Решение по дело №836/2021 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 594

29.11.2021г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                             в публичното заседание                                                                

на двадесет и девети ноември               две хиляди и двадесет и първа  година в следния състав:

 

СЪДИЯ : П. ГОСПОДИНОВА                                                             

Секретар Светла Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№836 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от  Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от ЕООД ДИП 65 – гр.Д., ЕИК ********, против Решение №1012-26-333-1 от 09.08.2021г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №РЖ-5-26-00962100/14.07.2021г. на Ръководител на Контрола по разходите на ДОО към ТП НОИ Хасково, издадено за събиране на суми по Ревизионен акт за начет вх.№РА-5-26-0096155 от 09.07.2021г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково. Твърди се, че решението било неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Неправилно били кредитирани изводите на контролния орган, че обезщетението по чл.53, ал.2 от КСО, изплащано на К. К. за периода от 29.10.2020г. до 29.05.2021г., е неоснователно получена, и била налице причинноследствена връзка между изплатеното обезщетение и разрешаването на отпуск по чл.164, ал.3 от КСО от работодателя. Обжалваното решение било немотивирано с оглед на изричното възражение за изплащането въз основа на данните по чл.5, ал.4 от КСО. Разпоредбата на чл.46, ал.7, т.7 от НРВПО противоречала на разпоредбите на чл.53 и сл. от КСО, където осигурителният статус на майката не бил посочен като отрицателна предпоставка. С обжалваното решение било направено стеснително тълкуване на чл.53 от КСО.Справка-декларация, прил.3 от НРВПО, се изготвяла за ползващия отпуск по чл.164, ал.3 от КСО. Нямало причинноследствена връзка между декларацията прил.2 от НРВПО и изплатеното обезщетение, тъй като декларацията не се издавала от работодателя. Приложение 2 и 3 от НРВПО не били основание за корекция на данните по чл.5, ал.4 от КСО относно осигурителния статус на лицата и правата им по КСО за обезщетения.

 

  Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено оспореното решение, като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, както и да заплати ответната страна направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, счита решението за правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде отхвърлена жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №ЗР-5-26-00941563/23.06.2021г., издадена от ЗА Ръководител на ТП НОИ Хасково, на основание чл.107 от Кодекса за социалното осигуряване е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на ЕООД ДИП 65 – Д., и определен срок за приключване на проверката. Със Заповед №СЗ-5-26-00958806/07.07.2021г., издадена от Ръководител на ТП НОИ Хасково, на основание чл.107 от КСО е изменена заповедта от 23.06.2021г., като е разпоредено да се извърши частична ревизия за ревизионния период от 01.10.2020г. до 30.06.2021г.

Съставен е Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00960155/09.07.2021г., с който е установен общ начет в размер на 2771,76 лева, от които 2672,20 лева главница и 99,56 лева начислена до 09.07.2021г. лихва. В анализа към ревизионния акт е прието, че е установено нарушение - за периода от 29.10.2020г. до 29.05.2021г. осигурителят неправомерно е изплатил парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53, ал.2 от КСО на К. С.К.в размер на общо 2771,76 лева, от които 2672,20 лева – главница, и 99,56 лева – лихва. Прието е, че лицето П. Г. К.е в трудовоправни отношения с ЕООД ДИП 65 съгласно сключен трудов договор от 16.08.2016г. до 29.10.2020г., считано от която дата трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №1/29.10.2020г. Лицето К. С.К.съгласно Трудово договор №2/21.10.2020г., сключен с посоченото дружество, постъпило на работа същия ден, а трудовото правоотношение между тях било прекратено, считано от 30.05.2021г. За м.октомври 2020г. К. има отразени в разплащателните ведомости 20 работни дни в отпуск за отглеждане на малко дете, а за К. има 2 дни в отпуск за отглеждане на малко дете, като за периода от 01.11.2020г. до 29.05.2021г. лицето няма отработени дни, а са отразени като платен отпуск за отглеждане по чл.53, ал.2 от КСО. В Регистъра на представените документи при осигурителя с ДИП 65 ЕООД е заведена Заявление – декларация за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53, ал.1 и за промяна на обстоятелствата от П. К. /№19 от 15.05.2020г. и №20/29.10.2020г./, както и Заявление – декларация от К. К. за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете - №21/29.10.2020г. Така считано от 29.10.2020г. П. К. прехвърля допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164, ал.1 от КТ на К. К. – баща, по чл.164, ал.3 от КТ. Трудовият договор на майката П.К., която е била в трудово правоотношение със същия работодател, е прекратен на 29.10.2020г., т.е. в деня на прехвърлянето. Прието е, че с прекратяване трудовото правоотношение на майката се прекратява и правото ѝ на допълнителен отпуск по чл.164, ал.1 от КТ. От същия момент отпада възможността тя да ползва и да дава съгласие за ползване на правата чл.53, ал.2 от КСО на лицето, поело отглеждането на детето, тъй като самата тя вече не притежава такова право. Обсъдено е, че със сключване на ново трудово правоотношение на 02.11.2020г. и неговото прекратяване на 15.01.2021г. П.К. е осигурено лице на основание чл.4, ал.1 за времето от 02.11.2020 до 14.01.2021г., вкл., но за този период в качеството си на майка няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53, ал.1 от КСО поради осъществяване на трудова дейност. Към датата на прехвърляне на майчинството за отглеждане на малко дете – 29.10.2020г., майката П.К. не е осигурено лице на основание чл.10 от КСО. С прекратяването на трудовото правоотношение осигуряването е прекъснато и не са изпълнени условията за правото на майката на парично обезщетение за отглеждане  на малко дете съобразно разпоредбите на чл.52 от КСО. Така за времето от 29.10.2020г. до 29.05.2021г. бащата К.К. няма право на парично обезщетение съгласно чл.53, ал.2 от КСО. Прието е, че по вина на осигурителя ЕООД ДИП 65, който е представил Удостоверение съгласно Прил.№10 с некоректни данни за наетото лице К., неоснователно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за посочения период в нарушение на разпоредбата на чл.52а от КСО във вр. с чл.46, ал.7, т.7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В случая е установено, че ЕООД ДИП 65 прекратява трудовото правоотношение с майката на 29.10.2020г. и продължава да изплаща на бащата обезщетението за сметка на бюджета на ДОО. Към ревизионния акт са приложени съответни заверени копия от декларация, разплащателни ведомости, трудови договори и заповеди за прекратяване, Заявление – декларация от К., Заповед и Декларация Прил.№2, Дневник по реда на чл.6 от НПОПДОО, както и издадените Задължителни предписания.

Срещу ревизионния акт за начет ЕООД ДИП 65 е подало възражение по чл.110, ал.2 от КСО, по което контролният орган се е произнесъл с мотивирано заключение. В него са изложени съображения, аналогични на тези по анализа към ревизионния акт.

Последвало е издаване на Разпореждане №РЖ-5-26-00962100/14.07.2021г. от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ Хасково, като е разпоредено внасяне на сумата по ревизионния акт за начет.

Посоченото разпореждане е оспорено пред Директор ТП на НОИ Хасково, като административният орган се е произнесъл с Решение №1012-26-333-1/09.08.2021г., с което е отхвърлил жалбата. Във връзка с обстоятелствата от ревизионния акт за начет Директор ТП на НОИ Хасково е изложил съображения, аналогични на тези по анализа към начета. Обсъдена е допусната грешка в Заповед №3/29.10.2020г., с която е разрешен на бащата К.К. да ползва отпуск, като е прието, че това е именно отпуск по чл.164, ал.3 от КТ, а не ал.1. Подробно е изложено, че съгласно чл.46, ал.3 от НРВПО когато заявлението по ал.1 се подава от лице по чл.164, ал.3 от КТ, то към него се прилагат декларация и справка съгласно Приложение №2 и №3. Изяснено е, че Приложение №3 представлява справка от фирмата , която трябва да удостовери, че майката работи като осигурена за общо заболяване и майчинство на срочен или безсрочен договор, както и за какъв период от време е ползвала отпуск по чл.164 от КТ, но същата към момента на разрешаване на отпуск за бащата липсва. Въпреки това работодателят разрешил отпуск за бащата, а от Заповед №1/29.10.2020г., издадена от същия работодател, се установявало, че трудовото правоотношение с майката било прекратено, считано от същата дата. Без да са представени доказателства дали майката била осигурено лице било изплащано обезщетение за отглеждане на малко дете, поради което и била причинена щета на ДОО от страна на дружеството – жалбоподател, която следвало да бъде възстановена по реда на чл.110, ал.3 от КСО.    

За връчването на Решение №1012-26-333-1/09.08.2021г. на Директор ТП НОИ на жалбоподателя няма доказателства.

Жалбата е подадена на 16.08.2021г. пред административния орган, видно от посочения входящ номер по описа.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО, а и няма спор между страните относно просрочие. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Твърденията на жалбоподателя, че оспореното решение на административния орган е немотивирано и не намира опора в закона, не кореспондират със събраните доказателства в административното производство и подробните изложени съображения в акта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение на Директор ТП НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на Контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, като относно тези въпроси не е формиран спор.

При съобразяване материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за събиране на сумите по ревизионния акт за начет е необходимо да се посочи, че не е налице спор относно правнозначимите факти. Същите са установени по категоричен начин въз основа на писмени доказателствени средства още в производството по констатиране неправилното разходване на средства от бюджета на ДОО и съставяне на ревизионния акт за начет. Фактическите изводи в анализа към акта за начет, в мотивираното заключение на контролния орган и в оспореното решение на директора на ТП на НОИ са обосновани от тези доказателства.

Основният спорен въпрос е дали дружеството, като работодател и осигурител, правилно е разрешил ползване на отпуск по чл.164, ал.3 от КТ за бащата К.К. и дали правилно поради това са изтеглени суми от бюджета на ДОО за изплащане на съответното обезщетение по чл.53, ал.2 от КСО. В случая е безспорен фактът, че работодателят-осигурител, е имал знанието за релевантните факти, а именно: майката на детето към 29.10.2020г. не е имала качеството на осигурено лице. Съгласно разпоредбите на чл.164, ал.3 и 4 от КТ, чл.53, ал.2 и чл.52а от КСО за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е необходимо майката да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Това е така и в хипотезата на прехвърлено право на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно на обезщетение от майката на друго лице по реда на чл.164, ал.3 от КТ. Правото на другото лице е производно на правото на отпуск, съответно на правото на обезщетение, на майката. Изрично разпоредбата на чл.46, ал.7, т.1 от НРВПО предвижда и че отпускът по чл.164 се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл.164, ал.3 от КТ, се прекрати. В конкретния случай майката не е отговаряла на изискването да е осигурено лице още от началната дата на разрешения отпуск. С предходна Заповед №3/29.10.2020г. дружеството-работодател, е разрешило на бащата К.К. ползване на отпуск по чл.164, ал.3 от КТ /изписано като ал.1/ за отглеждане на детето, считано от тази дата  до 29.05.2021г. Със Заповед №001/29.10.2020г., считано от същата дата – 29.10.2020г., трудовото правоотношение между същият работодател и майката на детето П.К. е прекратено по взаимно съгласие. При това положение от страна на работодателя неправилно е разрешено ползване на отпуск от бащата на основание чл.164, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ, а така и неправилно са теглени суми от бюджета на ДОО за изплащане на съответното обезщетение. Работодателят – осигурител е имал знанието за релевантните факти, сочещи, че майката на детето към 29.10.2020г. не е имала качеството на осигурено лице. Като не е отказал разрешаване на отпуск и е изплащал съответното обезщетение за сметка бюджета на ДОО, работодателят и осигурител е причинил щета, която следва да бъде възстановена по реда на чл.110, ал. 3 от КСО. След като майката не е имала правото да ползва отпуск за отглеждане на малко дете поради това, че не е била осигурено лице, то тя не е могла да прехвърли това право на друго лице по чл.164, ал.3 от КТ.

 По отношение възражението, че майката е сключила нов трудово договор и е била в трудово правоотношение по този договор за периода от 02.11.2020г. до 15.01.2021г., то следва да се има предвид, че тя е осигурено лице на основание чл.4, ал.1 за посочения период, но тъй като осъществява трудова дейност, то тя няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53, ал.1 от КСО. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният административен акт не е издаден преждевременно, тъй като задължителните предписания са издадени въз основа на ревизионното производство, завършило с ревизионен акт за начет, невлязъл в сила, тъй като е обжалван пред съда. Двете производства са независими едно от друго, като производството по издаване на ревизионен акт за начет няма преюдициален характер спрямо настоящото.

С оглед изложеното съдът намира, че Решение №1012-26-28-1 от 10.02.2021г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, е законосъобразно – издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Поради крайния извод за неоснователност на жалбата, то искането за разноски на ответната страна се явява основателно и жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените в настоящото производство разноски за юрк.възнаграждение съобразно минималния размер, определен в ЗПП и Наредбата на заплащането на правна помощ – 80,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД ДИП 65 – гр.Д., ЕИК ********, против Решение №1012-26-333-1/09.08.2021г. на Директор ТП НОИ, издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, като неоснователна.

ОСЪЖДА ЕООД ДИП 65 – гр.Д., ЕИК ********, да заплати на ТП на НОИ Хасково разноски в размер на 80,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: