № 00200005119 от 4.12.2008 г. на стойност 4 231,48 лв, няма плащане. ОБщо неплатената сума е 27 889,48 лв.

В приложените протоколи към делото за разход от склад е отразено предаване на стоки от "С." АД на "Т." ЕООД по вид, количество и стойност, но не е указано по кои фактури са предадените стоки.

Законната лихва върху извършените плащания е както следва:

По фактура 00200004983 от 19.11.2008 г. на стойност 45 279,48 лв , платени на 22.12.2008 г., неплатен остатък 28 879,48 лв период на забава от 3.1.2009 г. до 29.1.2009 г. законна лихав 328,58 лв

При платени 4 000 лв на 29.1.2009 г. върхуостатъка 24 879,48 лв лихвата е 30.1.2009 г. до 8-5-2009 г. - 1 076,85 лв, при платени 4 000 лв на 8.5.2009 г, върху неплатен остатък 20 879,48 лв за периода 9.5.2009 г. до 2.4.2012 г. 6 457,50 лв

Върху фактура 00200004989 от 20.11.20008 г.  на стойност 9 282,69 лв патени на 27-11.2008 г. 3 089,48 лв - неплатен остатък 6 193,21 лв за периода 4.1.2009 г. до 2.4.2012 г. е 2 214,22 лв.

По фактура № ********** от 3.12.2008 г. на стойност 8 337,42 лв платени на 11.3.2009 г. 4000 лв, неплатен остатък 7 937,42 лв. За периода на забава от 17.1.2009 г. до 2.4.2012 г. 2 794,33 лв.

По фактура № ********** от 4.12.2008 г. на стойност 4 231,48 лв неплатен остатък 4 281,48 лв, за периода 18.1.2009 г. до 2.4.2012 г. лихвата е 1 505,47 лв.

Ищецът е заплатил на ответника премии по застрахователен договор полица № 032104270806/23.4.2003 г- която с допълнително споразумение от 30.11.2006 г. получчава нов номер № 0321 8092 08000 000006. НА 19.12.2008 г. са платени 13 611,78 лв.

На 5.2.209 г. са платени 10 720,06 лв. В платежното нареждане за превод на сумата 13 611,78 лв е посочено от 19.12.2008 г. е посочено добавък № 0321809208006D00067, представляваща част от застрахователна полица, посочена по-горе № 0321 8092 08000 000006.

Установява се, че между ищецът и ответникът са сключили договор за застраховка. С оглед представените застрахователна полица № 032104270806 от 23.4.2003 г. е установява страните са се съгласили ответникът да покрие риска от загуба на приходи поради спиране на плащания на дължимите вноски то страна на купувач, съгласно договор за продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит. Налице са изключени рискове включително при евикция или недостатъци на вещите, предадени от ищеца.

С допълнително споразумение към тази полица, относно доказателствата, които са необходими за представяне от ищеца на застрахователя-ответник за изплащане на обезщетение в случай на покрит застрахователен риск.

С допълнително споразумение от 27.7.2005 г. е уговорено, че срокът за изплащане на обезщетение от 60 дни се променя на 90.

С допълнително споразумение от 23.1.2006 г. страните са се съгласили, че то датата на подписване на настоящето допълнително споразумение условията на застрахователната полица ще се прилагат и при продажби от страна на застрахования и на PVC профили. Всички останали условия не се променят.

С допълнително споразумение от 26.4.2008 г. страните са се съгласили, че всички застрахователни премии стават изискуеми.

С допълнително споразумение от 30.11.2006 г. страните се съгласяват, че от 1.12.2006 г. застрахователната полица става № 0321 8092 08000 000006.

От така посочените споразумения, съдът приема, че към 2008 г. ищецът и ответникът са имали сключен договор по застрахователна полица №  0321 8092 08000 000006. По силата на този договор дължимите премии от застрахования ищец стават изискуеми с отправяне на искането за плащане. Покритият риск е - неизплатени задължения за заплащане на цената по договори за доставка на договор за продажба на алуминиеви профили и други иЗ.елия от цветни метали по търговски кредит и продажби от страна на застрахования и на PVC профили.

Между ищеца и третото лице помагач е сключен договор № 6 от 2008 г. , съгласно който ищецът като продавач, доставя на ответника като купувач, стандартни  и други алуминиеви профили, както и други иЗ.елия от цветни метали. Договорът е действителен. Направеното възражение от ответника за липса на представителна власт в лицата, подписали за продавач и купувач договора, не е основано на закона. Сделката е търговска и на основание чл. 301 от ТЗ действията, извършени от името на търговеца го обвързват, докато той не узнае за тях и не ги оспори. Следователно, съгласно търговското право само на търговеца е дадено право да оспорва извършените от него действия без представителна власт. Трети лица, както в случая застрахователя няма интерес от оспорване на тези действия.

В този смисъл е налице годно основание да породи целените правни последици - договор за продажба между ищеца и третото лице помагач.

По отношение на конкретните прехвърляния на собствеността, съдът намира, че действително е извършено доставяне на стоки. Така например по фактура № ********** - 19.11.2008 г. на стойност 45 279,48 лв с ДДС, следва да се приеме, че има признание за доставяне на стоката с факта на плащане на част от стойността по фактурата. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставил стоката, описана във фактурата, като ответникът е извършил частични плащания и дължи   20 879 , 48 лв. Същото следва да се приеме и за доставките по фактура № **********  20.11.2008 г.  на стойност 9 282,69 лв , от които платени са 3 089,48 лв, на 27.11.2008 г. , по която също има частично плащане, неплатен остатък 6 193,21 лв, доставките по фактура **********-3.12.2008 г. на стойност 8 337 ,42 лв, на стойност 400 лв е извършено плащане на 11.3.2009 г., остатъкът -  7 937,42 лв.

Относно фактура  фактура № 00200005119 от 4.12.2008 г. на стойност 4 231,48 лв, няма плащане. Доставката , предмет на фактурата са 27 колони. Действително фактурата не е двустранно подписана, ноно от представените  протоколи за разход на склад се установява, конкретно № 407013 от 3.12.2006 г., подписан за получател "Т." ЕООД се установява, че са изписани 20 бр колони. В тази част счетоводството на ищеца е редовно водено, което е проверено от вещото лице и следва да се приеме, на основание чл. 182 от ГПК, че стоката е предадена на третото лице помагач и то дължи заплащане на стойността й.  Освен това от допълнителното заключение на вещото лице-счетоводител се установява, че всички фактури са осчетоводени то третото лице помагач. Това е установено от експерта при проверка в НАП-П., където се съхраняват дневниците за покупки, справка-декларация по ДДС, протоколите за приемането им за м. 11.2008 г. Процесните фактури са отразени в дневника за покупки. Третото лице помагач "Т." ЕООД е ползвал данъчен кредит.

Следователно фактът на получаване на стоката е установен, както и постигнатото съгласие между продавача , ищецът по делото и купувачът - третото лице помагач. Възражението на застрахователя е неоснователно. Не се установява договорът да е сключен едИ.твено с целта да се ползва застрахователно обезщетение.

По отношение на уведомлението от ищеца до третото лице  помагач, за  искане за реално изпълнение  - плащане по всяка фактура и прекратяване на договора, така както е посочено в чл. 15, т. 4  от договора за застраховка.

Видно от уведомление, получено с вх. № 208 от 20.1.2010 г. при ответника, ищецът е поискал заплащане на застрахователно обезщетение по фактури 5108 и 5115 от 18.04.2009 г.

Представени са три покани за доброволно изпълнение, от ищеца до "Т." ООД, за заплащане на общо дължима сума 46 675,46 лв в 10 дневен срок. Не е отправено изявление за разваляне на договора. Няма доказателства за дата на отправяне и дата на получаване на тези покани. От представените копия от Спиди, не се установява какво точно са съдържали пратките от ищеца до третото лице помагач, вписано е само писма, документи. Няма други доказателства, от които да се установи, че уведомленията, изпратени от ищеца до третото лице помагач са връчени на последното и то е уведомено за дължимостта на сумите, както и е да е прекратен договорът (както  изисква застрахователния договор).

Въпросът, който се поставя е дали липсата на уведомления за дължимостта на сумите от длъжника - купувач, и прекратяване на договора с периодично изпълнение между страните по него,  е основание застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира, че застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение само при предпоставките на чл. 211 от КЗ.   Нормата използва, ограничение за изплащане на застрахователно обезщетение, по изключение може да не се изплати застрахователно обезщетение. Това става при проявление на някоя от изрично изброените в тази норма предпоставки.  А именно, ако умишлено е причинено застрахователно събитие. Такива факти в хода на процеса не се установиха. Второ, неизпълнение на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е предвидено. При тази хипотеза съдът установи, че в договора между ищеца и ответника е предвидено, че ищецът когато не получи реално изпълнение по сключените от него договори за продажба, следва да уведоми длъжника да изпълни и да прекрати договора. В случая, не се установи такава покана да е достигнала до длъжника. Но тази предпоставка следва да е кумулативно налична с оглед нормата. Какво неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя е разяснено  в решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № ***1/2011 г., т. к., I т. о. на ВКС "В случаите, обхванати от този законов текст застрахованият бездейства по отношение на задължения, установени в закона или поставени в негова тежест с конкретни клаузи в договора, неизпълнението му е виновно и се намира в пряка причинна връзка било със съществено увеличаване на риска от настъпване на застрахователното събитие или директно е довело до реализиране на последното, както това е станало в процесния случай. Въобще винаги, когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията на застрахования застрахователното събитие не би настъпило, констатираното в действителност тяхно неизпълнение следва да се преценява като "значително с оглед интереса на застрахователя" и затова, при наличие на този фактически състав, включващ още вина, застрахователно събитие и причинна връзка между последното и неизпълнението, възниква потестативното право на застрахователя да откаже да плати застрахователното обезщетение при имущественото застраховане." С оглед тези разяснения, съдът намира, че в настоящия случай, ищецът не е допринесъл до настъпване на резултата - неизпълнение на задължението на "Т." ЕООД да плати задължението си по договорите за доставка. Освен това поведението му не е в причинна връзка с настъпилото неизпълнение. Факт е, че в договора е предвидено, че следва да отправи покана за плащане, но задължението за заплащане на доставката, не възниква с изпращане на покана до ответника. То е възникнало по силата на сключения договор, с доставяне на стоката, респ. получаването й от купувача. Тогава дължи и заплащане на цената. Поканата има за цел само да осигури срок за изпълнение, при който, ако не изпълни на основание чл. 87 от ЗЗ. ищецът да може да прекрати този договор за периодично изпълнение. Но по силата на поканата не възниква задължение, както и неотправянето на покана за прекратяване на договора, не поражда т..

Ето защо съдът намира, че неизпълнението на задължението на ищеца спрямо ответника по сключения между тях договор за застраховка с неотправяне на покана до длъжника - третото лице по делото, не е значително и не е основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.

Не е налице и третата предпоставка за отказ от заплащане на обезщетение, други случаи , посочени в закона.

Ищецът е изпълнил задължението си да заплати застрахователна премия.

 Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение, по фактурите, както  е настъпило неизпълнение, както е констатирано по-горе. Неизпълнението съгласно сключения договор е настъпило на 45 ден от датата на всяка фактура, така както е уговорено в чл. 8, ал. 4 договор № 6/19.11.2008 г.  

Предвид това , изискуемостта на задълженията на третото лице помагач настъпва както следва : по фактура № 5108 от 3.12.2008 г. на 18.01.2009 г, фактура № 5119 от 4.12.2008 г. изискуемостта настъпва на 19.1.2009 г., фактура № 4989/20.11.2008 г. - 05.1.2009 г, 4983 от 19.11.2008 г. - 4.1.2009 г.

В договора за застраховка, сключен между ищеца и ответника, е уговорено в чл. 14, че застрахователно събитие настъпва след изтичане на 60 дневен срок от падежа на задълженията по договорите за доставка, сключени от ищеца с купувачи. Впоследствие с допълнително споразумение този срок е изменен и е определен като 90 дневен. Следователно застрахователно събитие настъпва за неизпълнение на задължението по фактура № 5108 от 3.12.2008 г. на 18.01.2009 г - на 17.4.2009 г., фактура № 5119 от 4.12.2008 г. изискуемостта настъпва на 19.1.2009 г., застрахователно събитие възниква на 18.4.2009 г., за неизпълнение на задължението по  фактура № 4989/20.11.2008 г. - 05.1.2009 г, застрахователно събитие настъпва на 5.4.2009 г., по фактура 4983 от 19.11.2008 г. изискуемостта настъпва на  4.1.2009 г. , а застрахователно събитие настъпва на 6.4.2009 г. Това означава, че от факта на неизпълнение, т.е. от изтичане на 45 дни от датата на всяка една фактура, при наличие на неизпълнение от страна на купувача. Ищецът и ответникът са приели, че застрахователно събитие, ще има в 90 дневен срок от неизпълнение на изискуемото задължение. Исковете са предявени на 02.04.2012 г.

Ответникът ЗД "Б.и." АД е направил възражение за погасителна давност. Нормата на чл. 197 от КЗ определя, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват исковете на застрахования срещу застрахователя. Срокът започва да тече от настъпване на застрахователното събитие. Следователно така както са посочени по-горе, застрахователните събития - неизпълнение на задължение за заплащане на цената по фактури настъпват през месец януари 2009 г. От този момент е настъпил застрахования финансов риск. Следователно ищецът е следвало да предяви иска в тригодишен срок. Срокът, който се брои на години изтича на съответната дата. Ето защо съдът намира, че исковете не са погасени по давност. Към предявяване на иска не е изтекла тригодишната погасителна давност и тя не е изтекла към предявяване на исковете.

Ответникът дължи обезщетение за застраховка. Искането за изплащане на застрахователно обезщетение влияе само на изпадането в забава на ответника за изпълнение на парично задължение.  Но не влияе на правото на вземане на ищеца за получаване на застрахователно обезщетение.

Ответникът дължи изпълнение по сключения застрахователен договор и следва да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми, представляващи застрахователно обезщетение.

  Ответникът следва да заплати обезщетение в срок от 15 дни от представяне на всички документи. Доколкото съдът намира, че поканата, връчена на третото лице не е условие за възникване на  задълженията на третото лице, то следва да се приеме, че на 20.1.2010 г. са били представени две от процесните фактури на застрахователя-ответник. Нормата на чл. 208, ал. 1, изр.2  от КЗ е императивна.  Съдът следва да приложи 15 дневен срок. В този смисъл от 20.1.2010 г. когато са представени фактурите, срокът по чл. 208, ал.1 изр. 2 от КЗ изтича на 4.2.2010 г. Обезщетението следва да се определи от този период и то е както следва: върху дължимото обезщетение по фактура ********* от 3.12.2008 г. на стойност 7 937,44 лв, за периода 4.2.2010 г. до предявяване на иска 02.04.2012 г. е 1 772,27 лв.

По отношение на обезщетението за неизпълнение на задължението по фактура № ********* от 4.12.2008 г. в размер на 4 281,48 лв, обезщетението за забава за периода 04.02.2010 г. до 02.04.2012 г. е в размер на 955,91 лв.

По отношение на обезщетението поради неизпълнение на задължението по фактура № ********** от 20.11.2008 г., съдът не установява уведомление до ответника за настъпило застрахователно обезщетение. Поради това, съдът намира, че ответникът не дължи обезщетение за забава.

По отношение на настъпилото застрахователно събитие, настъпило от неизпълнение на задължението № 00200004983 от 19.11.2008 г.   с остатъчна стойност 20 879,48 лв ответникът не е изпаднал в забава, тъй като не се доказа уведомление за заплащане на обезщетение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се заплатят направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3 562,43 лв.

При уважаване на иска на ищеца срещу ответника настъпи условието за разглеждане на иска на ответника ЗД "Б.и." АД срещу третото лице помагач "Т." ЕООД.

Установи се  в хода на процеса, че е налице неизпълнение на задължението на купувача по договора и на основание сключения договор за застраховка по финансовия риск, застрахователят е осъден да заплати застрахователно обезщетение. По силата на закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на изплатеното обезщетение, на основание чл. 213 от КЗ. При така установеното неизпълнение от страна на третото лице помагач, и обезщетените вреди за ищеца от застрахователя, ще следва третото лице помагач да бъде осъдено да заплати посочените суми.  Третото лице отговаря само за изпълнението на задължението по финансовия риск, но не отговаря за забавата на застрахователя като длъжник на застрахования, в този смисъл искът на застрахователя срещу третото лице помагач е неоснователно относно обезщетенията за забава.

Няма поискани и направени разноски по този иск и не следва да се присъдят разноски.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА ЗД "Б.И. " АД, ЕИК ********, със седалище гр. С., ул. "Л." № ** представлявано от С.С.П.   д а   з а п л а т и   на "Е.Б." АД, *** а, представлявано то С.К. и Г.М. , съдебен адрес гр. С., бул. "Д.Б." № ***, ет. *, офис 5 на основание чл. 208 вр. чл. 193 от КЗ настъпило застрахователно събитие съгласно договор за застраховка, сключен между ЗД "Б.И." АД и "Е.Б." АД на 23.4.2003 г. за застраховане на финансовия риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит, допълнително споразумение към полицата от 1.10.2003 г., допълнително споразумение към полица от 16.2.2004 г., допълнително споразумение към полицата от 27.7.2005 г, допълнително споразумение към полицата от 23.1.2006, допълнително споразумение към полицата от 26.4.2006 г., допълнително споразумение към полицата от 30.11.2006 г., допълнително споразумение към полицата от  30.12.2010 г, полицата е номер 0321 8092 08000 000006 и добавък № 0321 8092 08 006 D00067  от 16.12.2008  г. , за това, че "Т." ЕООД, *** не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената по договор № 6 от 19.11.2008 г и фактури както следва: сумата 20 879,48 лв, представляваща остатък от цената на доставена стока по фактура № ********** от 19.11.2008 г., издадена  от "Е.Б." АД,  сумата от 6 193,21 лв - остатък от неплатена цена по фактура № ********** от 20.11.2008 г, издадена от „Е.Б.“ (предишно наименование"С.") АД, сумата от 7 937,42 лв по фактура № 00200005108 от 3.12.2008 г., издадена от „Е.Б.“ (Предишно наименование „С.") АД, както и сумата  то 4 281,48 лв по фактура № ********** 0 4.12.2008 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 02.04.2012 г. до окончателното изпълнение на задължението.

 

ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД  д а   з а п л а т и "Е.Б." АД сумата от 1 772,27 лв обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД за забава за изпълнение на задължението за периода 04.02.2010 г. до 30.03.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска  до напълно предявения размер над присъдените 1772,27 лв до 2 481,74 лв.  

 

ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД  д а   з а п л а т и "Е.Б." АД сумата от 955,91 лв, обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 4 281,48 лв по фактура № ********* от 4.12.2008 г. за периода 04.02.2010 г. до 30.03.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска до напълно предявения размер над присъдените 955,91 лв до 13**09 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД на "Е.Б." АД срещу ЗД "Б.И." АД за заплащане на обезщетение за забава за сумата 1 936,40 лв, обезщетение за забава върху главницата от 6 193,22 лв, за периода 27.4.2009 до 30.3.2012 г. и сумата 6 528,17 лв обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за периода 27.04.2009 г. до 30.03.2012 г. върху сумата 20 879,48 лв.

 

ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД  д а   з а п л а т и "Е.Б." АД сумата от 3 562,43 лв (Три хиляди петстотин шестдесет и два лева и 43 ст), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА "Т." ЕООД, ЕООД *** д а   з а п л а т и  на ЗД "Б.И. " АД, ЕИК ********, със седалище гр. С., ул. "Л." № ** , на основание чл. 213 от КЗ за присъдено застрахователно обезщетение на "Е.Б." ЕАД за настъпили застрахователни събития съгласно договор за застраховка, сключен между ЗД "Б.И." АД и "Е.Б." АД на 23.4.2003 г. за застраховане на финансовия риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит, допълнително споразумение към полицата от 1.10.2003 г., допълнително споразумение към полица от 16.2.2004 г., допълнително споразумение към полицата от 27.7.2005 г, допълнително споразумение към полицата от 23.1.2006, допълнително споразумение към полицата от 26.4.2006 г., допълнително споразумение към полицата от 30.11.2006 г., допълнително споразумение към полицата от  30.12.2010 г, полицата е номер 0321 8092 08000 000006 и добавък № 0321 8092 08 006 D00067  от 16.12.2008  г. , за това, че "Т." ЕООД *** не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената по договор № 6 от 19.11.2008 г и фактури както следва: сумата 20 879,48 лв, представляваща остатък от цената на доставена стока по фактура № ********** от 19.11.2008 г., издадена  от "Е.Б." АД,  сумата от 6 193,21 лв - остатък от неплатена цена по фактура № ********** от 20.11.2008 г, издадена от "С." АД, сумата от 7 937,42 лв по фактура № 00200005108 от 3.12.2008 г., издадена от С." АД, както и сумата  то 4 281,48 лв по фактура № ********** 0 4.12.2008 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 02.04.2012 г. до окончателното изпълнение на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за забава от ЗД "Б.И." АД срещу "Т." ЕООД за 2 48174 лв върху главница 7 937,44 лв - незаплатено застрахователно обезщетение, претендирано за периода от 27.4.2009 г. до 30.3.2012 г, 13**09 лв мораторна лихва върху главница то 4 281,48 лв - незаплатено застрахователно обезщетение, претендирана лихва за периода 10.5.2009 г. до 30.3.2012 г., 1936 ,40 лв мораторна лихва върху главница от 6 193,22 лв незаплатено застрахователно обезщетение, претендиран аза периода от 27.4.2009 г. до 30.3.2012 г, 6 528,17 лв мораторна лихва върху главница от 20 879,48 лв - незаплатено застрахователно обезщетение, претендирана за периода от 27.4.2009 г. до 30.3.2012 г.

 

Решението е постановено при участие на трето лице помагач "Т." ЕООД, ЕООД ***.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: