O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./…..03.2016 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 705 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.389 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д.Цанков №37, срещу
С.М.С. и В.И.С., и двамата с адрес ***, искова молба с която е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК за признаване за установено, че
ответниците дължат на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД при условията на
солидарност, следните суми както следва: сумата от 125000евро, представляваща
главница по договор за предоставяне на банков кредит
№014OD-R-000062/20.08.08г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 23.11.12г. до окончателното погасяване
на вземането; сумата от 57456,08 евро, представляваща просрочени лихви за периода 01.08.10г. -
23.11.12г.; сумата от 3750евро, представляваща
комисионни за управление на кредита съгласно т.11 от договора , за които вземания по ч.гр.д.
№17356/2012г. по описа на ВРС, ХХVІ състав, е издадена заповед
№9654/29.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК.
С
молба от 02.03.16г. отв. страна В.И.С., чрез адв. Р. И. е направила искане за
спиране на изпълнителното производство по изп.д.№20127190400632 по описа на ЧСИ С.Янкова, в която са изложени правоизключващи
възражения за ангажиране отговорността на ответника. С уточняваща молба от
18.03.16г. страната е заявила, че искането за спиране на изпълн.дело се прави по реда на
чл.420 ГПК, а в евентуалност по реда на обезп.производство, а с молба от
22.03.16г. изрично заявява, че поддържа искането за спиране по реда на
обезп.производство като самостоятелно такова. Предвид това и настоящият състав дължи
произнасяне по така въведеното по реда на чл.389 ГПК самостоятелно искане за
спиране на изпълн.производство.
Така подадената молба съдът намира за процесуално
недопустима, поради което и следва да се остави без разглеждане. В настоящият
случай молителката е ответник във висящо исково производство по чл.422 ГПК,
образувано след постъпило от същата възражение в инициирано от ищеца заповедно
производство. Съгласно разпоредбите на чл.389 и чл.390 ГПК е уредена възможността да бъде обезпечен
вече предявен или бъдещ иск. Ответницата не е предявила иск, който да подлежи
на обезпечаване, а съгласно закона право на обезпечаване на иск има само
ищецът. Обезпечителната нужда е за ищеца по висящия или бъдещ иск и това следва
от целта на обезпечаването, отнасяща се до това да се попречи на ответника да
предприеме действия, с които да осуети търсената от ищеца защита с иска.
Следователно законът не предоставя на ответника в исковия процес правото да се
ползва от обезпечителното производство по чл.389 и сл. от ГПК за предприети
срещу него действия, вкл. и при образувано изпълнително производство / така
Определение № 849 от 28.11.2013 г. по ч. т. д. № 3071/2013 г. на ВКС/. Следва
да се има предвид още, че е предвидена законова възможност за допускане на
„привременни мерки” и в частност спиране на принудителното изпълнение в полза
на длъжника, но по реда и при условията на чл.420 ГПК, последните от които не
се изчерпват само с хипотезата на чл.420 ал.1 ГПК, а и с хипотезата на ал.2 на
същия член.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В.И.С., чрез адв. Р. И., за спиране
на изпълнително производство по изп.д.№20127190400632 по описа на ЧСИ
С.Янкова по реда на обезпечителното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на молителя.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД :